СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Deutsche Welle (РСМ): "Българите ги заболя глава от честитката на Заев за „Свети Сава“

Deutsche Welle (РСМ): "Българите ги заболя глава от честитката на Заев за „Свети Сава“

Скопие. „Поздравленията на премиера Заев към гражданите на сръбската общност в Северна Македония по случай празника на Свети Сава вдигнаха температурата на някои политици в София“, пише македонската редакция на Deutsche Welle в материал, представен без редакторска намеса. Обект на критиките стана съобщението на Заев, че сръбският език се връща като незадължителен предмет в уч...

28 Януари 2021 | 12:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Атина. Няколко арабски медии в сряда съобщават, че апелативен съд е отменил споразумението за демаркация на морските граници между Турция и базираното в Триполи либийско „Правителство на националното съгласие“ (ПНС), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турция подписа споразумение за морска граница с международно признатото правителство на северноафриканската държава през декември 2019 г. Сделката беше остро осъдена от Гърция като нарушение на нейните суверенни права и обявена за незаконна също от Кипър, Израел и Египет, докато Европейският съюз също се противопостави на нея. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Скопие. За да постигнем споразумение, трябва да има желание и от двете страни, не само в правителството, но и в цялата страна, трябва да разрешим проблема, ако имахме само половината от (енергията на) българска страна, ще решим проблема , заяви министърът на отбраната Радмила Шекеринска по време на гостуване в "Дневник на Сител", отговаряйки на въпрос за позицията й по отношение на България и грубите изказвания на Каракачанов, дори споменавайки семейството й, съобщава македонският телевизионен канал “Сител“ „Горда съм и съм уверена в себе си, в идентичността си и в оригиналната си македонска идентификация и няма какво да обсъждам с Каракачанов коя съм и каква съм, ако иска да бъде македонец, нека той да заповяда. Нашето право е наше право, много от тези твърдения не ни носят полза. Който е уверен в себе си, в своята идентичност и езика си, не се нуждае толкова много да се пени и обяснява. Показваме много по-умно и уверено мислене от другата страна," каза Шекеринска. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2021 | 21:49 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“: Националните телевизии на РСМ и България ще си разменят кореспонденти, още не са се договорили за съвместни продукции и обмен на програми

„Слободен печат“: Националните телевизии на РСМ и България ще си разменят кореспонденти, още не са се договорили за съвместни продукции и обмен на програми

Скопие. Директорът на националната телевизия на Република Северна Македония МРТВ Мариан Цветковски заяви, че наскоро е провел среща с колегите си от БНТ, на която е продължено редовното сътрудничество. По неговите думи, те не са се договаряли за съвместни продукции, нито за размяна на програми, а само за изпращане на кореспонденти в двете централи, пише вестник „Слободен печат“. „Това беше среща за продължаване на сътрудничеството в рамките на редовното сътрудничество с публичните служби и ЕБУ и няма нищо общо с текущите политически събития. Разбрахме се да подпишем нов меморандум за сътрудничество, тъй като предишният е изтекъл. Сътрудничеството се планира на ежедневна информационна база, по отношение на обмен на информация, записи на текущи ежедневни събития и след това отваряне на кореспонденция. Ние ще изпратим наш журналист в София, а те свой в Скопие. Няма да изпращаме оператори, но кореспондентите ще използват ресурсите на националните телевизии. Така че се прави същото, каквото и по-рано“, заяви Цветковски пред изданието. Миналия месец директорът на БНТ Кошлуков написа във „Фейсбук“, че ще напише писмо, за да предложи сътрудничество на колегите си в Скопие, защото вярва, че тяхната роля е да допринесат за взаимното разбирателство чрез съвместни продукции, съвместни предавания и връзки. „Надявам се, че ще успеем да обменяме програми, филми, да се договорим за съвместни продукции. Ще предложим една българска седмица там, както и една на Северна Македония тук, и на двете ни телевизии. Благодарим на режисьора Мариан Цветковски за неговата достъпност, очакваме скоро нашите македонски колеги в София. Вярвам, че ако знаем повече един за друг, ще живеем по-добре заедно. Телевизията може да помогне за това“, пише той. Професор Ивайло Дичев от Софийския университет в своя публикация приветства идеята на Кошлуков и предложи сериалът „Преспав“ да се гледа в България, а „Под прикирите“ в Северна Македония, защото „живата съвременна култура е начинът да се доближим до нашите съседи“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2021 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел след среща с Османи и Димитров: Скопие има ясна и неприкосновена европейска перспектива

Жозеп Борел след среща с Османи и Димитров: Скопие има ясна и неприкосновена европейска перспектива

Скопие. Република Сееверна Македония има ясна и неприкосновена европейска перспектива и трябва да има решение за деблокиране на процеса, заявиха от канцеларията на върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел пред скопската „ТВ 24“. След срещата на Димитров и Османи с вицепредседателя на ЕК Хосеп Борел, ТВ 24 се свърза с неговия офис, за да помоли за коментар за разговора с двамата македонски дипломати и дали европейската врата за Скопие ще се отвори през следващите 6 месеца? Оттам заявиха: „Борел повтори ясната и неприкосновена перспектива за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Той проведе честна и открита дискусия с вицепремиера Димитров и външния министър Османи относно намирането на решение за деблокиране на преговорите за присъединяване“, казват от кабинета на върховния представител по външните работи Жозеп Борел. От два дни Димитров и Османи търсят подкрепа от европейски дипломати в Брюксел за началото на преговорите на РСМ с ЕС. Положителни сигнали бяха изпратени от специалния представител на ЕС за Западните Балкани Мирослав Лайчак, както и от португалския външен министър Аугусто Сантош Силва. Португалия е ротационен председател на ЕС за 6 месеца, а Сантош Силва обясни, че ще направи всичко по силите си за официално начало на преговорите на Скопие с ЕС. Но трябва ли да се търси подкрепа извън границите на ЕС - от новата администрация на Байдън в САЩ, която се очаква да окаже по-голям натиск върху разрешаването на спора между Скопие и София. „Трябва да представим на американците нашите позиции, тоест кои са онези червени линии, от които не можем да се отклоним, които не можем да преминем и в рамките на някои общоприети международни правила и норми, да обясним, че не можем да правим компромиси по проблемите с идентичността“, казва Иван Стефановски, директор на „Евротинк“. Експертите съветват македонското правителство да приложи плана за действие с България, но само в частта за инфраструктурата, образованието, културатата и бизнеса. По този начин, казват те, ще се създаде образ, че РСМ си сътрудничи със съседна България и международните партньори няма да се оправдават с обвинения, че Скопие спира процеса. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 19:13 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Прищина: Американските войници не загинаха за Велика Албания или Велика Сърбия

Посланикът на САЩ в Прищина: Американските войници не загинаха за Велика Албания или Велика Сърбия

Прищина. Посланикът на САЩ Косово Филип Коснет реагира гневно на изявленията на някои граждани, които „се отказаха от косовския си паспорт“, когато са коментирали националистическите изявления на политиците в Прищина за присъединяване на страната към Албания. Дипломатът бе категоричен, че американските войници не са загинали за създаването на Велика Албания или Велика Сърбия, цитира думите му македонското електроннно издание МКД. „Коментарът ми за присъединяването към Албания е непроменен. Американските войски не се биха и не загинаха, за да създадат Велика Албания или Велика Сърбия на Балканите. Бих искал да насоча вниманието към Конституцията, която призовава за мултиетническо общество с религиозна свобода за всички. САЩ са мултиетническа държава и дори след почти 250 години все още се борим за изграждане на общество, в което има равенство пред закона, равни възможности за всички, в което етническите групи и раси живеят в хармония“, заяви Коснет. Той добави, че не би искал хората от Косово да се отказват от създаването на демократична мултиетническа общност. „Мисля, че Косово се възползва от това, че е мултиетническо, мултирелигиозно общество и че разговорите за Велика Албания, разговорите за Велика Сърбия на Балканите биха били предателство, провал и мисля, че това не е отговорът на проблемите на страни в региона", допълни американският дипломат. По-рано кандидатът за президент от „Алианс за бъдещето на Косово“ Рамуш Харадинай заяви, че Косово не може да чака, докато другите станат в настроение да затворят множеството отворени теми, важни за най-младата държава на Балканите. Той обяви, че след четири или пет години може да се стигне до ситуация, в която гражданите на Косово да бъдат призовани да гласуват на референдум за присъединяване към Албания. „Ще отидем на референдума за обединение с Албания, не защото искаме, а защото в продължение на 20 години казваме на Запада, че искаме да спазваме обща визия за евроатлантическо Косово за присъединяване към ЕС, за присъединяване към НАТО , да станем член на ООН, Сърбия да ни признае", бяха думите на Харадинай. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Скопие. Като създател на съвременния македонски литературен език, Блаже Коневски заслужава най-голяма почит и благодарност. Той заслужава, един век след рождението му, 2021 г. да бъде година в негова чест. Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в обръщението си чрез видео съобщение при откриването на Зимното училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура, който започва днес и е първата дейност за отбелязване на този юбилей, предава скопската „Нова ТВ“. „Имам специалната привилегия и чест да ви поздравя за началото на първото зимно училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура. Вярвам, че удовлетворението на всички ни е още по-голямо, че това събитие се случва точно в годината, в която отбелязваме век от рождението на великана на македонската филология, лингвистика и литература, академик Блаже Конески“, отбеляза държавният глава. Пендаровски уточни, че 2021-ва е обявена за година в чест на Блаже Конески и всички съответни институции в областта на културата, науката и образованието ще бъдат включени в изпълнението на дейности и проекти, свързани с тази „важна годишнина“. „В период, когато за съжаление по политически причини съществуването на македонския език отново се отрича, макар че отдавна е потвърден от световната лингвистична наука, именно работата на Конески е най-атакувана. В този смисъл една от най-силните крепости в защитата срещу неаргументираните и често ирационални атаки е Международният семинар по македонски език, литература и култура, който има традиция от пет десетилетия и половина с повече от петстотин участници от шестдесет държави от цял свят“ подчертава президентът на югозападната ни съседка. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 14:09 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

