Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция "Медиана", в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Централната избирателна комисия (ЦИК) публикува листите за кандидатите за народни представители и за Европарламента. Как между тях ще се разпределят щастливите 240 и 17? Наш гост е Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция “Медиана". Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Колев.

Добре заварил.

Бърз преглед на листите с кандидати за парламента показва, че партиите можем да разделим на три групи: на тези, които ще се борят за властта, на другите, които ще играят за субсидията и вечните участващи на олимпийския принцип. Защо толкова години партиите не излизат от тази схема?

Вижте, аз все пак не съм привърженик на предварителното вкарване в схема, тъй като подозирам, че  е напълно възможно и на тези избори, както е било и на предишни, да има изненади. До голяма степен какво ще се случи, зависи от избирателя. Сега непрекъснато едва ли не се внушава на избирателя: ами няма никакъв смисъл, сега пак ще бъде същото, няма алтернатива, всичко е само евроатлантизъм. А въобще не се дискутира каква Европа, какво НАТО и всички тези неща около тях. До голяма степен обаче това дразни избирателя. Съвсем различна ще бъде картината, ако пред урните отидат примирени избиратели или ако отидат ядосани избиратели. Ако отидат примирени избиратели, то до голяма степен ще имаме някакво повторение на сглобката, която наблюдавахме до сега и това ще бъде една нов тип сглобка, доминирана основно от Борисов и Пеевски, в която ПП-ДБ ще играе ролята на смокиновото листо. Това ще бъде резултатът, ако пред урните застанат примирените избиратели, техният обем ще бъде в този случай нещо в порядъка на 2,3 млн. - 2,4 млн. избиратели. Съвсем друго ще бъде, ако пред урните отидат ядосаните избиратели, не е необходимо само да гледаме в България. Пример да кажем, прочутата история с порционите на Ахмед Доган, тогава, когато излязоха 600 000 избиратели, които традиционно не гласуват, които люшнаха страната в една посока. Същото сме наблюдавали и в други страни, примерно преди около 20-ина години в метрото в Мадрид, тогава, когато Сапатеро беше далеч на опашката, гръмна метрото и в следващия момент Сапатеро беше пръв. Така че винаги има възможност да се очакват изненади. И до голяма степен това зависи, както казах, от примирението или яростта на избирателите.

Дали на тези избори има основание да отидат ядосани избиратели, гневни избиратели, или тези ще си останат вкъщи, или пак ще отидат за гъби?

Имаме основание да подозираме, че е напълно възможно. Разбира се, до голяма степен това зависи и от процесите от тук до изборите, и дали ще се случат някакви събития както у нас, така и в чужбина, защото не трябва да забравяме, че България не е някакъв остров. И ако нещо гръмне, не дай си Боже, примерно в Черноморието, във войната в Украйна или пък в Близкия изток се нажежат още повече страстите, това ще създаде и отражение върху процесите в страната. Да, напълно е възможно да се очакват изненади. Но независимо дали ще има изненади или не, аз смятам, че ще има голяма маса наистина гневни, може би не чак толкова ядосани, но гневни избиратели, или много се разочароваха в очакването си за промяната и гласуваха за ПП-ДБ, които пък се повозиха на тези настроения и в крайна сметка им сервираха една доста съмнителна сглобка, съмнителна от гледна точка на самите избиратели, с неясни цели. Така че тези гневни избиратели ще се явят пред урните, друг е въпросът за техния обем. Затова аз подозирам, че ще има голям ръст именно при малките, новите формации, както да кажем при “Синя България, при “Солидарна България" на Ваня Григорова и Мая Манолова, "Левицата“ също така, ИТН също според мен ще отбележи високи резултати.

“Център" на Васил Божков?

Напълно е възможно дори и “Център" на Васил Божков. За мен ще бъде огромна изненада, ако една или повече от една, според мен повече от тези формации не мине 4% бариера. Вижте, обикновено избирателят в такива ситуации търси тояга, с която да накаже тези, които са излъгали неговите очаквания. Но в случая няма голяма тояга, затова беше толкова голям интересът ще има ли президентска формация или няма да има. Защото именно президентската формация се привиждаше като голяма тояга, която може да се стовари върху досега управляващите, в т.ч. и върху сглобката. Но тъй като тя не се формира, според мен този гняв и ярост ще се излее в посока на по-малките политически формации, затова казвам, че при тях ще има значим ръст - и при Левицата, и при “Синя България, и при “Солидарна България", както казахте вече, и напълно е възможно и при партията на г-н Божков.

Хората очакват да чуят от политиците за техните ангажименти по борбата с корупцията, преодоляването на ниските доходи и решаването на проблемите в здравеопазването. И вместо решение по темите, политиците им сервират скандали. Докъде ще доведе това разминаване, дали то няма да прерасне в голямата тояга, за която говорите?

