НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:20


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Д-р Владимир Йотов, билколечител: В България са познати общо 770 вида билки с доказан ефект върху много заболявания

Д-р Владимир Йотов, билколечител: В България са познати общо 770 вида билки с доказан ефект върху много заболявания

24 Юни 2018 | 19:00 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Лечението с билки е много ефикасен и ползотворен за организма процес, затова техните лечебни свойства не бива да се подценяват, каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик д-р Владимир Йотов, билколечител от Пазарджик. Събирането на билките е най-важния процес, като най-подходящият период за тяхното събиране е около Еньовден. Набраните билки е добре да бъдат изсушени на бял чаршаф, който е поставен на сенчесто място. Съхранението им след това трябва да става непременно в хартиени пликове. У нас са познати общо 770 вида билки, чиито лечебни свойства са показни за много заболявания. В наши дни голяма част от лекарствените продукти се правят от билки. Важното за билките е, че те нямат никакви противопоказания. За хората над 55 –годишна възраст е добре да бъдат приемани билкови отвари профилактично против инфаркт и други сериозни заболявания, уточни д-р Йотов. Освен за лечение, билките могат да се използват и за различни козметични процедура, като за това имат доказан ефект още от древността, каза още специалистът.
Албена ЖИЛЕКОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, етнограф: В голяма част от петричките села на Еньовден се изпълнява обичаят „Провиране през дрено“

Румяна Хаджиева, етнограф: В голяма част от петричките села на Еньовден се изпълнява обичаят „Провиране през дрено“

24 Юни 2018 | 17:36 | Агенция "Фокус"
Благоевград. В голяма част от петричните села на Еньовден се изпълнява обичаят „Провиране през дрено“. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. За този обичай е характерно, че с червен вълнен конец се връзват двата края на клонките на две съседни дренови дръвчета и през образувания проход жени, моми и деца се провират за здраве. „При нас не се прави и характерния за другите краища на България обичай „Еньова буля“, но това, което обединява празника в цялата страна, е почитта към Слънцето и децата на Слънцето – цветята и билките, които в този ден имат особено голяма и магическа сила“, каза още Хаджиева. Тя уточни, че обичаят „Еньова буля“ е по-популярен в Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, като на този всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5 - 6 годишно момиченце, което трябва да има живи родители. Забулват детето с червено було, поставят на главата му венец от еньовче и други цветя и с детето на рамо обикалят цялото село. „По време на ритуалната обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. След обиколката отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Там започва вторият основен обреден компонент – напяването на китките и пръстените на момите. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. В отделните припевки се описва физическият облик на ергена, неговото имотно състояние и професията му“, допълни Хаджиева. Накрая момите измиват Еньовата буля с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка ѝ.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, етнограф: Еньовчето е най-важната билка в Еньовденския венец, защото народът вярва, че от нея бягат нощните демонични същества

Румяна Хаджиева, етнограф: Еньовчето е най-важната билка в Еньовденския венец, защото народът вярва, че от нея бягат нощните демонични същества

24 Юни 2018 | 17:23 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Еньовчето е най-важната билка в Еньовденския венец, защото народът вярва, че от нея бягат нощните демонични същества. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ еньовчето улеснява раждането. „Слагат го в коритото, в което къпят бебето, във водата, в която си мият косите, връзват го на кръст при жетва. В Еньовденския венец участват още и вратига, кумонига, синчец, звъника, гръмотрън, самодивска ягода, вълчи ябълки и много други. Промяната на слънчевия път бележи опасността от появата на стихии, затова на този ден е строго забранено да се работи, тъй като това е една предпазна мярка от гръм и градушки“, каза още Хаджиева. Тя добави, че култът към Слънцето прозира и в друга обредна практика на Еньовден – да се прескача огън за здраве и против бълхи, като се прави и на Сирница. „Еньовден е един прекрасен летен празник на Слънцето, на билките и на младостта. Празнуван е от всички славянки, прибалтийски, но и от някои скандинавски народи. Днес той се възприема и пресъздава като част от българското нематериално културно наследство“, коментира Хаджиева.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: На Еньовден и до днес най-разпространен е обичаят „Еньова буля“

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: На Еньовден и до днес най-разпространен е обичаят „Еньова буля“