Атина/Скопие. Активиране на парламентарната група за приятелство между Република Северна Македония и Гърция и провеждане на тематични срещи в областите, представляващи най-голям интерес за двете съседни държави. За това настояха депутатите от СИРИЗА в писмо до председателя на групата, депутатът от „Нова демокрация“ Йоргос Влахос и председателят на гръцкия парламент Константинос Тасулас, предава скопският телевизионен „Канал 5“. Писмото е от вицепрезидента на групата за приятелство между РСМ и Гърция, депутатът от СИРИЗА Никос Папас и бившият гръцки външен министър Йоргос Катругалос, който също отговаря за външната политика в опозиционната партия, и е подписано от общо 17 депутати от СИРИЗА , членове на групата за приятелство между двете държави. „За да укрепим още повече същественото сътрудничество между двете страни, ви молим да предприемете инициативи за укрепване както на дипломатическите, така и на парламентарните отношения между Гърция и РСМ и настояваме за незабавно „активиране“ на групата за приятелство и провеждане на тематични срещи в областите на най-голям интерес за двете съседни държави“, пишат народните представители, като подчертават, че те ще подкрепят всякакви инициативи. Групата за приятелство е създадена през март миналата година, но досега не е проведено заседание, въпреки че, както пишат депутатите от СИРИЗА, Преспанският договор „отваря нова глава в дипломацията, външната политика и икономическото сътрудничество между двете държави“. „Тази нова реалност вече е приета от правителството на Нова демокрация, което заявява, че гарантира и зачита Преспанския договор, твърди, че то трябва да се спазва изцяло и самото правителство признава огромните и многобройни ползи, които получава страната ни от прилагането от това историческо споразумение“, пишат в писмото депутатите от СИРИЗА. Групата за приятелство между РСМ и Гърция има 23 членове в гръцкия парламент, включително един президент, един заместник-председател и секретар. Президентът е депутатът от Нова демокрация Йоргос Влахос, негов вицепрезидент е Никос Папас от СИРИЗА, а секретар е депутатът от Комунистическата партия Йоанис Делис. Останалите 20 членове са 15 народни представители от СИРИЗА и петима от „Нова Демокрация“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:33 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

Скопие. Португалското председателство на Европейския съюз ще направи всичко по силите си, за да внесе динамика в диалога по рамката за преговори и официално да започне преговори за присъединяване между Република Северна Македония и ЕС, заяви португалският външен министър Аугусто Сантош Силва на снощната среща с външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров в Брюксел, пише вестник „Нова Македония“. На срещата са обсъдени програмата и приоритетите на португалското председателство и е отворено европейското досие на Македония, за което двете страни обмениха мнения за възможни и стъпки, както съобщи пресслужбата на скопското правителство. Срещата се проведе в кулоарите на вчерашния Съвет по външни работи на ЕС, на който присъстваха външните министри на страните членки. По време на посещението си в Брюксел, Димитров и Османи трябва да се срещнат днес с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел, специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак, както и с представители на Генералната дирекция на ЕК за съседството и преговорите за разширяване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

Скопие. Президентът на югоизточната ни съседка Стево Пендаровски не очаква промяна в позицията на България спрямо Северна Македония след изборите на 4 април, отбелязва електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“. Държавният глава заяви, че за съжаление новините от България говорят за „твърда позиция както на опозицията, така и на правителството към страната ни, така че който и да дойде на власт след изборите, няма да има значителна промяна". Той обаче се надява, че с помощта на, както заяви Пендаровски - „нашите европейски приятели в Брюксел, ще се намери формулировка, която няма да отрече нашето основно право за това как се чувстваме и декларираме и по този начин ще можем да започнем преговори с ЕС". Запитан за позициите на София относно идентичността, езика и съществуването на македонското малцинство в България, Пендаровски каза, че не трябва да се навлиза в искания, свързани със самоопределението. „Тяхната теза е, че трябва да се откажем от опитите за „инсталиране“ на македонско малцинство в България. Принципът номер едно в международните отношения, особено след 1945 г., е ненамесата във вътрешните работи на други държави. Следователно не трябва и не искаме да се намесваме във вътрешния ред на България. Ако обаче някой поотделно се обяви за македонец и потърси правото си в Съвета на Европа или други организации, занимаващи се с правата на човека, това не означава, че някой от Скопие го е инструктирал и му е платил. Имаме хора, които се декларират като македонци и в Гърция. В Преспанското споразумение ние не се отказваме от тях“, припомни Пендаровски. Президентът на РСМ също така очаква засилен ангажимент на САЩ в Западните Балкани след победата на Джо Байдън, тъй като в администрацията му има хора, които имат пряк опит в региона. „Сред тях е Виктория Нюланд, която има лични отношения с нас, със Северна Македония, но и с региона“, подчерта Пендаровски. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Анкара. Независимо че Турция и Гърция в понеделник в Истанбул възобновиха проучвателните разговори помежду си, двете страни се разминават в подхода си към преговорите, пише Daily Sabah. Докато Турция се застъпва за обсъждане заедно на всички въпроси, които пораждат напрежение между двата съюзника в НАТО, Гърция настоява да ограничи преговорите само до демаркация на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Сред неприемливите за Гърция предложени от Турция теми са включването на критичните въпроси за въздушното пространство и статута на някои гръцки острови в Егейско море. Както обяснява изданието, Егейско морее осеяно с повече от 2000 острова и островчета, някои от които се намират на 4,8 километра от континенталната част на Турция. Гърция е въоръжила 18 от 23-те острова в региона, въпреки че островите в близост до Турция трябва имат демилитаризиран статут съгласно международните договори поради изключително важното значение на тези острови за сигурността на Турция. Лесбос (Midilli), Хиос (Sakız), Самос (Sisam), Икария (Ahikerya), Лемнос (Limni), Самотраки (Semadirek), Карпатос (Kerpe), Кастелоризо (Megisti-Meis), Родос (Rodos), Сими (Sömbeki ), Тилос (Ileki), Кос (Istanköy), Калимнос (Kelemez), Лерос (Ileryöz), Патмос (Batnoz) и Псара (Ipsara) имат задължителен демилитаризиран статут. Започвайки от Лондонския договор през 1913 г., милитаризацията на източните Беломорски острови беше ограничена и демилитаризираният им статут беше потвърден в Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Договорът от Лозана установи политически баланс между двете страни чрез хармонизиране на жизненоважни интереси, включително тези в Егейско море. Парижкият договор от 1947 г., който предава Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърждава техния демилитаризиран статут, пояснява изданието. Гърция обаче твърди, че в този случай трябва да се приложи Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за обезоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, като твърди, че няма разпоредба, която да я разграничава от Договора от Лозана специално по този въпрос. Гърция постепенно започва да милитаризира островите след 1960 г. и след това ускорява темпото след кипърската криза от 1974 г. През 1930 г. Гърция също едностранно разшири въздушното си пространство над Егейско море до 10 морски мили от шест. Оттогава Атина твърди, че турските изтребители, изпълняващи мисии в рамките на границата от шест до 10 мили, нарушават гръцкото въздушно пространство, което противоречи на международното право, според Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев представи няколко провокативни тези относно Преспанското споразумение и Договора за приятелство и добросъседство с България, като заяви, че са „недостойни“ за гражданите на Северна Македония. Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „център за регионална дестабилизация“ в резултат на геополитическите игри на великите сили, които я превръщат в поле на своеобразен експеримент. Ако към това се добави и вътрешнополитическата суматоха, тогава, заключава Коцарев, корабът, наречен Македония, потъва бавно, но сигурно. „Значението на Преспанското споразумение, според някои автори, има няколко измерения. Първо, за САЩ основната цел на Преспанското споразумение беше да демонстрира агресивна дипломация спрямо Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (кокто е навлязъл икономически в региона), като същевременно игнорира ефектите, независимо дали умишлено или не, относно политиката за разширяване на ЕС. Второ, „решението“ на спора за името е мотивирано от геополитическа „спешност“, т.е. от необходимостта от укрепване на НАТО на Балканите в контекста на евентуална нова Студена война и трябваше да послужи като увертюра за разглеждане на много по-важен геополитически проблем - отношенията Белград -Прищина. Трето, очевидното пренебрегване на негативните ефекти от Преспанското споразумение върху македонското общество предполага, че Западът (особено САЩ) е готов да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, дори ако това означава да се разпадне страната. За съжаление Македония, през последните няколко години, постепенно, но окончателно, през 2020 г., се превърна в център на регионална дестабилизация. Това се е случи до голяма степен поради вътрешнополитически сътресения, липса на върховенство на закона, некомпетентност и арогантност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и алчност, но също така отчасти поради подобни явления и поведение в някои страни от ЕС. Резултатите от дестабилизацията вече са видими в Македония всеки ден, например, меко казано, в дивотиите, които се случват в много институции и на много нива... След всичко, което Македония направи, от независимостта до днес, нека си спомним, бяхме първите в региона по много въпроси, горчивият вкус остава, че Македония се възприема само като геополитическа лаборатория, в която големи международни „играчи" тестват своите „рецепти" за стабилизация, съжителство , и институционална трансформация“. „В доминиращия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се разглеждат в контекста на членството в ЕС. За съжаление доминиращият стереотип е, че този процес стабилизира и мотивира демократичната, икономическата, социалната и защитната трансформация на Македония. От друга страна, през последните десетилетия регионът, не само Македония, включително страните, които вече са в ЕС, въпреки политиката на разширяване, постигна малък, почти незначителен напредък в ключовите области на ЕС. Може би няколко десетилетия е малък период, но впечатлението на мнозина, включително и на мен, е, че корабът, наречен Македония, с всяка изминала година бавно, но сигурно потъва все повече и повече. Ако в процеса на интеграция с ЕС, Македония се сблъсква с изисквания и/или реформи, които не се изпълняват от много други страни от ЕС, ако някои от напредналите западни демокрации са загубили авторитет да кажат какви са демократичните ценности, когато самите те не ги уважават, ако Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и абсурдно изнудване, какво остава за нас?“, пита академикът. По отношение на договора с България, Коцарев коментира: „Без да навлизам в текста на споразуменията, в (не) научните аргументи на предлаганите решения, ще говоря за това другаде, това, което искам да кажа тук, е, че и двете споразумения са недостойни за гражданите на Македония“. Според много изследвания моралните избори са възможни, „но хората са склонни да подкрепят професионални" и (не) етични „кодекси на абстрактната държавна машина", продължава председателят на МАНИ. „Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки индивид, гражданин, академик, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в много документи. Това са например Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата по отношение на реформите в образованието. Моралният избор на държавата Македония е ясен. За това съм говорил много пъти: за държавата Македония македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, от векове, вътре и извън територията на нашата страна. Такъв избор няма да означава несправедливост към държавата Македония или да нанесе каквито и да е щети, а напротив, това ще означава по-голямо уважение от другите страни. За нас, македонците, такъв подход ще означава само мир и достойнство. Ще направя подробен анализ на разпоредбите на двете споразумения, със специално позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които вече създават синергия, която не е била предвидена или е била пренебрегвана по време на подписването на двете споразумения. Тук искам само да отбележа, че професор Виктор Фридман говори за тази връзка още през 2019 г. Неговите мисли, през 2021 г., ще бъдат публикувани от известното английско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „Македония и политиката за идентичност след Преспанското споразумение“, в която ще бъде публикувана работата му „Наполовина пълна чаша или чаша пълна с отрова? Преспанското споразумение и съвременният македонски език". Според Фридман, „ако формулировката се тълкува по този начин или ако Северна Македония бъде принудена от ЕС да приеме българските твърдения за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското споразумение ще бъде по-скоро отровна чаша". Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ. „МАНУ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът. Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни". „Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България: „Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“. Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и постави под съмнение психическото му състояние. Турция назначи нов посланик в Париж - бивш колега на Макрон от университета - и дипломат заяви, че двамата лидери са разменили писма, в които Макрон предлага видео разговор. Но френски дипломатически източник заяви, че е твърде рано да се смята, че Турция е променила начина си на поведение. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 11:26 | Агенция "Фокус"

