Проф. Румяна Коларова: Българските избиратели често изненадват и вместо фрагментиран парламент, консолидират вота си и го насочват към определена политическа сила
Проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Каква е необходимостта от президентските консултации за предстоящите парламентарни избори? Отправям въпроса към проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев. Предупредихте в предишното интервю, че с трите части от Проекта на Национален стратегически документ президентът Радев търси начин да влезе в политически дневен ред. Това, обаче, не става ли най-неочаквано с консултациите за тези парламентарни избори?
Румяна Коларова: : За мен консултациите са позитивен ход, който само по себе си разбира се, че привлича вниманието на медиите към президентската институция, но също така утвърждава процедура, която предшествениците на президента Радев използваха много ефективно и всъщност й предадоха ключово значение в българската политика. Сега, че на петата година от своя мандат президентът Радев се осмели или се сети да прибегне към този инструмент, разбира се е жалко, но също така заслужава да бъде поздравен, защото консултациите са силата на една президентска институция и показват авторитета на държавния глава. Предполагам, че този страх на Радев да провежда консултации е свързан, ако си спомняте, с неудачното свикване на КСНС, спомняте си, че дори имахме инцидент, при който Консултативният съвет не се състоя, защото участниците в него не дойдоха, не присъстваха. Което в някаква степен ерозира авторитета на институцията и беше един от първите сигнали за институционалния разрив, който в момента е видим и до голяма степен не носи полза за никого.
Водещ: С какво си обяснявате, че към тези консултации избуяха негативните оценки? Всъщност оценките на политолози, експерти, наблюдатели, политици дори са разделени? Според едни консултациите идват да запълнят несвършеното от управляващите, според други обаче това е политически цирк за лична употреба. Остава ли държавният глава неразбран?
Румяна Коларова: : Със сигурност начинът, по който започнаха тези консултации, поставя много въпроси. На първо място трябва да подчертаем, че политически консултации започват с партиите. А преди това срещите с експерти не са политически консултации. Имаме политически консултации тогава, когато се канят представители на друга властова институция, управляваща институция или съответно представители на политически организации, в случая партии. Радев доста неудачно започна консултациите с извънпарламентарните партии. Ясно е, че това е негово предпочитание, ясно е, че те са базата в момента на неговия публичен авторитет. Но големият проблем, когато започваш с извънпарламентарните партии, е въпросът, как ги подбираш. И тук се създаде доста голямо напрежение. Защото наистина голям въпрос е например, защо партия МИР играе такава ключова роля, нали? Разбира се всички знаем, че лидерът на партия МИР идва от Движение 21 и е свързан с него, той дори е бил общински съветник на Движение 21, но аз не разбрах да са поканили представители на Движение 21. И веднага се създава този проблем. Виждате СДС как реагира. Освен СДС има още много други партии, които имат своето присъствие в политическия живот, имат своите резултати над 1% и въпросът е: защо те не са поканени. Това е нещото, което генерира известно недоверие, известно напрежение, когато става дума за консултациите при президента.
Водещ: Президентът може ли да си позволи такава политическа избирателност, след като предварително тръгва към консултации да изслуша всички? И зад тази избирателност не стои ли това, за което се опасяват от СДС: полагане на основа на бъдещия „Отечествен фронт“?
Румяна Коларова: : Първо, дори и да има някакъв подбор, със сигурност президентът не може да се консултира с всички партии. Но дори и да има някаква избирателност трябва ясно да бъдат изброени, какви са критериите – защо се избира една партия, а не се избира друга. Недопустимо е да се канят само такива партии, които имат близост или някакъв вид по-интензивни контакти с президентската институция. Това е абсолютно недопустимо. То е и първата голяма тема, кой участва в тези консултации. Тепърва ще видим, как ще протекат консултациите с парламентарно представените партии, но първият голям въпрос е: кой участва, кого си поканил и до голяма степен кого дефинираш като извънпарламентарна партия? Защото това е и ролята на президента. Той по този начин отсява тези, които са значими за него от тези, които не са значими за него, нали. Отново се получава ситуацията, големият въпрос отново възниква – президентът на всички ли е? И президентът работи по някакъв избирателен начин. И това много ясно трябва да бъде артикулирано: откога започват консултациите и за техния ход да се обясни защо и кого фактически кани президентът.
