Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей - Пловдив в интервю за "Фокус", за вярванията, забраните и пожеланията по време на християнския празник "Сирни Заговезни", или "Прошка"

Г-жо Георгиева, кажете какво повелява традицията, изобщо какъв е този празник?

Сирни Заговезни е един от много важните цикли пред Великденския период, защото започва постепенно да въвежда хората към дългите пости, за да може на самия Великден да настъпи едно изчистване. И те да посрещнат чисти и одухотворени възкресението. Сирница следва веднага след Месни Заговезни, където е последният път, когато  хората приключват с яденето на месото.

През Сирната седмица има доста забрани. Една от тях е жените да не перат и да не простират бялото пране, за да не бие градушка. И всъщност, трябва да запомним, че това са едни празници на прехода от зимата към пролетта, всичко се прави, за да може човек да се изчисти. Всичките обичаи са продуциращи, за да може да си иде зимата и да се установи отново природата. Едно двойно възкресение в природен, и в човешки аспект вече със самия Великден. През Сирница можем да отбележим едни много важни етапи на самия празник, които се случват. Той е плаващ празник и винаги зависи от датата на Великден и се изчислява 7 седмици преди великденската дата.

При Сирница имаме обредна трапеза, която включва различни храни, вече с изключване на месото, но това е също последната седмица, в която се ядат яйчни, сиренени и млечни продукти. Баница със сирене, пити различни, баницата е абсолютно задължителна за Сирница, рибници се правят също.

Другият важен елемент, който и до ден-днешен вече може би възобновяваме в много от семействата, защото той включва и децата, това е прошката с хамкането. На един дълъг червен конец се връзва халва, която е въведена в по-късно време в началото на ХХ век. Иначе в миналото, в много райони е било с яйце или сиреново парче. И на този конец, на една дълга пръчка децата се надпреварват, без да докосват с ръце парчето, кой ще го хване.

Какво символизира това, какво означава да хванеш хамката?

Това се прави абсолютно за здраве, за буен растеж. За да растат децата, това да се пренася в дома и всичко в дома. И другото, което е много важно в този обичай е, че конецът от това хамкане се запазва и той се използва за гадателски практики и за лечение. Някои жени го изкаряг и по това тълкуват какво ще се развива. Да речем за животните - ако гори бързо конецът, значи няма да има проблеми с животните, те ще раждат много, ще има приплод. Същото е и за растенията, ако къщата е със земеделска насоченост. По конеца, който е от Сирница, се гадае.

В нашата практика народна, много от обичаите са свързани със скътаването на тези неща и се гадае по тях. А яйцето се запазва за лекуване, това яйце, с което се е хамкало. То се пази за лекуване, особено от уроки и от главоболие. Слага се в храната на децата. Когато пък животните боледуват, от него се отчупва парче и се замесва с кърмилката на животните.

Следващият елемент от този празник, това са така наречените ортошки или оратници. В различните части се наричат различно, но това е паленето на големите огньове, които се прескачат за здраве и за плодородие. Но и още един елемент се вкарва, понеже в миналото е имало много често проблеми с различни гризачи, с гущери, с бълхи. Тези огньове се водят период, в който се изчистват къщите, за да не ги нападат мишки, гущери, бълхи, както и за змии.

И третото, в някои райони се правят и двата елемента с огньовете и с напълване на мехове с катран, които се въртят на високо и по същия начин, посланието е едно и също - да се запази пространството, да се очисти със силата на огъня, със силата на топлината и светлината да се изчисти пространството.

Защото зимата имаме много периоди на тъмнина и хаос, особено прехода на годината.

И всичко това с кукерските празници, които следват. Започват от Сирница и кукерите, освен всичко друго. Всичко това е да се изчисти годината, краят на зимата и да се възвести идването на новия живот, на пролетта. Защото пролетта носи слънце, носи земеделието, всичко се възражда наново. След като има храна има и живот.

И третият елемент, това е със чилкането на стреличките, които правят.  Особено младежи, които имат някаква закачка с дадени моми, те се качват на високо и обстрелват нейната къща. Това е един много закачлив, пълен с такива сексуални даже закачки към самото момиче. Освен хвърлянето на стрела, за да покажеш кой си избрал, това са закачки с абсолютно еротичен подтекст и никой в този момент не се сърди. Тежко и горко на къщата, в която се хвърли, защото не един и два пъти са засвидетелствани пожари. Домашните на момичето по цяла вечер са в двора, за да гасят падналите стрелички.