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Атина. Преспанският договор е нанесъл непоправими щети на националния интерес на Гърция, като е признал на Скопие идентичност и език, заяви бившият премиер на южната ни съседка, а сега депутат от „Нова Демокрация“ Андонис Самарас в интервю пред Kathimerini. Успоредно с това, обяснявайки своите виждания, той обяви, че когато трите меморандума със Северна Македония стигнат до ратификация в парламента, той ще гласува „против“. „Първо, ние не „решихме“ никакъв проблем, просто проблемът, който имахме, се трансформира в друг – по-опасен! Който намесва България, Албания и Косово. И други, с много видове „желания“. Второ, влизането на Турция в региона не беше спряно от Преспанския договор. Напротив, засили се. И накрая, страните, които ни притиснаха да отстъпим на Скопие, не подкрепиха Гърция, когато дойде моментът да се справим с провокациите на Турция!“ - заяви Самарас. Той добавя, че напротив, „някои продължиха да насърчават Турция“, а страни, които сега открито подкрепят Гърция, „като Франция например, не подкрепиха категорично интеграцията на Скопие в Европа“. „Според това, нито се реши проблемът, нито Гърция видя нещо добро. Само се нанесоха непоправими национални щети, давайки име, идентичност и език (на Скопие)! Какво очаквате да направя?“ – коментира бившият гръцки премиер позицията си за предстоящото гласуване на меморандумите в парламента. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 10:27 | Агенция "Фокус"

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Гостивар. Безизходицата в отношенията между Скопие и София ще бъде разрешена още тази пролет, уверен е лидерът на „Демократичния съюз за интеграция“ (най-голямата албанска партия в югозападната ни съседка) Али Ахмети, цитиран от вестник „Слободен печат“. Той изрази това твърдение в отговор на въпрос в снощното предаване „Политика“ на местната гостиварска телевизия „Глоби“. „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да разрешат този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България“, заяви лидерът на ДСИ. Той подчерта, че ще се намери решение, а дебатът ще се развива около историята и историческите личности, докато македонската идентичност и език не са заплашени. По темата за преброяването на населението на Северна Македония Ахмети посочи, че всички, които живеят в страната и имат собственост, ще бъдат изброени. Той уверява, че институциите ще си свършат работата, така че ще бъдат включени всички, живеещи в страната и в чужбина. Говорейки по темата, Ахмети изясни как е регистрирана диаспората. „Имаше разисквания относно преброяването, включително публични дебати. Това е статистически въпрос, а не политическо предприятие и тази операция трябва да бъде завършена. Съответните международни институции като ООН и ЕС изискват това от нас. Трябва да имаме по-точна статистика за икономиката на страната, за собствеността на страната, за населението на страната и никой няма да бъде изключен. Първо ще се регистрираме тук, а след това и тези, които са в чужбина чрез валидни документи от техните роднини тук или чрез Държавната статистическа служба. Известно е колко дълго живеят тук и колко дълго навън. Всички обаче са жители на тази страна“, подчерта той. По отношение на очакванията за резултатите, той отбеляза, че албанците не могат да бъдат по-малко от 25 процента, както бяха през 2002 г. Той обясни това с факта, че албанците в РСМ имат раждаемост, която се е увеличила през последните години. По отношение на промените в процедурите за издаване на гражданство, Ахмети смята, че този въпрос е твърде политизиран. Според него през последните 12 години около 15 хиляди души са получили гражданство, а без такова остават 3500 души. „Ненужно се манипулират гражданите с този въпрос. Не е е вярно, че 50 или 100 хиляди души са без гражданство и че половината от тях са албанци. Общо, според данните и информацията, предоставени ми от компетентните органи, занимаващи се с тези проблеми, има не повече от 3500 граждани без гражданство. По-голямата част от тях не са албанци, но те принадлежат към ромската общност“, каза лидерът на ДСИ Али Ахмети. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 09:41 | Агенция "Фокус"

„Новости“ (Сърбия): Вучич очаква победа на привържениците на обединението с Албания в Прищина и натиск върху Сърбия да признае Косово през 2021 година

„Новости“ (Сърбия): Вучич очаква победа на привържениците на обединението с Албания в Прищина и натиск върху Сърбия да признае Косово през 2021 година

Белград. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че очаква на предстоящите на 14 февруари предсрочни парламентарни избори в Косово да победи партия, която ще настоява на обединение с Албания, а след това ще последва натиск върху Белград да признае независимостта на най-младата балканска държава, пише белградският ежедневник „Новости“. „Силите, които настояват за обединение с Албания, със сигурност ще спечелят. (Бившият косовски премиер Рамуш) Харадинай е опасен човек. Той каза, че тъй като Курти се нуждае от една албанска партия за мнозинство, Харадинай настоява това да бъде той и да бъде избран за президент на така нареченото Косово. Ще имаме такъв вид коалиция за Велика Албания. И тогава той ще започне да ни изнудва с Велика Албания, за да признаем така нареченото Косово. Чужденците ще дойдат у нас именно с тази идея“, каза Вучич по местната „ТВ Първа“. На констатацията, че Харадинай вече е споменал, че това трябва да бъде търсеният компромис, Вучич отговори, че не го интересува какво казват косовските политици, а това, че „чужденците“ ще настояват за тази идея. „Мога да кажа само това, както и какво очаквам. Очаква ни ужасно трудна пролет, лято, есен. Но ние ще се борим“, каза президентът на Сърбия. Коментирайки изявлението на американския специалист по Балканите Даниел Сервер, че няма да признае независимостта на Косово, Вучич каза, че това е вярно. „Сервер каза, че няма да се случи, че няма да призная т.нар Косово, защото той знае колко съм отговорен. Той разчита на някои други, той знае, че съм твърде отговорен“, каза Вучич. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 09:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini. Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на турското малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като лакмус за цялостния ход на изследователските контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци. За гръцката страна резултатът от тези контакти ще зависи от подхода, който Турция ще предприеме. По-конкретно, ако Анкара сигнализира за готовност да се включи в конструктивна дискусия за морските зони, както до известна степен го е направила през 2003 и 2011 г., Атина ще отговори. В случай, че Анкара държи картите си до гърдите си, Атина ще бъде отворена за нов кръг от контакти в Атина през февруари. Ако обаче Анкара настоява за своя „разширен“ дневен ред, оспорвайки гръцките суверенни права и националните червени линии, преговорите ще бъдат на тънък лед. Въпреки това източниците твърдят, че най-вероятният сценарий е Турция да реши да продължи проучвателните контакти през следващите шест месеца, но без никаква перспектива за конкретни резултати. Какъвто и сценарий да се реализира, според правителствени източници Атина няма причина да прекъсва контактите, тъй като почти със сигурност ще бъде обвинена за краха на преговорите, като двете страни се стремят да не бъдат държани отговорни от международната общност. Нещо повече, като се има предвид настоящата здравна и икономическа криза, правителството не би искало да добави голяма ескалация с Турция. Оценката на Атина е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се придържа към проучвателните контакти, тъй като може да се възползва от период на спокойствие в гръцко-турските отношения. С протичащия диалог Анкара също ще избегне възможността за санкции на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз през март. Нещо повече, тя ще има по-ясна картина на американско-турските отношения под президентството на Джо Байдън, който не се очаква да бъде толкова приятелски настроен към Ердоган като неговия предшественик Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Нито преди, нито сега прилагателното „македонски“ не е било проблем