Към момента като че ли не, като че ли се разпръсват в отделни сфери, както казахте, един акцентира върху едно, друг върху друго, което е в общи линии тъжно и неприятно, поради простата причина, че колкото и странно да изглежда, тези европейските избори са наистина изключително важни. Те са важни не толкова и само за България, колкото за Европа и света. За първи път от доста време се поставя под въпрос въобще каква Европа искаме? Нали казват Европа, Европа, Европа, добре но каква? Значи може би австрийската, може би Европа на Орбан, или може би Европа на Урсула фон дер Лайен и на Борел. Все повече и повече този въпрос започва да се дискутира, а като че ли в България той се отмята с лека ръка: “Ами каква Европа, каквато кажат началниците". Да, но ти си част от тази Европа и бъдещето на Европа до голяма степен е свързано с бъдещето на мира и войната. Защото  все повече и повече ставаме свидетели на нарастване на напрежението Изток - Запад, поставянето на нови железни, стоманени, ядрени и всякакви стени помежду ни. И всичко това има пряко отражение върху живота на хората. Отново казвам, това е фундаменталният въпрос: бъдещето на  Европа, какво правим? И част от този въпрос е бъдещето на мира и войната,  в какъв свят ще живеем. За съжаление, нищо подобно не се дискутира, пускат се скандали едва ли не с целта да се заметат основните въпроси и на изборите да отидат някои най-твърди агитки, но според мен няма да им се получи, ще отидат повече избиратели, защото, както казах, има достатъчно маса гневни избиратели, които виждат дълбоката пропаст между това, което те желаят и това, което им се оферира, това, което предлагат политическите елити.

Българската група евродепутати е малка в Европейския парламент - 17 човека. Как може да повлияе в нея разпределението на партиите? То няма да  е от съществено значение за големия Европейски парламент, но все пак как ще се разпредели? Към кое политическо семейство най-много ще се насочат наши евродепутати?

Без всякакво съмнение, доминиращата партия в случая ще бъде ГЕРБ. Как нейните представители в Европарламента ще дискутират и каква позиция ще заемат по вече очертаните от мен проблеми за бъдещето на Европа, каква Европа точно искаме - Европа на нациите ли или Европа консолидирана под диктата на Брюксел, Европа, в която правото на вето е отменено, и в която малките нации нямат глас. Трудно ми е да определя. В крайна сметка националният интерес ясно казва, какво трябва, но друг е въпросът, доколко те ще слушат националния интерес.

И доколко той ще съвпадне с партийния?

С партийния интерес и с раболепното преклонение пред големите началници. Затова аз се надявам, колкото се може повече български евродепутати да отидат там с идеята, че “Да, Европа е нещо прекрасно, само че трябва да разберем, каква точно Европа искаме и това ли е нашата Европа, към която се стремим. Дали това е Европа на Урсула фон дер Лайен и Борел или пък Европа да кажем на Австрия, на Орбан и на други хора, които имат доста по-скептично виждане в това отношение.

Г-н Колев, вие поставяте въпроси, които съвсем не се разчитат в подредбата на листите. Ето, за европейските избори листите на ГЕРБ, ДПС и ВМРО запазват като свои кандидати доскорошните евродепутати, докато БСП налага почти пълна подмяна. Кой би бил по-печелившият модел? Има разбира се и нови алтернативи, но доколко и как те ще успеят да надскочат 5%?

Да, тук даже е малко повече от 5%, 5,89% е границата за преминаването на бариерата за участие в Европейския парламент. Вижте, има наистина странни движения, които създават, ако щете, известно омерзение у избирателите. Примерно да кажем, гледаме кандидатурата на Елена Йончева, която изведнъж се оказва в листата на ДПС, доста странен политически ход. Разбира се, всеки отговаря за себе си в това отношение. Що се отнася до останалите, вие казахте БСП изцяло смени своята листа. Това няма да има някакво особено значение, значи БСП под ръководството на Корнелия Нинова се докара до там, че трудно ще се бори дори и за един представител в Европарламента. Що се отнася до това,  дали е възможно да има изненади? Аз казах вече, да, възможно е, въпреки, че 5,89% границата е доста трудна за преминаване, така че по-скоро можем да окачваме традиционните заподозрени: ГЕРБ, разбира се “Възраждане" ще направят своя пробив без всякакво съмнение, тоест ГЕРБ, ДПС, “Възраждане", вероятно и ПП-ДБ ще имат 1 или 2, по-скоро 2 представители, но не повече. Разбира се, там ще се разрази голяма битка между ПП и ДБ.