24 Юни 2018 | 16:11 | Агенция "Фокус"
Благоевград. На Еньовден и до днес най-разпространен е обичаят „Еньова буля“. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ - Благоевград. По думите ѝ в деня срещу празника всяка мома приготвя китка с мълчана вода. „Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува под звездите. Сутринта момите подготвят „Еньовата буля“. Това е 4 - 5-годишно момиченце, облечено като булка. Момите обикалят селото като носят булята и на всеки кладенец или чешма, спират и пеят песни за плодородие и любов“, уточни тя. Храмовият уредник посочи, че по време на шествието булята маха с ръце, имитирайки пеперуда, след това всички се връщат при медника и надпяването продължава, а по извадените китки се гадае за урожай и здраве. Тя допълни, че другият ритуал на Еньовден е обичайното "зажънване". По думите ѝ се ожънва малко снопче класове и с тях се играят хора. „Ожънва се от най-добрата и най-пъргавата жътварка. Мъжете се опасват с класовете и всички пеят и играят на мегдана“, каза още Аделина Стефанова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Николета Петкова, културолог: Според народните представи човек, който се изкъпе в „жива“ вода на Еньовден, ще бъде здрав през цялата година

Николета Петкова, културолог: Според народните представи човек, който се изкъпе в „жива“ вода на Еньовден, ще бъде здрав през цялата година

24 Юни 2018 | 15:23 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Според народните представи на Еньовден Слънцето е в апогея си и денят започва да намалява. Това каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик културологът Николета Петкова. Тя обясни, че хората са вярвали също, че Слънцето се къпе, а водата става „жива“. „Смята се, че човек, който се изкъпе в тази вода, ще бъде здрав през цялата година. Празникът е свързан най-много с билките, защото се смята, че през нощта звездите слизат, за да им баят и за това те са особено лековити. За това те трябва да се берат преди изгрев. Според народните поверия съществуват 77 болести и половина. На този ден се берат 77 билки, а половинката е като се затворят очите и да се откъсне каквото и да е цвете, за да могат да се лекуват всички болести“, коментира Попова. Тя каза още, че на празника се прави и така наречената Еньова китка или Еньов венец, които се закичват на хора и животни, за да са здрави.
Радослава МУРДЖЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Архимандрит Антим, Видинска света митрополия: Лопушанският манастир „Свети Йоан Кръстител” тържествено отбеляза своя храмов празник

Архимандрит Антим, Видинска света митрополия: Лопушанският манастир „Свети Йоан Кръстител” тържествено отбеляза своя храмов празник

24 Юни 2018 | 15:09 | Агенция "Фокус"
Монтана. Лопушанският манастир тържествено отбеляза своя храмов празник, каза в предаването „Чудесата на Северозапада“ на Радио „Фокус” архимандрит Антим, протосингел на Видинска света митрополия. Той посочи, че летният празник на Лопушанския манастир е на Еньовден, а зимният празник – на Ивановден. „Тържествена света литургия бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Видинския владика Даниил. По традиция на този празник се събират много хора“, каза архимандрит Антим. Той добави, че с откриването преди години на зазиданата икона на Света Богородица хора от цялата страна идват, за да се помолят пред нея. „Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата“, обясни архимандрит Антим. Лопушанският манастир е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов, който е написал една от главите на романа „Под игото” именно тук. Манастирът „Св. Йоан Кръстител” е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата от 1973 г.
Анна ЛОЗАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Еньовден е наричан още летния св. Йоан, защото се смята, че на тази дата е роден Йоан Кръстителя

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Еньовден е наричан още летния св. Йоан, защото се смята, че на тази дата е роден Йоан Кръстителя

24 Юни 2018 | 14:40 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Еньовден е наричан още летния св. Йоан или св. Иван, тъй като именно на днешната дата се смята, че е бил роден Йоан Кръстителя. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, фолклорист и почетен гражданин на Благоевград. По думите му според някои източници той бил наричан Йоан Копала. „Този ден всъщност се явява като антипод на Коледа, когато е зимното слънцестоене. Народното му название е бильобер, защото рано сутринта на Еньовден са берели билки и се виели венци от горски цветя. Някои хора се къпели в роса за здраве. Известно е, че росата предпазва от градоносни сили. По цветята и китките, които се берели, било предсказвано за предстоящи женитби, освен това се избирало едно момиче, което било наричано „Еньова буля“, каза още проф. Динчев. Той добави, че нея носели на рамо докато обходят целия синор. „Това е своеобразна жертва – медиатор между небето и земята и техния свещен брак. Това момиченце вади китките от котлето или глинения съд и нарича: „Пъстра птичка по терличка“ – значи девойката, на която е, ще се омъжи за овчар: „По дол бяга, цървул стяга“ – ще отиде за хайдутин и така нататък. Сходни наричания и гадания имаме още на Васильовден и на Гергьовден. Всъщност тук е важно да отбележим, че тези наричания не се срещат само при християните, но и при мохамеданите“, подчерта проф. Динчев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: Най-голяма е лечебната сила на билките, набрани рано сутринта на Еньовден