Зоран Заев: Нито преди, нито сега прилагателното „македонски“ не е било проблем

Скопие. „Нито преди, нито сега прилагателното „македонски“ не е проблем и остава в протокола на Съвместната мултидисциплинарна експертна историческа комисия между Северна Македония и България. Това е прилагателно за идентичност и нашата идентичност не се оспорва и никога няма да позволим на никой да я оспори, каза премиерът Зоран Заев, цитиран от македонското електронно издание “Либертас“ „Радвам се, че вчера председателят на Комисията потвърди казаното от нас като правителство, предимно чрез министъра на външните работи Буяр Османи, и това е, че нито преди, нито сега прилагателното „македонски“ не е проблем . Ще бъде записвано в протокола дословно така, както го обсъждат нашите историци и българските историци. Това беше потвърдено от председателя на Комисията. Това е прилагателно за идентичност и нашата идентичност не е спорна и никога няма да позволим на никой да я оспори“, каза Заев на журналистически въпрос, в село Стайковци по повод изграждането на нова спортна зала. Той отхвърли обвиненията от опозицията, че правителството работи в интерес на България и подчерта, че няма по-големи и по-императивни интереси от македонските интереси, имайки предвид македонската нация, и следователно, както казва той, македонския народ, албанския народ и всички други народи, живеещи в страната. „Разбира се, когато говорите с другата страна за постигане на споразумение, вие се съобразявате с другата страна, точно както очаквате тази друга страна да се съобрази с вас. Няма нищо съществено, нито има някаква цел, съюз или бъдеще чрез застрашаване интересите на македонската нация. Следователно, като правителство, парламент и президент на страната, ние работим и служим на нашия македонски народ и на всички граждани, живеещи в страната, както смятаме за най-добре, постигайки нейните вековни и десетилетни стратегически цели - членство в НАТО, в ЕС, мултиетническо съжителство в страната, но никъде и никога за сметка на интересите на нашия народ. Ако досега нещо е било заплашено, нямаше да има вето или блокада. Защото и тук няма да позволим да се обсъждат някои неща, които не се обсъждат никъде по света, а това е македонската идентичност и македонският език“, отговори Заев на въпрос на журналист. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 18:23 | Агенция "Фокус"

Али Ахмети: Спорът със София ще бъде решен преди българските избори през пролетта

Али Ахмети: Спорът със София ще бъде решен преди българските избори през пролетта

Гостивар. Тази пролет ще се излезе от задънената улица и проблемът с България ще бъде решен, каза Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), цитиран от македонското издание “Слободен печат“. Той заяви това по местната телевизия в Гостивар – „Глоби“ „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да се реши този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България,“ заяви лидерът на ДСИ Али Ахмети. Той подчерта, че ще бъде намерено решение, дебатът ще се проведе за историята и историческите фигури, докато македонската идентичност и език не са застрашени. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Истанбул. Министърът на отбраната на Турция изрази надежда, че на преговорите, които трябва да се проведат в понеделник в Истанбул, ще бъдат постигнати съобразени с международното право решения на двустранните въпроси, обезпокояващи Гърция и Турция, пише турското англоезично издание Daily Sabah "В преговорите с Гърция се надяваме, че проблемите ще бъдат решени в рамките на правото, закона и справедливостта и че ще бъдат намерени решения", заяви министърът на националната отбрана Хулуси Акар по време на церемонията за старта на изграждането на нови турски бойни кораби в Истанбул. Акар подчерта очакванията на Анкара, че Гърция ще "зачита правата на (Турция) в Егейско море и Източното Средиземноморие и щеизбягва действия, които могат да причинят недоразумения". В понеделник Турция и Гърция трябва да възобновят проучвателните разговори след четиригодишно прекъсване. Очаква се разговорите да бъдат фокусирани върху двустранни спорове, включително морските граници и правата на сондажи в региона. Двете страни инициираха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., за да се намери справедливо, устойчиво и взаимоприемливо решение. Предстоящите проучвателни разговори ще бъдат 61-ви по рода си между държавите от 2002 г. насам. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради политически спекулации и нежеланието на гръцката страна да седне на масата за преговори, според турската страна. Членовете на НАТО Турция и Гърция участваха в преговори за избягване на конфликти миналата година, инициирани от генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Тези разговори бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от непрестанни спорове заради конкурентните им претенции в Източното Средиземноморие, Турция възобновява разговорите с Гърция в понеделник в първия тест на надеждите си да затопли влошените отношения с Европейския съюз, коментира Reuters Докато дипломатите казват, че възстановяването на доверието ще бъде трудна задача, преговорите следват решението на Турция да спре търсенето на газ в спорни води, което разгневи Гърция и Кипър, и успокояването на реториката около по-широките спорове на Анкара с ЕС. Тези проучвателни разговори също така предхождат посещение в Турция от лидерите на ЕС в края на следващата седмица. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на конфликти заради бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред Reuters, че вижда „прозорец на възможностите“, но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация“ и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини блока в „стратегическа слепота“ спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките си с блока. Дипломатите казват, че е необходимо повече от промяна в тона и оттеглянето на турския кораб за проучване на въглеводородни залежи от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим. Това може да стане само при значителен жест от Турция“, каза един дипломат в Брюксел, добавяйки, че няма причина да бъдем оптимисти. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който пътува до Брюксел тази седмица с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера“ между Анкара и ЕС заяви в петък, че преговори за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Драги Георгиев: Прилагателното „македонски“ го е имало и ще го има в протоколите

Драги Георгиев: Прилагателното „македонски“ го е имало и ще го има в протоколите

Скопие. Прилагателното „македонски“ го е имало и ще го има в протоколите за работата на Съвместната комисия с България, уверява ръководителят на македонския екип от историци, професор Драги Георгиев. В изявление за скопският телевизионен Канал 5 той поясни, че напредъкът, постигнат на вчерашната среща, по никакъв начин не засяга използването на прилагателното име „македонски“ за назоваване на хора, език и история, както съобщават някои медии. Постигнатият напредък, казва Георгиев, се отнася до техническото ниво, т.е. за да не се блокира работата, като е договорено буквално да се цитират дискусиите на двете страни, като се има предвид, че и двете страни остават на позициите си по темата за прилагателното. „Дискусиите ще бъдат цитирани точно са се изразили говорещите. Освен това трябва да кажем, че прилагателното „македонски“ е било в употреба и преди и сега. Само в определени ситуации те настояват за това прилагателно в съответствие с Преспанското споразумение, в съответствие със споразумението, което съществува между Македония и България за езика, да се приложи това споразумение тук. И тук не става дума за спиране на употребата на прилагателното „македонски“. В историческа концепция това прилагателно ще бъде използвано - македонски народ, македонска нация, ... Така че по технически начин всички дискусии и техните и нашите ще бъдат напълно предадени в протокола,“ отбеляза, наред с други неща, професор Георгиев. Следващата среща на Комисията, която ще бъде в пълен състав и на която ще бъдат обсъдени учебниците и съвместното честване на Гоце Делчев, е насрочена за 25 и 26 февруари. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е  „причина за война“

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е „причина за война“

Атина. Само три дни преди възобновяването на проучвателните контакти между Атина и Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу напомни на Гърция в петък, че в случай че разшири териториалните си води в Егейско море, това ще бъде причина за война (casus belli), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар. В разговор с турски журналисти в края на двудневното си посещение в Брюксел Чавушоглу каза, че „позицията на Турция по въпроса за границите в Егейско море не се е променила“. „Решението, взето от турския парламент, не се е променило“, каза той, позовавайки се на декларацията от 1995 г., че ако Гърция разшири териториалните си води до 12 морски мили, както обмисля да направи съгласно международното право, това би представлявало casus belli. В същото време изглежда, че Европейският съюз е смекчил позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция за нарушенията на изключителната икономическа зона на Кипър. Тази промяна в отношението позволи на държавите-членки, които не бяха склонни да наложат нови санкции по принцип, да замразят подобен ход, като анализаторите отбелязват, че неотдавнашната офанзива на Анкара да се хареса на някои страни от ЕС носи своите дивиденти. „Видяхме значителна промяна в отношението на Турция по отношение на Гърция, Кипър и други въпроси“, каза европейски дипломат пред Kathimerini. „Такива промени сме виждали и в миналото и те се оказваха временни, но този път изглеждат като нещо по-съществено.“ Същият източник заяви, че санкциите ще останат на масата като опция, но добави, че повечето държави-членки искат да изчакат и да видят дали новият подход на Турция ще продължи. „Следователно в понеделник няма да има решение за санкции; сега не е моментът да се ускори този процес “, заключи европейският дипломат . Междувременно продължават консултациите на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX), свикана миналия четвъртък, относно възможни нови санкции срещу Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще  работят по нова пътна карта

