Със създаването на БНСФ през май 1923 година се поставя началото на историята на българския национален отбор по футбол. България чества 100 години от първия мач на националите ни на терена през 1924 година. Това коментира д-р Теодор Борисов – историк, писател, спортен журналист и футболен анализатор в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Първата топка и първото практикуване на спорта е във Варна, а организираният футбол в България навлиза след Първата световна война, като първите, които практикуват мачове в София, са студенти, които се завръщат от чужбина и носят футбола в столицата. Организацията БНСФ е създадена, за да може да имаме национален отбор, който да участва в Олимпийските игри в Париж 1924 година. Доколкото знам 100 години сега пак са в Париж, само че националният ни отбор го няма там.“

До Втората световна война резултатите от футболните мачове не се отразяват с подробни статистики и за изследователите е трудно да намерят каквато и да информация, а е и пълно с футболни куриози, обясни той и добави, че преди 1944 година играчите са аматьори. "Факт е, че два пъти имаме олимпийски медали – бронз 1956 и сребро 1968 година, но трябва да се има в предвид, че Западът са изпращали аматьорски футболисти, докато целия Източен блок си е играл с националните или в най-лошия случай проектонационалните отбори,“ обясни той.

През 60-те години българските национали имат най-големите успехи: имаме четвъртфинал на европейско първенство, имаме 4 поредни участия на световни финали при 16 отбора, което е невероятно. Тогава по думите му, е имало богат избор от добри футболисти, които да вземат участие в националния отбор. Търкания се появяват чак 1974 година, когато има сведения за вмешателство от страна на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков в работата на селекционера на националния отбор. "Общо взето вмешателствата конкретно на националния отбор когато са се случвали, не е приключвало много добре. И въпреки това имаме случаи със селекционер, като Стоян Орманджиев, който 70 и няколко мача се задържа начело на националния отбор, което в днешно време е невероятно.“

Навършват се 30 години и от 4-ото място на българските национали на Световното футболно първенство в САЩ, което си остава и до днес едно от най-добрите постижения в историята на българския футбол. Според спортния журналист една от причините за този успех се корени в това, че поколението от САЩ` 94 е в разцвета на футболните си сили – след като са получили подготовка в системата със спортни училища, подбор на младите таланти, получават след това и възможност да играят в някои от големите футболни отбори в Англия, в Испания, в Португалия. "Това, както и късметът, защото такъв гол, като този на Емил Костадинов на "Парк де Пренс“, се случва веднъж в живота.“

Футболът в днешно време е един мултимилионен бизнес, в който за да успееш, трябва да влагаш много средства. Ако не успееш с много пари, трябва "да можеш да се продадеш“. Залезът на българският футбол след това златно поколение, което и управляваше и футбола през последните години, се дължи на философията "от ден до пладне“, смята Теодор Борисов: "Търсят се бързи резултати, не се мисли в перспектива, и така като минат 20 години започваш да се питаш защо нямаме млади таланти. Ами нали трябва да се отгледат по някакъв начин, да им се създадат условия.“

Д-р Теодор Борисов добави също, че и сега има български футболисти на добро ниво, които са в чужбина, и според него трябва да им се даде възможност да участват в националния отбор. "Въпросът е дали ние ще можем да изградим устойчива система, защото резултатите идват в резултат на някакво планиране, не са от днес до утре. Така че от нас си зависи дали ще имаме добър национален отбор.“