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: Най-голяма е лечебната сила на билките, набрани рано сутринта на Еньовден

24 Юни 2018 | 14:16 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Най-голяма е лечебната сила на билките, набрани рано сутринта на Еньовден. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ - Благоевград. По думите ѝ тази сила изчезва с изгрева, затова стари и млади, болни и здрави, тръгват по поляните да събират цветя и билки, да ги вият на Еньовски венец, да се мият за здраве на извора, защото след Еньовден водата не е тъй лековита. „Подобно на гергьовденското обредно къпане традиционното къпане на Еньовден е свързано с вярата, че водата на този ден има най-голяма лечебна сила и става за къпане, понеже слънцето се е окъпало в нея“, посочи тя. Стефанова отбеляза, че много хора пълнят стомни и шишета с вода и през годината пият от нея за здраве и дълголетие. По думите ѝ на този ден знахари, билкари и врачки берат 77 билки, колкото са болестите, правят ги на венец, с който лекуват болестите през годината. Според народното предание болестите обаче не са 77, а 77 и половина, а билките са 77. Тя уточни, че за половинката болест няма спасение, което означава пази се преди да се разболееш, защото тъкмо тази половинка може да ти потрябва.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Елена Минковска, Етнографски музей на открито „Етър“: Еньовденската китка, която всички моми правят днес, пази дома им от зли сили и болести през цялата година

Елена Минковска, Етнографски музей на открито „Етър“: Еньовденската китка, която всички моми правят днес, пази дома им от зли сили и болести през цялата година

24 Юни 2018 | 13:34 | Агенция "Фокус"
Габрово. Целта на Еньовденската китка, която се прави от момите днес, е да пази домовете им от болести, зли сили и всякакви негативни неща. Тя се поставя на видно място в къщата и стои една година до следващия празник. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Елена Минковска, екскурзовод в Етнографски музей на открито „Етър“. Тя припомни, че според народните вярвания в днешния ден почитаме слънцето, билките и водата. „Днес се плетат момини венци и се правят момини китки. Сутринта момите ходят в гората, търкалят се в росата за здраве, берат билки, които оставят в къщата си. Вярва се, че е хубаво във венеца или букета да има 77 билки и половина, за да могат те да лекува 77 познати болести, а половинката е за незнайната болест“, допълни екскурзоводът и покани всички, които искат да узнаят повече, да се включат в Еньовденския празник, който организират в Етъра днес.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, етнограф: През Еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, а китка се окача на входната врата

Румяна Хаджиева, етнограф: През Еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, а китка се окача на входната врата

24 Юни 2018 | 13:26 | Агенция "Фокус"
Благоевград. На Еньовден моми и момци посрещат с песни и игри изгрева на слънцето по поляни и могили край селата, търкаляйки се в Еньовденска роса, къпейки се и миейки се в реки и извори за здраве и изцеление. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. „В ранните часове на деня се берат билки и цветя, които се вият на венци, а малките китки се наричат на всеки член от семейството. Те биват окачвани на високо и по свежестта им се гадае за здравето хората“, каза още Хаджиева. По думите ѝ с някои треви като лепка и желавика се опасва като зелен пояс кръста при болка и бездетство или по време на жътва. „През Еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, Еньовденска китка се окача на входната врата, но най-разгърнат по смисъл е женитбенския ритуал, наречен „Надпяване на китки“, добави Хаджиева. Тя обясни, че девойки на женитбена възраст, вечерта преди Еньовден носят мълчана вода в менче и отбелязват с пръстен или друга своя вещ всяка китка, след което оставят котлето да пренощува под звездите. „На сутринта се събират за надпяването, пеят песни около котлето, играят, а малко момиченце изважда китките една след друга. В това време всички изпълняват припевки, чието съдържание предсказва социалното положение и/или имотността на бъдещия жених“, отбеляза Хаджиева.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, етнограф: На Еньовден небето се отваря и слънцето се къпе в реки и извори, а звездите слизат, за да омаят и дарят треви и цветя с чудодейна сила

