НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 11:25


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Владимир Путин: Протестите в другите страни са много по-големи от митингите в Москва

Владимир Путин: Протестите в другите страни са много по-големи от митингите в Москва

21 Август 2019 | 21:36 | Агенция "Фокус"
Москва. Масовите протести в различни страни по света имат много по-голям мащаб и тежки последици от митингите в Москва. Това заяви руският президент Владимир Путин на пресконференция след преговори с финландския президент Саули Нийнистьо, цитиран от ТАСС.
"Събитията, които споменахте, протестите в Москва не са нещо уникално за света като цяло и за Европа в частност", каза той, отговаряйки на въпрос за митингите в руската столица.
„Внимателно наблюдаваме подобни събития в много европейски столици."
Според президента, събитията, които се случват в Европа "също под политически лозунги", са много по-амбициозни. Той отбеляза, че тези събития "имат доста сериозни последици" за участващите в тези демонстрации.
Путин добави, че има предвид хилядите ранени демонстранти, значителен брой загинали и ранените служители на реда. В същото време той подчерта, че „Русия зачита правата на човека и зачита правата на своите граждани“.
Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Руски опозиционер е задържан непосредствено след освобождаването му от затвора

AFP: Руски опозиционер е задържан непосредствено след освобождаването му от затвора

18 Август 2019 | 15:44 | Агенция "Фокус"
Москва. Руският опозиционен политик Иля Яшин беше задържан минути след освобождаването му от затвора в неделя, след като излежа 10-дневна присъда за ролята си в неотдавнашната вълна от протести в Москва, предава AFP.
"Задържан съм за пореден път още пред затвора", написа Яшин в профила си в социалната мрежа „Туитър“.
Той публикува видео с полицай, който му казва, че е задържан за призоваване на хората да участват в неразрешени протести. На видеото се вижда, че Яшин е вкаран в полицейски микробус.
Яшин беше един от няколкото опозиционери, недопуснати до предстоящите местни избори в Москва, които предизвикаха протести в руската столица.
Сценарият в неделя беше същият като този след 10-дневна присъда, наложена му след ареста му преди неразрешения протест в Москва на 27 юли, довел до задържането на над 1 400 участници в него.
След излежаването на присъдата той беше задържан при освобождаването му на 8 август и му бяха наложени допълнителни 10 дни в затвора.
Руската опозиция организира няколко големи протеста в Москва този месец с искане за свободни избори.
Митингите бяха най-големите, след тези през 2011 г., когато избухнаха масови протести срещу завръщането на президента Владимир Путин в Кремъл след като изкара един мандат като премиер.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Washington Post: Всеки пети гражданин на Русия иска да напусне страната

The Washington Post: Всеки пети гражданин на Русия иска да напусне страната

14 Август 2019 | 13:27 | Агенция "Фокус"
Москва. Резултати от скорошна анкета на Института за изследване на общественото мнение „Галъп“ попаднаха в заглавията на руските вестници, след като показаха, че рекордните 20% от гражданите на страната искат да я напуснат. Сред младите руснаци този показател се оказа още по-висок: във възрастовата група от 15 до 29 години боят на анкетираните, които признават, че искат да емигрират, е 44%, отбелязва американското издание The Washington Post.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на авторите.

Къде биха искали да отидат? Германия (15%) и САЩ (12%) са най-популярните дестинации, споменати в това проучване. Показателите, свързани с желанието за емиграция, и реалната емиграция, разбира се, не съвпадат, но получените данни показват широко недоволство в Русия от настоящото състояние на нещата в страната.
Освен това младите хора изразяват недоволството си. Те бяха начело на неотдавнашните протести в Москва и поискаха независимите и опозиционни кандидати да бъдат допуснати до участие в местните избори през септември. Протестите в Екатеринбург през май доведоха до бързото завършване на строителството на църквата в един от парковете, разположени в центъра на града. Мащабните протести срещу пенсионната реформа през 2018 г. показаха широкото недоволство от социално-икономическите условия, както и трудностите на сегашния режим, свързани с нереализирането на очакванията на обществото.

Кой иска да напусне Русия?

