НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:18


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

29 Ноември 2018 | 11:12 | Агенция "Фокус"
София. Пощенският оператор в Украйна уведомява, че в десет района в страната е наложено военно положение за 30 дни, считано от 28 ноември 2018 г. Независимо от това, засега Украински пощи ще продължат да извършват всички пощенски операции, съобщиха от пресцентъра на "Български пощи".
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АА: Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили Азовската криза и двустранните отношения в телефонен разговор

АА: Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили Азовската криза и двустранните отношения в телефонен разговор

28 Ноември 2018 | 23:06 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Турция Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили Азовската криза и двустранните отношения в телефонен разговор, предава Anadolu Agency
Двамата президенти са решили да се срещнат в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Аржентина тази седмица, заявиха източниците, които поискаха да не бъдат назовавани, поради ограничения за говорене пред пресата.
Източникът е заявил, че Ердоган е разказал и за разговорите си по-рано днес с руския президент Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко за неотдавнашната конфронтация в Азовско море.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: Нови санкции срещу Русия биха били абсурд

Румен Петков, АБВ: Нови санкции срещу Русия биха били абсурд

28 Ноември 2018 | 17:45 | Агенция "Фокус"
София. Нови санкции срещу Русия биха били абсурд. Това каза лидерът на АБВ Румен Петков в интервю за Агенция „Фокус“ за кризата в Азовско море. Според него да мразиш Русия не е националност, не е професия, понякога е откровена продажност и простотия. „Да пазиш собствената си територия, териториалните си води, да изпълняваш международното право и затова да бъдеш санкциониран, би било твърде цинично. Веднага бих направил паралела с убийството на журналиста Хашоги. Какви санкции претърпя извършителят? Някой предприе ли някакви мерки срещу Саудитска Арабия? Там имаме цинично, брутално убийство. Отникъде никаква реакция, напротив президентът Тръмп каза, че там САЩ има големи икономически интереси и продължават да работят. Днес Майк Помпео ще внася в американските институции доклад за състоянието и защо подкрепят престолонаследника“, коментира още Петков. Той призова да се сложи край на двойните аршини и да се покаже на Европа, че европейската ценностна система не е останала в миналото. „Да наказваш една държава за това, че пази границата си в това число морската и териториалните си води, е изключителен цинизъм. Много се надявам, а и първите стъпки на Германия и Франция показват, че няма да се стигне до такъв парадокс“, допълни още председателят на АБВ.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: Съществува риск за българската диаспора в Украйна след кризата в Азовско море

Румен Петков, АБВ: Съществува риск за българската диаспора в Украйна след кризата в Азовско море

28 Ноември 2018 | 17:32 | Агенция "Фокус"
София. Съществува риск за българската диаспора в Украйна след кризата в Азовско море. Това каза лидерът на АБВ Румен Петков в интервю за Агенция „Фокус“ за кризата в Азовско море. По думите му това обтягане на напрежението вътре в Украйна и изкарването на няколко десетки лумпена да замерят с факли чуждо посолство. „Да предизвикваш чрез грубо нарушение на международното право конфликти с риск живота на свои собствени граждани, значи, че никой в Украйна не е защитен. Това е изводът“, коментира Петков. По отношение на българската реакция за случилото се, Петков посочи, че тя е заслужавало да бъде с една идея по-критична към провокацията. „Не разбирам президентът Радев защо се включи образно казано в атаката на полския си колега срещу Русия. Какво означава да легитимираш с присъствието си една позиция, ако има дебат за разширяване на санкциите срещу Русия, ние ще се включим. Ако искаш да имаш държавническа позиция казваш веднага, че такъв дебат за нас е контрапродуктивен. Ако има дебат, той трябва да бъде насочен срещу тези, които са извършили провокацията. Затова ние от АБВ настояваме не просто сега да се реагира адекватно от международната общност, въобще санкциите срещу Русия да се свалят“, коментира лидерът на АБВ. По думите му от тези санкции губи българският народ. „Президентът на КНСБ Пламен Димитров преди две години извади много сериозен анализ какви загуби сме претърпели само в селското стопанство. Ние трябва да си дадем сметки, че губим пазари, на които няма връщане. Нека да се научим и да гледаме собствения интерес, макар и в такива тежки и критични ситуации.“, допълни още Румен Петков.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Русия Анатолий Макаров: Изявленията от страна на България за кризата в Азовско море са премерени

Посланикът на Русия Анатолий Макаров: Изявленията от страна на България за кризата в Азовско море са премерени

28 Ноември 2018 | 17:06 | Агенция "Фокус"
София. Изявленията от страна на България за кризата в Азовско море са премерени. Това каза пред журналисти посланикът на Руската федерация в България н. пр. Анатолий Макаров, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това е абсолютно нормално проявление, израз на това че трябва да намалим напрежението между страните. Всичко, което става, изисква съответни разисквания, но очевидно е че беше извършено незаконно навлизане в териториалните води на Русия и затова моряците могат да бъдат върнати след като бъдат проведени следствени действия и определени по-нататъшни стъпки спрямо моряците. Поне сега съдът се изказа, че те ще бъдат задържани за 30 дни“, коментира Макаров. На въпрос дали се готви Русия за война с Украйна, посланикът отговори: „Това твърди г-н Порошенко. Ние не се подготвяме за война и не искаме да воюваме с нашия братски народ. Това е 100-процентната истина“, посочи още той.




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Русия Анатолий Макаров: Провокацията в Азовско море беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна

Посланикът на Русия Анатолий Макаров: Провокацията в Азовско море беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна

28 Ноември 2018 | 17:02 | Агенция "Фокус"
София. Провокацията в Азовско море беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. Това каза пред журналисти посланикът на Руската федерация в България н. пр. Анатолий Макаров, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Доколкото разбирам, сега основно се прави акцент върху това, че Русия е провокатор и агресор и е готова към военни действия срещу Украйна. В действителност всичко беше абсолютно по друг начин“, обясни н. пр. Макаров. „Де факто тази провокация беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. Знаете, че на 31 март са насрочени президентските избори, и затова президентът прави всичко възможно тези избори да не се състоят с оглед на ниския му рейтинг. Затова беше въведено военно положение. Обаче, макар отначало той предложи то да се въведе за 60 дни, беше определено за 30 дни. След ожесточени дебати във Върховната Рада посочиха 10 региона от страната. По такъв начин, разбирам, това военно положение предвижда потискане на правата на гражданите, забрана за дейността на политическите партии, забрана на митинги и много други забрани, въвеждане на комендантски час и т.н. Така че, както вие разбирате, с оглед на случващото се, това е очевидна провокация на г-н Порошенко“, допълни Макаров. Попитан какви са перспективите за подобряване на отношенията между Украйна и Русия, н. пр. Макаров заяви, че не вижда перспективи към подобряване засега. „Дай боже, ако те се появят – може би, ако дойде ново ръководство в Украйна. Засега не виждам перспективи за подобряването на отношенията. За съжаление“, допълни той.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пентагонът: САЩ не водят преговори с Украйна за създаване на военна база на нейна територия

Пентагонът: САЩ не водят преговори с Украйна за създаване на военна база на нейна територия

28 Ноември 2018 | 17:00 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ не водят преговори с Украйна за разполагане на американска военна база на нейна територия, съобщи в сряда пред кореспондент на ТАСС официалният представител на министерството на отбраната на САЩ Ерик Пахън.
„Тези съобщения не съответстват на действителността и такива преговори не се водят“, заяви той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Владимир Путин: Инцидентът в Керченския пролив е провокация в навечерието на изборите в Украйна

Владимир Путин: Инцидентът в Керченския пролив е провокация в навечерието на изборите в Украйна

28 Ноември 2018 | 14:39 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че инцидентът в Керченския пролив е провокация, организирана в навечерието на президентските избори в Украйна, съобщава ТАСС.
„Що се касае до инцидента в Черно море, това е провокация, без всякакво съмнение. Провокация, която е организирана от действащата власт, а мисля и действащия президент в навечерието на президентските избори в Украйна през март следващата година. Рейтингът на действащия президент е някъде 5 процента и има шанс той да не стигне дори до втория тур, затова е трябвало да направи нещо, за да се изостри ситуацията и да се създадат непреодолими препятствия за неговите конкуренти, преди всичко от опозицията“, заяви Путин на форума на „ВТБ Капитал“ „Росия зове!“.
Освен това руският лидер отбеляза, че руските граничари са изпълнили своя воински дълг при задържането на украинските нарушители на границата.
„А какво трябва да направят граничарите? Военни кораби нахлуват в териториалните води на Русия и не отговорят и не е ясно, какво имат намерение да направят. Как трябва да действат? Ако бяха направили нещо друго, трябваше да ги дадем на съд. Но те изпълниха воинския си дълг, заповедите и по-конкретно, те изпълняваха своите законови функции по защитата на териториалната цялост на Руската Федерация“, заяви Путин.
Президентът посочи още, че киевските власти продават с успех антируски настроения.
„Понякога ми е странно да гледам, въпреки че вече свикнах с много неща, на това, как днешните киевски власти с успех продават антируски настроения. Те вече нямат нищо друго, нямат какво да продават. Създава се впечатление, че каквото и да направят им се получава“, обясни руският държавен глава.
При това Путин подчерта, че „това е много късогледа политика и тя няма да доведе до нищо добро, защото отпуска днешното украинско ръководство“.
Агенцията припомня, че на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна нарушиха реда за преминаване на военни кораби през териториалните води на Русия при прехода от Черно в Азовско море. За принудителното им спиране в Керченския пролив е използвано оръжие, трима военнослужещи от украинските ВМС са получили леки наранявания, оказана им е медицинска помощ. Корабите са задържани и доставени в Керч за нарушаване на държавната граница на Русия и е възбудено наказателно дело. Руската страна заяви, че случилото се е провокация, а украинските власти инициираха въвеждане на военно положение. ЕС и НАТО призоваха за деескалация на ситуацията.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: Кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран

Румен Петков, АБВ: Кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран

28 Ноември 2018 | 14:36 | Агенция "Фокус"
София. Кризата в Азовско море е подчинена единствено и само на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ лидерът на АБВ Румен Петков по повод кризата в Азовско море. „Няма как да не прави впечатление, че първо става въпрос за навлизане в териториалните води в Черно море. Второ, очевидно става дума за навлизане в украинска страна в териториалните води на Русия. Това е ясно от снимковия материал, който беше показан. Ясно е и от показанията на украинските моряци, които видяха бял свят. Те много ясно казват, че са влезли в териториалните води на Русия. Не на последно място сблъсъкът в украинския парламент, нажежаването на обстановката в Киев и около руското посолство е нещо, което си спомняме от Майдана от преди няколко години, когато беше извършено деяние, което дали е преврат, дали е друго нека да тежи на съвестта на тези, които го направиха и мерките, които са с пряк адресат изборите“, коментира Петков. Той обърна внимание на идеите за военно положение за срок от 6 месеца, 2 месеца, а впоследствие върховната Рада на Украйна е приела положението да бъде за 1 месец и то само в определени райони. „Това всичко е много грозна спекулация от страна на Украйна. Специално на Петро Порошенко, подчинена само и единствено на неговото политическо оцеляване. Той очевидно вижда, че анализите сочат, че губи изборите и предприе една провокация, която разтресе света. Притесни не само Черноморските държави, но това е провокация, която няма аналог от последните години. Би трябвало международната общност много ясно да каже: „Така не може“. Действително да бъдат санкционирани виновните, в случая Порошенко. Този човек спекулира с подкрепата, която далеч не заслужено получава от европейските институции, от НАТО и т.н. Спекулира по един грозен начин, застрашавайки живота на украинци, на други хора. Отива в една конфронтация, която ни връща не в Студената война, а ни изправя на ръба на реални военни действия тук в Европа, в Черно море“, каза той и уточни, че в случая усилията на Германия и Франция заслужават подкрепа, но същевременно трябва ясно да се каже, че подобна грозна политическа провокация е недопустима в ценностната ни система.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Сред приоритетите на ЕС за Г-20 са защитата на мигрантите и джендърното равенство, но не и защита на Украйна от руската агресия

РИА Новости: Сред приоритетите на ЕС за Г-20 са защитата на мигрантите и джендърното равенство, но не и защита на Украйна от руската агресия

28 Ноември 2018 | 13:45 | Агенция "Фокус"
Брюксел. За да се добие представа колко е важен въпросът за наказване на Русия заради инцидента в Черно море за Европейския съюз, си струва да се прегледа официалният документ, подписан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в който са изложени официалната позиция и приоритетите на Съюза на предстоящата среща на върха на Г-20 в Аржентина, посочва РИА Новости.
Както отбелязва агенцията, в публикувания от заместник-главния говорител на ЕК Мина Андреева документ, сред приоритетните въпроси фигурират: защита на глобализацията, защита на международната търговия, защита на околната среда, защита на мигрантите, защита на джендърното равенство, защита на интересите на трудещите се в условия на развиващи се технологии, защита на Европа от тероризма, защита на международната финансова и монетарна система от кризи. Темата „защита на Украйна от руската агресия“ не фигурира в документа в никаква форма.







Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Съветът по сигурността към Министерския съвет: Действията от страна на Руската федерация в Азовско море са недопустими

Съветът по сигурността към Министерския съвет: Действията от страна на Руската федерация в Азовско море са недопустими

28 Ноември 2018 | 13:31 | Агенция "Фокус"
София. Под ръководството на министър-председателя Бойко Борисов Съветът по сигурността към Министерския съвет проведе заседание. Приета беше позиция на Съвета по сблъсъка между украински и руски кораби в района на Керченския пролив и Азовско море. Това съобщиха от правителствената информационна служба. В позицията се посочва, че опасното нарастване на напрежението в Азовско море през последните дни е довело до задържане на украински кораби и техните екипажи, както и до раняване на украински военнослужещи. Съветът по сигурността счита, че тези действия от страна на Руската федерация са недопустими.
„В интерес на всички е Руската федерация и Украйна да проявят сдържаност, а напрежението да бъде преодоляно с диалог. Призоваваме руските власти да освободят незабавно задържаните плавателни съдове и техните екипажи. Очакваме Руската федерация да зачита свободата на преминаване през Керченския пролив в съответствие със задълженията на руската страна съгласно действащото международно право“, пише още в позицията.
Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи внимателно ситуацията, включително в тясно сътрудничество с партньорите в ЕС и НАТО.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Путин и Ердоган са обсъдили сигурността в Черно море след инцидента

ТАСС: Путин и Ердоган са обсъдили сигурността в Черно море след инцидента

28 Ноември 2018 | 13:03 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът на Русия Владимир Путин е обсъдил по телефона с турския си колега Реджеп Таийп Ердоган въпроси за сигурността в Черноморския регион в контекста на инцидента в Керченския пролив, съобщи пресслужбата на Кремъл, предава ТАСС.
„В контекста на провокирания от киевските власти опасен инцидент в района на Керченския пролив се състоя обмен на мнения по въпросите за стабилността и сигурността в Черноморския регион“, се казва в съобщението.
Агенцията припомня, че на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна нарушиха реда за преминаване на военни кораби през териториалните води на Русия при прехода от Черно в Азовско море. За принудителното им спиране в Керченския пролив е използвано оръжие, трима военнослужещи от украинските ВМС са получили леки наранявания, оказана им е медицинска помощ. Корабите са задържани и доставени в Керч за нарушаване на държавната граница на Русия и е възбудено наказателно дело. Руската страна заяви, че случилото се е провокация, а украинските власти инициираха въвеждане на военно положение. ЕС и НАТО призоваха за деескалация на ситуацията.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Укринформ“: Назначиха президентските избори в Украйна на 31 март 2019 година

„Укринформ“: Назначиха президентските избори в Украйна на 31 март 2019 година

28 Ноември 2018 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Киев. Председателят на Върховната рада Андрей Парубий на 28 ноември подписа постановлението за назначаване на изборите за президент на Украйна на 31 март 2019 година, съобщава агенция „Укринформ“.
Съответстващият статут на документа е обозначен на сайта на украинския парламент.
„Назначават се поредните избори за президент на Украйна в неделя, 31 март 2019 година“, се казва в съобщението.
Както е известно, отбелязва агенцията, в условията на военно положение в Украйна не могат да се провеждат избори. Именно затова на 26 ноември Върховната рада гласува за внедряване на режима на военно положение за 30 дни, а не за 60. Това е направено, за да може предизборната кампания да започне навреме – на 31 декември.
Поредните парламентарни избори в Украйна трябва да се състоят на 27 октомври 2019 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: Петро Порошенко подписа закона за военно положение в Украйна

УНИАН: Петро Порошенко подписа закона за военно положение в Украйна

28 Ноември 2018 | 12:46 | Агенция "Фокус"
Киев. Президентът на Украйна подписа Закона за утвърждаване на Указа „За въвеждане на военно положение в Украйна“, съобщи прессекретарят на държавния глава Святослав Цеголко в „Туитър, предава агенция УНИАН.
На 26 ноември Върховната Рада утвърди указа на президента за обявяване на военно положение в редица области на Украйна за 30 дни. В полза на това решение гласуваха 276 депутата.
Мярката се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, както и във вътрешните води на Азовско-Керченската акватория от 14:00 на 26 нормври до 14:00 на 26 декември 2018 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: В сряда ЕС ще подкрепи Украйна с осъдителна декларация срещу Русия, но няма да призове за санкции

УНИАН: В сряда ЕС ще подкрепи Украйна с осъдителна декларация срещу Русия, но няма да призове за санкции

28 Ноември 2018 | 12:17 | Агенция "Фокус"
Киев. В сряда Европейският съюз ще осъди Русия за ситуацията в Азовско море с декларация, но в нея няма да има конкретни призиви за санкции срещу Кремъл, съобщава УНИАН, като се позовава на информация от брюкселския журналист на „Радио Свобода“ Рикард Йозвяк.
„Декларацията на ЕС28 (28 страни-членки на Съюза) трябва да се появи днес. Конкретни призиви за санкции няма и вероятно няма да има и дума за обсъждането им“, посочва източникът.
По-рано Йозвяк е съобщил, че Брюксел работи над съвместно заявление по повод задържането на три украински кораба и екипажите им от руските граничари в Керченския пролив. По неговите думи, около 6-7 страни от ЕС разглеждат въвеждането на нови санкции срещу Москва.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Белият Дом не е информирал Кремъл за отмяна на срещата Путин – Тръмп в Буенос Айрес

ТАСС: Белият Дом не е информирал Кремъл за отмяна на срещата Путин – Тръмп в Буенос Айрес