Водещ: Да ви кажа честно, не стана много ясно и защо всъщност са тези консултации. Тръгна се от датата на парламентарните избори и сега вече се развиват концепции за промяна на Изборния кодекс, за начина на провеждане на изборния процес, за реакцията след изборите. Това някаква еволюция на консултационния процес ли е?
Румяна Коларова: : За мен в случая има два големи въпроси. Единият беше много ясно артикулиран още преди да започнат тези консултации. Това е въпросът за провеждане на избори в една сложна епидемична обстановка. Като със сигурност трябва да бъдат решени въпросите, как ще гласуват хората, които са в карантина, докато мисля че въпросът за как ще гласуват хората, които са в болница, е решаван в закона многократно. И всеки път, когато се гласува кодекс или закон за изборите, този въпрос се урежда. И наистина това е тема, която си заслужава да бъде коментирана. Но тя си заслужава да бъде коментирана политически от гледна точка на това да не се поставя под въпрос валидността на резултатите, а просто заради някакви турбуленции, някакви непредвидени обстоятелства, които могат да се генерират от пандемията. Но за мен вторият въпрос, който е изключително важен, е: как да се гарантира не толкова честността и прозрачността на изборния процес, защото е ясно, че това е голяма тема включването на всички, включително на българите, които са в чужбина, които живеят в чужбина, но за мен по-важната тема е как така да се организират изборите, че сегашното противопоставяне да не генерира ситуация от типа на това, което виждаме в САЩ? Как така да се организират изборите, че всички участници в изборите да имат някаква степен на съгласие, че резултатите са достоверни, че те са честни, че те са постигнати по прозрачен път. И тук ето идеята за гласуване по пощата за мен е абсолютно неприемлива. Защото ние виждаме, какви последици може да има. Защото тя е взривоопасна, защото тя може да доведе до истинска катастрофа, тъй като в една утвърдена демокрация като Америка, където от десетилетия, повече от 100 г. се гласува по пощата, тази процедура гласуване по пощата вече институционализирана, тя е добре организирана, има механизми за контрол, които виждате, че в някаква степен гарантираха, макар че не убедиха всички американски граждани, гарантираха пред съда, юридически гарантираха, че резултатите са честни. Сега, в България можете ли да си представите, при положение, че никога не сме имали гласуване по пощата, да се иска въвеждане на гласуване по пощата в тази взривоопасна обстановка, в условията на пандемия – това е просто провокация. И се надявам не само парламентарно представените партии, които със сигурност имат достатъчно опит в изборния процес, но и самият държавен глава да си даде сметка, че този тип идеи, те може да звучат много приятно, но всъщност те са безотговорни политически.
Водещ: Защо?
Румяна Коларова: : Не за друго, а защото, значи може би са добра първа стъпка, но в тази обстановка, в която сме в момента, те ще доведат до безпрецедентно оспорване на изборните резултати. И то с основание. Защото процедурно нищо не може да се гарантира. Сходни са съображенията на онези електоралното гласуване, че не е моментът сега да бъде въвеждано електронното гласуване. Това е друго голяма тема, която е свързана и с хакерски атаки, които имахме и към държавните институции, с коментари свързани с хакерски атаки не само от фирми и от частни лица, но и от други държави и т.н. Това също е много голяма тема, която разбира се, че е хубаво да обсъждаме, когато имаме по-далечен времеви хоризонт. Но когато се очаква да има избори след два месеца и половина или три и имаме такава силна политическа консултация, не мисля че е уместно да се коментират такива радикални промени в изборния процес. Докато например за мен смислено е да се коментира, по какъв начин може да бъде направено максимално прозрачно преброяването на бюлетините. Идеята за някакъв вид онлайн излъчване на процеса на преброяване на бюлетините е добра идея. Защото в случая вие не сменяте процедурата, нямате никакви процедурни подмени. Единственото нещо, което правите е, че го отваряте за хората. И го отваряте по начин, по който те не могат да се намесят, те просто могат да наблюдават самия процес. А знаете, че попълването на протоколите е процес, който от много коментатори и партии бива оспорван. Така че за мое най-голямо съжаление и за съжаление на моите колеги, защото ние от Българската политологическа асоциация, ние почти единодушно стоим зад идеята за центрове за преброяване на бюлетините, защото по този начин ще се намали възможността за контролиран вот. Но това не може да бъде постигнато и сега няма смисъл да бъде обсъждано в тези кратки срокове преди изборите. Но самото преброяване на бюлетините трябва да се направи максимално публично и за мен това е едно позитивно предложение.
