Поскъпването на европейските акции се дължи основно на очакванията за намаляване на лихвените проценти от Европейската централна банка на предстоящото й заседание през юни. Това каза финансистът от "Аларик Секюритис“ Иван Такев в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

За последния месец американските индекси задържат позициите си, но европейските бележат повишение. Това разграничаване на монетарната политика на ЕЦБ и на Федералния резерв се случва рядко, подчерта той. Обикновено те се движат заедно и точно поради тази причина това наля допълнително гориво върху европейските акции. "Немският борсов индекс DAX е с около 17 на сто по-висок, отколкото в началото на годината. Същото важи и за Eurostock 50, който е индексът на 50-те най-големи компании по пазарна капитализация в Европа. Английският FTSE 100 е малко по-назад, но на практика DAX и FTSE са на исторически върхове“, посочи примери Иван Такев.

Два са основните фактори, които влияят на финансовите пазари в САЩ и в Европа – данните за инфлацията и за пазара на труда. Пазарът на труда е индикатор за предстояща рецесия. "Вчера бяха оповестени седмичните данни за заявленията за нови безработни, които всъщност бележат ръст от близо 10 на сто спрямо очакванията. За изминалата седмица те са 231 000 и това е най-високата стойност от началото на годината. Все още са далеч от стойността от 300 000, която се смята за критична и за индикатор за настъпваща рецесия. Увеличението на безработицата води до притеснения, че икономиката може да изпадне в рецесия поради лихвените проценти“, обясни финансистът.

По думите му любопитното е, че пазарът в САЩ реагира с повишение на тази новина. "Това е факт от много време насам – негативните новини за американската икономика водят до увеличение на фондовите пазари. Всички участници очакват Федералният резерв да започне да намалява лихвените проценти заради опасността икономиката да влезе в рецесия. Това е интересен феномен, който стана факт след налагането на политиката на количествените улеснения и активната намеса на централните банки на пазарите“, обясни Такев.

Централните банки разполагат с няколко инструмента, чрез които могат да влияят върху финансовите пазари. Лихвените проценти са факторът, който най-силно влияе върху икономиката и пазарите като цяло. "Колкото по-високи са лихвените проценти, цената, въз основа на която компаниите се финансират, заемайки капитал, става все по-висока и от там съответно те стават по-малко печеливши“, поясни финансистът.

Централните банки използват и други инструментариуми за влияние. "Например чрез минималните задължителни резерви – процентът от всеки един депозит, създаден в една търговска банка, който трябва да остане под формата на резерви в централната бака. Повишавайки този процент, централната банка може да "изсмуче“ свободната ликвидност на търговските банки и на практика да намали паричното предлагане. Всъщност дисбалансите между парично търсене и предлагане определят равновесното ниво на лихвените проценти. Централните банки могат да участват директно и на финансовите пазари чрез операции на открития пазар. Това са покупки и продажби на финансови активи. Когато централната банка купува финансови активи, тя вкарва пари в обращение и на практика увеличава паричното предлагане. И обратно – когато започне да ги продава, всъщност изкарва ликвидност, намалява паричното предлагане. Всяка една операция, която влияе на паричното предлагане, което е под контрола на централната банка, всъщност влияе и на финансовите пазари, доколкото те са неразривно свързани с лихвени проценти и ликвидността на самата финансова система“, обясни Иван Такев.

Всички централни банки би трябвало да бъдат абсолютно независим от правителствата и от всички видове власт. "Федералният резерв например на теория трябва да е абсолютно автономен във вземането на решения. Много често обаче се оказва, че той действа в полза на определени корпоративни интереси“, даде пример експертът.

Иван Такев отбеляза, че доходността по американските държавни облигации, най-вече по краткосрочните, се повишава в следствие на очакванията, че лихвените проценти в САЩ ще се задържат високи по-дълго от очакваното. "За последните две седмици има известно намаление при 10-годишните облигации, което е спад с около 20 базисни точки. Тримесечните държавни ценни книжа си остават на около 5,5% - това е със 100 базисни точки над 10-годишните. Ако лихвените проценти се запазят високи достатъчно дълго от Фед, най-вероятно кривата ще продължи да изглежда така доста дълго време“, прогнозира финансистът.

ЕЦБ се очаква да намали лихвените проценти през юни, а Швейцарската и Шведската централна банка вече го направиха, отбеляза той. "Европа се чувства малко по-комфортно от гледна точка на инфлация и може да си позволи да намалява. В САЩ това не е така и поради тази причина лихвените проценти по държавните облигации са достатъчно високи“, обясни Такев.