Румяна Хаджиева, етнограф: На Еньовден небето се отваря и слънцето се къпе в реки и извори, а звездите слизат, за да омаят и дарят треви и цветя с чудодейна сила

24 Юни 2018 | 13:11 | Агенция "Фокус"
Благоевград.. Празникът на слънцето и рождението на св. Иван Кръстител народът нарича Еньовден, Яновден, Иванбилкобер, Свети Иван летни и Свети лете. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. Тя обясни, че днешния празник е ден на повратно календарно време. „Това е денят на лятното слънцестоене, когато при изгрев голямото слънце потрепва, играе и започва бавно да обръща поглед назад“, каза още Хаджиева. Тя добави, че от Еньовден денят започва да намалява, а лятото да си отива. „Народът казва, че от днес Еньо намята кожуха и отива на сняг. Като всяко гранично време и по Еньовден се случват необичайни и магични неща. На този ден небето се отваря и слънцето се къпе в реки и извори, а звездите слизат, за да омаят и дарят треви и цветя с онази чудодейна сила, която те в другото време на годината нямат“, добави Хаджиева. Тя обясни, че всички тези митологични вярвания, свързани с космоса и календарното време, бележат човешкия живот и здраве, както и стопанското благополучие. „Те определят и осмислят народните обредни практики на Еньовден“, подчерта Хаджиева.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: Освен събирането на билки, виенето и провирането през еньовски венци в миналото се е правел и обичаят Еньова буля

Доц. Петя Банкова: Освен събирането на билки, виенето и провирането през еньовски венци в миналото се е правел и обичаят Еньова буля

24 Юни 2018 | 11:58 | Агенция "Фокус"
София. Освен събирането на билки, виенето и провирането през еньовски венци в миналото се е правел и обичаят Еньова буля. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за Еньовден. По думите й този обичай е част от моминските обичаи и е свързан с гадаенето на скорошна женитба. Тя поясни, че освен това в далечното минало в Тракия са палени на Еньовден и големи огньове. Доц. Банкова покани всички на 26 юни 2018 г. от 18.00 ч, в Националния етнографски музей на откриването на представителна експозиция „Времена и хора – живите традиции на България“. „Там проследяваме връзката между природа и култура, адаптирането на човека и усвояването на пространството. Освен експозицията, посетителите ще видят и реставрираните зали на Княжеския дворец на ул. „Московска 6 А“. Нашият замисъл е да покажем на широката публика част от духовното ни и културно наследство, чиято съвременна интерпретация ни дава познание за нашата идентичност и ценностна система“, допълни доц. Банкова.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Владимир Йотов, билоколечител: У нас са познати общо 770 вида билки, чиито лечебни свойства са показни за много заболявания

Д-р Владимир Йотов, билоколечител: У нас са познати общо 770 вида билки, чиито лечебни свойства са показни за много заболявания

24 Юни 2018 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Лечението с билки е много ефикасен и ползотворен за организма процес, затова техните лечебни свойства не бива да се подценяват. Това каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик д-р Владимир Йотов, билколечител от Пазарджик. По думите му събирането на билките е най-важния процес, като най-подходящият период за тяхното събиране е около Еньовден. Той каза още, че събраните билки е добре да бъдат изсушени на бял чаршаф, който е поставен на сенчесто място. „Съхранението им след това трябва да става непременно в хартиени пликове. У нас са познати общо 770 вида билки, чиито лечебни свойства са показни за много заболявания. В наши дни голяма част от лекарствените продукти се правят от билки. Важното за билките е, че те нямат никакви противопоказания. За хората над 55-годишна възраст е добре да бъдат приемани билкови отвари профилактично против инфаркт и други сериозни заболявания", уточни д-р Йотов. „Освен за лечение, билките могат да се използват и за различни козметични процедури, като за това имат доказан ефект още от древността", каза още специалистът.
Радослава МУРДЖЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мина Христемова, Исторически музей - Асеновград: Обичаят „Калиница“ представлява съвкупност от църковни, гръцки, митологични и много други пластове

Мина Христемова, Исторически музей - Асеновград: Обичаят „Калиница“ представлява съвкупност от църковни, гръцки, митологични и много други пластове

