Ще влезем в центъра на София като начало: жълтите плочки отново изглеждат ужасно. Фактът бе установен когато на 23 април тръгна един традиционен маратон, и за съжаление стартовата му точка съвпадаше със силно разместените плочки. (бел. ред. интервюто е проведено на 28 април).

Как се случи това след като минаха седем месеца на ремонта след ремонта? С това ще си говорим като нацяло с Борис Бонев от "Спаси София“. Здравейте. 

Борис Бонев: Здравейте.

Нека като начало да кажа на нашите слушатели, че беше редно да има представители и на Столична община, на Столичен общински съвет, не успяха да ни осигурят такъв, но имам уверението, че господин Георги Георгиев – председател на Столичния общински съвет и ваш колега, ще бъде другата седмица, за да продължим темата, тя най-вероятно се оказа продължителна. Всъщност какво видяхте вие, когато застанахте на старта на този маратон?

Борис Бонев: Първо да кажа, че сърцето ми е разбито и съм шокиран от изненада, че Столична община не е изпратила своя представител тук, за да дебатираме за жълтите павета, а отново са избягали от отговорност. Просто никога това досега не се е случвало, голяма изненада, наистина.

Наистина не мога да коментирам аз това, но направих своите усилия, защото това са стандартите в професията.

Борис Бонев: Сигурен съм. Разбира се, сигурен съм. Показателно е, ние самите имаме вече дългогодишен опит, точно когато става въпрос за некачествени ремонти в целия град да е имало репортажи, които на журналистически език са падали от ефир, защото от общината се отказвали да изпратят свои представител, който да коментира.

Кажете ми тогава вие в Общински съвет говорите ли си така откровено?

Борис Бонев: Изключително откровено. Никога не съм се притеснявал и преди да бъда общински съветник, и откакто съм общински съветник да назовавам нещата такива, каквито са. Включително за некачествените ремонти. Това е една от темите, с които "Спаси София“ се занимава откакто съществува. И колкото и да не се гордея, че се е наложило да го измислим и наложим в публичното говорене, всъщност терминът "ремонт на ремонта“ тръгна именно от "Спаси София“. Ние бяхме първата организация, която системно, открито, дори бих казал информационно и комуникационно агресивно показваше некачествените ремонти в София и търсеше отговорност за тях.

Само че това, което се вижда, са преки свободни удари в чуждата врата. Г-н Георгиев каза през седмицата пред медиите, че всъщност вината донякъде на "Демократична България“, на нейните кметове, които лошо управляват, че те са били посочени фирмата,  "Трейс“ в случая, която изпълнява тези ремонти. Т.е. винаги се пренася отговорността и вината в някоя друга врата. Защо се случва така?

Борис Бонев: Г-н Георгиев се държи все едно ГЕРБ на управляват от 18 години, и то пълно мнозинство в Общинския съвет, държи се така все едно те са били вечно опозиции и сега тепърва ще показват какво могат. Истината е, че ние ги видяхме те какво могат, защото казусът с некачествените ремонти, той въобще не касае само жълтите павета. До утре мога да ви изброявам знакови проекти на Столична община под ръководството на г-жа Фандъкова и ГЕРБ, които се разпадаха още преди да са построени или непосредствено след като бяха построени. Всъщност дори 2017 година, ако ви припомня, когато се случи един от най-големите протести с искане за оставка на госпожа Фандъкова, организиран от "Спаси София“, поводът беше именно некачествения ремонт на бул. "Дондуков“. Достатъчно е да припомним Цариградско шосе – проект, който месец си наред тормозеше трафика в София и караше софиянци да висят в огромни задръствания докато се ремонтира, и буквално зимата след ремонта започнаха да се появяват пукнатини, и днес бул. Цариградско шосе въпреки инвестираните 20 милиона по нищо не личи, че е бил някога ремонтиран булевард.

Аз си спомням, че имаше и време, в което се казваше "Цариградско море“.

Борис Бонев: "Море“, точно така.

