ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Максим войвода, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Максим войвода, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Максим войводае публикуван в месечното илюстровано популярно ...

5 Септември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Войвода Мирче Ацев Оровчанец, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Войвода Мирче Ацев Оровчанец, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Войвода Мирче Ацев Оровчанец е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от май 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Войвода Мирче Ацев Оровчанец. Аз не намерих човек, който да го познава и да не го обсипе с възторжени похвали за храбростта му и душевните добродетели. И наистина, Мирче беше човек от ония, за които справедливо всеки би казал, че не са хора, а ангели – толкова той беше добър, честен и искрен. Винаги весел, разговорлив, малко наивен, той беше лесно възпламенчив, а в решенията не отстъпваше ни крачка. Дето и да иде тойр ще си намери приятели и ще ги привърже най-здраво към себе. Когато умря, всички плакаха най-горчиво. Роден е войвода Мирче през 1859 г. в село Ореховица (Прилепско). Има първоначално образование. Пасял е овци, орал земя и често придружавал баща си кираджия. Една пролет, през Рамазана пъдарите от село Сирково (Тиквешко) убиха по измамнически начин юначния му баща. Чувствителният до болезненост Мирче се наскърби и докачи дълбоко и реши, кога и да е да си отмъсти. През това време в Прилепско се навърташе четата на достопаметния Коне Павлов. Мирче й стана водач и доставчик, а нощно време скиташе с нея да трепе дивите османци, отличили се по своите зверства. В 1885 г. правителството го подозря и изпрати на заточение в Солунския затвор, дето прилежа доста време. От там пребяга в София и се залови за работа. Обвинен по убийството на Ст. Стамболов, той беше тикнат в черната джамия и стоя цели три години. В 1899 г. сбра дружина и замина за Неврокоп, дето показа чудесна храброст и тактичност в бляскаво сражение при м. „Папас – Чаир“ на 19 септември и кървавата схватка при село Цървенград на 18 октомври. На връщане войводата биде интерниран. Пролетта сполучи пак да избяга и замина за Прилепско. Тук разни легендарни развратници – пияници и баснословни подлеци – убийци, като Булюмана, Латинчето, Топуза, българско население, предаваха се денонощно на луди оргии и вършеха всевъзможни възмутителни безчестия, за каквито е способен само дивия азиатец. Храбрият Мирче свети маслото на неколцина, а другите, като видяха с какъв деликанлия, си свият опашката и да млъкнат по местата си. Бамята и Поряз често се оплаквали в кафене, че това лято не са могли да убият ни един гяурин, а то било за тях най-голямо оскърбление! На връщане през есента Мирче биде тържествено посрещнат от прилепските емигранти и три дни наред богато гощаван от дълбока признателност и уважение, ведно с цялата си дружина. Следната пролет Мирче пак потегли за Неврокопско, дето постоя 4 месеци, а от там се упъти за Прилеп. Ала тоя път му било писано и да загине. По пътя един от другарите силно се разболял, та трябваше да се спрат в село Уланци (Тиквешко) в някоя къща да го полекуват. Един юдин син влах-гръкоман, като се научил, че в селото се крият български въстаници, затичва се в ближния градец Кавадарци и обажда на каймакама. Бързо много аскер и башибозук заобиколиха тайно къщата и отвориха силен огън. Въстаниците, като видяха, че са коварно предадени, дълбоко се огорчиха. Да се сражават не беше възможно. И прешиха да ударят на щик, па който умре Бог да го прости; който остане жив нека приказва за трагическата смърт на българските юнаци, които са готови всякога да мрат за своята многообичана страдална Македония. При излизането турците убиха и веднага неколцина. Останалите сполучиха да се поотдалечат и хванат малки позиции. Почна се усилена престрелка. Храбрия и доблестен Мирче е ранен първо в крака, после – в слабините. Раните са смъртоносни, ала юнака не губи кураж. Той изкарва бързо от чантата памук и ги превързва, па продължава да стреля и да убива, додето съвсем изтощен пада мъртъв на земята. От цялата дружина можаха да се спасят само двама. От дясната страна на портретен е един от Мирчевите най-искрени приятели и почитатели Илия Оклев. Той е човек, който обича горещо татковината си и дава всичко, каквото има за нея.

15 Август 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“