Гл. асистент д-р Стоян Николов: Хиляди са безкръстните гробове на загиналите за националното ни обединение достойни български мъже

Гл. асистент д-р Стоян Николов, преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

Водещ: В началото на м. ноември ожесточените сражения в хода на Балканската война продължават. Кои са те? Ще ни разкаже в следващите минути гл. асистент д-р Стоян Николов от Военна академия „Г. С. Раковски“.
Стоян Николов: В резултат на успешните Лозенградски-Люлебургас-Бунархисарска операция, българската армия успешно се вклинява дълбоко в Източна Тракия и Първа и Трета армия достигат подстъпите на Цариград. Още в последните дни на октомври българските части наближават Чаталджанската укрепена позиция. За съжаление големият успех при най-кръвопролитното сражение при Люлебургас-Бунар Хисар не е напълно оползотворен успехът като за съжаление не се преминава в незабавно преследване за пълно унищожение на противника, а съединените Първа и Трета армия получават кратка почивка за доустройство след бойните действия. Това именно довежда и до последващата голяма операция, която провежда българската армия, именно Чатладжанската настъпателна операция – едно усложняване на обстановката и воденето на войната. При това само ще напомня в резултат на поражението от Люлебургас-Бунар Хисар, турското главно командване търси примирие на всяка цена, спиране на военните действия, но българският владетел Фердинанд, обзет от мечтата буквално като кръстоносец да влезе в османската столица, игнорира това предложение и възлага на помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов да отиде и да говори с командващите армиите – съответно ген. Тимчев, командващ Първа армия, и ген. Радко Димитриев, командващ Трета армия, като указанията са да им заповяда извършване на пробив на Чаталджанската позиция. В същото време османската столица безпокойството е огромно, мюсюлманското население се вълнува и стига дотам, че очаквайки влизане на българските войски в Цариград, едно такова евентуално влизане би довело до безредици и клане на християнското население от страна на мюсюлманите, някои представители на Великите сили взимат мерки, за да защитят своите съграждани и в османската столица дебаркират и части на английската морска пехота, за да могат да отбраняват техните легации. Същевременно започва и предислокацията на турски части като всички привлечени новомобилизирани корпуси от Анадола са насочени изцяло срещу българската армия, конкретно срещу Първа и Трета армия. Това довежда до там, че в района на Чаталджа се организират т три нови корпуса, като войските на двете източни армии, търпели поражение при Люлебургас-Бунар Хисар, се сформират други 3 корпуса, които се изтеглят като втори ешалон, дава им се своего рода почивка и по този начин към края на октомври на Чаталджанския укрепен район турското командване разполага с 6 корпуса или 17 дивизии, общо 190 хиляди души с 350 оръдия. Чаталджанският рубеж същевременно дава големи предимства на отбраняващите го, защото той реално прегражда най-тясната част на Цариградския полуостров между езерата Бююкчекмедже, откъм страната на Мраморно море и езерото Деркос, което е разположено непосредствено до Черно море. Широчината е само 25 км, чаталджанският отбранителен рубеж стои само на няколко десетки километри от Цариград, изстрелите от артилерийската стрелба се чуват в османската столица, като през него прочитат и реките Карасул и Лазаркьойска, които са естествени препятствия за настъпващия. Самият укрепен рубеж включва 29 форта, от които 21 стари и 8 нови с дълбочина от 6 до 15 км на рубежа. Като между форртовете са разположени огневи позиции за артилерията, окопи за пехотата и площадки за картечниците. При това пред главната позиция османците успяват да изградят и предна позиция. За съжаление българското разузнаване към този момент не разполага с адекватна информация, приема че са атакувани стари, запустели укрепления, което изиграва лоша шега на настъпващите части. Едновременно с действията на суша, предвиждат и действията на флота по фланговете на българската армия и стоварване на десанти в тила им. До 31 октомври съединените армии са достигнали вече чаталджанския отбранителен рубеж, започва подготовка за настъпление, извършват прегрупиране на войски от Одрин към Чаталджа и така се променя и състава на армиите. Първа армия вече включва Първа, Шеста и Десета пехотна дивизия, както и Кавалерийската дивизия, а Трета армия – Трета, Четвърта, Пета и Девета дивизия. Придадени са им два самолета за разузнаване и забележете – силите на съединените армии са 118 хиляди души, 462 оръдия. Т.е. съотношението е в полза пехота на турците 1,6 към едно, в артилерия 1,3 в полза на българската войска.