Водещ: То е на „Демократична България“.
Румяна Коларова: : То не е само на „Демократична България“, а и на още няколко партии, които го предлагат, но основно „Демократична България“ го предлага. За мен това е смислено предложение. Ние всички знаем, че това е слабо звено в изборния процес в България. Макар че тук ролята на наблюдателите, ролята на представителите на различните партии е много голяма и аз съм напълно съгласна с всички мои колеги, които казват, че най-голямата гаранция за честност на изборите са наблюдателите и членовете на комисиите. Когато те са многопартийни, когато те са от различни партии, всяка партия трябва по презумпция до излъчи представители, които да защитават нейните интереси. С други думи се гарантира точно това, което трябва да се постигне – партиен плурализъм и той се гарантира административно. И тогава, когато БСП, която е най-голямата партия, която има най-развита мрежа от членове и симпатизанти, когато тя говори, че няма честни избори, единственият въпрос, който аз мога да поставя, е: те имат ли доверие на своите представители в избирателните комисии? Защото това означава, че те просто нямат доверие на своите представители в комисиите. Иначе не само че се поставя въпросът за честност на изборите, но веднага могат да бъдат касирани резултатите, нали знаете, че всеки член на комисията може да подпише с особено мнение, може да откаже да подпише и т.н. Това са административни ходове, чрез които те имат възможност ефективно да контролират изборния процес. Така че тук при тези консултации е много важно да видим всяка партия какъв акцент ще постави. Със сигурност президентът печели популярност, в смисъл влиза в дневния ред на медиите, влиза в медийния поток с тези консултации, но тази публичност не е сигурно, че е само плюс, че ще бъде само от полза.
Водещ: Тя може да бъде и полезна, ако приемете, проф. Коларова, най-вече в тази посока да не се стигне до оспорване на вота и до неговото касиране след изборите – опасност, която много сериозно стои.
Румяна Коларова: : Не мисля, че тези консултации могат да гарантират това.
Водещ: Най-малкото могат да дадат излаз на партийните, на различните партийни предложения и оттук нататък да се търси възможност полезните предложения да се приложат. И аз затова искам да ви попитам, каква възможност може да се намери, така че след изборите партиите, ако не са доволни от резултатите си, да не оспорват вота, да не искат да го признаят? Това е възможно да се случи, ако ГЕРБ спечели, а вече мнозина социолози го прогнозират като резултат?
Румяна Коларова: : Никакви гаранции не може да има. Единственото нещо, на което аз мога да се надявам, е, че след като сме свидетели на това, което се случи в САЩ, по някакъв начин политиците ще бъдат по-благоразумни. Но нямаме никаква гаранция. Точно обратното. Имайки предвид това, което се случи в САЩ, може да има политици, екстремисти, които да търсят аналогична криза, аналогични конфликти и аналогична ерозия на демократичните институции. Така че нямаме никаква гаранция. Всеки лош пример може да бъде повторен, както разбира се може да бъде и за поука.
Водещ: Каква е американската поука, така че да не се превърне в български римейк?