Въз основа на нашето изследване установихме, че връзките с хора, които живеят в друга държава или пребиваването известно време в чужбина – нещо, което се определя в изследването като „транснационални връзки“ – е добър показател за това дали млад човек иска да напусне от Русия и къде би искал да се установи. Подобни транснационални отношения позволяват да се правят интересни изводи за руската външна и вътрешна политика, което прави този анализ много важен - и недостатъчно обсъждани – характеристиките на руския политически пейзаж.
В Берлин, Центърът за източноевропейски и международни изследвания (Zentrum fϋr Osteuropa- und internationale Studien - ZOiS) през 2018 г. проведе проучване, фокусирано върху млади хора на възраст от 16 до 34 години. В онлайн проучването участваха 2000 респонденти, живеещи в 15 града на Руската федерация с население от 1 милион или повече. Въз основа на метода на извадката, базиран на квотата, използвахме данни, получени в резултат на по-задълбочено проучване на руските потребители.
Според ZOiS 54% от анкетираните са заявили намерението си да емигрират, а 50% от тях обмислят да се преместят в друга част на Руската федерация, 21% обсъждат преместване в една от страните на Европейския съюз, а 7% - в САЩ.
Какво е известно за онези млади хора, които казват, че искат да напуснат Русия? Налице е значителна връзка със съществуващите транснационални връзки: предишен опит в емиграция, семейство или приятели в чужбина, пътуване в чужбина или получаване на финансови трансфери от приятели или членове на семейството, живеещи извън Русия. Открита е силна връзка между пътуванията в чужбина и избора на дестинация в случай на емиграция, въпреки че данните не ни позволяват да бъде изяснено причинно-следствените връзки на тази корелация.
В момента около 20% от анкетираните имат транснационални отношения с лица от страните от Европейския съюз, около 21% - с други бивши републики на Съветския съюз, 12% - със САЩ / Канада и 6% - с Азия. Колкото по-млад е човекът, толкова по-голям е шансът му да има транснационални връзки. По-високото ниво на образование, както и живеенето в Москва или Санкт Петербург също увеличава вероятността от транснационални връзки.
Но има и други интересни аспекти. Анализът показва, че младите руснаци, желаещи да заминат за някоя от страните от ЕС, най-вероятно не са гласували за Владимир Путин, а те основно живеят в Москва или в Санкт Петербург, което подчертава международната свързаност на тези два града.
Отбелязва се също, че хората с по-активни транснационални връзки - тези, които са пътували повече или имат повече международни контакти, са по-склонни да изразят желание да заминат в чужбина, включително в някоя от бившите републики на Съветския съюз. Транснационалните връзки с конкретни региони по света са предпочитани миграционни дестинации. За разлика от това, хората с по-малко транснационални връзки ограничават своите миграционни намерения до границите на Руската федерация.

Има ли по-широко въздействие върху външната политика?

Въздействат ли транснационалните връзки върху външната политика? Проучването включва въпроса с коя държава младите хора биха искали Русия да има по-близки отношения. Най-често се споменава Китай (28%) от отделните страни, следван от САЩ (19%). Като цяло страните от ЕС споменават 19% от анкетираните, сред които Германия (7%) заема първо място.
Явно степента на транснационална откритост е ясно свързана със съществуващите предпочитания в областта на външната политика. След като анализирахме различни видове транснационални връзки, е открито по-специално, че онези хора, чиито роднини живеят в определена държава или регион, са за установяване на по-близки отношения с тази страна или регион. Това е най-очевидно по отношение на Европейския съюз, САЩ и Канада, както и на страните от бившия Съветски съюз. Пътуването до държави от ЕС и републиките на бившия Съветски съюз също корелира, независимо от други причини, с ориентацията на респондентите в областта на външната политика спрямо конкретен регион.

Транснационални отношения и вътрешна политика

Влияят ли транснационалните отношения на формирането на мнения в областта на вътрешната политика? Авторите стигат до извода, че онези хора, които имат транснационални връзки със страните от Европейския съюз, със САЩ или Канада, най-вероятно не са гласували за Путин. Същото може да се каже и за анкетираните с по-високо ниво на образование. Като цяло наличието на транснационални връзки предполага по-малко доверие в Руската православна църква, в апаратурата на органите за сигурност, в местната власт и, може да изглежда парадоксално, в нестопанските организации. Защо НПО попадат тук? Това най-вероятно се дължи на скептично отношение към руските институции и политика.
Ако отидем още по-дълбоко, може да се каже, че хората с връзки с Европейския съюз/Северна Америка е по-малко вероятно да се доверят на Путин. Също така се регистрира значителна връзка между транснационалните връзки с Европейския съюз и убеждението, че вътрешните протести са легитимна форма на политическо поведение.

