ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Политологът Първан Симеонов: Субсидиите на партиите трябва да се оптимизират, но намаляването от 11 на 1 лв. не излъчва позитивен сигнал за качеството на демокрацията

Политологът Първан Симеонов: Субсидиите на партиите трябва да се оптимизират, но намаляването от 11 на 1 лв. не излъчва позитивен сигнал за качеството на демокрацията

Политологът Първан Симеонов в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

8 Юни 2019 | 18:04 | Радио „Фокус“

Политологът Първан Симеонов: Разликата между управляващи и опозиция се размива

Политологът Първан Симеонов: Разликата между управляващи и опозиция се размива

Първан Симеонов – политолог и директор на социологическата агенция „Галъп интернешанъл“, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“. Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с президента на Руската федерация Владимир Путин и с премиера на Русия Дмитрий Медведев. Какви бяха очакванията към тази среща, какви новини донесе, кой и как ги разчете? Господин Симеонов, с какъв знак може да бъде обозначена срещата – завой от Брюксел към Москва ли е това, както мнозина се питат? Първан Симеонов: Не, не бих казал, защото по-скоро въпросът е дали самият Брюксел не завива към Москва напоследък, като се имат предвид търговските войни на ЕС и Щатите и крайно различните позиции на ЕС и Щатите по темата за иранската сделка. Мнозина анализатори, и с право според мен, стигат до извода, че на фона на противопоставянето между САЩ и основните страни от ЕС, като че ли ЕС волно или неволно се придвижва към орбитата на интереси на Москва. И неслучайно в този контекст дойдоха и посещенията и срещите с Владимир Путин на Ангела Меркел и на Еманюел Макрон. Така че тук голямото питане е по-скоро дали самият ЕС не е в процес на изработване на нови отношения с Москва. На този фон от тази среща на Бойко Борисов като че ли се очакваше повече, защото ето в този точно ключов момент, когато Европа изработва нови отношения с Москва, човекът, който отговаря за политическия процес на ЕС по време на председателството – българският премиер Бойко Борисов – отива в Москва. Създадоха се, мен ако питате, на този фон малко повече очаквания от необходимото. Това е изводът ми от тази среща. Тя падна жертва на собствените си свръхочаквания. Може би заради противоборството тук – президент-премиер – като че ли част от обществото, по-услужливо настроена към властта, нагнети и едно очакване, че кой знае какво може да се случи на тази среща. На фона на това аз съм по-скоро на страната на тези, които оценяват срещата положително, като се абстрахираме от свръхочакванията. Все пак хубаво е, че такава среща се случи. Това е първият извод – има плюс, затоплят се отношенията. Плюс това на косъм, но все пак, президент и премиер звучаха в един глас, поне навън погледнато. Разбира се, тук в България може би имаше някакви искри. Навън погледнато те направиха всъщност, каквото трябва да се направи. Президентът мина пръв, зададе политическата посока, каквато е работата на един президент с по-скоро представителна роля, а министър-председателят влезе в конкретността. Втори извод от тази среща е, че конкретността можеше да бъде повече, дори в по-правителствено настроените медии като че ли няма някакви страшни фанфари след тази среща просто защото може би се очакваше някаква конкретна новина. И третият извод от тази среща, освен че като цяло е плюс, но конкретиката можеше да е повече, третият извод е, че тя не беше европейско-руска. Очакваше се да има освен българския национален интерес заявен там, да има и някакъв европейски привкус. Нямаше. По-скоро се срещнаха двама национални лидери и може би тепърва ще видим измеренията на тази среща. Може би в плановете на Борисов влизаше да има продължение, тоест, както България се сложи като модератор между отношенията между ЕС и Турция някак си може би Борисов цели да изработи същата позиция на България и спрямо Русия. Това предстои да видим дали ще се случи. Водещ: В контекста на всичко това, което казвате, има ли основание да се смята, че Русия прави пробив на дипломатическата блокада от страна на ЕС? Първан Симеонов: Не бих казал, че ако прави този пробив, се опитва да го прави през България. Струва ми се, че комуникацията на Русия с основните страни от ЕС тече интензивно и без нашата намеса или посредничество. Виждате, че ситуацията