28 Ноември 2018 | 11:59 | Агенция "Фокус"
Москва. Кремъл продължава подготовката за срещата между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп на форума на Г-20 в Аржентина, предава ТАСС.
„Подготовката продължава, срещата е съгласувана. Нямаме друга информация от американските колеги“, заяви пред журналистите прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. Той коментира по този начин думите на Тръмп, че е възможно срещата с руския му колега в Буенос Айрес да бъде отменена.
„Обърнахме внимание на това заявление (на Тръмп по повод инцидента с украинските кораби в Керченския пролив), а също така обърнахме внимание на вчерашното заявление на моя колега от Белия Дом, която каза, че Тръмп планира да проведе редица срещи, включително и с Путин (в Аржентина)“, отбеляза представителят на Кремъл. При това той обърна внимание на думите на Тръмп за агресия по време на инцидента в Керченския пролив. „Какво нарича той агресия? Ако той смята за агресия действията на украинските военни кораби – това е едно, тук можем да поспорим, имаше или нямаше агресия. Ако той нарича агресия действията на руските граничари за пресичане на опитите за нарушаване на държавната граница на Русия, това е друго. Ние не сме съгласни с това“, подчерта прессекретарят на руския лидер.
Песков добави, че „графикът на президента (Путин) за петък и събота е запълнен по минути, предвид трите измерения на пребиваването му (в Аржентина): това са непосредственото участие в срещата на върха на Г-20, двустранните срещи в други формати, които ще се състоят в кулоарите на форума и официалната визита в Аржентина, която също ще се състои през тези два дни“.
Песков не конкретизира в кой от двата дни, през които Путин ще бъде в Аржентина, ще се проведе срещата с Тръмп.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море

28 Ноември 2018 | 11:08 | Агенция "Фокус"
София. След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България, във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
По думите му за разлика от така наречена хибридна война, Путин е преминал към отворен сблъсък с Украйна. „Особено искам да отбележа, че действията на Руската федерация са нагло нарушаване на статута на ООН и Конвенцията на ООН по морското право. Цялата отговорност за по-нататъшно изостряне на ситуацията в региона на Азовско и Черно море и разрушаването на процеса за мирно регулиране на руско-украинския въоръжен конфликт изцяло се дължи на Руската федерация. Сега първата задача на Украйна изисква незабавно да бъде предоставена медицинска помощ на ранените военнослужещи и да бъде тяхното незабавно и безопасно връщане в Родината“, каза още Москаленко. Той уточни, че шестима са ранени, а трима в тежко състояние.
По думите му без санкция на висшето ръководство на Руската федерация събития като тези в Азовско море не се правят. „По руската телевизия и руските медии показват трима украински моряци, които като че ли дават признателни показания, че са нарушили териториалните води на Руската федерация. Това е резултат на физическо и психологическо въздействие, упражнявано върху моряци“, допълни посланикът на Украйна. Той заяви, че трябва да бъде върнато и завзетото военно имущество и да бъдат компенсирани щетите на украинската страна. Н. Пр. Москаленко допълни, че в резултат на тези събития, президентът на Украйна е обявил военно положение. „Руската страна постоянно твърди, че военното положение е предизобрната тактика на президента на Украйна, за да повдигне своя рейтинг. В отговор бих казал, че е абсолютна лъжа в стила на руските пропагандисти. Тъй като първоначално планът беше въвеждането на военно положение за 60 денонощия, после той бил коригиран и положението се въвежда са 30 денонощия. Следователно изборите, които ще се състоят на 31 март, ще бъдат абсолютно незасегнати от това военно положение“, допълни Н. Пр. Москаленко. По думите му военното положение може да бъде удължено, с гласуване в парламента на Украйна.
„Засега не става дума за мобилизация. Разполагаме с достатъчно войски“, отбеляза посланикът на Украйна и допълни, че мобилизация ще бъде обявена веднага след нападение на Руската федерация“, коментира посланикът.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко за военното положение: На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко за военното положение: На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи

28 Ноември 2018 | 10:40 | Агенция "Фокус"
София. На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България, във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Във връзка с въведеното военно положение в 10 области на Украйна и в отговор на въпрос как ще гарантира сигурността на българите в Украйна, Н. Пр. Москаленко обясни, че на украинските граждани от български произход ще им бъдат гарантирани пълни права и свободи.
По думите му не всички клаузи и точки на това военно положение ще бъдат моментално реализирани. „Тези мерки, които предвижда военното положение, ще бъдат въведени само в случай на нападение на Руската федерация“, коментира посланикът на Украйна. Той уточни, че към момента банковата система в Украйна работи, както и, че има всички възможности за провеждане на митинги и събрания. Попитан дали е провел разговори с българското Министерство на външните работи, посланикът поясни, че е имал такива в понеделник, както и че днес ще разговаря по въпроса с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. „От българската страна има определени изказвания по въпроса от името на президента на Република България Румен Радев, който се изказа за незабавно връщане и освобождаване на корабите от страна на Руската федерация, както и г-н Бойко Борисов, министър-председател. Очакваме подобно от другите организации и страни. Имам предвид НАТО, ЕС, САЩ, Румъния, Полша, Прибалтийски страни, Турция, Грузия и цяла редица други държави, които всъщност съвсем ясно и стриктно определиха по повод на този случай Русия като агресор“, каза още Н. Пр. Москаленко.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност

28 Ноември 2018 | 10:24 | Агенция "Фокус"
София. Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му за разлика от Крим, този конфликт е нападение. „Русия всъщност разшири военните си действия“, посочи той. Н. Пр. Москаленско поясни, че от страна на Украйна не е имало провокация. Според него Русия с месеци е блокирала украински търговски кораби в Азовско море. „Това негативно се отразява на работата на украински пристанища“, посочи още той и добави, че тези агресивни действия засягат целия Югоизточен регион на Украйна, където живее и българската историческа общност. Според него до известен смисъл събитията пряко засяга интересите на България.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Тръмп може да отмени срещата с Путин заради Украйна

ТАСС: Тръмп може да отмени срещата с Путин заради Украйна

28 Ноември 2018 | 08:21 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че може да отмени срещата с руския лидер Владимир Путин на форума на Г-20 в Аржентина заради ситуацията в Керченския пролив. Американският държавен глава отбеляза, че чака „пълен отчет“ от своя екип по национална сигурност във връзка с инцидента, предава ТАСС.
„Той (отчета) ще има много определящо значение“, заяви Тръмп в интервю пред Washington Post. „Може и да не се срещна с Путин. Не харесвам тази агресия. Въобще не искам тази агресия“.
По думите на американския президент, докладът за събитията в Керченския пролив е трябвало да бъде готов в 01:00 българско време. Тръмп подчерта, че му трябват „много убедителни потвърждения за това, което се е случило“.
„Изобщо не ми харесва тази агресия, абсолютно. И, между другото, на Европа също не трябва да й харесва тази агресия. И на Германия не трябва да й харесва“, подчерта държавният глава и за пореден път призова Берлин да увеличи разходите си за отбрана.
По-рано помощникът на президента на САЩ по национална сигурност Джон Болтън заяви, че срещата между президентите на САЩ и Русия в Буенос Айрес ще бъде развитие на дискусията им от Хелзинки и лидерите ще обсъдят цялата проблематика в отношенията между двете страни, включително и въпроси за контрола над въоръженията.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kölner Stadt-Anzeiger: Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Крим

Kölner Stadt-Anzeiger: Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Крим

28 Ноември 2018 | 07:32 | Агенция "Фокус"
Кьолн. Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Кримския полуостров, уверени са в редакцията на германския регионален ежедневник Kölner Stadt-Anzeiger .
„На първо място тя цели да ускори икономическия крах на Източна Украйна. Втората цел е да укрепи стратегическата си доминация в Черно море“, констатира изданието. При това положение „страните от Югоизточна Европа, Кавказ и дори Турция не може да останат равнодушни“.
„Западът неведнъж е недооценявал руската жажда за власт“, подчертават от редакцията на изданието, макар да не считат случилото се в Азовско море като предвестник на нов военен конфликт.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Neue Osnabrücker Zeitung: Западът твърде бързо хвърли вината за инцидента в Азовско море на Москва

Neue Osnabrücker Zeitung: Западът твърде бързо хвърли вината за инцидента в Азовско море на Москва

28 Ноември 2018 | 07:24 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. „Кой е жертва и кой – виновник за неделния инцидент в Азовско море?“, е въпросът, който задават в редакцията на германския ежедневник Die Neue Osnabrücker Zeitung в статия, посветена на стълкновението между руски и украински кораби край бреговете на Кримския полуостров и последвалото решение на властите в Киев да обявят военно положение в страната.
От редакцията са категорични, че Западът твърде бързо, някак по навик, е хвърлил вината за инцидента на Москва. „Но е факт, че в края на март 2019 г. в Украйна са насрочени президентски избори. Заради вялата борба с корупцията рейтингът на президента Петро Порошенко е крайно нисък и преизбирането му на висшия държавен пост е под въпрос. Военното положение ще сплоти украинците срещу външния враг в лицето на Русия. В края на януари предстои удължаването на срока на действие на европейските санкции срещу Москва. Ще бъде много полезно, ако междувременно Русия се прояви в ролята на агресор“, е ироничният коментар на редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Figaro (Франция): Керченската криза: Войните често започват с териториални спорове

Le Figaro (Франция): Керченската криза: Войните често започват с териториални спорове

