Протойерей Николай Георгиев е предстоятел на храм "Св. Неделя". По-малко известен факт е, че отец Николай е първият изповедник на престъпниците от Централния софийски затвор след промените през 1989 година. Той познава лицата от криминалния контингент може би по-добре от повечето редови полицаи.

"Църквата не е наказателница. Ние се опитваме да им отговорим с добро и това се усеща. Те знаят, че никой няма от духовниците да ги върже, да ги арестува, и да ги изправи в съда. Затова ние сме в позицията да искаме от тези, които имат правото да упражняват власт и порядък, да го правят. Иначе, накъде отиваме? Давате ли си сметка? Ние да организираме собствената си охрана. Това ще отвори една деликатна тема, която не е била повдигана. Дайте си сметка, че ако ние, духовниците се обърнем към мъжете-миряни около нас и им кажем "Мъже-миряни, елате и ни помогнете срещу просяците и бездомниците". Представяте ли си, ако някой ни се върже на този лош акъл? И да дойдат да правят групи за самозащита около храма, къде отиваме?", попита риторично пред "Фокус" отец Николай.

МВР задържа мъжа, поругал вечния дом на покойния Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, намиращ се под колонадата на столичния митрополитски храм "Св. Неделя". Гробът на патриарх Неофит вече е възстановен напълно в първоначалния си вид, но на вандалът сторил отвратително безобразие и го поруга, не му е за първи път. Вербална агресия срещу духовниците и служителите на храма е почти ежедневна.

"Когато миналата година бе декриминализирана просията и безделието, тези хора придобиха самочувствие и започнаха да стават нагли. Ние нямаме изпълнителна власт да въвеждаме в порядък битието на хората в центъра на София", разказва пред "Фокус" протойерей Николай Георгиев. С него разговаряме минути след като даде свидетелски показания по повод оскверняването на последния дом на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Протойерей Николай, за съжаление се виждаме по лош повод. Изключително грозната вандалската проява - поругаването на гроба на Патриарх Неофит. Говорихте вече пред медиите, успяхте ли обаче да помогнете на органите на реда с Вашите показания. Казахте, че този индивид сте го виждали и преди. 

Направих всичко каквото можах. До всичко до което се бях докоснал като познание, като записи от камерите, предадох на органите. Разпознаването на тази личност не е голям проблем, защото той и още 15-20 като него са тези, които обитават централната градска част, спят по градинките, повечето ги знаят кои са, някои ги знаят и по имена. Но ние като обект на агресия от тяхна страна ежедневно сме се срещали, сблъсквали, минавали сме през опити на диалог и всякакъв такъв вид социализация и ресоциализация, не успяваме. Така че да, отговорът е да. Всичко, което се изискваше от нас сторихме по отношение на органите на реда.

И преди е имало подобни инциденти. Обръщали ли сте се към тях, към органите на реда? Знаем Вашата позиция, че предпочитате това да не се превръщате в някаква игра на стражари и апаши. Също, че трябва църквата да е добра, предпочитате с мир да се оправят проблемите? 

Разбира се, църквата има послание за мир във всяко едно време, още повече през времето на Великият пост. Но по отношение на реда в града, тук  е площад "Света Неделя", това е централната градска част и църквата не може да организира и да отговаря за реда. Ние нямаме изпълнителна власт и нямаме, дори ако искате амплоато на хора, облечени в расо, които да въвеждат в порядък битието на хората в централната градска част. Ние сме потърпевши от редовната вербална, и дори физическа агресия на тези лица. 

Как отговаряте на нея? И сезирали ли сте преди полицията? 

Вижте, църквата трябва да е мека, църквата трябва да е тази, която да поема лошият дух в обществото, агресията в обществото. Църквата е място, където човек да влезе, да каже на Господ в молитва това, което има. Да предложи от себе си доброто, да се покае, да търси не изход от ситуацията, а решение на проблемите си и с Божия помощ да ги постига. Това е свързано с вътрешна борба - да подобрим себе си, да напредваме във вяра и благочестие, а не да отмъщаваме. Църквата не може да отмъщава. Мога да отмъщавам аз като личност, но като духовник - не. Още повече като част от тази църква, в името на Христос, която носи знакът и законът за помирението. Затова църквата не може да отмъщава и не може да е източник на агресия. Пак казвам, ние поемаме върху нас, за да не го връщаме в обществото или както казва Апостол Павел в посланието си до римляни, 12 глава "Отвръщайте и побеждавайте злото с добро". 

