На днешния ден през 1916 година руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” се натъква на мина и потъва в района на нос Иланджик

Варна. На 25-ти февруари 1916 година пред нос Иланджик (край Варна) се натъква на мина и загива руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”, съобщават от Военноморския музей във Варна . Място на гибелта на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” става минното поле, поставено в южната част на варненския залив. То е част от минозаградната дейност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски кораб „Борис”.
Руският кораб е разкъсан на две части и потъва. Загиват около 80 души от екипажа.

Оцелелите с двете лодки, сред които и капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци се предават на българските морски власти. Флагът на едната от лодките, предаден на българските военни власти, днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.

Съпровождащият „Лейтенант Пушчин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. По-късно „Живой” е атакуван от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Ескадреният миноносец „Лейтенант Пушчин“ е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г.

На 26.03.1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пушчин”. Това е името на лейтенантът от руския флот Леонид Петрович Пушчин – участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва във военни действия пред българското черноморско крайбрежие.

Останките от кораба, са открити през 2010 г. при подводни проучвания с участието на ВММ, ВМС, Водолазен клуб „Friends and divers“ и леководолазът и подводен оператор Владимир Живков. Корабът е идентифициран и проучен. Любопитни експонати от неговото оборудване, открити на морското дъно, са изложени във Военноморския музей.