28 Ноември 2018 | 06:36 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. Инцидентът между Русия и Украйна в Азовско море припомни, че конфликтът между двете страни все още не е приключил. Той може да избухне с пълна сила във всеки един момент. При все че той не може да бъде определен като критичен с оглед на факта, че завърши без жертви, следва да се има предвид, че войните често започват с териториални спорове, предупреждава Рено Жирар в статия за водещия френски ежедневник Le Figaro.
Авторът припомня, че ескалацията между Москва и Киев започна през март тази година, когато кримски риболовен траулер бе задържан от украинския флот в Черно море. След този случай Русия започна проверки на всички плавателни съдове с курс към Азовско море, аргументирайки действията си с необходимостта от гарантиране на сигурността на Кримския мост.
Макар и да не е критичен, последният инцидент в региона отправя предупреждение за това колко опасно е украинският конфликт да бъде оставян на самотек. Присъединяването на Крим към Русия премина безкръвно, но двете войни в Донбас (лятото на 2014 г. и зимата на 2015 г.) отнеха живота на 10 хил. души, припомня авторът.
Както в Москва, така и в Киев властите очевидно са попаднали в спиралата на националистическата треска. Украинците мечтаят за огромна американска военна помощ, която би позволила на армията им бързо да спечели обратно Донбас. Руснаците са загрижени за идеята за по-нататъшно разширяване на НАТО в посока изток. Тя иска да го спре веднъж завинаги. Украйна не може да бъде част от Алианса, категорични са в Москва.
Исторически, стратегическата доктрина на Русия винаги е гледала на Украйна като пречка за западното нашествие (поляци, шведи, французи, германци). Руснаците обвиняват Запада, че не е изпълнил (устното) обещание, дадено от президента Джорд Буш-старши на Михаил Горбачов на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 20 ноември 1990 г. в Париж.
Натрупването на разочарование от двете страни може да стане взривоопасно. Конфликтът в Донбас е абсцес, който отравя всички международни отношения. След като Западът наложи тежки санкции на Москва, тя отказва да сътрудничи за разрешаването на световни кризи. И се насочи към неестествен съюз с Китай.
„Войните често започват с териториални спорове, които впоследствие изглеждат незначителни за бившите им участници. Необходимо е спешно да свикаме нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, за да обсъдим неотложни въпроси: разширяването на НАТО, кибернетичната война, неприкосновеността на границите, военните учения“, препоръчва Жирар.
Всеки разбира същността на възможната сделка: отказ на Вашингтон да разшири НАТО и отклонение на Москва от старата доктрина за „сфери на влияние". Единствените неизвестни в това уравнение са датата и броят на жертвите, които ще бъдат необходими, за да се стигне до това решение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Белият дом счита инцидента в Керченския пролив за изчерпан

„Взгляд“: Белият дом счита инцидента в Керченския пролив за изчерпан

28 Ноември 2018 | 02:21 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Съветникът на американския президент Доналд Тръмп по национална сигурност Джон Болтън отказа да коментира допълнително инцидента в района на Керченския пролив, отбелязва руският вестник „Взгляд“ в пореден материал за реакциите за инцидента в Азовско море.
В отговор на въпрос дали президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да „осъди руската агресия в Украйна“ на срещата с руския президент Владимир Путин в кулоарите на Г-20 в Аржентина, Болтън подчерта, че администрацията във Вашингтон вече е заявила позицията си по този въпрос и го смята за изчерпан.
„Ники Хейли, която заема длъжността почетен посланик на САЩ, обяви позицията от името на САЩ по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН, и ще се придържаме към това изявление“, подчерта съветникът на американския президент.
По-рано Хейли заяви, че Вашингтон е обезпокоен от ситуацията в Керченския пролив, и констатира сериозно нарушение на международното право.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Коммерсант“: Инцидентът в Азовско море: От американско към европейско лидерство

„Коммерсант“: Инцидентът в Азовско море: От американско към европейско лидерство

28 Ноември 2018 | 02:12 | Агенция "Фокус"
Москва. Докато Киев и Москва нагазиха във взаимни обвинения за инцидента край бреговете на Крим, Западът призовава двете страни към диалог и не бърза да въвежда нови санкции срещу Русия. При това ключовият посредник този път не са САЩ, а Европа, коментират в редакцията на руския вестник „Коммерсант“.
„Сдържаната международна реакция на ескалацията край бреговете на Крим показва, че за Запада инцидентът не стана основание за незабавно налагане на нови санкции срещу Русия“, коментира за изданието генералният директор на Русия съвет по международни въпроси Андрей Кортунов. „Това не означава, че политиката на САЩ и ЕС към Москва е станала по-приятелска. Причината е друга. Невъзможно е да се хвърли цялата вина за случилото се в Черно море върху Русия“, подчерта Кортунов.
Съгласно думите му, като една от възможните причини за относителното спокойствие на Запада е дистанцирането от действията на украинския президент Петро Порошенко. В този ред на мисли реакцията на западните страни на морския инцидент не отговаря изцяло на очакванията на държавния глава на Украйна, който разчита на нова сакционна война, обобщава експертът.
„Събитията край бреговете на Крим отново привлякоха вниманието на Европа към проблема с Украйна, който на Запад започна да бъде забравян на фона на други кризи и конфликти: Сирия, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сложната ситуация между ЕС и САЩ, разделителни линии вътре в ЕС", коментира Надежда Арбатова, ръководител на катедра „Европейски политически изследвания" към Руската академия на науките. „Историята с корабите на украинския флот напомни на лидерите на ЕС, че този проблем няма да изчезне. В това отношение Европа не може да си позволи да остане настрана и да остави ситуацията на самотек", твърди Арбатова.
Според експерта телефонният разговор на канцлера на ФРГ Ангела Меркел с президента на Русия Владимир Пути, както и други подобни контакти показват, че европейската дипломация ще бъде принудена да премине към активни действия, към водене на преговори с ключови играчи в украинската криза - Киев, Москва, Вашингтон.
Андрей Кортунов е съгласен, че Европа ще играе все по-голяма роля в разрешаването на украинската криза: „Въпреки че в конфликта с Русия украинската страна се опитва преди всичко да се обърне към САЩ, Америка е далече, а Европа е близо. А планът за интеграция със Запада Киев свързва с европейския проект“. Експертът добавя: „Фактът, че Украйна остава силно обвързана с Европа, дава на ЕС шанс да се превърне в истински влиятелен посредник".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Говорителят на Кремъл отрече информацията за телефонен разговор между Путин и Порошенко

ТАСС: Говорителят на Кремъл отрече информацията за телефонен разговор между Путин и Порошенко

28 Ноември 2018 | 01:56 | Агенция "Фокус"
Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не е провеждал телефонен разговор с украинския президент Петро Порошенко след инцидента в Азовско море. Това увери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава TACC.
„Не е имало никакви телефонни разговори между президентите“, отговори в Песков в отговор на въпрос на агенцията дали Киев е потърсил контакт с Москва след събитията от неделя.
По-рано Порошенко заяви, че е отправил искане за провеждането на телефонен разговор с руския лидер, но така и не е получил отговор от Москва. Песков поясни, че Путин е обсъдил обстоятелствата около случилото се в Керченския проток с канцлера на ФРГ Ангела Меркел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Киев иска американска военна база в Украйна

„Известия“: Киев иска американска военна база в Украйна

28 Ноември 2018 | 01:51 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. Властите в Украйна подготвят следващата провокация срещу Русия. Киев се опитва да убеди САЩ в необходимостта от изграждането на военни бази на своя територия, разкриват за вестник „Известия“ източници от управляващите кръгове.
Информацията потвърждава Иван Виник от „Блок Петро Порошенко“. Депутатът подчерта, че американското присъствие може да осигури сигурността на Украйна. След инцидента в Керченския пролив честотата на обръщенията за помощ от страна на киевските власти към задокеанските им партньори се увеличи многократно, но никой няма да даде официални обещания на Украйна. Москва, от своя страна, има правото да отговори адекватно на следващото изостряне на русофобската психоза, коментира за изданието сенатор Владимир Джабаров.
Съдейки по изказванията на събеседниците на „Известия“ от украинските дипломатически кръгове, страната, която от няколко години е поела курс на сближение със Запада, е заинтересована от появата на американска база на нейна територия.
„Виждаме, че Полша води активни преговори за разполагането на американски бази заради заплахата от страна на Москва. Протежението на нашата граница с Русия е далеч по-голямо, затова считаме, че у нас също е задължително да се появи военна база на САЩ“, коментира един от източниците на „Известия“ от дипломатическите кръгове в Украйна.
Друг събеседник на редакцията добавя, че става дума за задкулисни преговори и опити да се обясни на Вашингтон защо в крайна сметка е необходимо създаването на военна база. Съгласно думите му, този въпрос придоби особена актуалност на фона на „влошаването на ситуацията в Азовско море“ и поредното напрежение в отношенията между Москва и Киев.

Кримската мечта

Депутатът от управляващата партия „Блок Петро Порошенко“ Иван Винник потвърди за „Известия“, че темата за разполагане на американска база в Украйна действително се обсъжда със САЩ.
„Ако говорим на политическо ниво, диалогът с американците е в ход. А ако говорим на юридическо ниво, трябва да говорим за интеграция на Украйна в НАТО“, заяви депутатът. „Базата, разбира се, е нужна. Иначе няма да можем напълно и дългосрочно да осигурим нашата сигурност във връзка с политиката на Руската Федерация“, допълва Винник.
По думите му, военна база ще обезпечи дългосрочна безопасност и ще помогне за решаването на някои „въпроси за военното сдържане и противодействие“. Мястото за нейното разполагане задължително трябва да се определи „предвид заплахите от военен характер, които могат да възникнат в страната“. А те могат да възникнат, уверен е депутатът, в Източна Украйна и на Кримския полуостров. „Базата задължително трябва да е разположена в близост до тези територии“, обобщава Винник.