Съзирате ли Вие някакъв елемент на радикализация? И относно профила на извършителя на това поругаване, откъде идва тази агресия точно срещу църквата? Има ли религиозен мотив или някакъв друг? Знаем, че може и политически да се употребят фактите - както да се направи връзка с агресията на мигранти в центъра на София и други. 

Профилът на тези хора се променя към лошо според отслабване на законодателството. Когато миналата година бе декриминализирана просията и безделието, тези хора придобиха самочувствие и започнаха да стават нагли в искането си не само към нас, но към всички хора на площада да им бъде помагано. "Дайте ми пари, защото нямам". 

И в храма, и в храма се случва. Преди малко станах свидетел на това. 

"Нахранете ме, защото съм гладен". И на моя въпрос, защо искате от църквата храна, когато тук на 10-20-50 метра има няколко ресторанта. Защо не искате храна от ресторанти, а от църквата да искате молитва? Няма отговор. Защото тук е по-лесно. И сега ще ви дообясня, тъй като църквата няма изпълнителна власт, ние нямаме ордени, ние нямаме екип от хора, ние нямаме войнстващи радикални елементи, които да ни пазят на всяка цена. Затова достъпът до нас е абсолютно възможно максимално най-облекчен. И когато гробът на Негово Светейшество Неофит Митрополит Софийски, патриарх български стои на своя висок пост, когато стои на тази паметност, да е видно отвсякъде, да има свободен достъп до него. Първото, което такъв човек недоволен от живота си може да направи е, не да отиде и да нахули полицая, а да дойде и да посегне. Защото има висока трибуна, защото има много чисто място, място на което да посегне и то става с лекота. Тук няма никаква религиозна умисъл, тези хора не мразят Негово Светейшество, тези хора не мразят и нас, духовниците. Те просто искат нещо лесно да направят бързо, без много труд, да получат пари или без резултат да похулят някого. Това е профилът, за който става дума, и те не са много на брой. Защото слава Богу, софиянци, повечето българи са религиозно грамотни хора и знаят какво означава да се посегне на светостта на една памет, не биха си го позволили. Но тези хора, за които вече няма святост, защото злоупотребяват с вещества, вървят по пътя на най-лекото и най-лесното. Идват "Дай ми пари", или след това "Аз ще ти кажа после на теб кой съм, защото аз съм недоволен от живота си и ще ти го кажа на теб". Това е профилът. 

Малко популярен е фактът, че освен говорител на Светия синод във времето, освен, че имате изключително авторитетна международна дейност през годините. Наричат Ви първият изповедник на затворниците след промените, със специално сдружение се занимавате и сам основахте. Вие познавате криминалния контингент, може би повече от редовия полицай? 

Знаете ли, онзи ден за пореден път дойдоха трима души, изтърпели присъдата си в Централния затвор. Когато дойдоха, дойдоха при отец Николай да им помогне. Аз ги познавам не само по лице, познавам ги по име. Когато ги видя, разпознавам ги и естествено се опитвам да ги поведа по онзи път, аз така обичам да казвам, да са конкурентоспособни на пазара на труда и на пазара на доверието. Да започнат да работят, за да разберат цената на парите. Да започнат да работят, за да им е вкусна прехраната. Да започнат да работят, за да се усетят равни с другите, които работят. Не по-големи, не по-малки, не обидени, не изхвърлени от обществото, но равностойни. Той да каже също: "Ей, аз също работя. Плащам данъци и аз съм един като вас. Аз вече не съм онзи лошият, мога да дам добър плод за това общество". Провокирам ги, помагам им, казвам им това е добрият път. Тези, които се вслушват се вслушват, тези, които са затънали в злоупотреба с вещества, дори и да искат да слушат, не могат. Но при тях идва лесното, застават тук пияни, мърляви идват, "Помогни, дай да ям", след това "Не ми харесва как се управлява тази държава, в тази държава нищо не става". Идват и пак нас ругаят, никой друг наоколо. Има министерства, тук поне покрай нас има Прокуратура, Съдебна палата, Министерски съвет, Президентство, адвокатура, ресторанти, всичко има. Но не, те идват при нас, защото при нас достъпът е лесен и няма ответна реакция. Никой не им посяга, никой не ги хули. Ние ги съветваме, защото църквата е лечебница. Църквата не е наказателница. Ние се опитваме да им отговорим с добро и това се усеща. Те знаят, че никой няма от духовниците да ги върже, да ги арестува, и да ги изправи в съда. Затова ние сме в позицията да искаме от тези, които имат правото да упражняват власт и порядък, да го правят. Иначе, накъде отиваме? Давате ли си сметка? Ние да организираме собствената си охрана. Това ще отвори една деликатна тема, която не е била повдигана. Дайте си сметка, че ако ние, духовниците се обърнем към мъжете-миряни около нас и им кажем "Мъже-миряни, елате и ни помогнете срещу просяците и бездомниците". Представяте ли си, ако някой ни се върже на този лош акъл? И да дойдат да правят групи за самозащита около храма, къде отиваме? 