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще работят по нова пътна карта

Анкара. Турция и ЕС се договориха да работят по пътна карта за подобряване на отношенията, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от вестник Yeni Safak „Нашите колеги от ЕС също са решени да подобрят връзките с Турция, бихме искали да видим това и на практика“, каза Мевлут Чавушоглу на пресконференция по време на посещението си в Брюксел. Председателите на Европейския съвет и Европейската комисия ще посетят Турция по покана на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори за отношенията между Турция и ЕС, отбеляза Чавушоглу. Чавушоглу, който беше в Брюксел на двудневно посещение, се срещна с редица висши служители, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия на ЕС Урсула фон дер Лайен и първия дипломат на блока Жозеп Борел. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (РСМ): Историческата комисия постигна малък напредък

„Фактор“ (РСМ): Историческата комисия постигна малък напредък

Скопие. От петъчното заседание на македоно-българската съвместна историческа комисия има малък напредък, пише скопското електронно издание “Фактор“ Става въпрос за хармонизиран протокол от деветата среща и няколко остарели въпроса от протокола от десетата среща. Така завърши онлайн срещата на македоно-българската историческа комисия. До този момент имаше неразбирателство относно прилагателното „македонски“. „На днешното заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България, която обсъди хармонизирането на съдържанието на протокола от деветото и десетото заседание, бе постигнат напредък“, казаха източници от комисията пред Македонската информационна агенция (МИА). Следващата среща е насрочена за 25 и 26 февруари. Миналия декември срещата приключи без да бъде постигнат напредък. Ще бъдат обсъдени характера и делото на Гоце Делчев, а мненията за цар Самуил се разминават. Българските политици непрекъснато прокарват тезата, че в македонските учебници е налице реч на омразата срещу българите.

23 Януари 2021 | 11:57 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Скопие: Ветото на България води до множество рискове

Посланикът на САЩ в Скопие: Ветото на България води до множество рискове

Скопие. "Разочаровани сме от ветото на България по ред причини, първо защото вярваме, че Северна Македония е била готова да започне процеса на отваряне и затваряне на глави с ЕС", заяви посланикът на САЩ в Скопие Кейт Мари Бърнс в интервю за радио Voice of America. Тя казва, че ветото крие рискове не само за Северна Македония, но и за ЕС, както и на процеса на разширяване като цяло. VOA: Очаквате ли новата администрация на президента Джо Байдън да окаже по-голям натиск върху България за вдигане на ветото? Бърнс: Първо бих искала да кажа, че САЩ са ангажирани с този регион и със Северна Македония от десетилетия. Бих казала, че през последните няколко години много интензивно участваме в подпомагането на Северна Македония за присъединяване към НАТО, в подкрепа на нейните стремежи и усилия за присъединяване към ЕС, както и към разширяване на икономическото сътрудничество и регионалното сътрудничество като цяло. Вярвам, че този вид сътрудничество ще продължи и, разбира се, то ще бъде фокусирано основно върху нашата подкрепа за евроатлантическата интеграция на Северна Македония. Това е основата на нашата политика тук и има много работа, която трябва да се направи по отношение на подпомагането на програмата за реформи, както и осигуряването на напредък в процеса на присъединяване към ЕС. VOA: Северна Македония временно спря официалните преговори със София, като обяви, че те ще бъдат възобновени след изборите в България през април. Смятате ли, че това е добър ход и какво биха могли да направят правителствата на двете страни този път и какво не беше направено преди, за да има положителен резултат за страната? Бърнс: Важно е двустранните преговори да продължат под някаква форма и мисля, че и двете страни признават това. Надявам се, че тези дискусии ще продължат по конструктивен начин и по подходящ начин и за двете страни, както и в интерес на двете страни. Отделно от това е важно да се поддържа почвата в готовност и да се проведат преговорите за процеса на присъединяване към ЕС. Вярваме, че Северна Македония показа, че е готова за първата си междуправителствена конференция, която се надяваме все пак да се случи възможно най-скоро. Окуражени сме, че Португалия подчерта, че разширяването на ЕС като цяло ще бъде приоритет по време на нейното председателство. VOA: Смятате ли, че българското вето отваря пространство за външно влияние, особено от Китай и Русия? Разочаровани ли сте от България, като се има предвид, че тя е член на НАТО? Бърнс: Очевидно е, че бяхме много разочаровани от решението на България да блокира началото на процеса на присъединяване през миналата година и ще продължим да правим каквото можем, за да гарантираме, че двустранните въпроси се решават по двустранни канали и че добрата воля и продължаващите усилия, които Северна Македония показва, за да може двустранните преговори със София да продължат по положителен начин, отделно от политическата реторика. Има държави, които не споделят еднакви виждания за Северна Македония в Европа и които не споделят ценностите на Европа като свободна и обединена, където има траен мир и стабилност. Те могат да се опитат да използват ситуацията за своя стратегически интерес. Ясно е, че Русия и Китай не споделят тази визия и мисля, че това е нещо, което всеки трябва да има предвид. Ето защо е особено важно процесът на присъединяване към ЕС да продължи напред възможно най-бързо. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 11:39 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Скопие. Посланикът на ЕС в Скопие Дейвид Гир е оптимист, че през първата половина на годината може да се очаква първата междуправителствена конференция между Македония и ЕС, което ще означава началото на преговорите за пълноправно членство. В интервю за Македонската информационна агенция (МИА) Гир каза, че Португалия се е ангажирала, че по време на нейното председателство на ЕС започването на преговори с Македония ще бъде приоритетен въпрос, цитира думите му скопското електроно издание “360 степени“ „Нека само да се върнем към събитията от миналата година през март - историческото решение, взето от Европейския съюз. Това означава, че 27-те държави-членки са се съгласили да започнат преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Следващата стъпка е да се хармонизира рамката за преговори и да се проведе първата междуправителствена конференция, когато всъщност ще започне самия процес на преговори. Тези преговори продължават в Брюксел и наистина португалското председателство обеща да помогне и да ускори процеса. "Междувременно това, което е важно, е Северна Македония, заедно с България, да се ангажират двустранно в опит да намерят решение, приемливо и за двете страни, което ще позволи на процеса да продължи напред." казва Гиър. Той заяви, че напълно разбира, че хората в страната се чувстват разочаровани и нетърпеливи да продължат напред, но също така подчерта, че движението напред изисква ангажираност по тези въпроси. "Има много примери от миналото, когато с непрекъснат ангажимент нещата вървят напред и съм голям оптимист," добавя Гир. Според него са необходими две неща - първото е Република Северна Македония и България да продължат да се ангажират с решаването на своите въпроси на двустранна основа и второ - междувременно правителството да приложи и ускори процеса на реформи. Защо има значение - първо, защото това е от най-голямо значение за гражданите, но второ, реформите и то свързаните с ЕС реформи са най-бързият начин за сближаване и присъединяване към европейското семейство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 10:52 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

Скопие. Почти всеки трети жител на Северна Македония не е доволен от живота си. Това показват данните в доклада на Института за изследване на общественото мнение на Gallup International Association, пише скопското издание „Вечер“. Съгласно резултатите от изследването, само жителите на Гана и Украйна са по-нещастни от македонците. Както пише „Вечер“, тези резултати за югозападната ни съседка са напълно разбираеми. Средната работна заплата в страната е една от най-ниските в Западните Балкани и в Европа. Освен това пандемията от коронавирус и предизвиканата от нея криза оставиха безработни над 20 хиляди македонци. Статистиката на местната здравна система също е плашеща: страната е на 10-то място в света по смъртност от COVID-19. В същото време много жители все още болезнено преживяват промяната на името на своята страна в резултат на Преспанския договор с Гърция. Унижението от страна на България, която не признава македонската нация, език и история, също влияе негативно на настроението на определена част от македонското общество, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

22 Януари 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

Християн Мицковски: Македония не е част от ЕС заради престъпността и рекета, а не само заради международните спорове

Християн Мицковски: Македония не е част от ЕС заради престъпността и рекета, а не само заради международните спорове