Но да се върнем на жълтите плочки. Всъщност така се смята в момента, че гафът е дошъл от предписание на Министерство на културата, тъй като плочките са единична урбанистична и архитектурно-строителна културна ценност. Съответното предписание е целяло да има само пясъчна основа без други смески, както се предлага в момента от г-н Джоргов, на смола например, за да бъдат запазени. До каква степен може наистина институциите да прехвърлят вината една на друга, и никой обаче да няма поеме финално?

Борис Бонев: О, Столична община умее много добре да прехвърля вината на всеки друг, но не и на себе си. Истината обаче е съвсем различна.

Каква е тя?

Борис Бонев: Първо, конкурс за ремонт на тази част на София, това е т.нар Зона 4, беше проведен 2014 година. Тогава беше спечелен от студиото, което изработи проекта и за "Граф Игнатиев“,  друг безобразен ремонт, който беше извършен. Имаше изключително дълго време, в който този проект се работваше, доработваше, преработваше и какво ли още не. Все време, в което ако в общината имаше компетентни хора, на които им пука за това как ще изглеждат жълтите павета, щяха да направят всички необходими стъпки, включително с Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, така че да гарантират технология, която да може да позволи тези павета да бъдат наредени както трябва. Аз съм си донесъл и аз ще ви оставя тези документи, защото смятам, че ще ви бъдат доста интересни, донесъл съм становище на "Спаси София“от 13 страници, изпратено на 26 февруари 2020 година - преди повече от три години. Искам само да ви зачета в т.нар. генерални забележки, които ние имаме към проекта. Там пише: "Не е ясно по каква технология и какво точно означава терминът "частично репариране на съществуващите жълти павета“. Площадът има нужда от цялостен ремонт на емблематичната настилка, тъй като частичното пренареждане ще доведе до кръпки и пропадания.“. Това е преди три години и половина или две години преди да започне същинската част на ремонта. Какво означава това? Предостатъчно време да се коригира всичко, което е можело да доведе до този очакван резултат. Общината не си мръдна пръста и сега просто си търси друг виновник.

Ще задълбаем още в причините за случилото се, ще се върнем и 100 години назад, за да видим тогава, когато София има амбицията да бъде сред модерните европейски столици, колко институции и хора са се обединили, за да стане това, и то с 100-годишен резултат. В деня на маратона – 23 април, това, което се видя, всъщност са огромни пробойни на втори път ремонтираната настилка с жълти павета. Всъщност само седем месеца ли й стигнаха, за да се развали ремонтът на ремонта, или деструкцията започна още почти веднага?

Борис Бонев: За огромно съжаление, ние предвиждахме, че един месец ще отнеме, за да се появят първите проблеми, те се появиха на първата седмица и от тогава нещата стават все по-зле. Общината едва сега говори за нов ремонт на ремонта, просто защото беше зима и нямаше как. И да беше извършен такъв, отново резултатът щеше да е същият.

Започнахме с причините, със заданието. Какъв е проблемът в заданието, според вашата експертиза?

Борис Бонев: Не само за жълтите павета, а за всички ремонти в София големият проблем е, че обикновено общината не знае какво иска. Аз съм виждал задания за проекти – да, вярно, в по-малък мащаб и обем, отколкото е ремонтът на жълтите павета, от буквално две изречения. От тип: "Направете кръгово кръстовище тук“. Точка. Какво искаме обаче от това кръгово кръстовище, какви цели искаме да постигнем? Дали да има удобно, безопасно пресичане на пешеходци, дали да има велоалеи, дали да има градски транспорт – нищо от това не се уточнява. Когато ти нямаш едно подробно, добро задание, където ти да опишеш максимално добре какво искаш като община, тогава разбира се, че проектантите, особено с принципа да се дават проектите на инженеринг и въобще строителството, те започват да си правят каквото им хрумне. Много често сме хващали действащи проектанти с пълна проектантска правоспособност, които не познават наредбите, по които проектират, и то драматични разминавания между това какво е записано в законодателството и те какво правят в проектите си. Сигнализирали сме ДНСК, сигнализирали сме редици институции, разбира се, без никакви или почти никакви последствия.

Да се върнем на жълтите плочки. Какъв беше проблемът в заданието?