Водещ: Колко време продължава Чаталджанската операция?
Стоян Николов: Само 2 дни продължава. За съжаление тя завършва с неуспех. Самото настъпление на войските започва в 5 часа на 4-ти или 17 ноември съответно, войските настъпват под прикритието на мъглата, без артилерийска подготовка, но с достигането на трите реки, те са открити от противника. Независимо от противниковия убийствен огън, започват форсирането на водните прегради. Част от тях успяват да се задържат на източните брегове, но по-нататък настъплението им се срива. С голяма упоритост ударната групировка на Първа армия, т.е. част от Шеста пехотна дивизия успява да проникне във форта, въпреки ожесточената съпротива частите на Трета армия до края на деня се водят боеве за развитие на тези частични успехи, но без резултат. Големият подвиг, който извършват частите на Трета армия, е превземането на форта именно се разиграва една от драматичните истории в тази война, в тази настъпателна операция. 29 пехотен ямболски полк успява с енергични действия, воден от своя командир полк. Кръстьо Златарев, да насочи особено се отличава Първа дружина от 29 пехотен ямболски полк, командван от капитан Димитър Пирузев, успява да навлезе във форта. Това дава опция на практика пробита вече и главната позиция при Чаталджа при привличане на достатъчно резерви опция този успех да бъде разширен и наистина чаталджанската позиция да бъде пробита, но за съжаление липсата на добра комуникация между нашите пехотни части и артилерия, довежда до там, че енергично атакувания от три страни от неприятеля форт /../ е обстрелван същевременно и от противниковите картечници и артилерия, но и за съжаление от нашата артилерия, която така и не разбира, че нашите войски са успели да превземат този ключов форт в чатладжанската позиция. И ще си позволя да цитирам думите на героя от 5 ноември 1912 г. кап. Пирузев – „Изби ни нашата артилерия. Неприятелят с големи сили много се доближи и почна да се покачва нагоре по укреплението“. Майор Панайотов е убит. Един друг виден македонски българин командирът на полка полк. Златарев, му отговаря – „дръжте се отчаяно на позицията, ида с дружината от 41 полк, разпространете се в дясно да хванете неприятелските картечници“. Но за съжаление огромното числено превъзходство на атакуващите на талази анадолски орди, довежда до там, че полкът е принуден да се изтегли с огромни човешки загуби, Пирузев при самото оттегляне загива и по-късно от военните историци, които изследват, е обявен за героя на деня. На практика в целия този ден, до края на деня всички наши части се оттеглят на изходното си положение с отпаднал дух, което принуждава главното командване да прекрати операцията и да се съгласи на преговори за спиране на бойните действия. При двудневните боеве на Чаталджа българските загуби възлизат на 17 хиляди и 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани, и около 13 хиляди ранени. Турските загуби са чувствително по-малко, доколкото те се отбраняват – около 3500 убити, ранени и пленени, а жертвите от разразилата се холерна епидемия достигат до 22 хиляди души. Оттук насетне турската позиция силно се втвърдява. Турците не са склонни да приемат условията на съюзниците и десетина дни по-късно пристига друг голям успех за българската армия – пленяването на корпуса на Явер паша само няколко роти от обсадените долното течение на Марица части на Явер паша успяват да преодолеят бурните води на преливащата Марица с импровизирани салове и близо 15 хиляди турски войници, нередовни части, а и оттеглящо се с тях мюсюлманско население, се предават на успешно обкръжилите ги сборна конна бригада, македоно-одринското опълчение и по този начин е записана поредна голяма победа в първата част на Балканската война. Само няколко дни по-късно е сключено първото примирие, което продължава до януари 1913 г., което след неговото скъсване от османска страна, бойните действия са подновени и са записани нови славни страници в нашата военна история.
