Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Красимир Балъков даде ексклузивно интервю за ФОКУС.

Легендата на родния футбол беше гост в нашето студио и отговори на различни въпроси, свързани с футбола, ресторантьорския бизнес, балансирания начин на живот и здравословното хранене. 

Сега ви предлагаме неговото мнение за расисткия скандал през 2019 г. по време на мача на националния ни отбор срещу Англия на Националния стадион "Васил Левски“

Преди 7 години Вие бяхте начело на нашия представителен тим. Съжалявате ли за нещо, защото точно тогава, аз бях свидетел на живо, станахте жертва на едно активно мероприятие, след което България беше обвинена в расизъм. Тази акция имаше за цел да компрометира тогавашния президент Борислав Михайлов, мир на праха му, и се стигна до цялата тази ситуация. Можеше ли това да бъде избегнато и съжалявате ли, че така приключи Вашия престой начело на националния отбор?

Знаете ли, много ми е тежко и трудно да говоря по тази тема. Тя по-рядко се е отваряла в обществото през годините и това е нормално и логично. Това беше най-тежкият момент в моя живот  и във футболната ми кариера като цяло. Какво съм преживял и как съм го преживял, си знам само аз. И какво е било, и какво не е било, пак си знам само аз. Лошото е, че тогава ние като държава, независимо кой какви интереси е имал, просто стъпкахме името си. Трябваше да се защитим по някакъв начин, трябваше да излезем в публично пространство. Не казвам като футболна нация, защото това няма нищо общо с футболната нация, то има общо с обществото и начина, по който се представят нещата. Там нямаше категоричен отговор от държавата. И за това съжалявам. Аз фактически си останах като капка в морето – всички въпроси бяха задавани към мен и аз трябваше да отговарям. Аз на тази тема съм малко компетентен, но съм интелигентно компетентен, за да отговоря какво се е случило и какво съм видял. И не искам да връщам нещата назад, но тежко време беше, много тежко. То мина и замина, дай Боже да не се случва никога на никой.

Лошото е, че нацията ни излезе расистка, а мисля, че ние не сме такива.

Ами така излезе. Ние имаме много по-друг манталитет от западния. Ние сме малко по-свободолюбиви хора и обичаме свободата, но не смятам, че това, в което бяхме обвинени тогава, е било вярно. То е форма на усещане донякъде – кое минава за расизъм и кое не. Но както и да е, минало, заминало, по-добре тази тема да я забравим.