Без задължения

Въпреки подкрепата, която САЩ оказват на Киев, Вашингтон няма да даде официални обещания на Украйна, „тъй като този ход ще изостри силно отношенията с Москва“, съобщи за „Известия“ източник от американските политически кръгове. С това е съгласен и бившият съветник на Пентагона, военният експерт Ричард Вайц.
„Съществуват военни и дипломатически причини, поради които в момента САЩ не разглеждат вероятността за създаване на постоянна военна база в тази източноевропейска страна“, заяви ръководителят на Центъра за военно-политически изследвания в Hudson Institute. „Във военно отношение, която и да е база би била крайно уязвима пред евентуален руски ответен удар. По този начин е по-безопасно да се разположат войски и оборудване на друго място, където те могат да бъдат по-добре защитени“, обяснява Вайц.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Доналд Тръмп може да отмени срещата си с Владимир Путин

AFP: Доналд Тръмп може да отмени срещата си с Владимир Путин

28 Ноември 2018 | 01:31 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че може да отмени планираната си среща с руския президент Владимир Путин, която трябва да се състои в кулоарите на форума на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес по-късно тази седмица, предава AFP.
Тръмп поясни, че очаква доклад от съветниците си по националната сигурност за инцидента в Азовско море от неделя, когато руски военни кораби превзеха три украински плавателни съда. „Той ще бъде много определящ. Може би няма да имам среща (с Путин)“, отбеляза американският лидер пред местна медия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд стратегической культурьи“ (Русия): Керченската криза показа, че борбата за Крим не е приключила

„Фонд стратегической культурьи“ (Русия): Керченската криза показа, че борбата за Крим не е приключила

28 Ноември 2018 | 01:26 | Агенция "Фокус"
Москва. Провокацията, извършена от държавния глава на Украйна Петро Порошенко в Керченския проток с ясен мотив за запазване на властта, подкрепена от западните му съюзници, показа, че борбата за признаване на Крим като част от Русия далеч не е свършила, коментират в редакцията на аналитичното списание „Фонд стратегической культурьи“. Агенция
„Фокус“
представя превод на статията с пояснението, че публикуваните на страницата материали съдържат оценки на цитираните медии и не са отражение на позицията на нашата редакция.
Трябва ясно да се разбере, че дори когато случаят „Скрипал“ бъде забравен или ситуацията в Донбас бъде решена чрез някакво чудо, въпросът за Крим дълго време ще остане основа за запазване на политиката на западните санкции срещу Русия и оказването на натиск на Москва.
Не е необходимо да разчитаме на факта, че постепенно „всичко ще се реши". Това означава, че обосновката на Русия за историческата справедливост и юридическото право за връщането на Крим в състава на държава трябва да бъдат продължени с непрестанна сила и да достигнат по-високо ниво на качество. Аргументите в полза на Русия, издигнати на разпилян, ведомствен признак; които не са обединени в солидна, фундаментална доктрина, нямат достатъчна сила, за да разоръжат напълно противниците на признаването на Крим като част от Русия. Пътуването до полуострова на определени групи западни представители, за да се запознаят с настроението на място, е хубаво нещо, но те няма да заменят старателно добре организираната работа на руските политици, адвокати и историци.
Създаването на авторитетна държавна комисия, която ще обедини в една „Бяла книга" всички исторически, правни и други аргументи в полза на абсолютната легитимност на обединението на Крим с Русия, е узряла. Структурата на такава комисия може да включва представители на всички клонове на правителството, юридическите и академичните общности. Този документ, подготвен в кратък срок, трябва да бъде преведен на езиците на световната дипломация - английски и френски, за да представи руските аргументи на основните международни партньори на Москва в достъпна форма. В съответствие с приетата международна практика могат да съществуват два текста - пълни и кратки. Освен факта, че за опонентите на Русия в случай на сблъсък със системни доказателства ще бъде по-трудно да се опровергаят аргументите на руската страна, такава „Бяла книга" би била добра помощ и за медийната общност. Можете да помислите за други практични, резонни стъпки, свързани с възраждането на историческата памет за принадлежността на Крим.
Сред възможните области на работа (може би има много, най-важното е, че те трябва да бъдат концентрирани) редакцията се спира на няколко конкретни.

1. На първо място, това е по-ясно изразено и последователно денонсиране на решенията от 1954 г. относно прехвърлянето на Крим от СССР към Украйна, като се представят не само правни, но и исторически аргументи.
В това отношение, освен да се сочат нарушения от процедурен характер, които обикновено се подчертават, трябва да се обърне повече внимание на общия контекст.
По-специално, трябва да се отрази, че когато Крим става част от Руската империя (през 1783 г.), започва юридическото оформяне на неговия статут. По-натам. Днешните власти в Киев не отчитат, че от гледна точка на международната легитимност, Украйна не е наследник на суверенитета, който тя спечели през 1945 г. като съосновател на ООН. По това време Крим не е част от Украйна. Прехвърлянето му не е отразено в никакви международни договори и следователно е чисто вътрешно действие.
Русия, която е правоприемник на СССР, има право да денонсира тази програма с вътрешно решение. Единствената пречка е споразумението между СССР и СРУ, подписана през 1990 г. от Александър Кравчук и Борис Елцин относно взаимното признаване на съществуващите по това време граници на двете съветски републики. Въпреки това, след като напусна договора за приятелство, Порошенко даде на Москва всички политически и правни основания да денонсира деянието от 1990 г. Време е това да бъде направено.
Отделно, трябва да бъде разгледан въпросът за статута на Севастопол, който винаги е бил град на федерално подчинение, и следователно присъствието му в Украйна, дори под съмнителни съветски решения, винаги е било напълно нелегитимно.

2. Друга област на работа е обявяването на решенията от 1954 г. не само за незаконни, но и за престъпни. Потиснати в Крим се оказаха всичките му жители. Първо, депресирани бяха кримските татари и представители на някои други националности, чиято рехабилитация беше извършена по специален закон, а след това всички останали. Прехвърлянето на цял народ без съгласието му от една страна в друга, дори ако това става заедно с територията, също е един вид изселване. Въпреки че степента на страдание на хората, останали на полуострова, не е физически същото като на онези, които са го напуснали, принудителното лишаване от родината все още е нарушение на едно от основните човешки права. И връщането в Русия може да бъде приравнено към една от точките на програмата за рехабилитация на цялото население на Крим.
Указът от 19 февруари 1954 г. може да се отбележи със същата печал, с който се отбелязва 19 май, деня на депортирането. Руснаците едва ли ще искат лични компенсации, но амбициозните инфраструктурни проекти, които се реализират в ранния етап интеграция на Крим с родината (Русия-бел.р.), може да се разглеждат като проява на материална компенсация за жертвите на изселването.

3. Очевидно няма да има нищо ужасно в повторното провеждане на референдум за статута на Крим, с разбирането, че резултатите от волята на хората ще сложат край на възраженията срещу връщането на полуострова към състава на Русия. В някои международни среди и дори в Киев има индикации, че може да бъде проведено подобно допитване, но само при условие, че вотът бъде организиран на територията на цяла Украйна. Позицията тук обаче трябва да бъде недвусмислена: тъй като по онова време в Русия не е имало такъв референдум, той трябва да се проведе или в Крим, или в Русия и в Украйна едновременно. Резултатът ще бъде определен въз основа на общия брой гласове. Това ще даде всички основания да говорим за чистотата на правната процедура и демократичния характер на вземането на решения въз основа на волята на мнозинството.

4. На историческото и културното наследство на Русия в Крим трябва да се придаде по-подходящ и оживен характер. По-конкретно, в редица европейски страни с републиканско устройство с цел запазване на националната идентичност се стигна до отказ от тотално отричане на бившите монархически династии. Върнати са им собственост и правото да извършват социални и културни, но не и политически дейности. Може би този подход е узрял и в Русия.
Защо не, например, да им бъде осигурено колективно пребиваване в Крим, така че с тяхното присъствие да демонстрират Европа историческата идентичност на полуострова? Монархиите в тази част на света може да нямат власт, но влиянието върху общественото мнение е значително. В същото време би било ясно кой от тях наистина се грижи за доброто на бившата бащинска земя и кой само се преструва.
Между другото, за да се реализира тази идея, изобщо не е необходимо да се жертва един от Кримските дворци, в който сега се помещават музеи. По-добре е да бъде възстановена първата кралска резиденция в околностите на Ореанда, която изгаря през 1881 г. Това би било принос за културната рехабилитация на Крим.

Превод и редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Австрия допусна налагането на нови санкции на Русия заради инцидента в Азовско море

Reuters: Австрия допусна налагането на нови санкции на Русия заради инцидента в Азовско море

28 Ноември 2018 | 00:26 | Агенция "Фокус"
Виена. Министърът на външните работи на Австрия Карин Кнайсл допусна налагането на нови санкции срещу Русия, като поясни, че подобно решение ще бъде взето в зависимост от следващите стъпки на Москва и Киев, предава Reuters.
Първият дипломат на Виена заяви, че е обезпокоена от ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, и от възможността той да стане още по-опасен. В отговор на въпрос за възможни санкции срещу Русия, тя отговори: „Всичко зависи от изложените факти и по-нататъшното поведение на двете страни, но това ще бъде проверено“, заяви Кнайсл на пресконференция в Берлин, където бе на посещение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: НАТО обеща „практическа подкрепа“ за Украйна след инцидента в Азовско море

РИА Новости: НАТО обеща „практическа подкрепа“ за Украйна след инцидента в Азовско море

27 Ноември 2018 | 22:34 | Агенция "Фокус"
Брюксел. НАТО разпространи изявление по повод задържането в Керченския проток на три украински военни кораба, в което отново призова за „сдържаност“ и потвърждава, че ще продължи да оказва на Украйна „политическа и практическа подкрепа“, предава РИА Новости.
Инцидентът в Азовско море бе обсъден на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел на ниво посланици. „С оглед на използването от страна на Русия на военна сила срещу Украйна в близост до Керченския проток, съюзниците от НАТО призовават Русия да осигури безпрепятствен достъп към украинските пристанища и да гарантира свободата на корабоплаването“, се казва в изявлението на Алианса.
Според НАТО „няма никакви основание за използването от Русия на военна сила срещу корабите на украинския военноморски флот. Призоваваме Русия незабавно да освободи украинските моряци и плавателни съдове“, става ясно още от разпространения текст.
Алиансът призова към „спокойствие и сдържаност“, и потвърди, че ще следи ситуацията, както и че ще „продължи да оказва политическа и практическа подкрепа на страната в рамките на съществуващото сътрудничество“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Доналд Тръмп обяви редица срещи на срещата на Г-20 в Буенос Айрес, включително с Владимир Путин