Водещ: Господин Николов, променя ли по някакъв начин хода на военните действия неуспешно проведената чаталджанска операция?
Стоян Николов: Безспорно влияе, доколкото оттук насетне при последвалите преговори за мир в Лондон османците заемат чувствително по-неотстъпчива позиция, прокрадват се и сред тях реваншистки настроения, стига се до извършване на преврат, на власт идват крайнотурски поддръжници на продължаването на войната и се стига до втория етап в Първата балканска война. И за съжаление само ще отбележа, че при Чаталджа на полето на боя остават около 2000 тежко ранени български войници, които нашите части не успяват да изтеглят от източните склонове на форсираните реки. В следващите дни мародерстващи турски войници обикалят и доубиват тези мъченици, останали завинаги с безкръстни гробове в Източна Тракия и именно падналите за отечеството почитаме на Архангеловата или Мъжка задушница.
Водещ: Да, която се пада винаги в първата събота на м. ноември.
Стоян Николов: Само ще отбележа, че храмът във Военна академия преди, който е бил храм на Негово величество училище, носи името „Св. Архангели“, именно за да покаже връзката между Небесното войнство, което включва тези най-близки до Бог ангели и войнството на земята, което брани отечеството. Именно в този храм са увековечени имената на загиналите възпитаници на военното училище, загинали във войните за национално обединение.
Водещ: Да. Може би тук е моментът да поясним за нашите слушатели, че всъщност днешната сграда на Военна академия „Г.С .Раковски“ е сградата на първото военно училище у нас в следосвобожденска България. Разбира се не точно в този вид, макар че има, доколкото ми е известно, запазени някои от по-старите постройки.
Стоян Николов: Съответно сградата на бившия щаб, което днес е административна, учебният корпус, са именно от периода, когато е съществувало само Военно на Негово величество училище в освободена България, а именно буквално в навечерието на Първата балканска война се създава и започва да действа и Военна академия като висше военно училище, доколкото преди това вече детайлизираната подготовка, за да водят крупни военни съединения, българските офицери са получавали, след като успешно положат изпити в различни европейски генералщабни академии и специализирани училища – кавалерийски школи, артилерийски школи и т.н. Но само ще вмъкна , че може би и този храм показва превратностите на българската история, доколкото след 1946 г. той не е използван за храм. Дори старата олтарна част е унищожена, старите плочи. И благодарение на ръководството на Военна академия преди вече близо 15 г. плочите са възстановени, възстановен е храмът като действащ, съответно и със свещеник, който изнася служби в него. Тук само ще вмъкна, историята на храма е много добре изследвана от по-възрастните от мен колеги, по-опитни колеги от нашата секция по военно историко-патриотично възпитание. Само ще посоча имената на проф. Тодор Петров, доц. Анатолий Прокопиев, д-р Снежа Радоева, които са прецизирали в свои изследвания различни аспекти от историята на храма. Храмът е създаден през 1897 г., когато съществува само военното училище. осветен е години по-късно и именно тогава получава името на „Седемте Архангели. И дълги години, годините на социализма, реално не е използван като храм, а като печатна база, като магазин и т.н. Официалното наименование си го получава през 1906 г. , а през 2001 г. по инициатива на ръководството на Военна академия започва ремонт за възстановяването на прекъснатото съществуване на „Св. Архангели“ и няколко години по-късно храмът е осветен отново и започва да се водят служби в него. Обичайно такъв тип тъжни ритуали за почитане паметта на загиналите, се правят трябва да отбележа във Военни гробища в църквата, която се намира в комплекса с Мавзолея-Костница на загиналите във войните, парцел, който граници с Централните софийски гробища, защото там са събрани от бойните полета една малка част от костите на загиналите за националното ни обединение достойни български мъже.

Евелина БРАНИМИРОВА