Борис Бонев: Проблемът в заданието беше, първо, че се говори за частична "репарация“ на част от паветата, говори се за едни 900 квадратни метра, без да се уточни къде са тези 900 квадратни метра. Нямаше първоначално проучване всъщност в кои части има нужда от пренареждане. Нямаше анализ, предвид че тук не говорим за жълти павета, които са оградени от бордюри от двете си страни в рамките на една улица, където е много по-лесно, така да се каже, да заходиш с полагането на паважа, а говорим за едни огромни открити пространства, като площада пред Народното събрание. Трябваше да бъде направен анализ откъде точно трябва да започне репарацията, как да бъде подведено, превръзката на паветата и т.н. Ние още 2019 г., между другото, подготвихме и подарихме на г-жа Фандъкова Наръчник на павьора, защото в екипа на "Спаси София“ имаме хора, които включително са сертифицирани павьори в Германия, които базирайки се на немските правила и учебници, подготвиха този Наръчник на павьора. И там има и част за жълтите павета, разбира се, с какъв тип настилка, как трябва да бъде уплътнена земната основа, по какъв начин трябва да се редят паветата. Обръщам внимание, че имаше места, в които фугите между паветата, които трябва да са буквално милиметри, бяха по 2, по 3 сантиметра и вътре бяха насипани с пясък. Т.е. при първия дъжд, после заледяване, тежкото движение, което така или иначе има отгоре, е нормално при нестабилна, недобре уплътнена основа, недобре положена по технологията за полагане на подобен тип керамични павета превръзка – така се нарича начинът, по който всъщност се полагат самите павета, е нормално после да следват тези нарушения, които виждаме в момента.

Обикновено обвиняват "Спаси София“, че само критикува. Дори в Наръчник на павьора има нещо, което на мен ми звучи иронично – дано кметовете не са го възприели така. Всъщност вие имате ли ваша концепция какво да правим с жълтите плочки в центъра на София? Не че не съм я чела, питам го заради слушателите.

Борис Бонев: Имаме, разбира се.

Мога да кажа и къде да я намерят всички, да.

Борис Бонев: И на spasisofia.org, и на planzasofia.bg. Всъщност…

Точка 1.7.

Борис Бонев: Точно така. "Спаси София“ през годините сме изпращали над 170 становища с конкретни технически препоръки за различни проекти, как те да се случват по-добре. Защото когато говорим за некачествените ремонти, има хора, които обикновено седят отстрани и наблюдават, и говорят с общи приказки, трябва да има контрол, трябват добри проекти, но когато стигнем до конкретиката, изведнъж тях ги няма. Докато ние винаги коментираме и с конкретика, включително чисто технически детайли, какво и как трябва да бъде направено, когато не сме съгласни. Иначе няколко са стъпките, за да гарантираме, че ще има качествени ремонти. Първото, както казах, е общината да знае какво иска и след като знае какво иска, много точно и подробно да опише какво иска. Второто е да се изберат проектанти, които това, което общината иска, да го претворят в законно – нещо като проект, а не в нарушение на общинските наредби. Тук отново общината има голям интерес и роля да контролира дали законодателството е спазено и технологиите са спазени. След като имаме готов проект, трябва да се направи честна обществена поръчка, в която печели не "нашата“ фирма, а най-добрата фирма. И много важно нещо – в изискванията, техническите изисквания в обществените поръчки трябва да бъдат заложени задължителни стандарти за изграждане на различните технически елементи на инфраструктурата в града. Давам пример, защото това се завъртя в последните няколко дни. Има приет стандарт за настилките и тротоарите в София. Приехме го ние, общинските съветници, миналата година. Седем или осем 7 месеца, откакто този стандарт е в сила, а няма нито един тротоар, ремонтиран в София по него. Защо? Защото въпреки моето изрично настояване да бъде записано, че този стандарт е задължителен и той трябва да влезе като задължителен елемент и в обществените поръчки…

Не ми казвайте, че един стандарт е препоръчителен.

Борис Бонев: Препоръчителен е.

Това не е стандарт.

