ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Със стратегическите документи Радев търси начин да влезе в политическия дневен ред

Проф. Румяна Коларова: Със стратегическите документи Радев търси начин да влезе в политическия дневен ред

Проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

11 Декември 2020 | 10:00 | Радио "Фокус"

Проф. Румяна Коларова: Протестите не гарантират, че когато дойдат на власт техните лидери, няма да потънат в същите практики, срещу които се борят

Проф. Румяна Коларова: Протестите не гарантират, че когато дойдат на власт техните лидери, няма да потънат в същите практики, срещу които се борят

Проф. Румяна Коларова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: СДС организира кръгла маса „Българските дясноцентристки партии преди предстоящите избори“. В каква кондиция са дясноцентристките партии у нас и какви са шансовете им за следващия парламент? Това е въпросът, който избрах за анализ към проф. Румяна Коларова. Тази организирана от СДС дискусия навреме ли е или пък е подранила? Може би пък е закъсняла и събитията я изпреварват? Румяна Коларова: За мен, първо, е хубаво, че под егидата на „Конрад Аденауер“ и с тяхната организационна помощ започват да се организират подобни кръгли маси, защото според мен дискусията за дясното винаги е била актуална в България, разбира се и заради коронавируса, и заради протестите, които предизвикаха поляризация, засегнаха и структури, които се идентифицират с десни идеологии. Обстоятелствата не са благоприятни за подобна дискусия, но едновременно с това именно подобна дискусия би нормализирала атмосферата, би нормализирала публичните настроения, защото аз наблюдавам тенденция, която е изключително тревожна. Не става дума само за отношения между политиците, които вече многократно сме имали възможност да коментираме, че вече не само че не спорят един с друг, те като че ли не се чуват, те като че ли в паралелни светове съществуват, но се получават подобни разриви и в публичното пространство, сред хора, които са ангажирани по-скоро с граждански организации или в академичните среди, което никак даже не е хубаво. Водещ: В каква кондиция са дясноцентристките партии? И кои всъщност са десните? Румяна Коларова: Със сигурност първият голям въпрос е за идентичността. Дали организации, които традиционно свързваме или те самите могат да продължат да бъдат свързвани с дясното. И второ, до какво степен българските десни партии са повлияни или са поразени от явление, което наблюдаваме навсякъде – популизма и радикализацията, всъщност моята голяма тема, когато говорих на тази кръгла маса беше точно ефектът на популизма и радикализацията. Като разбира се аз не си позволих да говоря общи приказки. Всъщност това, с което запознах участниците в кръглата маса бяха две изследвания, които анализират ефекта на популизма на СИРИЗА върху партийната система в Гърция и ефектът на популизма в Австрия върху начина, по който се формират управленски коалиции в Австрия. И в двата случая изводите на моите колеги политолози, са всъщност, че популизмът, макар да е едно негативно явление, има положителен ефект върху партийната система на Гърция и съответно върху свободата да се формират консенсусни коалиции в Австрия, която е наречена, даже ние я квалифицираме като лагерна демокрация – делението между ляво и дясно в Австрия много дълго време се характеризираше с нетърпимост и непримиримост, които характеризират и българските политически нрави. Водещ: Какъв е ефектът на популизма върху десните партии у нас? По какво можем да го разпознаем? Румяна Коларова: Вижте, ето например първото нещо, което искам да ви кажа, че отдавна вече стилът на лидерство на България, ефективният стил на лидерство в България е популистки. И тук не говорим само за Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, но говорим и за Корнелия Нинова и т.н., защото това което наблюдаваме, трансформацията, която наблюдаваме в БСП и тя в никакъв случай от моя гледна точка не допринася за качеството на тази формация, е именно популисткият стил на нейния лидер. Това е определено. Но второто, което е по-важно, е че ето има десни формации, които са ангажирани с протеста, знаете „Демократична България“ /ДБ/ в нея влиза ДСБ, която е създадена като еднозначно дясна формация, те тръгват и се увличат по един друг тип популизъм. Фактически посланията на протеста за съжаление в момента стават много близки до популистките послания. Защо? Защото те идеологически стават тънки. Там няма някаква дълбока идеология и едновременно с това са много остро антикорупционни. Изкушението да се плъзнеш