24 Юни 2018 | 11:26 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Обичаят „Калиница“ в Асеновград представлява съвкупност от църковни, гръцки, митологични и много други пластове. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Мина Христемова, уредник в Историческия музей в Асеновград. По думите ѝ докато в българското краище обичаят, който се прави на Еньовден, се нарича и се прилага под наименованието „Еньова буля“, то в Асеновград обичаят носи името „Калиница“. „Наистина също става дума за малко момиче, което трябва да се „ожени“ за слънцето за да има здраве и берекет, но в асеновградския вариант това момиче се облича като булка. То е придружавано от свита от други момичета, с които обикаля махалата. Всички те са пищно облечени и пеят различни песни. След това се събират в двора на църквата. Междувременно, още в предишния ден са били заложени нишани в "мълчана" вода под звездите на момичетата, които искат да видят какъв е техния късмет. На 24 юни момичето - калиничка се превръща в гадателка. Тя тегли нишаните от менчето и нарича късмети за всички присъстващи девойки“, каза Христемова. Тя посочи, че асеновградският обичай „Калиница“ е един вариант на „Еньова буля“, но с доста силно изразен гръцки пласт. „Не по-малък тук е пластът, който е заложила църквата. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с този на малката Богородица от храмовата икона в параклиса „Св. Въведение Богородично“ в Асеновград. Той се намира под старата църква от 12-ти век „Св. Йоан Предтеча“. Параклисът се отключва за 24 юни, защото там е иконата на малката Богородица, която е изобразена като пристъпваща в храма. По този начин, още преди столетия, асеновградчани са слели образа на Светата Майка с езическия обичай „Калиница“, каза уредникът в Историческия музей в Асеновград.
Мина Христемова обобщи, че в народната култура идването на лятото, най-дългия ден, се посвещава на св. Йоан Кръстител и на обичая „Еньова буля“. „Това е времето, в което небето се отваря, в което хората могат да видят своето бъдеще, в което могат да измолят от слънцето, от земята и природата берекет и плодородие“, посочи тя.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: Според легендата на Еньовден се събират 77 билки

Доц. Петя Банкова: Според легендата на Еньовден се събират 77 билки

24 Юни 2018 | 11:17 | Агенция "Фокус"
София. Според легендата на Еньовден се събират 77 билки. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за Еньовден. „На първо място е еньовчето (Galium), което цъфти точно по това време. Девойките използвали тази билка и като средство за почистване на кожата и за разкрасяване. При липса на други средства тя помагала за сваляне на температурата, при болки в гърлото и в ставите. Дивият пелин (Artemisia vulgaris) е една от билките, които всеки задължително трябвало да носи в пазвата си през Мръсните дн. Младите невести и бременните жени можели да перат през този опасен период, само ако са пуснали стрък пелин във водата“, каза доц. Банкова. Тя поясни, че до 40-ия ден след раждането родилката носела в пояса си пелин срещу злите сили и завързвала китка от пелин върху люлката на детето срещу магия или проклятие. „Българите берат кукуряк (Helleborus), защото според тях той прогонва съня и умората. Щом изпращали някого на дълъг път, поставяли кукуряк в калпака му, за да е бодър по пътя“, допълни доц. Банкова. По думите й Еньовден е последният ден, в който трябва да се събират билки, тъй като тогава тяхната лечебна сила достига кулминация. Доц. Банкова обърна внимание, че все пак трябва да се внимава с билките.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бургас: С голям венец от билки и традиционно хоро в село Стоилово се празнува Еньовден

Бургас: С голям венец от билки и традиционно хоро в село Стоилово се празнува Еньовден

24 Юни 2018 | 11:14 | Агенция "Фокус"
Бургас. В село Стоилово се празнува Еньовден от едно време. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Златка Стаматова, бивш кметски наместник на странджанското село Стоилово. По думите ѝ днес по стар обичай всички участници в ритуалите за празника са станали рано и още преди изгрева на слънцето, облечени с носии са отишли пак при бакъра, където са оставили китките и там са направили наричането.
„2 - 3 жени наричат и казват: "да му е честита китката, на когото е да бъде преди всичко жив и здрав. Ако е мома да вземе най-хубавото момче, ако е момче да вземе най-хубавата мома". Докато се свършат цветята се изреждат всички. Става много весело“, каза още Стаматова. Тя добави, че след това палят огън и варят чай от стари билки. Според нея най-предпочитаните билки в района са лайката, жълтият и белият равнец и липата. „После връзват кръста си с жъладика, за да не ги боли кръста. След това се търкалят по поляната за здраве, берекет и всичко добро“, каза още тя. По думите ѝ на този ден играят боси хоро. „Обикаляме и има един голям венец, който ни сме си го направили от билки и всеки се промушва от този венец и се прекръства за здраве“, каза още Стаматова. Според нея много хора се събират всяка година на всякаква възраст, посещават ги и гости от други места.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Варна: Празник на слънцето, водата и билките се провежда в Музея по история на медицината по повод Еньовден