Нарастващото предизвикателство пред руския режим

Резултатите от изследването показват наличието на промени в руското общество, които вероятно ще изискват отговор от съществуващия политически режим. Невъзможно е да се предвиди дали намеренията на потенциалните емигранти ще бъдат реализирани и ако е така, кога това ще се случи обаче, но получените данни показват важно предизвикателство за руския режим. Останалите неизпълнени икономически и политически очаквания на по-младото поколение може да доведат до увеличаване на нивото на емиграция, както и до загуба на висококвалифицирана работна ръка. Това изисква появата на нов разказ, който ще се хареса на младите руснаци в цялата страна, които все повече отказват нископлатените работни места в публичния сектор и които стават все по-видими в протестите в навечерието на местните избори в Москва.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Кремъл отказа да определи митингите като политическа криза

„Известия“: Кремъл отказа да определи митингите като политическа криза

13 Август 2019 | 14:48 | Агенция "Фокус"
Москва. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков митингите и несъгласуваните акции Русия не може да се считат за политическа криза, отбелязва вестник „Известия“.
Песков подчерта, че в много страни по света се провеждат протести. „Понякога тези действия имат смесен характер - протестно-развлекателен, забавен характер", изрази мнението си прессекретарят на руския президент.
Провеждането на подобни действия „по никакъв начин" не може да се нарече политическа криза, категоричен бе Песков, като припомни, че има мирни протести, договорени с властите, както и бунтове. „Това са две напълно различни неща“, посочи той. Според представителя на Кремъл несъгласуваните акции поначало са бунтове.
На 10 август полицията в центъра на Москва задържа 136 участници в нерегламентиран митинг, който започна след края на разрешена акция. Градските власти се съгласиха за провеждането на два митинга на 10 и 11 август. Впоследствие организаторите отказаха да проведат втория.
Това е четвъртата кампания в подкрепа на нерегистрирани кандидати в Московската градска дума. Демонстрацията от 20 юли бе предварително санкционирана; акциите на 27 юли и 3 август не бяха разрешени от властите. След последните два митинга в московските съдилища са заведени 1915 административни дела. Решенията за арест бяха издадени по отношение на 113 участници в митингите, 880 души бяха глобени.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Wall Street Journal: Протестите в Русия са сериозно предизвикателство за Владимир Путин

The Wall Street Journal: Протестите в Русия са сериозно предизвикателство за Владимир Путин