Румяна Коларова: : Американската поука е, че всъщност това, което се случи е, че републиканската партия беше пренесена в жертва на личните амбиции на своя президент. Това е истината. Защото времевият хоризонт на всяка партия отива отвъд конкретната персона, отива отвъд конкретния политически мандат. Логиката на всяка демокрация е, че загубилият признава резултата, защото запазва шанса си да спечели следващия път. Това е логиката на демокрацията. И затова за загубилите цената на загубата не е голяма, тя няма фаталност. Сега, разбира се за Тръмп, за конкретната личност много често политическата загуба е фатална. И заради това, че е краят на политическата му кариера. Още повече, когато става дума за такъв тип загуба, през която Тръмп премина. Той загуби изборите по същия начин, по който ги спечели. Байдън спечели изборите по същия начин, по който Тръмп спечели изборите от Хилари Клинтън. Това е унизително. Това означава, че фактически за един четиригодишен мандат ти си успял да сринеш, да загубиш всичко, върху което си стъпил. Все пак Тръмп е политик, който преди всичко е изградил житейската си стратегия на основата на бизнес опита си. А бизнес опитът на Тръмп е как да превърнеш провала в печалба. И той това се опита да направи, само че това е недопустимо за демокрацията и това разбива демокрацията. Да не говорим, че това разбива логиката на партийността в демокрацията. Силните партии са деперсофиницаризирани в демократичните режими. Те не зависят от личностите. И това е големият урок. Големият урок е, че всяка партия, за да постигне голям успех има нужда от силен лидер, от силна личност. Но също така всяка партия и всеки политически режим трябва да има действащи механизми, чрез които да предотврати налагането на персоналните житейски цели над нституционалните. В това отношение, слава Богу, поне за момента в България няма, аз не познавам политик, който да се е поставил над партията си. Вие знаете, че много достойно си подават оставката и се оттеглят на заден план. Всички успешни политици в България са имали и период, в който те се оттеглят. Дори виждате, че и Борисов направи такова заявление, че фактически след тези избори той ще се оттегли и ще остави властта на следващото поколение.
Водещ: Борисов не се ли поставя над партията си?
Румяна Коларова: : Тепърва ще видим. Това, което той декларира по време на политическата криза, по време на протестите, беше логиката точно обратната. Той каза, че ще се оттегли. Той каза, че основната му задача ще бъде да работи зад партията. Сега, не знам, това са рецепти, които са добре известни и които няма как на него да не са му казани – с други думи това са декларации, които са логични в една демократична държава. Доколко декларираното ще бъде направено, тепърва ще видим. Но това беше декларацията, той каза: аз ще се оттегля, аз ще работя за партията, нали. Което е демократичната логика. Защото основата на всеки демократичен режим е именно партийното представителство. И когато говорим за стратегически цели, стратегически планове, те се постигат и те са възможни единствено и само благодарение на партийността. Времевият хоризонт на политиците е доста по-ограничен и доста по-конюнктурен. Така че когато се каже, че ще работи за партията, се има предвид именно това. А доколко то ще стане факт, тепърва ще видим. Но успешните партии са онези партии, при които относителният дял на младите членове е висок и основните усилия са насочени към въвеждането на млади хора във властта. Било то в парламента, дали ще бъде в националния или в европейския, това са силните партии, които сменят поколенията.
Водещ: Какво очаквате след изборите?
Румяна Коларова: : Разумното нещо, което всички казват е, че очакват шарен парламент. Но аз в този момент имам наблюдение, че българските избиратели много често изненадват своите политици и вместо фрагментиран парламент, консолидират вота си и го насочват към определена политическа сила. Мога да ви дам много примери. И НДСВ е продукт на такъв тип консолидирано предпочитание на избирателите, появата на ГЕРБ е пример за такъв тип консолидирано предпочитание на избирателите, знаете, има големи нови партии в България, които се появяват благодарение на радикална преориентация на избирателите. И от тази гледна точка не съм толкова убедена, че българите ще произведат фрагментиран парламент. Това не означава, че съм сигурна, че те по някакъв начин ще формират, ще определят ясен фаворит на изборите, но просто знам, че в миналото има такава практика. Затова не мога да дам категорична прогноза, че ще имаме фрагментиран парламент, който трудно ще състави правителство. Това тепърва ще го видим.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Румяна Коларова: Със стратегическите документи Радев търси начин да влезе в политическия дневен ред
Проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Проф. Румяна Коларова: Идеята всички срещу ГЕРБ няма как да се случи, с оглед на...
Проф. Румяна Коларова: На този етап можем да кажем, че опозиционните и новите па...