Варна: Празник на слънцето, водата и билките се провежда в Музея по история на медицината по повод Еньовден

24 Юни 2018 | 11:03 | Агенция "Фокус"
Варна. Празникът на слънцето, водата и билките Еньовден започна в Музея по история на медицината. Събитието е организирано от Медицински университет – Варна с подкрепата на фонд „Култура“ на Община Варна. Това съобщиха от пресцентъра на Музея по история на медицината. Входът за мероприятието е свободен.
Еньовден е един от най-значимите празници в българския календар. Това е най-дългият ден през годината и е празник на билките – лековити и магически. 24 юни е денят на лятното слънцестоене и е денят на Св. Йоан Предтеча, който е познавал лечебните възможности на растенията и оцелява в пустинята сред вълшебните природни треви. Вярва се, че всяка трева, набрана на Еньовден, е лековита.
Разнообразна програмата обещават организаторите на празника, която ще продължи през целия ден до 16.00 часа и ще включва демонстрации, които ще разкрият тайнството на билките и приложението на лечебните растения, фолклорни танци, филми и лекции за българските традиции на Еньовден. Жителите и гостите на града ще могат да разберат от дипломирания ботаник от Факултета по фармация в МУ - Варна ас. Джени Чернева как да се берат, сушат и съхраняват билките, как да се използват в бита, козметиката и домашната аптека и какви лечебни продукти могат да се приготвят в домашни условия.
В няколко работилници ще се проведат демонстрации и беседи на различни методи за приготвяне на лечебни билкови продукти – билкови чайове, настойки, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи. Ще бъдат демонстрирани стъпките за хербаризиране на билки и различните начини на сушене на растенията, създаване на билкови торбички против насекоми и др.
Тайнството на българските обичаи и традиции за празника във Варненския край ще бъдат разкрити от доц. д-р Лидия Петрова – етнолог, а MU-Vi.tv ще представи филма „Горската аптека“. За доброто настроение ще се погрижат студентите от танцовия ансамбъл на Медицински университет – Варна.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Десетки жители и гости на града се събраха на Самоводската чаршия, за да отбележат Еньовден

Велико Търново: Десетки жители и гости на града се събраха на Самоводската чаршия, за да отбележат Еньовден

24 Юни 2018 | 10:44 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Десетки жители и гости на града се събраха на Самоводската чаршия, за да отбележат Еньовден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Празникът започна с ритуала „опушване на билки“, който се прави за здраве и плодородие. С жарава от лечебни треви бе „опушен“ венецът, под който преминаха десетки граждани. В него са вплетени маточина за успокоение на душата, ирод за пиршество, босилек – за прогонване на злите духове и още 74 билки и половина. Според народните вярвания в Еньовденския венец трябва да има 77 билки и половина – за всички 77 болести и половинката, като лек за незнайната болест. Празникът във Велико Търново продължи с фолклорна програма, много песни и танци. През целия ден на емблематичната за града улица ще се предлагат различни билкови и лечебни храни и отвари. Освен това специалисти ще разказват на всеки желаещ за свойствата им.
Еньовден се прави за петнадесета поредна година на Самоводската чаршия. Организатор на събитието е Общинската туристическа агенция „Царевград Търнов“, а техни партньори са членовете на групата за упражнения и здраве TarnovoRuns.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: Най-древните пластове вярвания и практики на Еньовден са свързани с универсалния култ към Слънцето

Доц. Петя Банкова: Най-древните пластове вярвания и практики на Еньовден са свързани с универсалния култ към Слънцето

