Доц. д-р Константин Гроздев, основател и председател на Българското дружество по бариатрична хирургия и член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания, в интервю за предаването "Здравето на Фокус" на Радио "Фокус"  

В рубриката "Топ специалист" ви срещаме с доц. д-р Константин Гроздев, провокирани от Юлия Андонова, която пожела да ни разкаже своята лична история и срещата с д-р Гроздев и екипа специалисти, които променят живота й.  

Здравейте, д-р Гроздев. 

Здравейте, много ми е приятно. 

Помните ли Юлия Андонова? Какъв беше нейният случай от медицинска гледна точка – типичен, тежък или? 

Разбира се, че помня Юлия. Тя е толкова чаровна и симпатична пациентка, която няма как да забравя. Юлия мога да я дам за пример като пациент, защото по-голямата част от пациентите, с които се срещам и които лекувам със затлъстяване, за съжаление идват в много напреднал стадий на това хронично заболяване, когато и моите усилия, и на моите колеги за лечението на техните проблеми е доста по-трудно. Юлия е типичен пример за перфектен пациент, който осъзнава своя проблем от самото начало и още от много рано се бори да се справи по най-различни консервативни методи, които съществуват. Разбира се, това до известна степен я беше демотивирало, защото срещата й със специалистите, които преди това са се грижили за нея, като ендокринолози, диетолози, не са успявали да се справят. Проблемът на на Юлия всъщност е нейният метаболизъм. Затлъстяването е хронично заболяване, в основата на което стои болест на метаболизма им. 

Вие сте хирургът, който прави бариатричната или метаболитната операция. Доколкото знам, и двата термина са приложими за случая. 

Точно така. 

На практика какво се случва? 

Тази операция лекува хроничното заболяване затлъстяване и свързаните с него други придружаващи заболявания в рамките на метаболитния синдром, които са: на първо място, захарният диабет тип 2, високото кръвно, високия холестерол и триглицериди, омазняването на черния дроб. Затлъстяването е рисков фактор за тези заболявания и обикновено пациентите със затлъстяване имат и тези съпътстващи проблеми. Метаболитна хирургия е хирургичният метод за лечение на този проблем, който го лекува в същината му. Затова се казва "метаболитна“ – защото лекува метаболизма на тези пациенти. 

Как се определя за кой пациент е подходящ този вид хирургия? 

По най-различни критерии. Основното, по което ние съветваме пациентите да потърсят вече специализирана медицинска помощ, са килограмите или съотношението  – индекс на телесна маса се нарича, между ръста и килограмите на пациента. Когато тези хора са някъде около 100 кг или малко над 100 кг, мъже и жени, очевидно имат някакъв проблем с килограмите. Добре е да потърсят специализирана медицинска помощ. След което трябва да се направят редица изследвания – правят се консултации с кардиолог, пулмолог, ендокринолог, и в крайна сметка по определени критерии се преценява стадият на това заболяване. По-напредналите стадии подлежат на хирургия. 

Дотолкова, доколкото ние сме чували за този вид операции, обикновено ги свързваме с естетическата хирургия – нещо като липосукция, нещо като пластична операция... 

Груба грешка. Прекъсвам ви веднага – груба грешка. Това е грешка на обществото. Това е наслагвано донякъде и от лекарите, и от погрешно говорене в медиите. Затлъстяването няма нищо общо с естетиката, с естетичната хирургия. Затлъстяването е болест. Това е болест на метаболизма. И съответно лечението и хирургията, която се прилага в тежките стадии на това заболяване, няма нищо общо с естетичната хирургия. Не е нито липосукция, нито е някаква корекция на някаква мастна тъкан или на нещо подобно. Това са операции върху стомаха и върху червата, които променят метаболизма. По начина, по който се извършват операциите – т.нар. безкръвна хирургия или лапароскопска хирургия, може донякъде да е заблуждаващо за хората да си мислят, че е нещо леко. То е леко за пациента, защото безкръвните операции имат много предимства - основно това, че нямат почти никаква следоперативна болка, възстановяването е много бързо, няма никаква инвалидизация, в рамките на един-два дена след операцията пациентът си е абсолютно нормален и може да си изпълнява нормалните ежедневни дейности. Но като операция това е сериозна хирургия и изисква специализиран екип, който да подготви пациентите, и съответно и хирургичен екип, който да извърши тези операции и проследява тези пациенти. Защото затлъстяването е хроничен проблем. Като всяко хронично заболяване, то изисква дългосрочно проследяване и лечение. 

За какъв период от време след операцията пациентът успява да загуби килограми и колко килограма, да речем за около година може да загуби след операцията? 

Вижте, аз много често казвам на моите пациенти, че този проблем не е битка с кантара. Това е операция, която променя живота им. Те трябва да разберат, че трябва да променят хранителните си навици, трябва да променят начина си на живот, това да се движат повече. Това си остава задължително, независимо от това, че се е оперирал пациентът или не. Операцията помага на тези хора да променят живота си. И да, наистина редукцията е значителна, тя допълнително ги мотивира и им действа мотивиращо. 15 кг е до първия месец, в зависимост, разбира се, и от операцията, и от това от колко килограма тръгва човек, т.е. колко е напреднал този процес. Някъде до шестия месец достига до 30-50 кг. Тази редукция е физиологична и нормална. И в рамките до втората година вече става все по-бавно и по-малко, и много зависи именно от това дали пациентът е променил своите навици и пациентът участва в добрите резултати от операцията. И тук отново искам да похваля Юлия, защото тя и в това отношение е перфектна. Операцията само й дава началната стъпка за това тя да успява, но в момента тя е съвсем друг човек, съвсем друг начин на живота има – тя спортува, има определен хранителен режим и се наслаждава на живота си. 