Скопие. В рамките на новините по македонската телевизия "Алфа" председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски разказа за няколкодневното си посещение в страните от региона, както и за темите, които са били обект на разговори с премиерите Янез Янша (на Словения), Виктор Орбан (на Унгария) и Андрей Пленкович (на Хърватия), цитира думите му македонското електронно издание “Нетпрес“ Мицковски подчерта, че срещите с лидерите от региона са били ползотворни и те са споделили своя опит по отношение на здравната криза, както и на икономическата криза, която е налице във всички страни в Европа. Той също така посочи, че страните от региона са се справили с кризата по съвсем различен начин от този, прилаган в Македония през последните десет месеца. "Страни като Хърватия, Унгария и Словения са примери за това как една страна трябва да се справи със здравната и икономическата криза, благодарение на добрата организация, компетентността на персонала и силното желание да се намерят конкретни и правилни решения", каза Мицковски. Според него впечатленията, които той е получил от посещението си в тези страни, са, че страните от Европейския съюз не обвиняват Македония само по отношение на спора за името и историята с Гърция и България, а поради огромната престъпност, което несъмнено се шири в страната, превзетата съдебна система. и бизнес сделките на Зоран Заев като министър-председател на страната. Мицковски добави, че Република Македония трябва да научи и да прилага това, което страни като Хърватия, Словения и Унгария правят в такива ситуации от години, за да не преживява обществото тектонични смущения и това да предизвика здравен и икономически колапс. „Факт е, че Република Македония не е част от европейското семейство само защото в страната процъфтяват престъпността и рекетът, а не защото международните спорове все още не са разрешени. Това е основният фактор за стагнацията на Република Македония", заключи Мицковски. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 16:33 | Агенция "Фокус"

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Скопие. Какво може да се очаква и колко важни са резултатите от парламентарните избори в България, които ще се проведат през март (на 4 април – бел. ред) тази година? Отговорът е прост: почти не са важни. Всъщност това беше потвърдено от българския министър на външните работи Екатерина Захариева, която заяви, че изборите няма да променят позицията на официална София по отношение на европейското бъдеще на Македония, пише македонското електронно издание “Плюс Инфо“. Подобно мнение споделят интервюираните от изданието експерти по международна политика, които твърдят, че въпреки че предизборният период често е най-лошият период за компромис между двете страни, не бива да се очакват прекалено горещи ветрове от изток. От друга страна, много македонски политици са убедени, че тези пролетни избори ще бъдат решаващи за облекчаване на напрежението и за пълен поврат в преговорите между двете съседки. Такива са очакванията на македонския министър на външните работи Буяр Османи, който описа настоящата политическа дейност на България с определението: „Във всяка страна предизборната атмосфера превзема процесите“. „Позицията на България е определена в споразумението, подписано между двете страни. Ние се ръководим от това споразумение. Промяната на нагласите по отношение на подписаните споразумения не помага в процеса на създаване на доверие и предсказуемост между страните,“ каза Османи в скорошно интервю за Радио Свободна Европа. Професор Денко Малевски, който беше първият външен министър на независима Македония, заяви пред „Плюс Инфо“, че не очаква нещо да се промени в преговорите с официална София, независимо от резултата от изборите. „Не бива да очакваме, че българите ще "се откажат" след изборите. Това няма да стане. Те имат доста солиден консенсус по този въпрос, така че не очаквам нищо да се промени независимо от резултата от изборите. "Не познавам много добре българската партийна сцена, но знам, че държавната политика не се формулира само от една партия, а от набор от няколко партии, включително националистите", каза Малевски. Той добави, че Македония трябва да се поучи от собствения си опит от дългосрочните преговори с Гърция. „Имаме опит с Гърция и трябва да се поучим от този опит. Трябва да се запитаме колко струва натискът на другите съюзници. Примерът с Гърция показа, че нищо не си струва. Преговорите продължиха 29 години и ако си спомняте, държавите-членки на ЕС веднъж съдиха Гърция заради икономическите блокади, които тя ни наложи. Но факт е, че Съюзът няма да се разпадне, защото държава ни чука на вратата. Всички държави-членки имат приоритет да запазят единството на Съюза,“ обяснява Малевски. Според социологическите проучвания, проведени в България преди парламентарните избори през март(април-бел.ред), е вероятно шест партии да влязат в българския парламент. Най-популярната партия сред анкетираните е партия ГЕРБ, чийто лидер е настоящият премиер Бойко Борисов, втората е опозиционната БСП, третата е партията „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов, следвана от ДПС, Демократична България и на последно място се намира партията на сегашния министър на отбраната Красимир Каракачанов (изданието умишлено не посочва името на партията ВМРО-БНД-бел.ред). От всички тези партии само ДПС открито заявява, че не подкрепя позицията на българското правителство по отношение на преговорите с Македония. Според тях България не е трябвало да поставя пречки по европейския път на страната, а също така те вярват, че решение на проблема може да се намери чрез изготвяне на пътна карта, която да разреши спорните въпроси между съседите. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства продължаването на разговорите с посредничеството на НАТО между Турция и Гърция относно механизма за избягване на военни конфликти в Източното Средиземноморие, както и възобновяването в понеделник на проучвателни контакти между двете съседни страни в Истанбул, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Механизмът за избягване на конфликти спомогна за намаляване на напрежението и създаде пространство за политически дискусии за разрешаване на основните проблеми", каза Столтенберг след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу в централата на НАТО в Брюксел. „Приветствам също проучвателните разговори, които ще се проведат в Истанбул следващата седмица,“ каза той. Според изявление на НАТО двамата са обсъдили редица въпроси, включително ситуацията в Източното Средиземноморие, Афганистан и Либия. Столтенберг също така „благодари на Турция за нейния значителен принос в операциите на НАТО и за поемането на ръководството на силите на НАТО с повишена готовност през 2021 г.“ В понеделник генералният секретар на НАТО трябва да се срещне с гръцкия външен министър Никос Дендиас, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Скопие. Между Северна Македония и България съществуват добросъседски отношения. България беше първата, която призна Северна Македония за независима и е силен поддръжник на европеизацията на целия регион, особено на процеса на сближаване на Северна Македония с ЕС. "Освен това има споразумение за добросъседство и според мен то трябва да бъде изпълнено с живот и следователно да бъде приложено", каза германският посланик в Скопие Анке Холщайн, цитирана от македонския „Фокус“. В интервю за „Студио 10“ по „ТВ 24“ Холщайн подчерта, че Германия ще остане силен поддръжник на Северна Македония. Важно е, каза тя, да се използва времето за реформи и да се донесе Европа в Северна Македония. Тя даде за пример Елисейския договор, подчертавайки, че той не споменава никакви пречки като идентичност, език и история между Франция и Германия. „Елисейският договор е сключен 18 години след края на Втората световна война и сложи край на т.нар „изконна вражда“ между двете страни, като създаде политическа, правна и символична основа за взаимно сътрудничество, каза посланикът. По отношение на Европейския съюз тя подчерта, че той е общност от ценности: демокрация, върховенство на закона, независима съдебна система, свободни медии и пълно равенство за всички. „Това са ценности, на които се основава ЕС като цяло и това е нашият лозунг „единство в многообразието“. "Не трябва да толерираме в държавите-членки развитието на събития, които са далеч от тези ценности", каза Холщайн. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