Проф. Румяна Коларова: Протестите не гарантират, че когато дойдат на власт техните лидери, няма да потънат в същите практики, срещу които се борят
Проф. Румяна Коларова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: СДС организира кръгла маса „Българските дясноцентристки партии преди предстоящите избори“. В каква кондиция са дясноцентристките партии у нас и какви са шансовете им за следващия парламент? Това е въпросът, който избрах за анализ към проф. Румяна Коларова. Тази организирана от СДС дискусия навреме ли е или пък е подранила? Може би пък е закъсняла и събитията я изпреварват? Румяна Коларова: За мен, първо, е хубаво, че под егидата на „Конрад Аденауер“ и с тяхната организационна помощ започват да се организират подобни кръгли маси, защото според мен дискусията за дясното винаги е била актуална в България, разбира се и заради коронавируса, и заради протестите, които предизвикаха поляризация, засегнаха и структури, които се идентифицират с десни идеологии. Обстоятелствата не са благоприятни за подобна дискусия, но едновременно с това именно подобна дискусия би нормализирала атмосферата, би нормализирала публичните настроения, защото аз наблюдавам тенденция, която е изключително тревожна. Не става дума само за отношения между политиците, които вече многократно сме имали възможност да коментираме, че вече не само че не спорят един с друг, те като че ли не се чуват, те като че ли в паралелни светове съществуват, но се получават подобни разриви и в публичното пространство, сред хора, които са ангажирани по-скоро с граждански организации или в академичните среди, което никак даже не е хубаво. Водещ: В каква кондиция са дясноцентристките партии? И кои всъщност са десните? Румяна Коларова: Със сигурност първият голям въпрос е за идентичността. Дали организации, които традиционно свързваме или те самите могат да продължат да бъдат свързвани с дясното. И второ, до какво степен българските десни партии са повлияни или са поразени от явление, което наблюдаваме навсякъде – популизма и радикализацията, всъщност моята голяма тема, когато говорих на тази кръгла маса беше точно ефектът на популизма и радикализацията. Като разбира се аз не си позволих да говоря общи приказки. Всъщност това, с което запознах участниците в кръглата маса бяха две изследвания, които анализират ефекта на популизма на СИРИЗА върху партийната система в Гърция и ефектът на популизма в Австрия върху начина, по който се формират управленски коалиции в Австрия. И в двата случая изводите на моите колеги политолози, са всъщност, че популизмът, макар да е едно негативно явление, има положителен ефект върху партийната система на Гърция и съответно върху свободата да се формират консенсусни коалиции в Австрия, която е наречена, даже ние я квалифицираме като лагерна демокрация – делението между ляво и дясно в Австрия много дълго време се характеризираше с нетърпимост и непримиримост, които характеризират и българските политически нрави. Водещ: Какъв е ефектът на популизма върху десните партии у нас? По какво можем да го разпознаем? Румяна Коларова: Вижте, ето например първото нещо, което искам да ви кажа, че отдавна вече стилът на лидерство на България, ефективният стил на лидерство в България е популистки. И тук не говорим само за Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, но говорим и за Корнелия Нинова и т.н., защото това което наблюдаваме, трансформацията, която наблюдаваме в БСП и тя в никакъв случай от моя гледна точка не допринася за качеството на тази формация, е именно популисткият стил на нейния лидер. Това е определено. Но второто, което е по-важно, е че ето има десни формации, които са ангажирани с протеста, знаете „Демократична България“ /ДБ/ в нея влиза ДСБ, която е създадена като еднозначно дясна формация, те тръгват и се увличат по един друг тип популизъм. Фактически посланията на протеста за съжаление в момента стават много близки до популистките послания. Защо? Защото те идеологически стават тънки. Там няма някаква дълбока идеология и едновременно с това са много остро антикорупционни. Изкушението да се плъзнеш по плоскостта на популизма е изключително силно. А плъзването по плоскостта на популизма не прави услуга на никого. Включително не прави услуга на „Демократична България“ например. Водещ: Защо смятате, че те са популистки? Нима те не отправят доста остри и конкретни искания за борба с корупцията? Румяна Коларова: Това е една от основните характеристики