Доброволчески отряди, сещам се и за футболни агитки, които знаем, че лесно се организират. Така че може да стане страшно, прав сте.

Представете си църковна агитка, представете си църковна полиция, представете си полицейска църква?

Вие не искате това? 

Категорично не го искам. Искам мирът, благодатта, тишината, спокойствието и онази отговорност на всеки един от нас да спазваме порядъка, за да сме свободни и радостни в тази държава. Аз не искам много полицейско присъствие, аз искам много отговорност при всеки един от нас. Аз искам много свобода и много отговорност. Аз искам всеки един от нас да знае къде стои и според нивото на мястото си, да дава плодовете на труда си отговорно, мирно и благочестиво. Това искам. Знам че няма да го получа в пълнота, но не искам да участвам и в хора на другите, които казват "Много ред, много полиция. Оръжие на улицата, водни оръдия". Разбирате ли, това не го искам, това не е демокрация. 

Къде е балансът?  

Балансът е тук, в разума и в сърцето на всеки един. Господ ни е дал разум и ни е дал сърце. Ние можем да разберем по съвест къде балансът и къде е порядъкът. Всички искаме да се изкажем срещу несправедливостта на живота, но има начини това да се направи. И тъй като е времето на Великият пост, ние трябва като православни християни да се обърнем към себе си. Нарочно говоря императивно, трябва. То не е въпрос на съвет, то е въпрос на самопринуда. Малко да кажа на собственото си Аз: "Бъди кротък, бъди добър, използвай примерана Христос. Използвай примерът на Господ, а не на разбойника. Използвай примерът на Господ, а не на търговците в храма. Използвай примерът на Господ , а не на тълпата. Използвай примерът на Христос, който страда на кръста, а не на тълпата, която вика "Разпни, разпни го!" Тази моя вътрешна битка и борба е всекичасна, ежеминутна, всекидневна, за да съм това, което съм. Иначе, знаете ли колко е лесно да се радикализираме, да извадим тояги, пръти и тук да започнем да се самоотбраняваме. Докъде ще го докараме? Безобразие е това.

Хубави думи, и все пак обратно към прозата. Както Вие казвате - ние сме в позицията и да изискваме от изпълнителната власт, но и не искате засилено полицейско присъствие, да почернее от полиция, но...

Не, не, не съм човекът, който да им казва дали да е засилено или да не е. Писал съм молба за засилено полицейско присъствие, защото фактът, че само сянката на униформите помага за порядъка тук наоколо. В момента, в който минават полицаите тези или започват да се държат прилично или се разотиват. 

Респектират се, все пак.

Да, респектират се. Но аз не искам да става полицейщина, как да кажа, тук да е пълно с полиция денонощно. Искам това, ако може да е невидимо. Затова казвам, не е моя работа, аз не знам какво и как да го поискам. Искам да има порядък, искам моите служители да не се страхуват да идват на работа. Искам духовниците и служителите на храма да не бъдат обиждани, псувани, ругани, замеряни, плювани от тези хора, които имат социални искания, те нямат религиозни искания. Как един не дойде и да ми каже, имам религиозно искане, имам религиозен въпрос, имам богословски въпрос. Никой не дойде при мен с богословски въпрос. При мен идват със социални въпроси и социални искания. Но аз съм социално некомпетентен да разпределям благата. Аз съм духовник, не съм социален министър, не съм социален служител. Не мога да надвиша своите компетентности и правомощия. Мога да раздам собственото си, което не е много, но не мога да нахраня всички просяци. Дори да имам 50 лева в джоба си, мога да нахраня 10 души, а другите 20? Те ще кажат "Ето, ти само тези обичаш", и ще стане по-голям проблем. Не е това отговорът. Отговорът е да мога да въздействам на тези хора да започнат да са равнопоставени на пазара на труда и на доверието. Да спрат да злоупотребяват с вещества, да върнат свободата си. Да върнат доверието у околните към тях. Мнозина са били интелигентни, добри хора, отново да станат интелигентни и добри хора, това мога да направя. Не мога да им организирам приют, няма как, не съм в тази позиция. Не мога да им организирам социални помощи, не мога да им дам пенсии, не мога да им дам лечение, не мога дори да им дам храна. Аз не съм място с ресторант, ние сме църква. Така че църквата може да предостави онова, което е в прерогативите на църковната дейност.