Смята се, че хората с наднормено тегло задължително и по правило много ядат. От своя страна пък точно тези хора описват живота си с фразата "Цял живот гладен и дебел". Къде е истината? Според данни на Световната здравна организация за 2022 г. 43% от хората над 18 години са с наднормено тегло, а 16% са със затлъстяване. За България тези проценти са съответно 55 с наднормено тегло и 25% - със затлъстяване. Как да разчитаме тези данни, д-р Гроздев? Проблем ли е затлъстяването в България и какво още повлича след себе си наднорменото тегло? 



Как може да разчетем едни толкова стряскащи данни – разбира се, че стряскащо звучи това нещо. Данните са застрашителни. Затлъстяването е бич, това е един от съвременните проблеми. Даже Световната здравна организация го нарежда наред с тютюнопушенето като основна причина за болестност и за доста последствия, които носи този проблем. 

Начинът на живот ли е основната причина за този проблем в световен план? 

Разбира се, има някаква генетична предиспозиция във всичко, но не при всеки пациент. Съвременният човек живее под стрес, има достъп до доста храни, които не са подходящи, липсва му физическа активност. Съвкупни са нещата, не може точно да се каже. То, ако се знаеше точната причина, нямаше да бъде такъв голям проблемът, защото Световната здравна организация прави най-различни профилактики в тази насока, за да ограничи разпространението на проблема, но през последните години тези данни, които вие казахте, се увеличават многократно. И нещо повече – увеличава се честотата на затлъстяване сред детското население, където всъщност е и големият проблем за България, защото България е на едно от челните места по детско затлъстяване в Европейския съюз. Т.е. проблемът продължава и точно заради това е сложен, защото е много комплексен. Да, вие казахте нещо много важно, което аз също държа да отбележа – че са сочени с пръст тези хора, че едва ли не е въпрос на тяхната воля и те не спират да се хранят, че са мързеливи и не спортуват. Абсолютно грешно, това е грешно говорене и е неправилно. За съжаление съществува и се говори и от специалисти, и от лекари. Това е непознаване на същината на проблема. Голяма част от моите пациенти имат по-добри хранителни навици от един човек, който е с нормално тегло, и спортуват, и се опитват всичко да направят, но просто е проблем на техния метаболизъм. Това, което те поемат като храна, не е много, но просто се трупа по определен начин заради техния метаболизъм и се натрупва под формата на мастна тъкан. 

Казахме още в началото, че това не е естатическа операция, и точно в този смисъл много бих искала да акцентирате върху това какви други са другите ефекти след операциите, освен редукцията на теглото, защото това е по-скоро страничен елемент, много други промени настъпват в тялото на човека. 

За един човек, който е 180 кг, със захарен диабет тип 2, на лечение с инсулин, с хипертония и три вида лекарства, с висок холестерол, с подагра и прием на лекарства за подагра, с омазняване на черния дроб, с евентуално стави за смяна, неговият живот е пагубен. Ако той не направи операция, вероятността да му се случи нещо, като това да загине от инфаркт или от инсулт, или да падне някъде и да се обездвижи, да не говорим, че затлъстяването е рисков фактор за рак, всякакъв вид рак, с всякаква локализация – за такъв един човек… аз такъв живот не мога да си го помисля как живеят тези хора. Докато операцията – всичко това, което го изброихме, дава шанс на тези хора да редуцират тегло е най-малкото: ремисия на захарния диабет тип 2, намаляване на лекарствата за кръвно, намаляване или изобщо спиране на лекарствата за високия холестерол, облекчаване на ставите, позволява им да достигнат до операция за смяна на ставата. Ако това са да кажем жени в детеродна възраст, една такава операция ще подобри тяхната репродуктивна функция, те ще могат да забременеят много по-лесно, отколкото ако са в тези килограми, ще могат да износят един здрав плод, след това раждането ще бъде много по-лесно. Във всички аспекти операцията има само предимство. 

Масова практика е обаче много хора да пътуват за този вид операция в Турция или пък за други страни. България може ли да предложи адекватно медицинско обслужване, съотнесено към световните стандарти? 

Голям проблем е медицинският туризъм, особено свързан с болестта затлъстяване и бариатричната хирургия. Това е проблем на всички държави, включително и България. От този проблем си изпратиха и доста развити страни, като Великобритания. Много зачестиха случаите на пациенти от Великобритания, пътували до Турция и други държави под формата на медицински туризъм, с доста усложнения от тези операции. Това, което мога да кажа – че в България тези операции се извършват вече повече от 10 години. Има формирани екипи – един такъв е този, който аз съм създал в болница "Света София", където сме референтен център за лечение на този проблем. Референтен център означава, че всичко се прави по световен стандарт. Признат сме като такъв на международно ниво, така че операциите се извършват така, както трябва да бъдат извършвани. Съветът ми към пациентите, които смятат да направят медицински туризъм и да отидат за такива операции в чужбина, е да знаят, че това не са операции просто така да отидат и да направят една операция, а са свързани с редица прегледи и консултации, които трябва да бъдат извършени преди това, да знаят, че операцията все пак е операция, и когато те се върнат от съответната държава, се изисква някакво проследяване, най-малкото от хирурга, който е извършил операцията, защото ако настъпи някое усложнение, трябва да бъде третирано, а това обикновено го правя аз или моите колеги, когато идва човек от чужбина, което е трудно – в рамките на медицинския туризъм да се пътува веднъж на три месеца в някоя държава, за да бъде проследяван такъв един пациент. Така че това са моите препоръки и проблемите, които всъщност са големи. 

Росица АНГЕЛОВА