по плоскостта на популизма е изключително силно. А плъзването по плоскостта на популизма не прави услуга на никого. Включително не прави услуга на „Демократична България“ например. Водещ: Защо смятате, че те са популистки? Нима те не отправят доста остри и конкретни искания за борба с корупцията? Румяна Коларова: Това е една от основните характеристики на популисти. Две са основните характеристики на популистките партии и движения. Едното е, че са срещу статуквото – значи срещу политическата класа, което е ясното послание на протеста. И второто, че са антикорупционни. Със сигурност, когато имате корупция, антикорупционното, значи това е един голям проблем: как се бори корупция, когато имаш корупция в една държава без да бъдеш популист? Как се бориш с разследване, с конкретни факти? Това е големият проблем. Защото, аз ще ви дам един пример, който за мен сериозно застрашава десния профил и десноцентристкия и дори либералния профил на „Демократична България“. Вие знаете дебата в ЕП. И изведнъж се оказа, че ДБ и голяма част от медиите в България цитират абсолютно безкритично изказването на Клеър Дейли, като аз не видях нито един журналист да коментира политическата идентичност на Клеър Дейли. За пет минути аз успях да направя справка, която всеки може да направи. Клеър Дейли произлиза от Ирландската социалистическа партия, която обаче е радикална марксистка организация, чиито лидери – трима от лидерите на Ирландската социалистическа партия са били в затвора заради една тяхна акция срещу какво? Акция срещу плащане на данък сгради. Това е такъв тип радикално ляво, което отива отвъд всякакви граници, значи ясно е, че Дейли е в групата на Радикално-лява група, те са де факто комунистически партии и скандинавски зелени партии, но в случая като говорим за нея конкретно, става дума за такъв тип ирландска партия, която е ангажирана с подобна акция. Нещо повече, Клеър Дейли напуска тази партия, по-точно те я отстраняват, защото тя е твърде радикална за тях. Значи това е профилът на политика, когото ние цитираме безкритично. Не става дума, разбира се, че дебатът в ЕП е изключително важен за българската демокрация. Разбира се, че дебатът в ЕП трябва да бъде в центъра на вниманието на българската политика, на българските журналисти, но не мисля, че трябва да се прави знаме от един такъв политик, защото той по всички критерии не би трябвало да доминира, когато става дума за нормален политически дебат. Нещо друго, нещо повече – ето например Тери Райнтке, която е представител на Зелените. Нейното изказване е доста критично към България, но основен акцент в нейното изказване – тя твърди, че българският главен прокурор напълно се контролира от правителството и затова тя е против него. Което няма нищо общо с действителността. Ясно е, че европейските депутати могат да не бъдат много добре информирани. Но българите трябва да имат и критично отношение към това. В случая съвсем не оправдавам състоянието на съдебната система и на нереформираността й. Точно обратното, аз съм един от хората, които винаги съм настоявала за това. И мисля, че това е основните дефицити на сегашното управление. И това е една от най-големите аргументи за протест срещу управляващите. Но когато ползвате изказвания на някого – много моля, ползвайте авторитети, ползвайте добре информирани, а не този тип да го кажем така – повърхностна пропагандна атака срещу България. Защото тогава България, разбирате ли България олеква, а всъщност свобода на медии няма. Ама всъщност и качеството на българските медии какво е? Ако водеща телевизия с най-голямата аудитория може да си позволи да направи интервю, в което да не посочи тези особености, мисля че не са посочени тези особености, никъде не съм ги прочела от политическия профил на Клеър Дейли. Нали? Така че, вижте ето това например поставя под въпрос тяхната идентичност на единия от основните стълбове по протеста срещу управляващите ДБ. Нещо, което те не могат да си позволят, защото това е партия, която, извинявайте, чиито основател е Кристиян Таков, човек който ние всички безумно уважаваме. Но пък Радан Кънев, евродепутат, той няма начин да не знае коя е Клеър Дейли. Водещ: Той няма право да не го знае, но това е друга тема, проф. Коларова. Следователно, ако се борим срещу некадърността на властта, то ние трябва да го правим не с некадърни инструменти и по некадърен начин, така ли? Румяна Коларова: Това е моята теза. И другото нещо – ако трябва да се борим срещу недемократичните и нелиберални елементи в решения на управляващите, не трябва да го правим по нетолерантен и недемократичен начин. Което също аз наблюдавам в позициите на много от говорителите на протеста. Аз мисля, че това е нещо, което също силно ерозира политическият дебат и от това олекват всички десни партии. Защото, разбира се, че в протеста има и леви движения, но вие виждате например ДБГ, това е партия, която беше в Реформаторския блок, къде е в момента тя? Тя в момента е с Отровното трио, с Александър Томов. Това каква позиция е? С идеята всички срещу управляващите някак се размива идентичността на десните партии. А много искам да видя, както десните в управлението, така десните като алтернатива на това управление. Но десни. Водещ: Т.