Борис Бонев: Именно, това не е стандарт.

Идва лятото на 2023-та с всички ремонти, които ще разпукат отново от центъра на София, и не само. В средата на май всъщност започва поредния ремонт на жълтите павета. Сега към идеите, за това какво всъщност трябва да се направи, така че да устойчиво и ако може поне столетно, както е било в началото на ХХ век. В разговора включваме и Христо Станкушев от "Екипът на София“. Здравейте.

Христо Станкушев: Здравейте.

И с Борис Бонев се чувате?

Борис Бонев: Чуваме се, да.

Христо Станкушев: Чудесно. Привет, Борис!

Борис Бонев: Привет, Христо!

Нека да започнем сега с вашите експертни идеи. Обикновено общината ви обвинява, че повече критикувате, отколкото предлагате. Това обаче, което предлагате, би трябвало да стройно устойчиво и да търпи освен критика, и ударите на времето. Нали така? Първо може би "Спаси София“, г-н Бонев, да кажете каква е вашата идея?

Борис Бонев: Нашата идея, както споменах: подробно задание, добри проекти, които да бъдат контролирани, честни обществени поръчки.

Конкретно за жълтите павета?

Борис Бонев: За жълтите павета просто трябва да се направи ново пренареждане на павета, спазвайки технологиите за редене на жълтите павета.

На всички? Защото в "План за София“ пише, че вие искате да ги смените, да предговорите техния статут.

Борис Бонев: Нищо подобно.

А какво?

Борис Бонев: В "План за София“ ние просто сме маркирали факта, че жълтите павета не са подходящи настилка и за ходене, и за шофиране, и за каквото и да било друго. И това означава, че трябва да преосмислим може би функциите на булевардите и улиците, върху които има жълти павета, например да се опитаме да намалим трафика, който минава оттам, като изградим…

Т.е. да станат пешеходни зони?

Борис Бонев:  Или пешеходни, или да се намали чрез изграждането на ринговите булеварди така, че 55% от транзитния трафик в центъра на града, който в момента минава по жълтите павета, да почнат да минава по ринговите на София.

Т.е. старите жълти павета легендарните си остават, работим с тях, но се пренареждат всички?

Борис Бонев: Разбира се, но имайте предвид, че запаси от жълти павета няма.

Те вече не се произвеждат.

Борис Бонев: Те вече не се произвеждат. Голяма част от жълтите павета в момента не са в добро техническо състояние, те са изпочупени. Ние сме направили опити и сме се свързани с градове в Унгария, където има доста оригинални жълти павета, тъй като там се произвеждало първоначално този тип материал. Там те не са културна ценност, поради което водим разговор евентуално Столична община да закупи определени количества в добро състояние, плюс лично аз на предишен или по-предишен, вече забравих, те доста често се сменят зам.-кмет по културата, са му изпратил над 10 адреса в София, в които дворове са наредени с жълти павета. Уточнявам обаче, че през 80-те години е било напълно легално и възможно да си закупите жълти павета и да си ги наредите в двора.

Ние излязохме  с идеята Столична община да се свърже с тези собственици. Това са поне едни 300-400 квадратни метра, да се свърже с тези собственици и да предложи откупуването на тази настилка, за да има резервни за пренареждане.

Нека да включим господин Станкушев. На "Екипът на София“ каква e идеята по отношение на статута на тези павета? Дали наистина те трябва да бъдат културна ценност? В крайна сметката те отнесоха доста чукове, лепила, насипване, принареждане. Честно казано в момента меко казано не изглеждат добре. Какво мисли "Екипът на София“?

