Цветана Манова, етнограф: Българските сурвакарски маски са уникални в световен мащаб

Етнографът Цветана Манова, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Тази вечер сурвакарите в Пернишко по традиция излизат със страховити маски и костюми, за да прогонят злите сили, както те самите казват. Г-жо Манова, какво символизират тези сурвакарски игри – разчистват пътя на Новата година или има някакъв друг код, който е вплетен в тях?
Цветана Манова: Те играят на 14 януари Васильовден по Юлианския календар. И когато дойде Григорианският календар самите те избраха да играят по Юлианския календар, тоест на всеки 14 януари. Те самите, както казахте вие, смятат, че гонят злото. Вече е постмодерно време, забравена е изначалната причина, грубо казано причина, за играта на маскираните на този ден.
Водещ: Първоначалната причина каква е?
Цветана Манова: Някога преди много векове те са минавали чрез този обичай, той е соционормативен обичай, те са минавали от една социална група в друга – от групата на неженените в групата на женените. Това е обичай, чрез който те са предлагали задомяване отивайки във всички къщи, където е имало моми, и естествено сега в XXI век няма как това обяснение да е валидно.
Водещ: В този контекст може ли да се търси някаква аналогия между обичая Сурвакане и Коледуване?
Цветана Манова: Да, Коледуването има същия културен код най-общо казано. Коледуването е същото, само че в нашия край, в Среднозападна България не е имало коледари, а сурвакари. Тоест, това са най-малките дечица, които сурвакат с пръчки, а ергените, които заявяват желание и готовност за женитба, в домовете на момите. Това разбира се е отминало с вековете. В най-ново време самите изпълнители на обичая, а те представете си са в Среднозападна България повече от 3 хиляди души, трябва да намерят някакво обяснение. Преди десетилетия решиха, че гонят злите сили, защото маските им са страшни. А вашите колеги журналистите го популяризираха, актуализират го всяка година. Така че вече и самите изпълнители си вярват, че гонят злите сили. Говорих с един от тях тези дни и казах: „Добре де, вие защо ще играете тази година?“, а те казаха: „Ще гоним освен злите сили, и Ковид-19“.
Водещ: Ето така се актуализират традициите в съвремието.
Цветана Манова: Те се приспособяват, за да останат да живеят. Иначе как хиляди години ще остане един обичай, ако не се приспособява грубо казано към времето, в което се изпълнява.
Водещ: Вие казахте около 3 000 маски ще бъдат показани тази вечер и утре. Определят ги експерти като своеобразни произведения на изкуството. Характерното за тях е, че те са много различни, нито една не се повтаря. Какво се стремят да изобразят тези маски?
Цветана Манова: В началото на миналия век маската е била главно начернено лице и нещо около лицето, или дървена коруба пред лицето и леко украсена отстрани. Въпросът е да се скрие лицето на този, който предлага женитба в дома на момата, при която отива. Но разбира се народният гений, в прекия смисъл на тази дума, усъвършенства тези маски и сега те наистина са народно приложно изкуство. Представяте ли си как може да има повече от 3 000 и нито една да не се повтаря, да няма две еднакви между тях. Това е поразително. Дано не звучи мегаломански, но не знам дали някъде по света има такъв човешки опит на народното приложно изкуство. Да, има карнавали на много места по света, но те са просто домино, изкуствени коси, оцветяване, преобличане. Но народно приложно изкуство, каквото са тези маски, само в един район, и то неголям район на една малка държава от 111 хил. кв. км, това е уникално в световен мащаб. Не преувеличавам.
Водещ: Обичаят Сурва е в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, нали така?
Цветана Манова: Обичаят Сурва е в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО вече няколко години. Преди това е живо човешко съкровище на България.
Водещ: Тази година как ще протече обичаят, предвид пандемичната обстановка?
