Резултатът от президентските избори в Турция остава несигурен и докато нацията очаква втория тур на изборите, следващите две седмици ще тестват устойчивостта на нейния демократичен процес, пише Daily Sabah.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Народът се произнесе. Това доказва на The Economist, The New York Times, L'Express и Le Point, че Турция не е другата Русия, президентът Реджеп Тайип Ердоган не е "L'autre Poutine" (Другият Путин).

На турски казваме: "Примерът е по-добър от хиляди правила“. Сега се моля да греша, но вярвам, че не съм и скоро събитията ще докажат, че съм прав. Ако излязат победители, тази многопартийна коалиция изглежда готова да се изправи срещу Съединените щати и Европейския съюз, само за да приеме по-късно ролята на уплашено дете, пазещо се от пламъците.

Политическата наука не е истинска наука, но има няколко обобщения, подобни на закона. Една от тях е, че никоя управляваща партия не може да оцелее след избори, когато инфлацията при потреблението е над 50%. Независимо дали турската икономика е била манипулирана от западните конгломерати или не, обикновеният Джо трябваше да плаща половината от месечния си доход като наем на ненаситния си хазяин. Може би Джо, не може да плати и трябва да потърси по-малка къща в далечен квартал, но някой друг можеше, защото администрациите на Ердоган през последните две десетилетия създадоха богата средна класа в страната.

Друго подобно на закона правило, на което политическата наука ни учи, е, че в изборите няма победители, а губещи. Те печелят, защото вие губите.

Многопартийната коалиция и алиансът, който президентът на САЩ Джо Байдън започна да изгражда дори преди собствената си изборна победа, не биха могли да спечелят, дори тези много гласове за президентството, ако съюзът зад Ердоган не беше износен от съгласуваните усилия на САЩ и ЕС. Големият брой анти-Ердоган и анти-Турция корици на седмични новинарски списания и заглавията на големите чуждестранни вестници свидетелстват за факта, че е имало предварително подготвена кампания за сваляне на правителството.

Вълнуващо очакване на втори тур

Все пак не можаха да го направят. Те можеха да свалят президента Ердоган, но хората не позволиха това да се случи. Ердоган все още се надпреварва да остане наш президент. Въпреки всички риторични предизборни изказвания, основният съперник на Ердоган, Кемал Кълъчдароглу, не успя да спечели на първия тур.

За да видим кой ще ни води в нашата борба срещу тероризма, срещу икономическите, политическите и милитаристичните проблеми, ще трябва да изчакаме още две седмици.

Да, имахме ужасен опит с коалиционните правителства, но като нация можем да се поучим от грешките си. Всички лидери на шестте политически партии, при малкия шанс да спечелят на втория тур, се надяваме, че ще действат отговорно, така че страната да не се върне към епохата, когато средната продължителност на живота на коалициите беше само седем месеца.

Не се броят ударите в уличен бой  по време на избори. Много обещания на митинги са направени, за да бъдат забравени. Ако Кълъчдароглу спечели втория тур на изборите, надявам се нито една законно осъдена терористична организация ПКК или терористите от Гюленистката терористична група (ФЕТО) няма да бъдат освободени от затворите. Поне в турската бюрокрация няма "система за разваляне“, както в САЩ, така че безброй държавни служители няма да бъдат заменени.

За разлика от опитното резюме на Ердоган, ако Кълъчдароглу спечели втория тур на изборите, той ще има нужда от период на адаптация, а неговият кабинет ще има нужда от време, за да научи новото държавно изкуство, от което е бил далеч от почти две десетилетия. Съставът на новия парламент също ще бъде много важен фактор за обучението му в президентската система.

Накратко, трябва да издържим красивия хаос на демократичния процес още две седмици.