Запазвам си правото за едно по-дълго интервю с толкова ерудирна личност като Вас. Все пак се срещаме преди Великден. Какво ще призовете тези, които имат инструментите да свършат доброто в политиката, в изпълнителната, в законодателната власт?

Защо ме изкушавате? Кой съм аз, че да ги призовавам? Хората, които ръководят и управляват една държава не са глупави хора, недейте да мислите така. Не може глупав човек да попадне там, това са хора, които много добре знаят какво трябва да правят. Вие смятате ли, че има човек, който да не знае какво да прави? Аз знам, че всеки много добре знае какво трябва да направи. Знам, че не е много лесно, но знам, че не е невъзможно. Така че самото движение на хора с расо по улиците проповядват за това, че има църква, и че тази църква трябва да живее в нормална среда. Ние не трябва да сме препасани с оръжие. При нас трябва да идват хората за благословение. При нас трябва да идват хората с духовни просби, с духовни въпроси. За това как да се изповядат, как да растат в Христос, а не за охрана или социални помощи. Ние за това не сме компетентни. Затова ще припомня онази молитва, която се казва във всяка една литургия: "Господи, дай на тези, които управляват мир, така че ние да можем в тишината на тяхното служение да живеем своя живот тихо, мирно и благочестиво". За това се молим, Господ да ги умъдри и да им даде сили и независимост. Църквата винаги се е борила за, не е терминът борила, молила. Борила се е в Средновековието и по време на борбите за църковна и национална независимост. Но Църквата винаги се е молила за абсолютно независима държавна власт. Ние винаги сме молили Господ да даде твърда десница на този, който ни управлява, така че да се грижи за нас, а не за някой друг. За нас, другите си се молят за тях си, ние си се молим за нас си, за нашите, които ни управляват. Няма нито една литургия в историята на Българската църква, в която да не се е молил служещия за правителствуващия синклит, тоест, за събранието на онези, които управляват, във всяка една литургия. И ще продължим да го правим, защото за нас е важно  да се помолим за твърдата десница на този, който управлява. Да даде разумно време на тази, които се занимават с производство на хляб и на зърно да го произведат навреме. Тези, които се занимават с търговия да търгуват свободно. Тези, които се занимават с охрана, да могат да се обучават, да имат и униформи, и машини, и всичко, да са добри. Да могат тези, които се занимават с образованието на децата ни, да стават все по-добри и да образоват децата ни, а не да им дават празни, кухи дипломи. Всичко да се изпълни с добро съдържание. Това малко ли е?

Много е.

Дай Боже. 

Това, което мен наистина ме просълзи се случи преди близо 40 дни. България изпрати достойно своя Патриарх Неофит, видяхме тогава и политиците обединени, и хилядите хора по улиците, които изпратиха своя духовен баща. 

Забелязахте ли тишината в България? Два дена беше тихо и беше благодатно. Ето, за тази тишина се молим. Който и да е било онова правителство, то живя два дена в абсолютна тишина и спокойствие. Това е нещото, към което ние се стремим. Това, мога да го кажа, че съм го видял, че съм го живял и го искам. Това искам. И като прилепват на църквата политическа окраска, не, аз не говоря за цвят, аз говоря за мир. Така да им даде Господ мъдрост, че този мир да доведат, да разговарят помежду си, да спорят, да постигнат съгласие, но да не се мразят. Ето това мога да провокирам като диалог - не се мразете! Ние сме чеда на майка-България всички. Толкова разбирам от политика, и малко повече, но не ми е работа да говоря. 

Аз пък не исках да влизам в една друга тема, но ако искате с това да завършим. Понеже вие говорихте за мир, за спокойствие, за единение. Предстои изборът на следващия български патриарх. 

Да даде Господ, най-достойният да стане, това е. 

Благодаря ви, отец Николай, чест и почитания. 

Мир.