ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Поручик Юрдан Стоянов, Списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Поручик Юрдан Стоянов, Списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Поручик Юрдан Стоянов е публикуван в месечното илюстровано по...

12 Септември 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Дядо Симо Нинев, Списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Дядо Симо Нинев, Списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Дядо Симо Нинев е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от юни 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Дядо симо Нинев. Храбрият Симо е роден в село Доленци (Яговско) на 15 януари 1841 година. Син на заможни родители, дядо Симо можал да се възпита и научи. Пъргав и жив, той винаги е бил скъп за родители и другари. Величието на неговият характер вдъхвал уважение и обаяние в душата на момчетата от околността. Никаква юнашка игра или надтичвание не е ставало без него. Той е бил навсякъде мил и обичан. Двайсетгодишен още той е владеел сърцата. Благородният му характер и юношески обноски му печелили побратими и приятели. Крачка само трябвало да се направи за да стане неговата популярност страшна за турците. Скитанията през гори и планини с отбор привързани младежи не можаха да не доведат Дяда Сима – тогава левент момък – до тежките мисли за родина и тирания. Тяхната околност винаги е била свободна и непристъпна за турците. Но Дядо Симо много пъти е слизал в градовете и другите села, където зверствата и жестокостите на турчина са били сегашно явление. Дядо Симо почнал да страда със страданията на своя народ. Той станал тежък и замислен. Смеховете и веселията не му били приятни и ги е избягвал. Тичал при по-стари хора и да му разправят за свободния живот в другите царства. Разсъжденията и тъгите не се продължили много време. „Дружина, казал Дядо Симо, един ден, тежко е за народа под таз черна тирания“… То било 1861 г. Дружината дигнала го на ръце и го молила да бъде нейн главатар… Млада, яка и енергична дружина така смело организирана става скала, о която са се пукнали главните на хиляди читаци и деспоти. Осем години е царувал Дядо Симо по Кичевските Прилепските, Велешките, Скопските, Тетовските и други балкани. Посрещан и изпращан навсякъде Дядо Симо не е знаел умора и почивка. Той е хвърчал по полета и букаци да буди народа, да крепи пострадалите, да спасява жени и моми от потурчвание и от зверските инстинкти на турчина. Наплаши Симо бегове и гаи, поляци и бекчии, войска и башибозук… Стана опасен за държавата и реда. Султанът изпраща Хюсни-паша с хиляди поръки да фане Симо комита. Пашата дохажда в Битоля и дига на крак турско и арнаутско в Битолския вилает. Тежко и мъчно се държеше Дядо Симо. Зима дойде и потерята не се разпущаше. Отстъпваше Дядо Симо постепенно до като наближа гръцката граница и мина в Гърция с цялата си дружина . Гърците възхваляваха тоз „капитан“. Пет месеца стоя Дядо Симо в Атина, тачен еднакво от своите сънародници и атинските гръцки паликарета. По туй време бе се обявила френско-пруската война. Бележитият поборник за свободите на народите Генерал Гарибалди бе сошъл в Гърция (1870) да събира доброволци против прусите. Качил се е „Семеон Нинев“ на парахода за Марсилия. Той още по пътя е обърнал вниманието на Генерала Гарибалди. Последният бил учуден като слушал разказите за подвизите на „силният“ българин. Запознал се е със Симеона и направил го сержант и знаменосец на дружината. Коравостта, храбростта и издръжливостта на Дядо Симо въодушевлявала всички. Той е участвувал във всички големи кръвопролитни сражения. Бил е при Седан, Дижон, Бордо, Мец и други. „Когато Франция капитулира, каже Дядо Симо, аз я оставих.“… Тези военни похвати спечелили му пет ордена: Два златни, два сребърни и един прост медал в знак, че е участвувал във всички сражения. През 1872 г. преминал в Румъния и заселил се там. Установява се Дядо Симо там (град Калъраш) и забогатява. Много е помагал със сили и средства през 1876-78 г. През 1897 година Симич, тогава м. -президент на Сърбия го е молил да замине с три големи чети. Дядо Симо му е казал, че българинът – македонец не може да служи под сръбски несвестни знамена. Усилените раздвижвания на населението в Македония не могли да оставят старческите му кокали спокойни. Есента 1902 г. дига се Дядо от Румъния, с 35 момчета влиза в Македония, сдружава се с покойния герой Саев и дават ред сражения. Зимата се прибира пак в Румъния, но още не бе пукнала пролет и той се яви тук с 22 момчета. Влезна, като войвода в съединените чети на Софрония Стоянов и Протогерова участвува във великото сражение на тези чети при село Габрово на 5 април. Дядо Симо издържа сражението до край, макар и ранен още в първите залпове. Ранен тежко в дясната страна, той самичък посред падналите си другари можал да се извлече и след една голяма одисея връща се жив в България. Приемът, който му се направи в градовете през които е минал говори за заслугите, които е принесъл на Отечеството…раната му още не е излъчена и Дядо Симо лежи и днес в Александровската болница, дето го посещават видни лица, кореспонденти и консули от разни страни.

22 Август 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"