Спортист номер 1 на България за последните две години - Александър Везенков, даде интервю пред едно от водещите издание за европейски баскетбол Eurohoops.net.

Най-полезният играч в Еролигата за миналия сезон говори за тежкото си начало в Националната баскетболна асоциация в САЩ и Канада и за манталитета си, който не му позволява да се предаде.

"Със сигурност първата година е много сложна, особено за опитен играч, който е учил различен баскетбол. Ако си на 17 или 18 и дойдеш в Лигата, се адаптираш към нейните стандарти. Все пак смятам, че имах някои солидни изяви. Когато получавах достатъчно игрово време, успявах да помогна на отбора. А истинските възможности не са три или пет минути, или пък при вече решен мач. Сега ме оценяват от един удар, който може и да не вкарам. Не съм на възраст, на която трябва да бъда оценяван по този начин. Имаше моменти, в които не разбирах какво става, но оставам позитивен, работя здраво, защото има много мачове, а времето е лимитирано. В НБА съм и се чувствам благословен. Това е нещо, което всеки играч иска да опита и да види. Със сигурност ситуацията не е идеална за мен, но съм се научил да се боря в този живот. Това не е първата ми трудност, няма и да е последната", сподели българският национал.

"Тук не ги интересува дали се казваш Везенков или Мичич, или който и да е идващ от Европа. Ти няма да станеш следващият Янис, Йокич или Дончич, защото те са в своя собствена категория. Някои хора са гледали повече мачове от Евролигата, но това не ги интересува. Започваш от нулата. Затова казах, че приспособяването в първата година е сложно. Може да се почувстваш пренебрегнат или че заслужаваш повече възможности. Трудно е. Може да ме попиташ защо 28 или 29-годишен играч след толкова магически сезон на персонално и отборно ниво отива някъде и приема да не играе. Трудно е. Има го егото и чувството, че не получаваш достатъчно шансове. Трудно е и да си далеч от хората, които обичаш. Или успяваш, или не", добави най-добрият роден баскетболист.