Цветана Манова: Обичаят се изпълнява в цяла Среднозападна България - Пернишко, Радомирско, Брезнишко, Земенско, преди десетилетия го е имало и в част от Трънско – там вече селата са обезлюдени и го няма. Преди десетина дни някои от кметовете на тези райони издадоха ограничителни документи, обаче както знаете, етнографът следи тези неща, и аз когато попитах някои изпълнители по телефона: „Сега като има ограничителни документи вие ще играете ли?“, те казаха: „Да, разбира се, ще играе всеки в своя двор. Това никой няма как да го забрани. Не нарушаваме никакви правила, ако всеки играе с маски и звънци в двора си.“ Представяте ли си? Няма как да бъде озаптен, да бъде ограничено изпълнението на този обичай. Сега, след като правителството и Националният щаб го разрешиха, разбира се, със спазване на мерките, които са препоръчителни, обичаят ще го има във всичките села. На повечето места тази вечер започват да играят около огъня в центъра на всяко селище. А утре всяка група в своето селище само ще мине по улицата без да обхождат къщите. Но всички персонажи: невеста, младоженец, поп, водач на групата, родата на младоженците и т.н., целият този персонаж ще го има, освен всички, които ще носят страшни маски и десетки звънци. Един пълен комплект е 27-28 звънци, представяте ли си колко килограма носи всеки от тези сурвашкари.
Водещ: В колко села ще бъде изпълнен този обичай в Пернишко?
Цветана Манова: В над 40. В Пернишко, Радомирско, Земенско, Брезнишко над 40 села играят всяка година. Само обезлюдените села няма да имат групи тази вечер и утре. Иначе, всички ще играят без да обхождат къщите.
Водещ: Може ли с една и съща маска да се изпълнява обичаят 2-3 години?
Цветана Манова: Да, разбира се, може. Но вижте, в този район маските са от естествен материал и понякога се зацапват от играта, понякога падат някои от елементите, от които са направени. Затова всяка година всеки от тях може да не прави съвсем нова маска, но обновява предишната. Най-често това се случва с маските, които целите са от обработени кожи и от дървени коруби, от рога, тоест, естествени материали. Ако не се повредят тези материали, разбира се, може да се случи да играят 2-3 години с една и съща маска. Обаче знаете ли, тях ги съблазнява творчеството. Преди всяка Сурва човекът излиза от работа след смяна и сяда при маската. Или добре, има маска, може да играе с нея тази година, но детето му е поотраснало и то иска да играе, тогава прави за детето си. Така че наистина са много новите или преобразените, или допълнените с него сурвакарски маски.
Водещ: Колкото по-големи и страховити, толкова по-сигурно е вероятно, че ще прогонят злите сили и коронавируса?
Цветана Манова: В последните десетилетия наистина се стремят да правят по няколко мега високи маски, това прави много силно впечатление, поставя ги на определено място сред другите маскирани, защото маската е много тежка и много трудна за носене. Аз често казано съм се опитвала много пъти и не съм успявала. Така че, те наистина се стремят към по-големи, по-страшни, по-впечатляващи маски.
Водещ: Лошото е, че публика няма да има, а вие сте ни разказвали, че в предишни години на този обичай за да го видят присъстват и немалко чужденци по селата в Пернишка област.
Цветана Манова: Има дори села, в които чужденци са си купили вили и къщи, идват специално за този ден всяка година. Идват, в много от селата съм наблюдавала това, за да посрещнат сурвакарите в дома си за здраве, за плодородна година, за хубава следваща година. Тази вечер мисля да проверя дали това е така, обхождайки по селата, ще проверя дали тези чужденци, а те са много, идват. Разбира се, повече са чужденците, които идват просто само, за да гледат. В другите години селата бяха препълнени в тези дни. Не знам тази година, заради ситуацията с ковид, дали ще е така. Освен това ние имаме тук и бедствено положение в няколко селища, наводнения, имаме цели махали, които са под вода, а това са селища, където се играе. Аз просто умирам от нетърпение да отида точно в тези селища. Знам, че ще играят независимо, че са в бедствено положение и независимо, че имаме пандемия.
Водещ: Което ще бъде още едно доказателство, че духът винаги остава над материалното.
Цветана Манова: Културният код е най-силен. Той е надживял хилядолетията, как няма да го има днес? Това е културен стериотип.

Росица АНГЕЛОВА