на популисти. Две са основните характеристики на популистките партии и движения. Едното е, че са срещу статуквото – значи срещу политическата класа, което е ясното послание на протеста. И второто, че са антикорупционни. Със сигурност, когато имате корупция, антикорупционното, значи това е един голям проблем: как се бори корупция, когато имаш корупция в една държава без да бъдеш популист? Как се бориш с разследване, с конкретни факти? Това е големият проблем. Защото, аз ще ви дам един пример, който за мен сериозно застрашава десния профил и десноцентристкия и дори либералния профил на „Демократична България“. Вие знаете дебата в ЕП. И изведнъж се оказа, че ДБ и голяма част от медиите в България цитират абсолютно безкритично изказването на Клеър Дейли, като аз не видях нито един журналист да коментира политическата идентичност на Клеър Дейли. За пет минути аз успях да направя справка, която всеки може да направи. Клеър Дейли произлиза от Ирландската социалистическа партия, която обаче е радикална марксистка организация, чиито лидери – трима от лидерите на Ирландската социалистическа партия са били в затвора заради една тяхна акция срещу какво? Акция срещу плащане на данък сгради. Това е такъв тип радикално ляво, което отива отвъд всякакви граници, значи ясно е, че Дейли е в групата на Радикално-лява група, те са де факто комунистически партии и скандинавски зелени партии, но в случая като говорим за нея конкретно, става дума за такъв тип ирландска партия, която е ангажирана с подобна акция. Нещо повече, Клеър Дейли напуска тази партия, по-точно те я отстраняват, защото тя е твърде радикална за тях. Значи това е профилът на политика, когото ние цитираме безкритично. Не става дума, разбира се, че дебатът в ЕП е изключително важен за българската демокрация. Разбира се, че дебатът в ЕП трябва да бъде в центъра на вниманието на българската политика, на българските журналисти, но не мисля, че трябва да се прави знаме от един такъв политик, защото той по всички критерии не би трябвало да доминира, когато става дума за нормален политически дебат. Нещо друго, нещо повече – ето например Тери Райнтке, която е представител на Зелените. Нейното изказване е доста критично към България, но основен акцент в нейното изказване – тя твърди, че българският главен прокурор напълно се контролира от правителството и затова тя е против него. Което няма нищо общо с действителността. Ясно е, че европейските депутати могат да не бъдат много добре информирани. Но българите трябва да имат и критично отношение към това. В случая съвсем не оправдавам състоянието на съдебната система и на нереформираността й. Точно обратното, аз съм един от хората, които винаги съм настоявала за това. И мисля, че това е основните дефицити на сегашното управление. И това е една от най-големите аргументи за протест срещу управляващите. Но когато ползвате изказвания на някого – много моля, ползвайте авторитети, ползвайте добре информирани, а не този тип да го кажем така – повърхностна пропагандна атака срещу България. Защото тогава България, разбирате ли България олеква, а всъщност свобода на медии няма. Ама всъщност и качеството на българските медии какво е? Ако водеща телевизия с най-голямата аудитория може да си позволи да направи интервю, в което да не посочи тези особености, мисля че не са посочени тези особености, никъде не съм ги прочела от политическия профил на Клеър Дейли. Нали? Така че, вижте ето това например поставя под въпрос тяхната идентичност на единия от основните стълбове по протеста срещу управляващите ДБ. Нещо, което те не могат да си позволят, защото това е партия, която, извинявайте, чиито основател е Кристиян Таков, човек който ние всички безумно уважаваме. Но пък Радан Кънев, евродепутат, той няма начин да не знае коя е Клеър Дейли. Водещ: Той няма право да не го знае, но това е друга тема, проф. Коларова. Следователно, ако се борим срещу некадърността на властта, то ние трябва да го правим не с некадърни инструменти и по некадърен начин, така ли? Румяна Коларова: Това е моята теза. И другото нещо – ако трябва да се борим срещу недемократичните и нелиберални елементи в решения на управляващите, не трябва да го правим по нетолерантен и недемократичен начин. Което също аз наблюдавам в позициите на много от говорителите на протеста. Аз мисля, че това е нещо, което също силно ерозира политическият дебат и от това олекват всички десни партии. Защото, разбира се, че в протеста има и леви движения, но вие виждате например ДБГ, това е партия, която беше в Реформаторския блок, къде е в момента тя? Тя в момента е с Отровното трио, с Александър Томов. Това каква позиция е? С идеята всички срещу управляващите някак се размива идентичността на десните партии. А много искам да видя, както десните в управлението, така десните като алтернатива на това управление. Но десни. Водещ: Т.