Бързият икономически колапс, пред който е изправена Великобритания, е просто ускорена версия на това, през което ще премине цяла Европа; неустойчиви заеми за финансиране на разликата между високите цени на енергията и това, което домакинствата действително могат да си позволят. Със саботажа на тръбопровода "Северен поток“ вече няма осъществим път назад. Европа вече не може физически да внася руски газ – цените ще останат високи, докато Европа не изгради по-голям енергиен капацитет, което може да отнеме години, пише британското списание The Spectator в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Какво може да произлезе от това? Високите цени на енергията ще направят европейското производство неконкурентоспособно. Европейските производители ще бъдат принудени да преминат през по-високите разходи за енергия под формата на по-високи цени и потребителите ще намерят, че е по-евтино да купуват продукти от страни с нормални цени на енергията. Единственият логичен европейски отговор на заплахата от широко разпространена деиндустриализация е повишаването на митата. Това е единственият начин да се изравнят цените между по-скъпите европейски стоки и по-евтините чуждестранни стоки, като по този начин изкуствено се поддържа европейското производство. Тази стратегия ще понижи жизнения стандарт, лишавайки европейците от по-евтини стоки, но поне ще запази някои работни места в производството.

Този процес удивително прилича на началото на Голямата депресия. През 20-те години на миналия век, поради едностранчивите финансови договорености, инициирани от Версайския договор, западните икономики натрупаха огромни суми дългове. През 1929 г. колапсът на американския фондов пазар премахна една от ключовите останали опори и западните икономики се сринаха. Европа беше първа и когато търговията пресъхна, Америка я последва надолу в бездната.

Модерните западни икономики трупат дългове от десетилетия. Но след блокирането в началото на 2020 г., това натрупване на дългове се ускори. През 2019 г. държавният дълг на еврозоната спрямо БВП беше 83,8 процента. През 2020 г., след разкриването на спасителните програми за блокиране, той се изстреля до 97,2 процента. През същия период съотношението дълг към БВП на Великобритания е нараснало от 83,8% на 93,9%. Това са най-големите единични увеличения в историята. Натрупването на дългове по време на блокирането вероятно е било неизбежно. Но това със сигурност предизвика началото на инфлационния натиск, който сега виждаме навсякъде, особено защото самите блокировки напълно разрушиха веригите за доставки. И така, повече пари гонят по-малко стоки. Но това, което се случи от началото на тази година, е нещо съвсем друго.

Руската инвазия в Украйна предизвика ценова война на енергията в Европа, която налага още по-високи нива на държавни заеми за покриване на разходите за енергия. За разлика от блокировките, тези увеличения на цените на енергията оказват пряк натиск както върху цените, така и върху търговския баланс между държавите. По-високите цени на енергията означават, че Европа трябва да изпрати повече евро и лири в чужбина, за да получи енергия и така стойността на вноса се повишава и тези по-високи разходи за внос се предават на потребителите, тъй като предприятията се опитват да компенсират нарастващите разходи за енергия чрез повишаване на цените. Ситуацията вече не е устойчива. Това почти със сигурност е нашата 1929-та.

През 30-те години на миналия век Европа изпадна в икономическа черна дупка. Нейната икономика се срина и цялата търговия, която правеше с останалия свят, беше засмукана в дупката с нея. След това Европа се обърна към себе си и започна да издига търговски бариери, за да създаде някакво подобие на икономическа нормалност. Това беше класически случай на това, което икономистите наричаха "заблуда на композицията“: това, което беше добро за Европа в частност, беше лошо за световната икономика и тъй като Европа беше част от световната икономика, се оказа лошо и за Европа. Светът изпадна в депресия.

Възможно ли е днес да се случи същото? Службата на търговския представител на Съединените щати изчислява, че Америка има над 5,6 трилиона долара търговия – приблизително 26 процента от БВП – през 2019 г. През същата година търговията с Европейския съюз се оценява на 1,1 трилиона долара – което е приблизително 20 на сто от общата търговия. Тъй като Европа пада в дупката, тази търговия ще падне с нея. Американската икономика, която вече е крехка, вероятно също ще падне.

Една ключова разлика този път е, че има съперничещ икономически блок, който може да бъде изолиран от тази динамика, възникващият БРИКС+: Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и Аржентина – с Иран, Турция, Египет, Индонезия и Саудитска Арабия Арабия на опашката. От началото на войната в Украйна страните от БРИКС укрепват търговските и финансови връзки и добавят нови членове. Изглежда, че целта е тези икономики да се отделят колкото е възможно повече от Запада. Ако успеят в това – а изглежда, че ще могат да го направят – те могат да избегнат депресията. Саботажът на Северен поток може да бъде точката, която бъдещите историци ще бележат като края на западното господство.