24 Юни 2018 | 10:35 | Агенция "Фокус"
София. Най-древните пластове вярвания и практики на Еньовден са свързани с универсалния култ към Слънцето. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за Еньовден. Тя поясни, че според изследванията на проф. Александър Фол слънчево-хтоничното начало, присъщо на тракийската религиозна доктрина, е отразено върху много паметници. По думите й това показва, че слънчевият култ е бил широко разпространен в българските земи и е засвидетелстван в археологическите разкопки още от каменната епоха. „Така например според преданието някога Слънцето било най-красивата девойка, на която се възхищавали всички хора. На Слънцето най-накрая й омръзнало да гледа около себе си тълпите от ухажори и като се разсърдилa, започналa да ослепява очите на всички с ярките си лъчи. Така мюсюлманите обясняват невъзможността да се погледне към слънцето. А в една арменска приказка, се разказва, че Арев Арекаг – слънцето, е лъчезарен юноша, който живее в блестящ дворец далеч на изток, на края на света. По цял ден той крачи по небето и вечер уморен и поруменял се прибира в двореца при майка си. Затова залезът по арменски се нарича майрамуд – „влизане при майка”. Слънчевият бог у народите на Евразия често е свързан с коня. Така например древногръцкият бог на слънцето — Хелиос, в златна колесница препуска по небето. Подобен образ намираме в езическите митове, изобразяващи скачащи по небето коне, впрегнати в колесницата на слънцето“, разказа етнологът.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бургас: Регионалният исторически музей организира тържествен ритуал по повод Еньовден

Бургас: Регионалният исторически музей организира тържествен ритуал по повод Еньовден

24 Юни 2018 | 10:30 | Агенция "Фокус"
Бургас/ Регионалният исторически музей организира тържествен ритуал по повод Еньовден. Събитието ще се проведе в двора на Етнографската експозиция (ул. "Славянска" 69) днес в 11.00 часа. Ще бъде пресъздадена малката Еньова буля, която ще мине през Еньовския венец за здраве и сполука. Това съобщиха от Регионален исторически музей - Бургас.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките, слънцето също им дава лечебна сила. Берат ги рано, преди изгрева. Сплитат венец от 101 билки, през който се провират за здраве и за предпазване от всяко зло. Еньовден е народен празник, честван на 24 юни – деня на лятното слънцестоене, който съвпада с християнския празник на св. Йоан Кръстител. Това е най-дългият ден от година, затова е свързан и с култа към слънцето. На Еньовден стари и млади се търкалят в росата, къпят се в реки и извори, вярвайки, че преди тях там се е окъпало слънцето.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Габрово: Голям венец от билки е поставен на входа в Етнографски музей на открито „Етър“ по повод Еньовден

Габрово: Голям венец от билки е поставен на входа в Етнографски музей на открито „Етър“ по повод Еньовден

24 Юни 2018 | 10:26 | Агенция "Фокус"
Габрово. С голям Еньовденски венец на входа в Етъра посрещат всички посетители днес. В културната институция ще има богата програма, съставена от много компоненти, подходящи за малки и големи. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Елена Минковска, екскурзовод в Етнографски музей на открито „Етър“. Събитията започнаха още в петък и ще продължат през целия ден. В специални работилници за венци и китки, които работят и днес, още вчера бе изплетен големият венец, под който минава всеки, влязъл в музея. „Предлагаме занимания и игри за големи, малки, средни деца и цели семейства, които са свързани с опознаване на билките. Ще изградим триизмерна билкова градина, ще има и още много изненади“, допълни още Елена Минковска. Тя припомни, че от вчера в Етъра работят два базара – за билкови продукти и за традиционни храни, които остават и днес. През настоящата година няма да има конкурс за най-красив венец и най-красива китка, тъй като целта на организаторите е не да се оценяват посетителите, а колкото може повече хора да участват в заниманията. „Уредниците, а и посетителите ще разказват за билките. Ще има демонстратори и всички участници ще имат възможност да покажат и кажат всичко, което знаят – поверия , традиции и така нататък“, посочи още екскурзоводът.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Продължава традиционният летен фестивал „Еньовденски тайнства”

Благоевград: Продължава традиционният летен фестивал „Еньовденски тайнства”