Христо Станкушев: Благодаря, Ива. Жълтите павета са паметник на културата, т.е. те имат местно значение, имат съответния статут. Това не е отворен въпрос, тази тема е завършена още 2016 година с малки корекции 2017 и 2018 година. Ние всички сме се съгласили, че те са такава културна ценност, и оттук нататък ние можем само да ги пазим и да изпълняваме препоръките, и в зависимост от възможностите, които дава закона, да изграждаме зони, които да са подходящи за използване отгоре. А това, което е важно според мен в този разговор, е да сложим на историческата бележка, защото може би много хора не си дават сметка, че говорим за една ценност, която е практически стартирана като проект 1906 година и реализирана в рамките на три години от 1907 или 1909 година. И говорейки сега в контекста на съвремието, тогава е имало комисии, които са изпълнявали контрол, парите не са били плащани, дори авансово докато нали не се стигне до финализиране на проектите. Много важен детайл е тогава преди 100 и кусур години кмета Мартин Тодоров, който това е една от неговите сериозни инициативи, а както знаете преди 100 години градът ни не е имало улици, имали сме калдъръми и кални пътеки, по които сме се движили, и жълтите павета са били едни голям жест, с който София искала да покаже ние искаме да се присъединим към цивилизацията, западния свят, да покажем…

Че принадлежим към модерните европейски държави.

Христо Станкушев: … Абсолютно, къде се намираме. И някак си в момента въпросите, които коментираме, трябва да бъдат сложени на фона на перспективата, че тогава се взима заем с 50-годишен срок за 35 милиона златни лева, докато сега ги имаме заем от 80 милиона лева, Борис може да ме поправи с цифрата, който от Столична община взима, който е само за поддръжка и ремонт на текущите тротоари. Т.е.  размера на амбицията и на желанието ни, любовта ни към града толкова се е редуцирал, някак си сме свикнали със сивите си дрехи, със старите си обувки, и това е нещо, което коренно трябва да се промени. Тогава вече жестът, който…

Извинете, че ще ви репликирам, защото размерът на амбициите не се е намалил, но най-вероятно се е променил като посока. Защото Европейската прокуратура се самоосезира, че има злоупотреба със средствата, които са предоставени от Програма "Региони в растеж“ точно във връзка с възстановяване на стария ни център. Да не излиза така, че просто интересът е станал друг? Риторика.

Христо Станкушев: Това не мога да ви отговоря, това има съответни органи. 

Говорим за едни 6 млн. лева, които да, за които в момента текат разследвания разбира се, но е неприятно да установим, че нещо което е свършено зле и продължава да се ремонтира и да се преремонтира, всъщност е обект на разследване на Европейската прокуратура.

Христо Станкушев: Да, и се надяваме да излязат резултати, така че да стане ясно. И тука връщайки към началото на интервюто, което направихте, ние следим тия ремонти като един сериал филмов, който тип "Далас“ или "Дързост и красота“, нали, който толкова ни е втръснал тоя сериал, толкова е досаден, но той продължава да е там. Всеки ден когато си пуснеш телевизора, за пета година по ред ремонтираме "Шишман“, отново чакаме да се стопли времето. И тук е много важно да кажем какво правим от тука нататък с тези павета.

Нека да се съсредоточим в тази зона на разговора след малко, защото много ми се иска от ефира на Радио "Фокус“ да потекат едни конструктивни идеи съвсем конкретно за центъра на София, за жълтите павета и затова, което в крайна сметка е родено, за да се гордеем. Но нека да изсветля сега един разговор, на който станах свидетел, което говори, че темата, която водим в момента с общинския съветник Борис Бонев, силно вълнува нашите слушатели, тъй като Жоро – нашият тонрежисьор веднага ребром му зададе въпроса кога ще се върне нощният градски транспорт. Няма да отваряме тази тема, не искам да ви разочаровам. Знаем мнението на г-н Бонев, че това трябва да се случи, знаем мнението на приятелите на Жоро и всички софиянци, че това трябва да се случи. Но ние си имаме фокус и тема…

Борис Бонев: Аз само да кажа: ще се случи веднага след изборите, и това ви го гарантирам и обещавам 100%.

Което означава, че сте ги спечелите 100%?

Борис Бонев: Също така.

Така излезе. Добре.  Христо Станкушев обаче от "Екипът на София“ също е на телефонната ни линия. Съвсем конкретно, г-н Станкушев, средата на май – това казаха от Столична община вчера, ще започна поредният ремонт на ремонта на ремонта. Ако се върши по същия начин, със същите предписания, макар че зам.-кметът по транспорта Ангел Джоргов също така вчера каза, че се прави нещо ново, експериментално и вече ще има смола в него. Но във всички случаи това ли ще бъде окончателният ремонт според вас, дали в момента сте спокойни за това, което отново ще се случи в централната градска част? Г-н Станкушев, първо към вас.