В Бургаско и Хасковско, и Ямболско даже регионите, където имат един много засилен обичай на зора или на гора. Но всъщност в какво се състои обичаят? Младите, само младежите, излизат на кръстопът или на висока поляна и се обръщат на Изток към Слънцето и всъщност отново започват да припяват песни за пробуждането на природата. Този обичай е изцяло още едно повикване на възраждането на тази природа в пролетта.

В Западна България пък се правят люлки, където участват само неомъжени момичета, те се люлеят, съответно с наричането в семейството да се съберат младите. В Родопите, нашият регион, правят една много интересна арка от зеленина и под нея минават неомъжените момичета и сеят с пшеница. Този обичай всъщност е, за да не ги залюби змей. Има такава опасност докато разрешат женитбите чак на есен. Защото в летния период и съответно през Великденските пости, след това и идващото лято, когато е работен сезон, сватби не се правят, за да не се разсейват хората. И чак през есента са възможни сватбите. И те правят този обичай, за да не може змей да похити момичето, което е за женитба.

Това за нашите родопски села ли е валидно?

Да, в нашите родопски села и съответно отиваме към граничната част, даже с границата с Пирин. В Пиринско много дълго битува вярването, че змеят продължава да живее там, в селата в Гоце Делчевския регион, където се вярва, че змеят е пазител на селищата. И му правят специални ритуали за умилостивяване, за нахранване и почитание към него.

Най-важната част, за да стъпиш в дългия пост и за да се пречистиш, е прошката, които се иска от млади към стари и съответно от младоженци към кумове. И така всеки отива и целува ръка на по-стария и с думите "Прощаваш ли ми?" “Простено да ти е" се влиза в дългите 7 седмици до самия Великден. За да може всичко в човешкото същество да е изчистено - освен чрез храната, която да няма блажно, така и духовно да се изчистят хората.

Но най-интересните неща, които можем да кажем в народната култура, които следват тази седмица след Сирница, до следващата Тодорова неделя е, че до Великденския цикъл, всяка седмица е натоварена с различни народни поверия, от пожелателни, до забранителни.

Та следва Песи понеделник, в някои райони го наричат Чист понеделник. Защото в някои райони това е гоненето на бяс от кучетата, а в други като Пазарджишко, Клисура, в полите на Родопите, е почистване на къщата изцяло. И след това се запалва самата метла, с която е била почистена къщата, за да може всичко лошо, което е било в този зимен период да се изчисти и да започнеш на чисто.

Следва Черният вторник, където нищо не се прави, защото се счита за един от най-лошите дни в годината от всички вторници. Затова се казва, че деца, които са родени в тези дни, ходят нещастни.

Следва Лудата сряда, където се смята, че в тези преходни дни, преди да се е очистил човекът, може да го обладае Дявола и съответно да разполови ума му от тялото, затова е Луда сряда.

Въртоглавият четвъртък - вярва се, че е много опасен и за хората, но и за животните, където могат да станат щуроглави, както казват старите хора. И съответно да загубиш добитъка от тази болест по животните, която в някои райони се прави очистване с много странен ритуал в гората, с млади мъже и с огньове. Млади мъже, които са съблечени голи, но това е един сложен ритуал, който се е правел само в миналото естествено.

И накрая стигаме до една Светла събота или Тодорова събота, където младите булки, особено, които са вече женени, раздават специално приготвени колачета, с подскачане и цвилене, имитирайки кобилките, с пожеланието да имат лесно раждане, когато дойде времето. И другото, което се прави - за животните се варят царевица с различни бобови култури и семена, за да се сложи в зобта на конете и на другите копитни животни, за да са здрави. Защото знаем, това е абсолютно важно за селския човек и земеделеца.

А в Клисура има едно много интересно поверие, че жените си мият главите на този ден, със сложен във водата жив плет, после го вплитат в плитките си конско петело, за да могат да се пазят от гръм по този начин. Защото този период е свързан всъщност с много градушки и гръмотевици и много хора са си отивали ударени от гръм.

И най-веселата част са кушиите с надбягванията. И който спечели, бива награждаван и цяла година носи титлата на първенец. И съответно се знае, че животните му ще са здрави, къщата му ще благоденства и всичкото благо ще е струпано върху него.

В общи линии това е една цяла седмица, която носи много силен заряд за започване на периода на прочистване на наслагваните хаосни сили. И за извикване на новото време и плодородието, възраждането.

Значи веднага след Сирни Заговезни е Тодоровден?

Да, да, следващата седмица. Значи, ако на 17 т. г. се пада Сирни Заговезни, защото той е плаващ този ден, на следващата седмица е Тодоровден.