е. отсъствието на идентичност трудно може да формира типично десни партии, така ли? Румяна Коларова: Хайде така да кажем, че много дълго време десният популизъм правеше това – той заменяше идеята за правила, за спазване на правила и процедури, което е в основата на демокрацията с идеята за идентичност. Всички тези патриотарски организации, като започнем от Атака и приключим с другите формации, всичките те правят това – те заменят основният принцип върховенство на правото, идеята за значението на институциите като механизъм за решаване на социални проблеми с идентичност. Така че като говорим за идентичност, вижте това е една от дълбоките ерозии, свързани с популизма. Популизмът това прави, популизмът се отвръща от идентичността. Тук искам да ви кажа нещо, изключително интересно, това Харалан Александров анализира този аспект на социалния профил на протестиращите. Той отбелязва нещо, което е изключително важно – тези млади, добре образовани хора, обикновено нашата клиширана оценка за тях е: тъй като те са завършили в западни университети, като знаем, че университетите са ляволиберално ориентирани, фактически това са хора, които са образовани и социализирани в ляволиберални ценности и идеали и тъй като са млади, то е естествено да бъдат такива. Обаче Харалан обърна внимание на нещо съвсем различно, че голяма част от тези млади хора, които са получили добро образование, са фактически инвестирали и време, и средства в това образование, без то да може да им гарантира реализация – било то на запад, но също така и тук. Значи, той каза, че голяма част от младите и добре образовани хора на България в момента са пролетаризирани, защото те не могат да получат своята реализация. И това допълнително ги мобилизира, това генерира гняв, това генерира нетърпимост, но това генерира и един вид нетолерантно отношение към сегашната система, с нейното пълно отричане. Аз се замислих и наистина тук трябва да подчертая, че образователният балон, който ние наблюдаваме в българското висше образование и срещу който в Министерството в момента има изключителна последователна политика, характеризира и Западна Европа. И това допълнително създава този вид висока степен на неудовлетвореност, безпокойство и нереализираност точно поради невъзможността тези млади добре образовани хора да получат работа, за подготовката на която са платили висока цена. Те не могат да намерят своята реализация тук. Не само, защото да кажем я търсят съобразно някакви правила, но защото истината е, че те по никакъв начин не могат да компенсират онзи голям разход на житейски опит, на житейско време. Защото някои от тях по 10 г. са следвали, ако не и повече житейско време. Някои от тях са взели доста големи заеми, които е нереалистично тук да ги върнат, а на запад се оказва, че заради кризата те не могат да се реализират. Това е допълнително голям проблем. Това е лявата социална основа на тези протести, за което десните партии също трябва да потърсят разбиране и решение. Водещ: В този твърде сериозен процес какво е мястото на десните партии? Защото това ще се окаже с времето огромен проблем за България, имайки предвид количеството млади българи, учещи на запад? Румяна Коларова: Автентичното дясно предполага спазване на правилата. Това е първото и основно правило на автентичната дясна партия, на автентичната дясна идеология – спазването на правилата. И това е в пълно противоречие с популизма, който е точно обратното. Второто е индивидуална инициатива. Знаете, свобода. Насърчаване на предприемчивостта. Но върховенството на правото е условие, без което не може. В дясното политическо пространство и това е големият дефицит в България. Но този дефицит, който е ясен, това е един клиентелизъм и патриархалност, която бавно и много трудно може да бъде преодоляна. Проблемът е, че значи аз не виждам начин тя да бъде ограничавана. Големият проблем не е тя не може да бъде изведнъж премахната. Проблемът за тях тя да бъде ограничавана. И тук е вторият момент, който е изключително важен, е, че проевропейската ориентация на десните партии, на