е. отсъствието на идентичност трудно може да формира типично десни партии, така ли? Румяна Коларова: Хайде така да кажем, че много дълго време десният популизъм правеше това – той заменяше идеята за правила, за спазване на правила и процедури, което е в основата на демокрацията с идеята за идентичност. Всички тези патриотарски организации, като започнем от Атака и приключим с другите формации, всичките те правят това – те заменят основният принцип върховенство на правото, идеята за значението на институциите като механизъм за решаване на социални проблеми с идентичност. Така че като говорим за идентичност, вижте това е една от дълбоките ерозии, свързани с популизма. Популизмът това прави, популизмът се отвръща от идентичността. Тук искам да ви кажа нещо, изключително интересно, това Харалан Александров анализира този аспект на социалния профил на протестиращите. Той отбелязва нещо, което е изключително важно – тези млади, добре образовани хора, обикновено нашата клиширана оценка за тях е: тъй като те са завършили в западни университети, като знаем, че университетите са ляволиберално ориентирани, фактически това са хора, които са образовани и социализирани в ляволиберални ценности и идеали и тъй като са млади, то е естествено да бъдат такива. Обаче Харалан обърна внимание на нещо съвсем различно, че голяма част от тези млади хора, които са получили добро образование, са фактически инвестирали и време, и средства в това образование, без то да може да им гарантира реализация – било то на запад, но също така и тук. Значи, той каза, че голяма част от младите и добре образовани хора на България в момента са пролетаризирани, защото те не могат да получат своята реализация. И това допълнително ги мобилизира, това генерира гняв, това генерира нетърпимост, но това генерира и един вид нетолерантно отношение към сегашната система, с нейното пълно отричане. Аз се замислих и наистина тук трябва да подчертая, че образователният балон, който ние наблюдаваме в българското висше образование и срещу който в Министерството в момента има изключителна последователна политика, характеризира и Западна Европа. И това допълнително създава този вид висока степен на неудовлетвореност, безпокойство и нереализираност точно поради невъзможността тези млади добре образовани хора да получат работа, за подготовката на която са платили висока цена. Те не могат да намерят своята реализация тук. Не само, защото да кажем я търсят съобразно някакви правила, но защото истината е, че те по никакъв начин не могат да компенсират онзи голям разход на житейски опит, на житейско време. Защото някои от тях по 10 г. са следвали, ако не и повече житейско време. Някои от тях са взели доста големи заеми, които е нереалистично тук да ги върнат, а на запад се оказва, че заради кризата те не могат да се реализират. Това е допълнително голям проблем. Това е лявата социална основа на тези протести, за което десните партии също трябва да потърсят разбиране и решение. Водещ: В този твърде сериозен процес какво е мястото на десните партии? Защото това ще се окаже с времето огромен проблем за България, имайки предвид количеството млади българи, учещи на запад? Румяна Коларова: Автентичното дясно предполага спазване на правилата. Това е първото и основно правило на автентичната дясна партия, на автентичната дясна идеология – спазването на правилата. И това е в пълно противоречие с популизма, който е точно обратното. Второто е индивидуална инициатива. Знаете, свобода. Насърчаване на предприемчивостта. Но върховенството на правото е условие, без което не може. В дясното политическо пространство и това е големият дефицит в България. Но този дефицит, който е ясен, това е един клиентелизъм и патриархалност, която бавно и много трудно може да бъде преодоляна. Проблемът е, че значи аз не виждам начин тя да бъде ограничавана. Големият проблем не е тя не може да бъде изведнъж премахната. Проблемът за тях тя да бъде ограничавана. И тук е вторият