AFP: Доналд Тръмп обяви редица срещи на срещата на Г-20 в Буенос Айрес, включително с Владимир Путин

27 Ноември 2018 | 21:22 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ще проведе редица срещи в кулоарите на форума на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес, който ще се проведе по-късно тази седмица. Сред лидерите, с които Тръмп ще разговаря очи в очи, са китайският президент Си Дзинпин и държавният глава на Русия Владимир Путин – въпреки инцидента в Азовско море, предава AFP.
„По време на Г-20 президентът (Доналд Тръмп) и делегацията ще проведа срещи с множество лидери, включително с президента на Аржентина, президента на Русия, министър-председателя на Япония и канцлера на Германия, ще има и работна вечеря с президента на Китай", обяви прессекретарят Сара Сандърс в рамките на брифинг в Белия дом.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Петро Порошенко: Русия увеличи драстично военното си присъствие по границата с Украйна

Петро Порошенко: Русия увеличи драстично военното си присъствие по границата с Украйна

27 Ноември 2018 | 21:16 | Агенция "Фокус"
Киев. Русия е увеличила рязко военното си присъствие по границата с Украйна. Това заяви държавният глава на страната Петро Порошенко в телевизионно интервю, в което предупреди за опасността от „пълномащабна война“, предава AFP.
„Броят на (руските) танкове в базите, разположени по нашата граница, е увеличен трикратно“, алармира Порошенко в интервю, допълвайки, че „броят на единиците, разположени по нашата границите, нарасна драстично“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Washington Post: Владимир Путин се интересува слабо от ответната реакция на Запада на инцидента в Азовско море

The Washington Post: Владимир Путин се интересува слабо от ответната реакция на Запада на инцидента в Азовско море

27 Ноември 2018 | 21:01 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Водещото американско издание The Washington Post определя инцидента в Азовско море като „нова руска агресия“ срещу Украйна, която показва колко малко Владимир Путин се интересува от ответната реакция на Запада в лицето на „разделена Европа“ и САЩ начело с Доналд Тръмп.
Версията на редакцията е следната: в неделя руските военни са нападнали три украински бойни кораба, които са се опитали да преминат през Керченския пролив близо до „окупирания от Русия Кримски полуостров“. Уточнява се, че единият плавателен съд е бил изтеглен, а по другите два е открит огън. След това трите кораба са били превзети с общо 23-членния им екипаж. Някои от моряците са били ранени при инцидента, подчертава изданието.
„Този крещящ акт на агресия, която е ясно нарушение на международното право и споразумението между Украйна и Русия, е кулминацията на пълзяща руската кампания, която има за цел да блокира украинските пристанища в Азовско море, в района на Крим. Корабите от украинските пристанища в Азовско море трябва да преминат през Керченския проток, за да влязат в Черно море и след това - в Средиземно море. След нападението на украински кораби президентът Петро Порошенко предупреди за опасността от руска офанзива. Путин обаче постигна някои ключови резултати, включително и увеличаване на неговата популярност, която напоследък падна; дестабилизацията на Украйна в навечерието на президентските избори, както и тестване на реакцията на западните лидери, с които той се очаква да се срещне на форума на Г-20 по-късно тази седмица“, е заключението на редакционната колегия на изданието.
„Разбира се, повечето западни правителства взеха страната на Украйна, а някои отговориха доста остро. Например, министърът на външните работи на Великобритания Джеръми Хънт осъди „руското пренебрежение към международните норми и суверенитета на Украйна". Очевидно обаче Путин не би могъл да хареса реакцията на Тръмп, който от неделя критикува европейските съюзници, без обаче да изрази директен укор към Русия. Вместо това, в отговор на въпрос за инцидента, лидерът на Белия дом заяви: „Не ни харесва какво се случва там – и от едната, и от другата страна". Това означава, че Украйна и Русия също са виновни. Най-драматичното изказване бе направено от Ники Хейли, постоянен представител на САЩ в ООН. Тя нарече руските действия „скандални" и „незаконни", но по същество изключи всякаква осезаема реакция от страна на Вашингтон“.
Това е много далеч от адекватен отговор. САЩ трябва да действат решително и да ограничат по-нататъшната агресия на Русия, уверени са в редакцията. Освен това Вашингтон трябва да възстанови правото на Украйна да праща корабите си през Азовско море и през Керченския проток. На руските пристанища в този регион могат да бъдат наложени санкции. И Украйна може да разположи противокорабни ракети, които ще й позволят да се защитава по-добре.
„Най-малкото агресията на Путин трябва да повлияе на приема, което ще получи от Тръмп по време на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. Говорител на Кремъл заяви в понеделник, че среща между двамата лидери се „подготвя" независимо от морска атака, въпреки че Белият дом не потвърди информацията. Американският президент може да изпрати послание, ако откаже да се срещне с Путин, но ако участва в тази двустранна среща, първо трябва да каже на руския лидер, че атаката срещу Украйна е неприемлива и ще има последствия. В противен случай той просто ще потвърди очевидното доверие, което гласува на Путин, и че новите актове на агресия срещу Украйна няма да доведат до никакъв отговор от САЩ“, предупреждава изданието.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Чавдар Червенков: Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море

Ген. Чавдар Червенков: Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море

27 Ноември 2018 | 20:19 | Агенция "Фокус"
София. Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море. От друга страна, Украйна се надява САЩ и ЕС да притиснат Русия и да ѝ наложат допълнителни санкции, но Западът изглежда няма желание за такива действия. Това каза в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ бившият ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи ген. Чавдар Червенков за ситуацията след конфликта в Керченския пролив. Той уточни, че сама Украйна не може да предприеме нищо срещу Русия. „Украйна действа и ще действа доста предпазливо, защото с настъпването на зимата тя сама нищо не може да направи срещу Русия, никакви санкции не може да предприеме, колкото и там да се дрънка оръжие и колкото и да се правят демонстрации и да се палят коли пред руското посолство. Прогнозата ми е такава – сезонът не е подходящ за някакви резки действия, особено от страна на Украйна. Тя продължава да е силно зависима от руските енергийни източници. Според мен нещата ще затихнат и до две седмици няма да си спомняме за конфликта.“ Ген. Червенков каза още, че Украйна ще се опита да излезе от двустранното ѝ споразумение с Русия от 2014-та година за достъп до Керченския пролив и ще търси начин да се въведе свободен режим за всички страни, но едва ли Русия ще се съгласи на такова решение.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Руският съд арестува 12 украински моряци за нарушение на границите на страната

ТАСС: Руският съд арестува 12 украински моряци за нарушение на границите на страната

27 Ноември 2018 | 19:43 | Агенция "Фокус"
Симферопол. Районният съд в Симферопол във вторник арестува за два месеца 12 от 24 украински военни моряци, задържани около Кримския полуостров за нарушаване на границите на Русия, предава кореспондент на ТАСС от съда.
Сред арестуваните е също командирът на украинския малък брониран катер „Бердянск“ Роман Мокрюк.
ТАСС припомня, че на 27 ноември Върховната рада утвърди указа на президента Петро Порошенко за въвеждане на военно положение в страната от 28 ноември за срок от 30 дни. То се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области във вътрешните води на Украйна в Азовско-Керченската акватория.
Повод за решението за обявяване на военно положение в Украйна стана инцидент в района на Керченския пролив, където на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна, плаващи от Одеса към Мариупол, незаконно пресякоха държавната граница на Русия, влязоха в руските териториални води и започнаха да осъществяват опасни маневри. Корабите от ВМС на Украйна са игнорирали нееднократните предупреждения и искания да спрат, което е принудило руската страна да използва оръжие за тяхното принудително спиране, отбеляза агенцията.
Всичките три кораба са задържани, трима украински военнослужещи са ранени в хода на инцидента, оказана им е медицинска помощ и живота им не се намира в опасност. За нарушението на държавната граница на Русия е възбудено наказателно дело, припомня още ТАСС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Напрежението между Русия и Украйна е тежко, България призовава за бърза деескалация

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Напрежението между Русия и Украйна е тежко, България призовава за бърза деескалация