24 Юни 2018 | 09:54 | Агенция "Фокус"
Гоце Делчев. Живописното село Делчево за поредна година е бъде домакин на традиционния летен фестивал „Еньовденски тайнства”. Това съобщиха от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Организатор на фестивала е Общината.
Неделният ден, когато отбелязваме Еньовден, програмата започна в 05.00 часа с посрещане на слънцето и бране на билки в местността „Вълчова тумба”. От Общината очакват желаещите в ателие „Изработване на еньовски венци”. И тази година Еньовата буля ще отправи своята благословия, а всички, които желаят ще могат да се проврат през Еньовския венец за здраве и късмет. На мегдана в Делчево ще има и още едно ателие – по грънчарство. Освен това, хората ще могат да научат някои магически еньовски тайни за билките, ще се запознаят с интересни рецепти на вкусни ястия, приготвени от учениците от ПГ по МСС „Пейо Яворов“.
Специален гост на фестивала тази година ще бъде шеф Елена Петрелийска – финалист в „Мастър Шеф“ сезон 1, която ще приготви модерна кухня с традиционни билки и подправки.
И тази година на площада в китното село ще има благотворителен базар „Билки за лек и вкус“, където всеки ще може да си закупи билка, а със събраните средства ще се подпомогнат жени с онкологични заболявания от Гоце Делчев и региона.
В традиционната Еньовска фолклорна палитра, която ще започне на мегдана по обед, ще участват: мъжка фолклорна група „Войводите“, женска фолклорна група и танцова формация „Кръшно хорце“ към ансамбъл „Топлика“ при НЧ „Никола Йонков Вапцаров – 1927“ с. Мосомище; фолклорна група „Голешовски фантове“, а специалният участник тази година ще бъде фолклорният изпълнител Николай Славеев.
„Нека се потопим заедно в магията на приказното село Делчево и открием летните тайнства на Еньовден!“, призовават от Община Гоце Делчев.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: На старобългарски език Еньо означава „Нов ден“ и още „Нова година“

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: На старобългарски език Еньо означава „Нов ден“ и още „Нова година“

24 Юни 2018 | 09:50 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Православната църква отбелязва Еньовден. За Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ - Благоевград, каза че за този празник са слети 2 имена – на Йоан Кръстител заради неговото рождение и на Еньо, което на старобългарски език означава „Нов ден“ и още „Нова година“, която в древността започвала след най-дългия ден. „Поради това празникът е познат под различни имена: Иванден, Ивангрульо, Иванжилобер, Яновден, Драгойка и Еньовден. Празнуват Йоан, Йован, Янко, Янка, Яна. Денят съвпада с лятното слънцестоене и това е причината да се свързва с поверия, гадания и предсказания за здраве, благополучие, болести и нещастие“, обясни тя. Аделина Стефанова допълни, че съществува и поверие, че сутрин преди изгрев, слънцето трепти и който успее да види това, годината за него ще носи здраве, но ако човек види сянката си без глава, това е поличба за нещастие, което досега не се е случвало. Тя отбеляза, че това е било във времената, в които не е имало синоптици, затова гаданията са били по-скоро за това какво ще бъде времето в бъдеще.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пазарджик: Празнични богослужения се извършват в храмовете в града за рождението на свети Йоан Кръстител

Пазарджик: Празнични богослужения се извършват в храмовете в града за рождението на свети Йоан Кръстител

24 Юни 2018 | 09:19 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Българската православна църква почита днес рождението на св. Йоан Кръстител, а народната традиция отбелязва празникът Еньовден. По този повод в храмовете в област Пазарджик се отслужва празнична света Литургия, предаде репортер на Радио „Фокус” - Пазарджик. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Смята се, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. 24 юни е празник на билките и на билкарите. Имен ден празнуват всички с името Енчо, Еньо, Яни, Яне, Яна и техните производни, както и хората, носещи имена на билки. Еньовден е празник и на знахарите.
Радослава МУРДЖЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Литургия по случай Деня на Св. Йоан Кръстител се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“

Велико Търново: Литургия по случай Деня на Св. Йоан Кръстител се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“

24 Юни 2018 | 09:06 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Литургия по случай Деня на св. Йоан Кръстител се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ в старата столица. Празничният ден започна с камбанен звън, който събра десетки миряни в храма, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Днес Православната църква отбелязва Четвъртата неделя след Петдесетница или Рождението на св. Йоан Кръстител. Според историята в дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Христа, в град Хеврон живял свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били в напреднала възраст, но нямали деца и се молели усилено на Бога да стори с тях чудо. Пред Захарий се явил ангел Господен, който го известил, че ще му се роди син, който трябва да кръсти Йоан. Ангелът възвестил на Захарий не само това, но и че синът му ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Йоан се ражда 6 месеца преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава юдеите във водите на река Йордан. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос.
Имен ден днес празнуват Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка и производните, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян, Дияна, Диан, Диана, Биляна и имена на билки.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни 2018 | 08:30 | Агенция "Фокус"
София. Днес е Еньовден. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който „облича кожуха и отива да донесе зима“, „Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина – болест ще го мори.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е „аталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньов-ска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми“.
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар“ или „майка“, а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.