българските десни партии е втората отличителна черта. И всъщност всички антиевропейски и евроскептични течения фактически ерозират много силно българското дясно. И трето, което също беше коментирано на тази кръгла маса, знаете има автори, има наши колеги, коментатори, които твърдят, че БСП била носителка на консерватизма. Истината е, че в първите 10 г. на българския преход, СДС и десните бяха носители на автентичния консерватизъм. Демократическата партия, не знам дали си спомняте. Водещ: Да, на Стефан Савов, разбира се, тя беше най-старата партия, първата възстановена след Десети ноември. Румяна Коларова: Там се поддържаха всички онези традиции, знаете, значи 1939 г. беше еталон за българското дясно, това също беше коментирано на тази кръгла маса. Радикалдемократите, Радикалдемократическата партия, отново автентично либерална, с приемственост, с традиция. И къде е Мишо Неделчев, не става дума за него персонално, къде са хора като Мишо Неделчев? Виждате ли хора като Стефан Савов в българското дясно? Дали ще бъде в парламента, или ще бъде извън парламента? Водещ: От тези фигури от първите дни на демокрацията сега трудно ще видим в парламента, това е въпрос за съвсем друг разговор и то много сериозен разговор, проф. Коларова. Искам да ви попитам: ГЕРБ каква партия е? Румяна Коларова: ГЕРБ е партия, която се форматира по калъп, зададен от европейските партньори. Сега, разбира се, ето аз четох интервю на Душана Здравкова, един човек, който аз много уважавам, тя е един от създателите на Движението ГЕРБ. Значи, аз разбирам нейното дълбоко лично разочарование, внимателно прочетох, всичко, което е написано. Но едновременно с това искам да ви кажа, че ГЕРБ се форматира под много силното влияние не само на западноевропейските партньори на България, с които те се съобразяват. ГЕРБ се форматира под много силното влияние на фондации като например „Конрад Аденауер“, защото за мен фондацията „Конрад Аденауер“ има изключително значение не само за отглеждането на дясното в България. Например вие не знам дали си спомняте, но благодарение на „Конрад Аденауер“ стана възможно обединението на СДС и на Народния съюз, на демократическата БЗНС и СДС, нали това, което на прави ОДС. Създаването на ОДС стана възможно благодарение на „Конрад Аденауер“. Така че за мен това външно влияние е изключително важно, Европа е изключително важен фактор, защото иначе отвътре няма българска партия, която да не се поддава на клиентелизъм и корупция. Помислете си, когато говорим за протеста. Много лесно е да се каже протестът е антикорупционен. Какво стана с антикорупционния протест от 1997 г. Лидерът на антикорупционния протест Бакърджиев след това какво беше? Не беше ли емблемата за корупция? Това е нещо, което е изключително важно, като се замислите, нали. Ето ви Реформаторският блок, извинявайте Лукарски. Тук не искам да споменавам всички, Кунева? Партийната програма беше спряна именно заради такъв тип намеса, която е несъвместима с принципите на управление на европейските фондове. Така че, Кунева ужким е първият еврокомисар и т.н. Така че, вижте, протестите в никакъв случай не гарантират, че когато дойдат на власт тези, които дойдат на власт, няма да потънат в същите практики, срещу които те са мобилизирани. Водещ: И още един въпрос, проф. Коларова. Има ли принадена стойност коалицията ГЕРБ-СДС? Т.е. СДС носи ли принадена стойност на ГЕРБ? Румяна Коларова: Това е със сигурност. Това беше нещо, което моите колеги коментираха на тази кръгла маса. Те казаха, че успехът, значи успехът на местните избори в София не само на госпожа Фандъкова, но въобще на общинската група в много голяма степен се дължи именно на присъствието на СДС. И е пределно ясно, че това беше много тежка борба, защото СДС е емблема. Аз не мисля, че има десен човек в България, който през каквито и перипетии да сме минали, каквито и лидери да е имало СДС, каквито и политици да е имало СДС, защото има политици от СДС, с които аз по никакъв начин не искам да се идентифицирам. Но едновременно с това там ми е сърцето, то винаги е било там. И като се каже СДС, макар че е имало периоди, когато аз не съм одобрявала СДС, по-скоро съм симпатизирала на ДСБ, въпреки това СДС за мен, как да кажа, това е… Водещ: СДС е СДС, проф. Коларова, това е нашият живот. Румяна Коларова: И аз мисля, че не само за десните хора, но и за левите хора, и левите в България все повече и повече оценяват каква роля имаше СДС и какво качество имаше СДС. Цоня СЪБЧЕВА