НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:30

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

МОН представи речник на българския жестов език с 5840 знаци (ОБЗОР)

МОН представи речник на българския жестов език с 5840 знаци (ОБЗОР)

24 Март 2018 | 05:59 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на образованието и науката (МОН), Фондация „Глухи без граници“ и учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представиха разработения в рамките на мащабен проект унифициран български жестов език, който се надяват да бъде узаконен и да улесни комуникацията с хората с увреден слух у нас. В рамките на национално изследване, в което са били включени близо 300 души от 7 града в страната, е създаден речник в хартиен и електронен вариант с 5840 жестови знаци. Резултатите показват, че българският жестов език е достигнал равнище на пълноценна езикова система и се различава от устната реч в лексиката и начина на построяване на изреченията. Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева посочи, че българският жестов език може да бъде признат като самостоятелен. България е сред малкото държави, провели проучване с такава цел. То ще позволи да се въведат законови разпоредби за равностойното прилагане на жестовия език в образованието и в други области на обществения живот. В момента жестовите знаци се използват като помощно средство и средство за комуникация при обучението на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата. „Изследването е основа и за създаване на методически пособия, които да помогнат в комуникацията и съвместното обучение на глухите и чуващите деца и ученици в цялата страна. Ако жестовият език бъде узаконен, ще можем да го въведем като специален учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите“, каза тя.
Грета Ганчева, директор на Дирекция „Приобщаващо образование“ към МОН уточни, че се предвижда и обучение на служителите, работещи в различните администрации, за да бъдат посрещнати нуждите на глухите хора. „Това е само едно начало и основа, предстои разработването на методики за прилагането на този език и обучение на учители и ученици, да се въведе като избираем предмет в общообразователното училище, така че да може да се осъществи тази комуникация между чуващите и глухите хора от една страна и от друга да се развива този език“, каза още Грета Ганчева.
Проф. Ценка Попзлатева, която е част от екипа, осъществили изследването, разясни, че конструирането на речника е доказало, че българският жестов език е жив език, който не е само на глухите хора в България. „Това е български език, който е възникнал на територията на България, сред нейните българския граждани, организирани в българските училища, родени в 90% чуващи семейства и целият български народ има право да го познава“, посочи тя.
Весела АЛЕКСАНДРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МОН представи речник на българския жестов език с 5840 знаци (ОБЗОР)

МОН представи речник на българския жестов език с 5840 знаци (ОБЗОР)

23 Март 2018 | 20:39 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на образованието и науката (МОН), Фондация „Глухи без граници“ и учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представиха разработения в рамките на мащабен проект унифициран български жестов език, който се надяват да бъде узаконен и да улесни комуникацията с хората с увреден слух у нас. В рамките на национално изследване, в което са били включени близо 300 души от 7 града в страната, е създаден речник в хартиен и електронен вариант с 5840 жестови знаци. Резултатите показват, че българският жестов език е достигнал равнище на пълноценна езикова система и се различава от устната реч в лексиката и начина на построяване на изреченията. Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева посочи, че българският жестов език може да бъде признат като самостоятелен. България е сред малкото държави, провели проучване с такава цел. То ще позволи да се въведат законови разпоредби за равностойното прилагане на жестовия език в образованието и в други области на обществения живот. В момента жестовите знаци се използват като помощно средство и средство за комуникация при обучението на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата. „Изследването е основа и за създаване на методически пособия, които да помогнат в комуникацията и съвместното обучение на глухите и чуващите деца и ученици в цялата страна. Ако жестовият език бъде узаконен, ще можем да го въведем като специален учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите“, каза тя.
Грета Ганчева, директор на Дирекция „Приобщаващо образование“ към МОН уточни, че се предвижда и обучение на служителите, работещи в различните администрации, за да бъдат посрещнати нуждите на глухите хора. „Това е само едно начало и основа, предстои разработването на методики за прилагането на този език и обучение на учители и ученици, да се въведе като избираем предмет в общообразователното училище, така че да може да се осъществи тази комуникация между чуващите и глухите хора от една страна и от друга да се развива този език“, каза още Грета Ганчева.
Проф. Ценка Попзлатева, която е част от екипа, осъществили изследването, разясни, че конструирането на речника е доказало, че българският жестов език е жив език, който не е само на глухите хора в България. „Това е български език, който е възникнал на територията на България, сред нейните българския граждани, организирани в българските училища, родени в 90% чуващи семейства и целият български народ има право да го познава“, посочи тя.
Весела АЛЕКСАНДРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Грета Ганчева, МОН: Предстои разработването на методика за въвеждането на българския жестов език като избираем предмет в училище

Грета Ганчева, МОН: Предстои разработването на методика за въвеждането на българския жестов език като избираем предмет в училище

23 Март 2018 | 14:15 | Агенция "Фокус"
София. Предстои разработването на методика за въвеждането на българския жестов език като избираем предмет в училище. Това каза Грета Ганчева, директор на дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерство на образованието и науката по време на представянето на националното научно изследване на българския жестов език, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Това е може би най-мащабното изследване на територията на България по отношeние на жестовия език. Имаше разработени такива речници, но те не се основаваха на научни доказателства. Затова ние предприехме тази мащабна дейност да докажем, че това е езикова система, език, който има своите закономерности, както по отношение на лексиката, така и по отношение на граматика и синтаксис“, обясни Грета Ганчева. Тя обясни, че целта е той да бъде узаконен, признат и използван във всички сфери на обществения живот. „Това е само едно начало и основа, предстои разработването на методики за прилагането на този език и обучение на учители и ученици, да се въведе като избираем предмет в общообразователното училище, така че да може да се осъществи тази комуникация между чуващите и глухите хора от една страна и от друга да се развива този език“, каза още Грета Ганчева. Тя уточни, че се предвижда и обучение на служителите, работещи в различните администрации, за да бъдат посрещнати нуждите на глухите хора. По думите ѝ България е една от малкото страни, в които е разработен речник на националния жестов език. Грета Ганчева допълни, че предстои да бъде надградена работата по него, така че младите хора да се обучават по един и същи начин.
Весела АЛЕКСАНДРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Среща на страните от Британската общност - 20 април 2018 години
Среща на страните от Британската общност - 20 април 2018 години

ВИДЕО
Информационна агенция „Фокус“ бе отличена в категория „Медии-информационна агенция“
Информационна агенция „Фокус“ бе отличена в категория „Медии-информационна агенц...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.