Тя вече се е разразила, напрежението се усеща.

Да, напрежението вече се усеща.

В редакциите между другото вървят залози между колегите, колко процента ще вземат ПП-ДБ за националните избори. Според вас: колко?

Аз мога да го кажа в абсолютни стойности, тъй като процентът зависи от масата гласували. Значи едно е, ако отидат 2,4 млн., друго е да отидат 2,8 млн., процентът, разбира се, ще бъде различен. Но в абсолютни стойности, според мен, ПП-ДБ ще се борят за някъде от порядъка на около 300 000 гласа, в този смисъл ще се борят успешно за четвъртото място в листата. Ударът върху тях ще бъде изключително сериозен и е сравним с този, който наблюдавахме да кажем при Слави Трифонов, когато разочарова голяма част от избирателите, очакващи промяна. Те тогава се сринаха де факто от 600 000 на 200 000, след това даже не успяха да влязат при следващите избори в парламента. Горе-долу това ще бъде и положението с ПП-ДБ, очаквам някъде от порядъка на около 300 000 избиратели за тях, което според моите изчисления ще бъде някъде от порядъка на 12 или 13%.

Казахте вече, че в обществото има глад за нова формация, че малките партии могат да поднесат изненада, обаче те самите отговарят ли на търсенето на хората, отговарят ли на гнева на хората “Солидарна България", “Синя България", “Център"?

До голяма степен по-скоро те търсят себе си все още, отколкото да отговарят на търсенето на хората. Защото както казах, хората търсят голямата тояга, в случая обаче им се предлагат малки тояжки.

Пръчки?

Да, до голяма степен. И бидейки малки формации, които не са в състояние да се обединят в този смисъл, да направят Кубратовия сноп от пръчки и да превърнат това нещо в нещо значимо, до голяма степен и предопределя пасивността, ако щете в избирателите, които  казват: "Абе тези много ги харесвам “Синя България" много я харесвам, или Левицата много я харесвам, ама те са слаби, какво ще направят?" Така че докато те са разпръснати, за което между другото целенасочени действия има в това отношение те да бъдат пръснати и това е игра на големите, които печелят от разпръснатостта на опозиционните формации. Но докато са разпръснати и не могат да формират единен фронт, те ще бъдат малко или много бити по отделно. Затова казах, че големият шанс е да се повтори, особено ако надделеят примирените избиратели, да се повтори в някаква форма сглобката, където Борисов и Пеевски ще играят основна роля, а пък ПП-ДБ ще бъде смокиновото листо, прикриващо срамотите им.

Това ли е най-вероятният сценарий след 9 юни?

Това е много възможен сценарий, но и както казах обаче, отново зависи от избирателя. Не искам да предпоставям преди това, ами те всички ще заспят, ще отидат за гъби, никой няма да се яви. Напротив, както казах, хората могат да се ядосат и могат да се ядосат изведнъж, рязко.  Само като пример ще ви дам, спомнете си прочутата история, когато онази нещастна жена удави детето си в Южния парк.

И Иван Костов загуби изборите.

И в следващия момент изведнъж, просто правителството на Иван Костов се люлееше от огромна тълпа, която се струпа ей така спонтанно, от нищото пред Народното събрание, обвинявайки тяхната власт, която в случая нямаше никаква вина, но беше насъбрала огромна доза напрежение и негативизъм по отношение на себе си. Така че да, възможно е и това да се случи. Да, да има нова сглобка под една или друга форма, но разбира се, са възможни и други сценарии, а пък съвсем не изключвам и възможността тези избори да бъдат просто преход към следващите по-сериозни избори. Защото, както казах, вижте, тези избори са много важни за Европа, какво става в Европа, какво ще се случи? Значи тук до голяма степен е въпросът за мира и войната, ако щете. От това какво ще се случва в Европа, ще даде отражение и върху България. Едно е, ако примерно да кажем т.нар. “консервативни сили", говоря за лидериот типа на Орбан, на австрийците в момента...

На италианката Мелони?

На италианците с Мелони и т.н. Съвсем различно ще бъде положението, ако отново се повтори доминацията на традиционните две формации - Партията на европейските социалисти и Европейската народна партия, нещо в което аз определено се съмнявам, че ще се случи. Същото значение имат и американските избори, където се очакват драматични обрати. Има огромно значение и какво се случва с войната в Украйна, какво се случва в Близкия изток, какво ще се случи и в Тихия океан. Всички тези неща са събития, които предстоят и те са пряко свързани с промяната на геополитическото статукво в света. Така че сегашните български избори могат да се окажат преход към по-сериозни избори, към следващите, когато ще се решават именно тези доста по-голобални въпроси, които ще имат отражение и върху случващото се в страната, и върху политическата ориентация на т.нар. Български политически елит, който се ослушва винаги къде е голямата тояга...