Скопие. Разговорите с България по конкретни проекти продължават, но правителството е с ясна позиция, че за македонците, македонския език и идентичност няма място за дискусии. През следващите месеци акцентът ще е върху “Плана за действие“, който е на междусекторна основа. Правителството очаква той да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и България, за да бъде адаптиран и незабавно приложен, пише македонският вестник “Независен“ Премиерът Зоран Заев заяви, че политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България. Обяснявайки „Плана за действие“, той каза, че той се отнася до транспорта, изграждането на гранични пунктове, газова мрежа, железопътни линии, пътища, които да свържат страната по-добре с България, както и до сътрудничество в образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. Тези дни, както той информира, има подготвително заседание на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна ще извършат съвместно подготовката на редовното заседание, която ще се проведе през февруари. Той изрази очакването, че дори от това подготвително заседание ще има известен напредък. Междувременно евродепутатът от групата на Зелените в Европейския парламент Тинеке Стрик използва дебата с португалския премиер, за да призове за натиск върху България да вдигне ветото си върху преговорите със Северна Македония. На вчерашния пленарен дебат на Европейския парламент с португалския премиер Антонио Коста тя го помоли да окаже натиск върху България. Вицепремиерът на РСМ, отговарящ за европейските въпроси Никола Димитров във видеовръзката си вчера с държавния секретар за ЕС в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словакия Мартин Клус подчерта, че фокусът на правителството остава върху европеизацията на страната, с още по-силен ангажимент за вътрешни реформи в светлината на европейския дневен ред. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поиска премиера Зоран Заев и правителството да отговорят, както бе посочено на пресконференция от заместник-председателя на партията Владо Мисайловски, относно "тайното отстраняване" на друг член на Комисията по исторически и образователни въпроси, участвал в преговорите. с България и дали това не е нова отстъпка от македонска страна. Те обвиняват министър-председателя, че е договорил анекс към споразумението, който, както казва Мисайловски, най-вероятно включва елементи от македонската идентичност, история и език. Тази партия подчертава, че Съвместната комисия по историческите въпроси трябва да води преговори, необременена от политически натиск, и въпросите за идентичността не трябва да бъдат на масата за преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Атина/Скопие. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който бе в основата на подписването на Преспанския договор, смята, че той има много предимства за Атина, пише македонският „Фокус“. Според него, ако правителството на СИРИЗА тогава е било отстъпило на натиска на настоящия премиер Кириакос Мицотакис и радикалната десница и ако той нямаше сериозността и дори смелостта да приеме политическата и партийна цена, днес на северната граница вместо приятел, те щяха да имат враг и вероятно още един съюзник на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, като Либия. „И от само себе си се разбира какво би означавало това в лицето на опасна ескалация на турските провокации“, каза Ципрас. По време на дебат в гръцкия парламент относно закона за разширяване на териториалните води в Йонийско море, той се позова на Преспанския договор и критикува гръцкия премиер Мицотакис за позицията, която той и неговата партия заемаха, когато бяха в опозиция и сега като правителство. Ципрас припомни „с каква лекота“ Мицотакис по време на дебата за ратифицирането на Преспанския договор преди две години „наричаше правителството на СИРИЗА – Правителство на националното предателство“. Преспанският договор е подписан през юни 2018 година в село Нивици. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Скопие. "Където и да има коментари, които засягат нашата македонска идентичност и македонския език, ние абсолютно не разговаряме", каза премиерът Зоран Заев на пресконференция, обяснявайки отговора на България на плана за действие,за който президентът Стево Пендаровски каза в интервю за Македонската информационна агенция (МИА), че съдържа неща, свързани с проблемите на идентичността, цитира думите му македонското издание “Република“ „Абсолютно не разговаряме за македонци и македонски език, за въпроси на идентичността, националната ни идентичност. Нашите възгледи са ясни. Няма перспектива или европейска перспектива, ако сме обезличени, ако не съществуваме. Ние сме македонци, които говорят македонски, страната ни е мултиетническа, тук уважаваме проблемите на идентичността на целия европейски континент и ги подхранваме и утвърждаваме и очакваме Европа, включително и България да се придържа към това. "Радвам се, че те приемат реалността за македонците и македонския език и вярвам, че в този дух няма да позволим да бъде поставено под съмнение достойнството на самите разговори," каза той. Той добави, че разговорите с България продължават по конкретни проекти, с македонските идеи по въпроси като краткото и дългото име, по въпроси, свързани с регулирането на малцинствата, по речта на омразата, по въпроси, свързани с работата на комисиите, с крайната цел, както каза той, изграждане на приятелства и намиране на решения. „Но определено политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България, защото бихме очаквали положителна промяна сега, а същото не беше възможно миналата година, когато бяхме далеч от изборите“, каза Заев. Той припомни, че в частта от плана за действие Македония е дала своите идеи през декември, а българската страна отговори със своите виждания. „Това е План за действие на междусекторна основа, където си сътрудничим чрез няколко сектора, вече сме провели няколко съгласувания и очакваме Планът за действие да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Македония и България да бъде адаптиран и незабавно да бъде приложен“, каза Заев. Той каза, че Планът за действие включва въпроси като транспорта, изграждането на гранични пунктове, газовата мрежа, железопътните линии, пътищата, за осигуряване на по-добра свързаност с България, в сътрудничество в областта на образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. „Става въпрос за надграждане, за нещо, което е допълнено с идеи, с принос за по-успешното му осъществяване, което вярвам, че то ще укрепи приятелството между нашите две страни, затова говорим за този План за действие. Става въпрос за същото съдържание, което е надстроено въз основа на набор от идеи и вярвам, че скоро междуправителствените комисии, ръководени от министър Османи и българския министър Захариева, ще бъдат определени и потвърдени от правителствата и ще преминем към изпълнението му“, каза Заев. Той информира, че тези дни има подготвителна сесия на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна подготвят съвместно подготовката на сесията, която ще се проведе през февруари. „Вярвам, че дори от тази подготвителна сесия ще имаме крачка напред и разбира се очакваме стъпка напред през февруари. Комуникацията между двамата външни министри продължава, работните групи, ако има някакви допълнителни идеи, вярвам, че ще бъдат намерени решения, т.е. те ще бъдат обявени на обществеността, те могат да бъдат обсъдени, но определено фокусът през тези няколко месеца остава върху Плана за действие“, повтори Заев. Относно уволнението на член на Съвместната македонско-българска историческа комисия, Заев заяви, че както е бил информиран от Османи, договорът на члена Александър Литовски приключва и той не иска да го удължава. „За освободеното място министър Османи, заедно с консултации с други членове на Комисията, ще предложи нов член на Комисията. В тази комисия участват сериозни, водещи експерти в областта на историята и ние напълно вярваме в тяхната решителност и им даваме пълна подкрепа, защото това е тяхната роля, по експертен и професионален начин, а не политически да решават проблемите“, каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Януари 2021 | 20:29 | Агенция "Фокус"

Вътрешният министър на Сърбия: Военният престъпник и вожд на наркокартел Харадинай заслужава презрение и наказание

Вътрешният министър на Сърбия: Военният престъпник и вожд на наркокартел Харадинай заслужава презрение и наказание

Белград. „Гражданит на Косово не заслужават презрение, но военният престъпник и вожд на наркокартел Рамуш Харадинай заслужава презрение и наказание“. Това заяви министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин в коментар за словесната престрелка от последните дни между бившия косовски премиер и сръбския лидер Александър Вучич и по-специално призива на Харадинай към Белград да признае Косово, за да избегне създаване на „Велика Албания“ чрез обединение на Тирана и Прищина, пише „Новости“. „Със своите глупости и заплахи Харадинай е по-опасен за шиптърите, чиито глави би хвърлил и похарчил, за да се опита да се спаси от съд и наказание“, заяви Вулин. „По-опасни от Харадинай са онези, които мълчат за престъпленията му, и онези, които позволяват на наркокартели от Косово да тровят децата на европейците. Щом Европа мълчи, когато лидер на наркокартел заплашва с „Велика Албания“, нека мълчи, когато сърбите казват, че искат да живеят в една държава. Всичко, което ЕС позволява на шиптърите, ще трябва да разреши и на сърбите. Вучич води политика на мир, но сред шиптърските политици няма събеседници за такава политика и аз знаех това, но знам, че в ЕС има все по-малко политици, които разбират това“, каза министърът и председател на Социалистическата партия на Сърбия Вулин. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2021 | 10:32 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Харадинай призова Вучич да признае Косово, за да предотврати създаването на „Велика Албания“

„Слободен печат“ (РСМ): Харадинай призова Вучич да признае Косово, за да предотврати създаването на „Велика Албания“

Прищина. Лидерът на „Алианса за бъдещето на Косово“ (ААК) и бивш премиер на страната Рамуш Харадинай каза на сръбския президент Александър Вучич, че ако иска да предотврати създаването на „Велика Албания“, Белград трябва да признае независимостта на косовската държава, пише македонското издание „Слободен печат“. В отговор на изявлението на Вучич, че „Харадинай е опасен човек“ и че призивите му за провеждане на референдум за обединението на Косово с Албания „представлява заплаха не само за Сърбия, но и за региона, Европа и света“, бившият косовски премиер заяви, че ако това изглежда опасно за сръбския президент и за Сърбия, това е потвърждение, че се движи „в правилната посока“. Призовавайки сръбския лидер да не се плаши и да не се нервира, Харадинай написа във „Фейсбук“, че „Косово иска само това, което му принадлежи“. „Не се страхувайте, г-н Вучич. Няма нужда да се тревожите. Косово иска само това, което му принадлежи. Ако вие и други искате да предотвратите референдум за обединението на Косово с Албания през 2025 г., има много прост начин: Сърбия да признае Косово като независима държава. Освен това Косово знае пътя си към членство в НАТО, ЕС и ООН. С истерична реторика няма да попречите на правото ни да дефинираме бъдещето на Косово“, каза Харадинай. По неговите думи „всички трябва да знаят“, че „изявлението ми и ангажимента за обединение с Албания е резултат на постоянната небрежност на Брюксел към Косово“. „Косово и неговите граждани са най-прозападните и като такива не заслужават да бъдат презирани, игнорирани и обуславяни за неопределено време“, пише Харадинай. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2021 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Александър Вучич: Искането на Харадинай за обединение между Косово и Албания е заплаха за Сърбия, региона, Европа и света

Александър Вучич: Искането на Харадинай за обединение между Косово и Албания е заплаха за Сърбия, региона, Европа и света