12 Август 2019 | 16:56 | Агенция "Фокус"
Москва. Протестите в Русия са сериозно предизвикателство за доминацията на Владимир Путин, пише американския вестник The Wall Street Journal
Засилването на влиянието на протестното движение в Москва, демонстрирано този уикенд се превръща в най-голямото предизвикателство от близо десетилетие към политическата система на президента Владимир Путин. Протестът даде шанс на руснаците да огласят редица оплаквания заради икономическа стагнация, липса на политически избор и геополитическата изолация на Кремъл , коментира изданието.
Военните приключения на Путин, който празнува 20 години във властта миналата седмица, превърнаха Русия в сила, с която трябва да се съобразяват другите страни. Но те не са донесли нищо на средностатистическите руснаци, които виждат, че жизненият им стандарт спада пет години подред на фона на хронични икономически проблеми, утежнени от западните санкции.
"Протестите се основават в дълбокото разочарование, което руснаците имат от своето правителство", заяви Денис Волков, социолог от базираната в Москва социологическа агенция „Левада“. „Сякаш духът е излязъл от бутилката и хората най-накрая могат да изразят недоволството си.“
Петдесетте хиляди протестиращи, които се събраха на проспект „Андрей Сахаров", на километър от Кремъл в събота, доказаха, че движение, което започна с протести срещу отказа на регистрацията на кандидати за общински избори, се превърна в платформа за широк кръг от политически интереси - и местни, и национални.
Руснаците бяха засегнати от забавен икономически растеж, причинен от корупция и свръхзависимост от приходите от нефт и газ. Средните руснаци са усетили балона на кредитирането през миналата година. Някои национални вериги за хранителни стоки дори въведоха потребителски кредити за купувачи в хранителни магазини, за да могат руснаците да сложат храна на масата.
Неуспехът на режима на Путин да повиши жизнения стандарт от 2013 г.насам засегна популярността му, която достигна до най-ниското си ниво от 2013 г. - 64%. Въпреки че оттогава той набра известна подкрепа, но според социолозите повечето руснаци не одобряват липсата на жизнеспособни алтернативи, след като бившият агент на КГБ смаза повечето опозициионни партии и движения в първите години на своето управление.
„Твърде много хора са били пренебрегвани напълно от политическата система твърде дълго време и твърде много гняв се е натрупал“, каза опозиционният политик Любов Собол, която организира първите демонстрации през юли, след като й бе отказана кандидатурата за Московската градска дума (МГД).
Тя и други независими кандидати не бяха допуснати до участие поради предполагаеми нередности в подписите, необходими за да станат кандидати. Собол и други твърдят, че обвиненията са изфабрикувани само за да се избегне влизането на опозиционно настроени политици в МГД
Но повечето присъстващи на протестите нямат конкретни искания, което дава основание на властите да се надяват, че протестите ще помогнат на руснаците да изпуснат пара без конкретни отстъпки, казват експертите.
Но повечето присъстващи на протестите нямат конкретни искания, което дава основание на властите да се надяват, че протестите ще помогнат на руснаците да изпуснат пара без конкретни отстъпки, казват експертите.
„Има много неща, от които можем да бъдем разочаровани. Дори не знам откъде да започна “, каза Екатерина Розанова, която добави, че е недоволна от закриването на училище в квартала си в Западна Москва.
Бъдещите протести обаче ще определят дали демонстрациите могат да принудят властите да се поддадат на някакви публични искания или ще провокират правителствените служители да предприемат по-драконовски мерки, за да ги спрат.
Разрешеният протест през този уикенд беше последван от опити на протестиращите да тръгнат към президентската администрация. Близо 250 бяха задържани въпреки общия спокоен характер на протеста.
Гневът се подхранва от използването на насилие от властите и прословутата съдебна система на страната. В предходните два несанкционирани протеста имаше рекорден брой на задържани демонстранти - повече от 1000 във всеки от протестите - и осигуриха в социалните медии кадри как полицията третира мирни демонстранти.
Миналата седмица руското външно министерство се прицели в САЩ, обвинявайки Вашингтон в намеса във вътрешната политика. Министерството повика ръководителя на американския политически отдел Тим Ричардсън в министерството, за да се оплаче от призиви за присъствие на протестите. Страница на уебсайта на американското посолство показва вероятния протестен маршрут, призовавайки американците да избягват районите.
Тазгодишните протести имат своите корени в подобно протестно движение между 2011 и 2013 г., когато руснаци в големите градове в цялата страна се изляха на улиците, за да протестират срещу завръщането на г-н Путин след 4 години като министър-председател. В разгара на протестите над 100 000 се събраха в централна Москва.
Политическите протести отшумяха през последните години вследствие на нарастващия патриотизъм около анексията на Крим от Русия и по-агресивната външна политика на Путин
„Но дори и най-горещия привърженик на нашата политика в Крим сега вижда, че те лъжат, докато крадат пари, а ние ставаме по-бедни“, каза гражданин.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Десетки са арестувани след опозиционния протест в Москва

AFP: Десетки са арестувани след опозиционния протест в Москва

10 Август 2019 | 19:47 | Агенция "Фокус"
Москва. Близо 50 000 привърженици на опозицията се събраха и десетки бяха арестувани в Москва в събота на един от най-големите разрешени протести след завръщането на президента Владимир Путин в Кремъл през 2012 година, предава AFP.
Демонстрантите запълниха централната улица „Проспект Андрей Сахаров“, където градските власти разгърнаха масирано полицейско присъствие, включително служители в екипировка за борба с безредиците, след като дадоха разрешение за провеждането на митинга.
Неправителствена организация която брои участниците в митинги, преброи 49 900 души, докато московската полиция дава много по-ниска цифра от 20 хиляди души.
Общо 71 души бяха задържани в Москва, а други 80 бяха арестувани във втория по големина град Санкт Петербург в Русия, според OVD-Info, неправителствена организация, която следи задържанията по време на протести.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние преди речите им в ЕП за Брекзит. 18 септември 2019 г.
Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние преди речите им в ЕП за Брекзит. 18 септември 2019...

ВИДЕО
Кмет на годината 2019
Кмет на годината 2019
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.