Христо Станкушев: А това мисля, че е ироничен въпрос, който задавате.

Напълно сериозна бях.

Христо Станкушев: Добре, ще го приема като напълно сериозен и ще отговоря напълно сериозно на него.  Процедурата, по която ще бъдат ремонтирани за пореден път паветата, е строго записвана в Закона за обществените поръчки. Към нея има проект с технически спецификации. Когато възложителят, в случая Столична община, реши да промени предписанието и да каже: "Досега сме ви възложили това, обаче сега смятаме, че е много по-добре да направим нещо друго“, дори изпълнителят да изпълни тази поръчка, става изключително трудно проследимо кой след това ще бъде виновен, ако нещата не са със съответния резултат. Не съм сигурен въобще и гаранция дали ще има, защото изпълнителят няма да я изпълнил проекта, който е спечелил по ЗОП. И става една страхотна каша. Честно казано, говорейки си отново за сериали, мисля, че е време сериалът просто да спре и да се откажем, докато не се намери някаква качествена група от експерти, хора, имащи желание да оправят нещата така, че да не се налага да правим ремонт на ремонта, и да отворим тази тема.

Т.е. вие предлагате общината да се откаже в момента да продължава тези ремонти до местните избори и да са направи една нова експертиза и задание. Правилно ли разбрах?

Христо Станкушев: Този процес, който е отворен в момента, трябва да бъде затворен по някакъв начин с възможно най-малко щети, и да бъде отворен в подходящ момент, когато сме сигурни, че такъв капацитет имаме и можем да изпълним нещата. Защото ние иначе редуваме и гледаме на боб със стискане на палци. Не е сериозно да очаквате, че някой ще ви отговори, че ей този път вече, ама наистина ще се получат нещата. Това е абсолютно несериозно.

Т.е. вие смятате, че това отново една хроника на една предизвестена смърт, каквато книга има?

Христо Станкушев: Няма да е смърт, защото паветата са надживели бомбардировките Втората световна война…

Не, за ремонта говоря.

Христо Станкушев: Надали някой управленец в града ще успее да убие паветата след като бомбите не са ги отбили. Не е смърт, просто е пауза, докато се стигне до възможност да бъде намерен такъв капацитет, че те да бъдат /…/. И аз също, като Борис, вярвам, че това ще бъде след изборите есента.

Много благодаря на Христо Станкушев от "Екипът на София“. Финални думи сега и от Борис Бонев: ще се кандидатирате ли за кмет?

Борис Бонев: Това не е решение, което взето. Ние разговаряме с "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ за съвместно явяване на изборите, съответно когато сме готови да обявим кой ще общият кандидат на тези три партии, тогава ние ще го обявим, заедно с програмата, с екипа, с целите и приоритетите, които искаме да постигнем в София. Аз съм изключително щастлив от този факт, има абсолютното разбиране и от трите формации, че след 18 години ГЕРБ в София ние нямаме право на грешка, и ние трябва да покажем, че нашият град може без ГЕРБ, първо. И второ, може и да изглежда, и да се развива, и да бъде много по-модерен, зелен, устойчив, красив и здрав.

Кога ще стане партия "Спаси София“?

Борис Бонев: В момента сме в процедурата. Ние няма да сме партия като всички останали, защото имаме 14-годишен генезис като гражданска организация, посветена проблемите на София. И като партия също ще останем посветени на проблемите на София, неслучайно името й е "Спаси София“, а не "Спаси България“. Така че оставяме верни на себе си, очаквам в рамките на следващите месец-месец и половина този процес да приключи, за да участваме равнопоставено на местните избори, да имаме възможност за листа и много други неща.

Борис Бонев от все още гражданско сдружение "Спаси София“ в студиото на "Фокус“.

Ива ДОЙЧИНОВА