27 Ноември 2018 | 19:27 | Агенция "Фокус"
София. Ситуацията с напрежението между Русия и Украйна е тежка, като международната общност и България призовава за бърза деескалация и освобождаването на пленените украински моряци и кораби, както и за разрешаване на цялостния конфликт. Това заяви в студиото на „Още от деня“ по БНТ вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Тя коментира и напрежението между Сърбия и Косово. По думите ѝ правата на българските граждани след Брекзит са гарантирани. Според нея напрежението между Русия и Украйна е резултат заради все още продължаващия конфликт за Крим, но може да има и вътрешнополитически причини. Тя припомни, че има договор за свободен достъп до Азовско море и Керченския проток, както и международна конвенция за морско право на ООН. „Международната общност призовава и военното положение да не накърнява гражданските свободи в районите, където то е обявено“, припомни Захариева и добави, че засега няма данни за нарушаване на правата на българите в тези райони. Тя допълни, че това ще бъде тема на срещите на НАТО и на външните министри в началото на декември. „Призивът е за успокояване на ситуацията и връщане на масата на преговорите. Българската позиция, в съответствие с общоевропейската, е че Косово трябва да свали наложените търговски тарифи“, заяви Захариева по въпроса с напрежението между Сърбия и Косово. „Пътят за успокояване на това напрежение и мотивацията за него е членството в ЕС“, добави тя.
„Идеята за прекрояване на границите на Балканите се лансира в публичното пространство за разрешаване на конфликта между Белград и Прищина, но пътят за постигането на трайното разрешаване на конфликтите е „помирение в сърцата“, без което дори размяна на територии не би било трайно решение“, заяви Захариева. Тя допълни, че все пак е опасно да се говори за прекрояване на границите на Балканите, за да не се стигне до ефект на доминото.
„По изрично настояване на България, има специален фокус за правата на европейските граждани във Великобритания, така че българите ще могат да кандидатстват за статут за уседналост“, заяви вицепремиерът Захариева. Според нея някои условия обаче ще се променят. „Българските граждани, които пребивават от пет години във Великобритания към датата на изтичане на преходния период до 2020 г., ще имат право на статут за уседналост. Тези, които нямат такъв период, ще могат да кандидатстват за временен статут, за да направят тези пет години. Процедурата трябва да бъде евтина и сложна, като по първоначална информация тя ще се извършва онлайн, но и на хартия“, обясни външният министър. По думите ѝ българските граждани трябва да имат международен паспорт с биометрични данни, а тези, които нямат такъв, трябва да си издадат такива.
„Разбира се, ще окажем пълно съдействие на българските граждани, заради което подобряваме конкулското обслужване. Това, което е важно за България, присъства в декларациите за Брекзит“, каза още Екатерина Захариева.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„День“ (Украйна): Русия я очаква активен натиск по време на срещата на Г-20

„День“ (Украйна): Русия я очаква активен натиск по време на срещата на Г-20

27 Ноември 2018 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Киев. Министърът на външните работи на Украйна Павел Климкин заяви, че участниците в срещата на Г-20, която ще се състои на 30 – 1 декември в Буенос Айрес, ще натискат активно Русия във връзка с агресивните й действия в Керченски пролив, пише киевският ежедневник „День“.
В интервю пред телевизия „1+1“, украинският министър отбеляза, че МВнР, дори в момента, провежда консултации и преговори с Червения кръст, правозащитници и кримско-татарската общност в „окупирания Крим“, за да получи информация за заловените украински моряци.
По неговите думи, решението за освобождаването им ще се взима изключително от руския президент Владимир Путин.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Трима от задържаните украински моряци са арестувани за 2 месеца

РИА Новости: Трима от задържаните украински моряци са арестувани за 2 месеца

27 Ноември 2018 | 16:21 | Агенция "Фокус"
Симферопол. Районният съд на Симферопол реши трима от арестуваните за нарушаване на руската граница украински моряци да бъдат задържани под стража за два месеца, предава кореспондент на РИА Новости.
Във вторник се определят мерките на още 11 от 24-те арестувани украинци във връзка с неделния инцидент в Керченския пролив.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Страна“ (Украйна): Заловен украински моряк предполагаемо е говорил с баща си и приятелката си преди инцидента (ВИДЕО)

„Страна“ (Украйна): Заловен украински моряк предполагаемо е говорил с баща си и приятелката си преди инцидента (ВИДЕО)

27 Ноември 2018 | 15:56 | Агенция "Фокус"
Киев. Един от задържаните украински моряци – Андрей Артьоменко е говорил с баща си седмица и половина преди инцидента край Керченския пролив, както и с приятелката си, на която е разкрил смущаващи подробности, ако са истина. По думите на родителя, той му е казал да гледа телевизия, предава украинският опозиционен портал „Страна“.
Бащата на Андрей – Анатолий Артьоменко, разказва: „Той не разказа нищо, единственото, което каза тогава, беше: „Тате, гледай телевизия“.
Оттук, според медията, възниква въпроса: Защо обикновено, както твърди официален Киев, пребазиране корабите е трябвало да бъде показано по телевизията.
Освен това порталът отбелязва, че в социалните мрежи се е появил предполагаем разговор между близки на същия Артьоменко. От диалога става ясно, че украинските власти са знаели, че ще има инцидент в Керченския пролив предварително: преди отплаването в открито море на екипажите са взети мобилните телефони и им е наредено да не спират по искане на руските граничари, а в случай, че по тях открият огън, е имало заповед да се стреля в отговор.
Освен това, продължава „Страна“, на украинските моряци предполагаемо им е било забранено да съобщават на близките си каквито и да е подробности за предстоящия преход и затова много са разбрали, че роднините им са задържани от руските граничари от новините по телевизията. Но Артьоменко все пак е нарушил забраната и е разказал за изискванията на командването на своята приятелка Марина.
Този разговор може да бъде чут на видеото под новината. Редакцията на „Страна“ не може да потвърди достоверността на казаното, както и дали хората, които говорят имат каквото и да е отношение към Андрей Артьоменко.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: Появи се снимка на „Бердянск“ след руския обстрел

УНИАН: Появи се снимка на „Бердянск“ след руския обстрел

27 Ноември 2018 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Киев. В социалните мрежи се появи снимка на последствията от обстрела на руските военни по украинския артилерийски катер „Бердянск“, съобщава агенция УНИАН.
„Повредите на МБАК „Бердянск“. В наше време бронята явно не спасява...“. Снимката е публикувана от ръководителя на Украинския военен център Тарас Чмут.
Украинският военен журналист полковник Владислав Волошин също качи снимката на пробойната. „Стреляли са на поражение по личния състав, директно по кабината, а не по двигателите“, написа той във „Фейсбук“.
УНИАН припомня, че на 25 ноември сутринта Русия блокира Керченския пролив за украинския буксир „Яни Капу“ и два военни катера „Бердянск и „Никопол“, които са осъществявали планов преход от Одеса към Мариупол.
От командването на украинските Военноморски сили са подчертали, че са информирали предварително руската страна за намерението си да осъществят прехода в съответствие с международните норми за обезпечаване на сигурността на корабоплаването.
Руският пограничен кораб „Дон“ е протаранил украинският рейдови буксир, в резултат от което той е бил разрушен. Освен това, при излизането от Керченския пролив руските кораби са открили огън на поражение по украинските кораби, които са се завръщали към Одеса, без да са получили информация дали ще могат да преминат през пролива. Шест украински военнослужещи са ранени, останалите членове на екипажа са пленени.
Според различните данни, общо са заловени 23 или 24 украински военнослужещи.
Украинската агенция отбелязва още, че президентът на Украйна Петро Порошенко и държавният секретар на САЩ Майк Помпео са провели телефонен разговор и са координирали действията си за по-нататъшно противодействие на руската агресия против Украйна, включително в района на Керченския пролив.
Освен това е обнародвано заявление на Помпео, в което той призовава Порошенко и Путин да осъществят директен контакт за разрешаване на ситуацията със задържането на украинските кораби и екипаж от руските военни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Русия не вижда необходимост от посредници за инцидента в Керченския пролив

Сергей Лавров: Русия не вижда необходимост от посредници за инцидента в Керченския пролив

27 Ноември 2018 | 15:13 | Агенция "Фокус"
Париж. Русия не вижда необходимост от посредници при разрешаването на ситуацията около инцидента в Керченския пролив, властите на Русия и Украйна са способни сами да обсъдят тези въпроси, заяви във вторник министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров след края на преговорите с френския си колега Жан-Ив льо Дриан в Париж, предава ТАСС.
„Вчера ситуацията бе обсъдена в телефонен разговор между президента (на Русия Владимир) Путин и германския канцлер Ангела Меркел, която позвъни на Владимир Владимирович и беше достигнато определено разбирателство, което, мисля си, в най-скоро време ще бъде реализирано. Не виждам необходимост от каквито и да е посредници. Мисля, че това е чисто практически въпрос“, заяви Лавров.
В тази връзка той подчерта, че, „ако украинската страна и нейните партньори в Европа са заинтересовани от това да няма повече такива инциденти, тези, които поддържат много тесни контакти с украинските власти, трябва да изпатят много силен сигнал на Киев да не се допускат повече такива провокации“.
Министърът добави, че руската страна би могла да предостави на украинските кораби лоцмански услуги, ако те предупредят предварително за преминаването си от Черно море в Азовско.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна няма да пуска руски граждани да минават през граничните пунктове с Крим

ТАСС: Украйна няма да пуска руски граждани да минават през граничните пунктове с Крим

27 Ноември 2018 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Киев. Губернаторът на украинската Херсонска област заяви, че са въведени ограничения за пропускането на руски граждани през границата с Крим, предава ТАСС.
„Пропускателните пунктове в момента работят при режим на ограничено пресичане по отношение на гражданите на Русия. Както насам, така и обратно. Що се касае до гражданите на Украйна и другите държави, то те ще бъдат пускани през украинските КПП и в двете посоки без ограничения, цитира думите му агенция УНН.
Уточнява се, че става въпрос за пропускателните пунктове „Чаплинка“, „Каланчак“ и „Чонгар“.
ТАСС припомня, че на 27 ноември Върховната рада утвърди указа на президента Петро Порошенко за въвеждане на военно положение в страната от 28 ноември за срок от 30 дни. То се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области във вътрешните води на Украйна в Азовско-Керченската акватория.
Повод за решението за обявяване на военно положение в Украйна стана инцидент в района на Керченския пролив, където на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна, плаващи от Одеса към Мариупол, незаконно пресякоха държавната граница на Русия, влязоха в руските териториални води и започнаха да осъществяват опасни маневри. Корабите от ВМС на Украйна са игнорирали нееднократните предупреждения и искания да спрат, което е принудило руската страна да използва оръжие за тяхното принудително спиране, отбеляза агенцията.
Всичките три кораба са задържани, трима украински военнослужещи са ранени в хода на инцидента, оказана им е медицинска помощ и живота им не се намира в опасност. За нарушението на държавната граница на Русия е възбудено наказателно дело, припомня още ТАСС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Русия не иска разговори с Украйна, защото „граничарите успокоиха нарушителите“ още завчера