И къде е големият черпак?

Да, и кои ще бъдат неговите нови големи братя. Така че напълно е възможно тези избори просто да са преходен период, последвани от следващи избори.

Възможно е и да сте прав, защото проблемите около новото геополитическо статукво изобщо са вън от обсега на интересите на българските политици. Те са вън от темите на предизборната кампания и всъщност предизборна кампания няма, ние имаме политическа ситуация, не е ли така? Имаме постоянни скандали, но за избори, за цели – не се говори.

Няма политики.

Няма политики, да.

Няма идея накъде вървим, каква Европа искаме? Отиваме на европейски избори без основния въпрос: “Добре, каква Европа искаш?". Да, чуват се гласове за премахване на ветото на малките държави, нещо, което ще торпилира просто Европейският съюз. Нали големите са “За", малките са нещо на втори, трети план. Добре, ама тази Европа ли искаш? Тази централизирана Европа на Урсула  фон дер Лайен и на брюкселския апарат или искаш Европа на нациите? Все пак има и други виждания, виждаме конгресът наскоро в Будапеща, конференцията в Брюксел, която беше атакувана на всичкото отгоре от т.нар. “либерална демокрация". Също стои големият въпрос и за НАТО, ако щете. Значи добре НАТО, но какво НАТО? НАТО за което всички казват: дайте да помпаме оръжие, за да убием голямата мечка? Или НАТО, в което се чуват гласове:  “Чакайте ей, я дайте да видим да направим нова структура на сигурността в света". Защото и там се чуват такива гласове, но в България всичкото това нещо някак си минава и заминава, едва ли не идеята е да се прилепим към силния, към новия голям брат. Нещо, което в крайна сметка обрича страната ни на безперспективност.

И много любопитен въпрос поставят листите. Залагат ли партиите на фигури, които да им издърпат, да им спечелят повече гласове? И  дали тези залози са успешни, и изобщо какъв е политическият подбор на партиите?

Вижте, и да, и не. Значи, ако гледаме примерно при БСП, където Корнелия Нинова лансира Калоян Методиев като втори след себе си в листата на 25-ти район, изглежда безумно. Това ще срещне огромна съпротива в рамките на собствената й партия. Но това е игра, която тя играе вече толкова време, че започва да става банална. От друга страна гледаме Ваня Григорова, една нова политическа фигура, очевидно там при “Солидарна България" се разчита на нея. Примерно “Синя България" без всякакво съмнение се опитва да се възползва от кризата в десницата, от това, че има огромна маса разочаровани десни хора, които ще потърсят т.нар. “консервативно дясно". При "Левицата“ виждаме опит за консолидация на всички, които Корнелия Нинова изгони, в т.ч. и Михаил Миков отново отива, де факто бившият председател на БСП, изгонен от Корнелия Нинова, отиде при тях. Така че има ги и двете страни при търсене на личности, които да могат да поведат партията, в т.ч. и търсенето на свои хора, които да пласираш на политическият терен.

Спомням си в началото на демокрацията за изборите и после състава на Великото Народно събрание. Там беше огромно съцветие от личности, тук в тези листи, чета, чета, чета, ама някак си не ги виждам. Каква е разликата между тогава и сега? Или имаме израждане на елитите?

До голяма степен да. Защото вижте, аз все пак имам спомен от всичките тези неща пряк. Едно време ми беше много интересно, много ми беше интересно да отида в Народното събрание, да говоря с хората там, имаше страшно много хора, с които можеш да говориш, с които можеш да дискутираш, с които можеш да спориш, ако щете, да спорите принципно, не да се псувате. Полека-лека това изчезна, появиха се като че ли партийни послушковци, които не смеят да си отворят устата против мейнстрийма, против основната линия на партията. Разбира се, се появиха и т.нар., то винаги всъщност ги е имало, но така бройлери, бих казал на различни неправителствени организации. Просто хора, които не ти е интересно да слушаш, не ти е интересно да говориш с тях по простата причина, че още преди да си отворят устата, ти знаеш какво ще кажат, какви думи ще чуеш. Ще чуеш новоговора на т.нар. европейски политически новоговор, общи фрази на тема демокрация, битката с еди какво си и всякакви такива глупости, без такъв смисъл. За съжаление, това наблюдаваме в българския парламент. Не че всички са идиоти, не че няма и свестни хора, но като че ли те все повече и повече изчезват, претопени от някаква обща сива маса.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Хубав ден.

Добър да бъде и за вас. Гостува ни Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция “Медиана".