ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов: Кой губи и кой печели от коронакризата ще стане ясно наесен

Първан Симеонов: Кой губи и кой печели от коронакризата ще стане ясно наесен

Първан Симеонов, директор на “Галъп Интернешънъл”, в интервю за предаването “Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

29 Май 2020 | 13:00 | Радио „Фокус“

Първан Симеонов: Президентът ще се опита да се превърне в единен изразител на недоволството в България

Първан Симеонов: Президентът ще се опита да се превърне в единен изразител на недоволството в България

Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Чухме изявлението на президента Румен Радев заедно със социолога и политически анализатор Първан Симеонов. Здравейте, г-н Симеонов. Първан Симеонов: Здравейте! Водещ: Имахте възможност да чуете изявлението на държавния глава, с които той на практика свали доверието си от Кабинета „Борисов 3“. Кратко беше сравнително изявлението, но пък обхващаше всички болни теми, които ни съпътстват в ежедневието ни. Вашият първи коментар? Първан Симеонов: Това беше красноречиво. Ярка политическа заявка несъмнено. Доказателство за нещо, което много отдавна сме си говорили с вас в ефира на националната радиоверига „Фокус“. Президентът Румен Радев в общи линии действа само напред. Рядко сме го виждали да изпада в обяснителен режим или нещо да се оправдава. В общи линии, това е поредният случай, в който той взема още едно стъпало в „студената война“ с кабинета. Сега тази студена война малко повече ще прилича на гореща война. Но поне вече е обявена. Тя донякъде беше ясна от много време насам, сега вече е официално декларирана. Водещ: Война между кого и кого? Първан Симеонов: Струва ми се, че президентът ще се опита да се позиционира срещу обобщения образ на властта. Между другото, и друг път сме говорили с вас, и въобще няколко пъти вече си позволявам да си позова на неща, които сме говорили, но е важно да се напомня, че сме били прави да ги говорим – президентът Румен Радев има едно много важно свойство в българския политически живот, и то е, че успява, един от малкото, които успяват да звучат така, както звучат и трите основни опозиционни течения в страната. Той направи немалко жестове към дясно-либералната общност назад във времето – от връщане на разпоредби, свързани с природата до ситуацията с избора на главен прокурор. Тази дясно-либерална общност напоследък е и изключително ярко опозиционна. От другата страна президентът Радев се харесва, и то много на хората, от които беше издигнат в крайна сметка. Това е лявата част на България. И разбира се, не на последно място струва ми се, че Радев звучи твърде често и на езика на онези периодично проявяващи се у нас настроения срещу всички – нито ляво, нито дясно, ами срещу елита. Така, както звучи един Слави Трифонов например, или както често звучат националистите в България, радикалните националистически формации. Така че президентът, поне според мен, ще пробва да се възползва от това политическо предимство, което си е извоювал, да се превърне в единен изразител на недоволството в България, което не е ново. Просто, пак казвам, взето е още едно стъпало в ескалацията на тези отношения между президент и правителство. Отношения, които президентът ще се опита да представи като народ срещу власт. Водещ: Сега вече като социолог искам да ви попитам – беше ли това заявка за нов президентски мандат или за нещо друго, като например политически проект? Първан Симеонов: Според мен, такава заявка оставя всички врати отворени. И вие сте забелязали, че Радев се опитва често да държи в шах по този начин. Разбира се, тук има и големи рискове. Спомняте си, че едно подобно явление на президента Росен Плевнелиев през 2013 година, ако не се лъжа, направи така че той загуби немалко доверие, защото напусна ролята, която му предписва Конституцията. Сега президентът Радев навярно е калкулирал тези рискове, защото пак казвам, крачката е доста ярка, което означава, че вероятно е калкулиран риск – доста рязък ход. А кое може да е тук по-скоро в подкрепа на президента? Да го кажем така – той, доверието, което е загубил, кажи-речи вече го е загубил, няма много повече какво да губи. Тоест, привържениците на ГЕРБ той като че ли ги е позагубил вече като свои привърженици. Следователно, няма много какво да губи. Най-вероятно ще има риск отново за доверието, може би на фона на ситуацията с разпространените от прокуратурата документи и записи, вероятно ще има риск за доверието. Но пак казвам, в общи линии президентът вече и без друго е в една необявена война с кабинета, така че едва ли това ще се отрази кой знае колко драматично. Другият риск, разбира се, допълнително влошаване на ситуацията на политически контакти на президента. Част от ефективността на президентската институция е свързана с това в общи линии да успяваш да комуникираш и с другите институции по терена. Ако не можеш да го правиш, това може да доведе до известна изолация. Но пак казвам, вероятно всичко това е калкулирано, защото са твърде очевидни рискове. И не на последно място все пак не забравяйте, че каквото и да става, хоризонтът вече е кратък. Президентските избори с или без участието на Румен Радев в тях, са само след на практика година и половина, което означава, че календарът, политическият календар на Радев е насочен вече към този хоризонт – 2021 година. А съгласете се, че политическата ситуация в момента в страната е такава, че недоволството към властта набъбва, нещо повече, започват синхронно да звучат хора от най-различни политически лагери. Те не че ще се обединят, но ако ги погледнете как звучат – звучат синхронно някак си срещу властта. И това ме кара да мисля, че президентът е избрал един удобен политически момент. Водещ: А нищо не чухме срещу прокуратурата. Едва ли не очакванията бяха, че президентът ще каже нещо за държавното обвинение с оглед на последните акции, нещо конкретно. Първан Симеонов: Всъщност, да. Не чухме нещо ярко срещу прокуратурата, което между другото от гледна точка на държавата е добре. Аз лично бих се радвал, ако е възможно и президент, и прокуратура, и правителство да адресират едни и същи проблеми, защото и от прокуратурата чух, че България не бива да се превръща в сметище, и от прокуратурата виждам доста-доста сериозна енергия срещу някои от порочните модели, за които говори и президентът Радев. Тоест, това е донякъде нормализация, че няма остра контраатака. Тоест, ако ще има някаква война на институции, тя категорично няма, или поне оттук изглежда, война президент-прокуратура. Все пак, ако забелязахте, той спомена нещо в тази посока. Той каза нещо, как го каза – трудно ще го възпроизведа точно, но слушахме го заедно с вас сега: институциите, призвани да бранят закона, действат като част от властта. Нещо такова каза, доколкото го чух. И след това каза също нещо много любопитно, ако забелязаха, също нещо много любопитно, макар и пак предпазливо за властта, каза: „за лично оценяване се търгува дори с национален суверенитет“. Чудя се дали тук президентът има предвид очевидната американска подкрепа или опека за властта в България от няколко месеца насам, която се и вижда. Това е много любопитно, ако е така, ако това е имал предвид. Това донякъде може би е заиграване и с хич немалките у българското общество проруски сантименти. Но това са, разбира се, опасни игри. Честно казано, тук президентът по-скоро действа политически, по темата с прокуратурата оставя други да говорят вместо него – той отговаря за нападението, докато други отговарят, негови говорители отговорят за защита. Между другото, как да кажа, това са логични политически ходове в политическия шахмат. Евелина БРАНИМИРОВА

4 Февруари 2020 | 16:00 | Радио „Фокус“