момент, който е изключително важен, е, че проевропейската ориентация на десните партии, на българските десни партии е втората отличителна черта. И всъщност всички антиевропейски и евроскептични течения фактически ерозират много силно българското дясно. И трето, което също беше коментирано на тази кръгла маса, знаете има автори, има наши колеги, коментатори, които твърдят, че БСП била носителка на консерватизма. Истината е, че в първите 10 г. на българския преход, СДС и десните бяха носители на автентичния консерватизъм. Демократическата партия, не знам дали си спомняте. Водещ: Да, на Стефан Савов, разбира се, тя беше най-старата партия, първата възстановена след Десети ноември. Румяна Коларова: Там се поддържаха всички онези традиции, знаете, значи 1939 г. беше еталон за българското дясно, това също беше коментирано на тази кръгла маса. Радикалдемократите, Радикалдемократическата партия, отново автентично либерална, с приемственост, с традиция. И къде е Мишо Неделчев, не става дума за него персонално, къде са хора като Мишо Неделчев? Виждате ли хора като Стефан Савов в българското дясно? Дали ще бъде в парламента, или ще бъде извън парламента? Водещ: От тези фигури от първите дни на демокрацията сега трудно ще видим в парламента, това е въпрос за съвсем друг разговор и то много сериозен разговор, проф. Коларова. Искам да ви попитам: ГЕРБ каква партия е? Румяна Коларова: ГЕРБ е партия, която се форматира по калъп, зададен от европейските партньори. Сега, разбира се, ето аз четох интервю на Душана Здравкова, един човек, който аз много уважавам, тя е един от създателите на Движението ГЕРБ. Значи, аз разбирам нейното дълбоко лично разочарование, внимателно прочетох, всичко, което е написано. Но едновременно с това искам да ви кажа, че ГЕРБ се форматира под много силното влияние не само на западноевропейските партньори на България, с които те се съобразяват. ГЕРБ се форматира под много силното влияние на фондации като например „Конрад Аденауер“, защото за мен фондацията „Конрад Аденауер“ има изключително значение не само за отглеждането на дясното в България. Например вие не знам дали си спомняте, но благодарение на „Конрад Аденауер“ стана възможно обединението на СДС и на Народния съюз, на демократическата БЗНС и СДС, нали това, което на прави ОДС. Създаването на ОДС стана възможно благодарение на „Конрад Аденауер“. Така че за мен това външно влияние е изключително важно, Европа е изключително важен фактор, защото иначе отвътре няма българска партия, която да не се поддава на клиентелизъм и корупция. Помислете си, когато говорим за протеста. Много лесно е да се каже протестът е антикорупционен. Какво стана с антикорупционния протест от 1997 г. Лидерът на антикорупционния протест Бакърджиев след това какво беше? Не беше ли емблемата за корупция? Това е нещо, което е изключително важно, като се замислите, нали. Ето ви Реформаторският блок, извинявайте Лукарски. Тук не искам да споменавам всички, Кунева? Партийната програма беше спряна именно заради такъв тип намеса, която е несъвместима с принципите на управление на европейските фондове. Така че, Кунева ужким е първият еврокомисар и т.н. Така че, вижте, протестите в никакъв случай не гарантират, че когато дойдат на власт тези, които дойдат на власт, няма да потънат в същите практики, срещу които те са мобилизирани. Водещ: И още един въпрос, проф. Коларова. Има ли принадена стойност коалицията ГЕРБ-СДС? Т.е. СДС носи ли принадена стойност на ГЕРБ? Румяна Коларова: Това е със сигурност. Това беше нещо, което моите колеги коментираха на тази кръгла маса. Те казаха, че успехът, значи успехът на местните избори в София не само на госпожа Фандъкова, но въобще на общинската група в много голяма степен се дължи именно на присъствието на СДС. И е пределно ясно, че това беше много тежка борба, защото СДС е емблема. Аз не мисля, че има десен човек в България, който през каквито и перипетии да сме минали, каквито и лидери да е имало СДС, каквито и политици да е имало СДС, защото има политици от СДС, с които аз по никакъв начин не искам да се идентифицирам. Но едновременно с това там ми е сърцето, то винаги е било там. И като се каже СДС, макар че е имало периоди, когато аз не съм одобрявала СДС, по-скоро съм симпатизирала на ДСБ, въпреки това СДС за мен, как да кажа, това е… Водещ: СДС е СДС, проф. Коларова, това е нашият живот. Румяна Коларова: И аз мисля, че не само за десните хора, но и за левите хора, и левите в България все повече и повече оценяват каква роля имаше СДС и какво качество имаше СДС. Цоня СЪБЧЕВА

15 Септември 2020 | 16:00 | Радио „Фокус“