Белград. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че изявлението на кандидата за президент на Косово и бивш премиер на страната Рамуш Харадинай за възможно обединение между най-младата балканска държава и Албания представлява заплаха не само за Сърбия, но и за региона, Европа и целия свят, предава Tanjug. „Но ние не трябва да отговаряме със заплахи. Правете каквото искате, а ние ще имаме добър и адекватен отговор и гражданите не трябва да се притесняват“, заяви сръбският лидер, отговаряйки на въпрос на журналисти на пресконференция във вторник. Лидерът на Алианса за бъдещето на Косово (ААК) и кандидат за президент на Косово Рамуш Харадинай заяви в понеделник, че Европейският съюз, чрез отношението си към Косово, може да принуди Прищина да се обедини с Албания. Коментирайки изявлението, Вучич каза, че би искал да чуе някои реакции от Брюксел или Вашингтон. „Защото, не дай боже, ако някой в Сърбия от такова високо място говори за някакви други видове обединение на Балканите, много скоро ще ни бомбардират. Но е безсмислено да говорим повече за двойни стандарти“, каза той. Държавният глава припомни, че Харадинай е човек, който иска да бъде новият президент на Косово и че ако постигне това с помощта на гласовете на Движение „Самоопределение“, може „да се развие много неблагоприятна ситуация“, при която както правителството, така и президентът на Косово ще се стремят към обединение с Албания. „Ние знаем как да реагираме на това. Не заплашвам никого, но създаването на Велика Албания е заплаха за Сърбия и региона и за Европа и света“, категоричен е Вучич. Вчера, докато представяше програмата на партията си за предстоящите през февруари предсрочни парламентарни избори, бившият премиер на Косово говори за отворените въпроси, за които – съгласно думите му, вина има Европейският съюз. Харадинай увери, че ще подкрепи всички институции, обслужващи Косово. Той също така говори за това какво ще се случи в страната след четири или пет години, ако няма постигнат напредък. „Имам въпрос към всички вас. Какво ще се случи след четири или пет години, ако няма напредък в Косово? Трябва да разберете точно защо ви задавам този въпрос. Ако Косово не е пред вратата на НАТО и ако няма либерализация на визовия режим, няма признание от членовете на ЕС, ако не сме в ООН, какво ще правим след това? Ще приемем ли това, което се опитаха да ме убедят - че Косово е слабо, че не може да има армия, енергийна независимост, че трябва да възобновим диалога със Сърбия, за да получим независимост? Трябва ли да приема този епилог? Кой може да приеме това и ако не го направим, какво следва? Трябва ли да приемем, че сме в замразен конфликт, както твърди Вучич?“, попита Харадинай. Съгласно думите на лидера на „Алианс за бъдещето на Косово“, страната не може да чака, докато другите "узреят" да разрешат множеството отворени въпроси. „Ще дойде денят, когато новият президент на САЩ или новият германски канцлер ще трябва да направи изявление относно това, което ще каже на Косово през 2024, 2025 или 2026 г. ... Очаквайте да направим нещо. Нито приехме, нито оставихме конфликта замразен, нито сме съгласни, че трябва да ни разделят, но ние ще отидем на референдум за обединение с Албания - запомнете това. Не става въпрос за любов, преди 20 години обещахме на Запада, че искаме да спазваме общата визия на евроатлантическо Косово и да се присъединим към ЕС, да се присъединим към НАТО, да станем член на ООН, да ни признае Сърбия. Ако ЕС иска да убеди пет държави-членки да променят позицията си, а Америка иска да ни помогне да получим признание от Израел, тогава защо нашите европейски партньори ни държат толкова изолирани, защо ни оставят настрана и от време на време ни казват, че ние сами сме виновни за това? Не са ли виновни Сърбия и останалите съседни държави, идеални ли са те? Не можем да чакаме, докато някои дойдат в настроение да разрешят въпроса с Косово", категоричен бе Харадинай. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 13:36 | Агенция "Фокус"

Рамуш Харадинай: Ще направим референдум за обединение с Албания

Рамуш Харадинай: Ще направим референдум за обединение с Албания

Прищина. Председателят на „Алианс за бъдещето на Косово“ Рамуш Харадинай заложи в предизборната кампания на партията си организирането на референдум за обединяване на най-младата държава на Балканите с Албания, съобщава електронното издание на македонския вестник „Слободен печат“. Докато представяше програмата на партията, бившият премиер на Косово говори за отворените въпроси, за които – съгласно думите му, вина има Европейският съюз. Харадинай увери, че ще подкрепи всички институции, обслужващи Косово. Той също така говори за това какво ще се случи в страната след четири или пет години, ако няма постигнат напредък. „Имам въпрос към всички вас. Какво ще се случи след четири или пет години, ако няма напредък в Косово? Трябва да разберете точно защо ви задавам този въпрос. Ако Косово не е пред вратата на НАТО и ако няма либерализация на визовия режим, няма признание от членовете на ЕС, ако не сме в ООН, какво ще правим след това? Ще приемем ли това, което се опитаха да ме убедят - че Косово е слабо, че не може да има армия, енергийна независимост, че трябва да възобновим диалога със Сърбия, за да получим независимост? Трябва ли да приема този епилог? Кой може да приеме това и ако не го направим, какво следва? Трябва ли да приемем, че сме в замразен конфликт, както твърди Вучич?“, попита Харадинай. Съгласно думите на лидера на „Алианс за бъдещето на Косово“, страната не може да чака, докато другите "узреят" да разрешат множеството отворени въпроси. „Ще дойде денят, когато новият президент на САЩ или новият германски канцлер ще трябва да направи изявление относно това, което ще каже на Косово през 2024, 2025 или 2026 г. ... Очаквайте да направим нещо. Нито приехме, нито оставихме конфликта замразен, нито сме съгласни, че трябва да ни разделят, но ние ще отидем на референдум за обединение с Албания - запомнете това. Не става въпрос за любов, преди 20 години обещахме на Запада, че искаме да спазваме общата визия на евроатлантическо Косово и да се присъединим към ЕС, да се присъединим към НАТО, да станем член на ООН, да ни признае Сърбия. Ако ЕС иска да убеди пет държави-членки да променят позицията си, а Америка иска да ни помогне да получим признание от Израел, тогава защо нашите европейски партньори ни държат толкова изолирани, защо ни оставят настрана и от време на време ни казват, че ние сами сме виновни за това? Не са ли виновни Сърбия и останалите съседни държави, идеални ли са те? Не можем да чакаме, докато някои дойдат в настроение да разрешят въпроса с Косово", категоричен бе Харадинай. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 08:24 | Агенция "Фокус"

Зам.-министър Георг Георгиев: Реакцията на Северна Македония след второто изгаряне на нашия флаг ще бъде показателна

Зам.-министър Георг Георгиев: Реакцията на Северна Македония след второто изгаряне на нашия флаг ще бъде показателна

София. Реакцията на Северна Македония след второто изгаряне на нашия флаг ще бъде показателна. Това каза зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев в предаването „Лице в лице“ по БТВ. "Проблемът е в рецидива. Това е втори път, в който наблюдаваме такъв вандалски акт. Първият път беше преди няколко месеца, когато отново българско знаме беше изгорено в Северна Македония“, каза Георгиев. „Това, което ни тревожи, е по-скоро отсъствието на желание да се справим с проблемите. Прехвърлянето само в една посока на проблема и адресирането единствено на България като отговорна за задълбочаването на отворения въпрос между нашите страни, което не е така и е погрешно“, смята той. По думите му приоритет на външната ни политика е отношенията със Северна Македония да се развиват. „Демонстрирали сме нашата воля, много ни се иска същото да го видим и от колегите там. Смятам, че реакцията след второто изгаряне на българския флаг ще бъде много показателно. Силата, с която ще се проведе едно евентуално разследване, както и наказанията, които ще бъдат наложени, за нас биха били показателни за тяхното желание да вървим в правилната посока заедно“, каза Георгиев. Той допълни, че никога страната ни не е имала нищо против със самоопределянето на народа на която и да е държава. „Ние искаме обаче историческите факти да бъдат съблюдавани такива, каквито са“, категоричен бе зам.-външният министър.

18 Януари 2021 | 17:51 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

София/Скопие. Официалният процес на преговори с България приключи, следва изпълнението на плана за действие. Това обяви премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев, въпреки че до момента няма съгласуван план за съвместни действия между Скопие и София, който може да бъде реализиран, коментира македонската телевизия „Телма“. „Процесът на официални преговори приключи, аз вярвам, че следва процес на изпълнение на плана за действие, и веднага след изборите в България да влезем в преговори на политическа основа, защото винаги преди избори е наистина ирационално и безразсъдно да преговаряте по политически въпроси. Но можем да работим по плана за действие, по инфраструктурата, спорта, образованието, информационно общество, туризма и други задължения, които и за двете страни са с цел укрепване на приятелството между Република Северна Македония и България“, подчерта Заев. Само преди няколко дни България представи своя план за действие в отговор на македонския за прилагане на Споразумението за добросъседство и както информираха от правителството и Министерството на външните работи, в момента няма хармонизиран план за действие между двете страни. Фактът, че планът за действие все още не е хармонизиран, показва, че преговорите все още не са приключили, особено като се има предвид, че документът от България само частично отговаря на исканията на Македони, отбелязва медията. Документите, разменени между двете страни, но и целият процес на разговори между Македония и България, тези дни трябва да бъдат представени пред депутатите в Скопие. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Пендаровски се надява на помощ от новата американска администрация за спора с България

„Сител“ (РСМ): Пендаровски се надява на помощ от новата американска администрация за спора с България

Скопие. Отговорът на България на плана за действие е почти идентичен с вече известните искания на официална София, заяви държавният глава на Република Северна Македония в интервю пред МИА. Стево Пендаровски потвърждава, че в тези документи България поставя въпросите за идентичността на масата, но македонската страна не води преговори за тях, предава скопският телевизионен канал „Сител“. „В момента говорим, за да ги наречем не маловажни, а странични въпроси на основния проблем. И така, говорим за инфраструктура, образование, медии, по-добра свързаност в различни области, в енергетиката, които са свързани с основния проблем. Знаете основния проблем - настояването на България да подпишем, че маркерите за идентичност на македонската нация трябва преди 1944 г. са български, т.е., че корените са български. Ние, разбира се, никога не сме се съгласявали за това и няма да се съгласим в бъдеще“, заяви президентът на югозападната ни съседка. Той подчерта, че страната не трябва да има големи очаквания дори след изборите в България, защото е ясно, че политическите партии там имат единна позиция по този въпрос. Американската администрация обаче оставя надежда, за която Пендаровски казва, че има много повече опит в международната политика и ще признае интеграцията на целия регион като геополитически важен въпрос. Надявам се, че тази нова администрация от 20 януари на Джо Байдън ще разпознае тези компоненти от целия комплекс от въпроси, тъй като както в нейната външна политика, така и в екипа за национална сигурност има много хора с опит от Балканите от 90-те години и хора, които са експерти в региона, така че много добре знаят, че Западните Балкани не са там някаква периферия, която няма последици за по-широката континентална сигурност“, каза още държавният глава. Превод и редакция: Иван Христов

17 Януари 2021 | 09:09 | Агенция "Фокус"