Politico: Русия не иска разговори с Украйна, защото „граничарите успокоиха нарушителите“ още завчера

27 Ноември 2018 | 13:13 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът на Русия Владимир Путин ще озвучи позицията си за кризата в Керченски пролив „през идните дни“, но „ще бъде погрешно да се подценява важността и опасността“ на епизода, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков във вторник, цитиран от европейската редакция на Politico.
По отношение на заявлението, в което държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Русия и Украйна трябва да проведат директни преговори, за да разрешат кризата, Песков коментира, че това е ненужно.
„Всъщност, няма нужда ситуацията да бъде успокоявана“, обясни прессекретарят на руския президент. „Това се случи завчера, когато нашата брегова охрана успокои нарушителите на държавната граница на Руската Федерация“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кремъл: Военното положение в Украйна може да доведе до ескалация в Донбас

Кремъл: Военното положение в Украйна може да доведе до ескалация в Донбас

27 Ноември 2018 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Москва. Въвеждането на военно положение в Украйна може да доведе до ескалация на конфликта в отделни региони на страната и особено на югоизток, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, предава ТАСС.
„Това е вътрешна работа на Украйна, но на фона на изборния процес, разбира се, ход, като въвеждането на военно положение, има специална и зле прикрита окраска. Също така обявяването на военно положение в редица региони може да донесе заплаха за ескалация на напрежението в конфликтните райони. Имам предвид югоизтока“, заяви представителят на Кремъл.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Доналд Тръмп е заявил, че възможно сключване на търговско споразумение с Китай по време на срещата на Г-20

Reuters: Доналд Тръмп е заявил, че възможно сключване на търговско споразумение с Китай по време на срещата на Г-20

22 Ноември 2018 | 20:35 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Пекин. Американският президент Доналд Тръмп е заявил, че е възможно сключване на търговско споразумение с Китай по време на срещата на Г-20 в Буенос Айрес на 30 ноември и 1 декември, предава Reuters.
"Мога да кажа, че Китай много иска да сключи сделка - заради тарифите", са думите на Тръмп пред репортери в Палм Бийч, Флорида. "Китай иска да сключи сделка, ако можем да сключим сделка, ще го направим. "
Китайските медии също са потвърдили, че са възможни преговори между китайския президент Си Дзинпин и американския му колега Доналд Тръмп на 1 декември в Буенос Айрес.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Комсомолская Правда“: Уговарят Русия да се обърне на Изток

„Комсомолская Правда“: Уговарят Русия да се обърне на Изток

15 Ноември 2018 | 02:39 | Агенция "Фокус"
Сингапур. Уговарят Русия да се обърне на Изток, пише руският вестник “Комсомолская Правда“
"Фактът, че Америка е станала непредсказуема напоследък, не е тайна за никого и всички вече говорят за това абсолютно открито", каза говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков . „Тази непредсказуемост в поведението на тази най-голяма страна, най-мощната икономика в света, е обект на дълбока загриженост за всички. Ще доведат ли до допълнително усложняване на ситуацията с руско-американските отношения? Отговорът е недвусмислен: разбира се, ще доведат“, продължи Песков.
Песков обаче опроверга, че Русия се е обърнала на Изток, като заяви, че Китай не може да замени многостранното сътрудничество.
Един многовекторен Китай, гледащ към Запада - не е заместител на развитието, но АСЕАН включва и 10 страни от Югоизточна Азия: Бруней Даруссалам, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианмар, Сингапур, Тайланд и Филипините. И те искат да се общува с тях на всички нива по целия свят. Не без причина не само министър-председателят на Япония Шиндзо Абе отлетя лично до Сингапур, но и канадският премиер Джъстин Трюдо, въпреки че Канада не е в Югоизточна Азия.
"Русия ще се присъедини към плановете на АСЕАН да създаде мрежа от интелигентни градове", обеща Путин на срещата на високо равнище. „ В страната ни лидер във въвеждането на цифрови технологии в градската среда е столицата Москва, която вече активно си сътрудничи със Сингапур на двустранна основа. Очакваме географията на това взаимодействие да се разширява.
Японският премиер Шиндзо Абе отлетя в Сингапур, за да се срещне с Путин, както самият той каза, "решен да придвижи напред въпроса за мирния договор".
"Днес аз съм щастлив да се срещна с президента Путин", „ Днес нашето време е ограничено, но аз очаквам с нетърпение обсъждане не само на двустранни въпроси, включително икономически въпроси, но и на международната ситуация, включително и на въпроса за Северна Корея. Също така, по-специално бих искал да обсъдя въпроса за мирния договор. Готов съм да отделя достатъчно време на тази тема - въпросът за мирен договор.
Путин го увери, че макар да няма достатъчно време, предстои срещата на Г-20 в Аржентина. И като цяло, въпросът за мирния договор все още може да бъде обсъждан и обсъждан, пише изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независимая газета“: САЩ отправиха ултимативни искания към Китай

„Независимая газета“: САЩ отправиха ултимативни искания към Китай

15 Ноември 2018 | 01:46 | Агенция "Фокус"
Сингапур. САЩ отправиха ултимативни искания към Китай, пише руският ежедневник “Независимая газета“.
Американският вицепрезидент Майкъл Пенс поиска Китай да промени поведението си. Китайците трябва да се откажат от кражбата на интелектуална собственост, да спрат принуждаването на американските компании да прехвърлят технологии, да зачитат свободата на корабоплаването в моретата. Само при тези условия Китай може да избегне студената война. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън се присъедини към кампанията за натиск върху Пекин. Според експерти компромисът на срещата на върха на Г-20 в Аржентина е възможен, тъй като КНР вече премахва ограниченията за достъп на чуждестранни фирми до китайския пазар.
Срещата на президента на САЩ Доналд Тръмп с китайския президент Си Дзинпин в Буенос Айрес в края на ноември може да се превърне в тежък тест за волята на двамата лидери.
Наистина, в навечерието на срещата на върха, Вашингтон предяви строги изисквания към Пекин. Те бяха обявени от Пенс на борда на самолета за Сингапур, където се проведоха срещите на лидерите на страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
В същото време, Тръмп оставя вратата отворена за сделката. Но това е възможно само ако Пекин е готов да извърши огромни промени в своята икономическа и военна стратегия и в политическата сфера, за които САЩ настояват. Това според Пенс е най-добрият, ако не и последният шанс за Пекин да избегне сценария за Студената война с Вашингтон.
Китайците знаят какво очакват САЩ: "Трябва да дойдат в Аржентина с конкретни предложения, които засягат не само търговския дефицит". В допълнение към търговията, Китай трябва да предложи отстъпки по няколко въпроса. По-конкретно, тя трябва да удовлетвори следните искания на американците: да спре безразборната кражба на интелектуална собственост, да премахне ограниченията за достъп на американските компании до китайския пазар, да не се опитва да ограничи свободата на корабоплаването в международните води. Китайската комунистическа партия не трябва да се намесва в политическия живот на западните държави.
Ако Китай не даде съгласие за значителни и конкретни отстъпки, Вашингтон е готов да засили икономическия, дипломатическия и политическия натиск върху Пекин. Пенс вярва, че американската икономика е достатъчно силна, за да оцелее в такава ескалация, а китайската икономика е по-малко стабилна.
Съветникът за националната сигурност Джон Болтън разшири мащаба на натиска на Америка върху Китай. Той критикува Кодекса за поведение в Южнокитайско море, който предстои да бъде подписан от Китай и членове на АСЕАН. Факт е, че Пекин, според японската преса, твърди, че иска документът да включва клауза, която забранява на участниците в Кодекса да извършват военни маневри с нерегионални държави (да се чете: Съединените щати) без съгласието на другите членове на пакта.
Това би било равносилно на това, да даде на Пекин правото да налага вето на такива учения. Болтън каза в Сингапур, че Съединените щати ще се противопоставят на подобно споразумение. Това означава, че не само Китай трябва да се пази от гнева на Америка, но и от партньорите си, които се накланят към Китай в разгръщащата се драма.

Превод и редакция: Юлиян Марков







Отвори в нов прозорец
прочети затвори

BBC: Папуа Нова Гвинея се готви за срещата на върха на АПЕК

BBC: Папуа Нова Гвинея се готви за срещата на върха на АПЕК

14 Ноември 2018 | 06:59 | Агенция "Фокус"
Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея. Порт Морсби, най-големият град и столица на островната държава Папуа Нова Гвинея ще бъде домакин на тазгодишната регионална среща на страните, членки на АПЕК (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество – бел. ред.). Както съобщава британската медийна корпорация BBC, това едва ли е най-подходящото място, където световните лидери да се срещат, но това ще се случи в следващите няколко дни.
Според медията това ще е най-необичайната среща на групата АПЕК. Сред някои от странностите е фактът, че някои от хилядите делегати и журналисти ще са настанени на круизни кораби поради липса на хотели; в същото време мултинационалните сили за сигурност ще охраняват града и ще следят за реда в него.
Мнозина от местните изразяват разочарование, че за срещата са изразходвани милиони долари, докато в същото време крайно обеднялата държава се изправя пред сериозни предизвикателства.
В АПЕК членуват 21 държави от двата бряга на Тихия океан. Най-високопоставените лица, които се очакват, са президентът на Китай Си Дзинпин, японският премиер Шиндзо Абе и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс.
Президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, няма да присъстват. В 2017 година те участваха в срещата на АПЕК във Виетнам.
Като цяло се очаква в срещата да участват близо 15 000 представители от всичките 21 държави, в това число и бизнес делегати. Чуждите журналисти, които са се регистрирали, са 1700.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.