около „Северния поток“ е на дневен ред. Виждате, че Макрон и Путин имаха енергичен диалог. Тоест ако се случва такъв пробив, не България е мястото, през което Русия пробива, а Русия вероятно ще се опитва да пробива през по-големите европейски страни. Тук по-важният въпрос е да не се стигне до егоизъм между големите европейски страни, защото новата ситуация между Щатите и Европа, в които Щатите се оттеглят от ключови свои ангажименти по света и спрямо своите европейски партньори ми се струва, че изисква европейска реакция като цяло – зряла европейска реакция на целия ЕС единна. И на този фон опасното е различни страни , по-големите страни от ЕС, да покажат някакъв национален егоизъм. Колкото опасно е това спрямо Щатите, два пъти по-опасно е спрямо Русия. Хубаво е и са прави онези, които казват, че спрямо Русия трябва да има, доколкото е възможно единна европейска позиция, а не национални и егоистични позиции, това е в сферата не желанията, но надявам се такава позиция да се открои, защото ЕС има полза да е по-единен, по-субектен, по-силен, да не става заложник нито на източни, нито на западни интереси. Водещ: Чуват се мнения, че това е била среща, от която едва ли ще последват сериозни промени. Резонно ли е това съмнение, този скептицизъм? Първан Симеонов: На фона на ниското ниво на конкретни ангажименти, резонно е съмнението. Но аз лично вярвам, че установяването на контакт, отварянето на вратата ще има своите положителни последици. Като цяло може би България напоследък се опитва да се възползва най-накрая по-пълноценно от кръстопътното си положение между Изтока и Запада, опитвайки се по някакъв начин засега по-скоро преносно, но може би в бъдеще и буквално да осребри позицията си между Изтока и Запада. Знаете, че сега ще има и сериозна китайска визита. Това означава, че страната ни добре разбира духа на времето, в който все по-малко можем да разчитаме на партньорствата и във все по-голяма степен трябва да разчитаме на себе си. Аз съм далеч от мисълта, че България е нелоялен партньор в ЕС и НАТО. Напротив, струва ми се, че нашите западни партньори повече от всякога проектират върху нас своето доверие. И точно на фона на това доверие ми се струва, че ние можем да си позволим малко по-свободна игра и с Русия, и с Китай, и с Турция точно защото сме сигурни в доверието на западните партньори. По-големият въпрос, пак казвам, е накъде върви като цяло Западът, защото той показва скърцане между двата основни фактора – ЕС и САЩ. Водещ: Дали обаче в стремежа ни да бъдем лоялен партньор на ЕС и НАТО успяваме достатъчно ясно да формулираме своите искания и да се възползваме от създалата се ситуация, като изхождаме от тази среща, която вече е факт? Да продължим по-нататък отвъд тази среща. Как ще продължат да се развиват отношенията? Дали наистина ще продължат така, както беше декларирано на срещата между България и Русия? Първан Симеонов: Аз мисля, че отношенията между България и Русия ще се развиват в по-интензивен порядък в сравнение с преди. Достатъчно много знаци България показа. Имаше посещение на президента, седмица по-късно имаше посещение на министър-председателя. Освен това, излишно е да говорим, че министър-председателят търси, ако щете, лични политически отношения с част от лидерите наоколо и ми се струва, че той ще се възползва от това. А на всичкото отгоре той може би дори малко, прекалено според мнозина, „си посипва главата с пепел“, предполагам, че посланието ще бъде разбрано от Москва, а по-важно за мен е дали като цяло България ще успее в близките години да добие конкретни икономически ползи от това без големи политически рискове. Това е по-важният въпрос. За съжаление на него няма как да имаме отговор в този момент. Засега Източната врата е малко по-широко отворена. От нас зависи дали през нея ще навлиза студен въздух или сгъстен газ. Водещ: Министър-председателят Борисов призна същественото влияние на Русия на Балканите. Може ли тази среща да се разглежда и като продължение на приоритета на Българското европредседателство за интеграция на Западните Балкани или отиваме твърде далеч? Първан Симеонов: Може, но ми се струва, че отиваме твърде далеч по една просто причина, тук имаме абсолютно противоположни интереси с Русия, струва ми се. Аз доста сериозно се боя от предстоящото в Македония, защото там Русия на два пъти, струва ми се, отправи безпрецедентни за моя слух предупреждения – Македония да не ходи към НАТО, а Македония точно натам е тръгнала да ходи. И всъщност е добре, че Македония тръгва към Запада. Това е прекрасно за България и е хубаво България да бъде вратата на Македония към Запада. Струва ми се, че не сме много убедителни в тази роля засега, но това е отделен разговор. И ми се струва, че отварянето на темата „Западни Балкани“ в контекста на срещата с Русия е неврологичен момент, защото интересите на Русия не са Западните Балкани да влизат в западна орбита – там, накъдето ги води ние. С две думи – тук не очаквам успокояване. Напротив, очаквам повишаване на напрежението в следващите месеци, защото Западът и Русия тук влизат в пряко противоборство. Водещ: Премиерът Борисов отчита това и въпреки това повдигна темата на тази среща? Първан Симеонов: Надявам се, повдигайки тази тема, да е искал да даде ясен сигнал на нашите руски партньори, че това, което се случва на Западните Балкани, не е враждебно спрямо тях. Надявам се, повдигайки тази тема, той да е показал ясната воля на ЕС и ясния ангажимент на ЕС спрямо Западните Балкани. Тоест, надявам се нашите руски партньори да са видели ангажираност от наша страна. И не на последно място – надявам се министър-председателят Бойко Борисов винаги да има едно наум за Македония – страна, която въпреки че е част от Западните Балкани има за нас българите или би трябвало да има за нас българите малко по-специален статут. Тоест на нас би трябвало доста да ни пука какво се случва в Македония и какво ще се случва. Разбира се, мога само да се надявам, защото тези срещи на високо ниво, трябва да свикваме с това, в голяма част от случаите остават по-скоро тайна. Водещ: Има и още една гледна точка, че това е била среща изцяло за вътрешнополитическа употреба, тъй като Борисов и неговата партия биха искали да се задържат в управлението и трябва да отчетат промяна на обществените настроения, а те включват засилване на симпатиите към Русия. Първан Симеонов: Това е много спорен въпрос, защото кандидатите за проруски вот в България хич не са малко. Всички парламентарни партии звучат произточно, вече и ГЕРБ. Затова си позволявам да кажа „всички“. ГЕРБ направи известен завой. Това се вижда. Известни изключения прави господин Валери Симеонов, но неговият електорат в интерес на истината също е проруски настроен, мисля си аз като гледам данните. Известни изключения прави господин Цветан Цветанов, но ми се струва, че това е винаги нужният втори глас на ГЕРБ. Знаете, че те винаги се мъчат да говорят на два гласа, за да държат и центристкия, и десния електорат в България. Като казвам „десния електорат“ – това е нещото, което ГЕРБ може да загуби с този завой на Изток, който извършва. Може да ви изглежда маловажно и този електорат може да ви изглежда малък, но нека да не забравяме, че с този електорат кажи речи ГЕРБ спечели последните избори, защото на финалната права на последните избори се разрази този скандал, тази история Изток-Запад и ГЕРБ представи себе си като западния фланг на българската политика и взе много десни гласове по принципа на по-малкото зло. Тези гласове сега се рискуват. Парадоксално в новата ситуация, в която всички гледат на Изток, един от най-печелившите е малката извънпарламентарна опозиция, която обича да нарича себе си „дясно“. Те стават единствените, които говорят отчетливо прозападно. Нещо ново се случва в българския политически процес с това обръщане на ГЕРБ леко на изток – с позицията „Скрипал“, с отварянето на разговора „Белене“. Случва се нещо ново и то се вижда през последните седмици – размива се разликата между управляващи и опозиция. Доскоро бяхме свикнали да има ярко противоборство между БСП и управляващите вкупом. От известно време насам като че ли по някои теми като „Турски поток“, „Белене“ и прочие БСП и ГЕРБ звучат буквално в един глас. Размиват се различията не знам дали случайно, или не , но видяхте, че ако доскоро БСП блъскаха управляващите вкупом, сега започна с нова тактика – дърпа ги един по един. Примерно, Корнелия Нинова се видя с Валери Симеонов, Корнелия Нинова се видя с Красимир Каракачанов. Това може би е по-успешна тактика за БСП, защото блъскайки ги вкупом, досега БСП укрепваше управляващите. Това беше парадоксът на ситуацията. Мобилизираше ги, стягаше ги. Но пак казвам, кандидатите са този вот не са малко и въобще не е сигурно, че ГЕРБ ще го осребри. Както виждате, има много кандидати, включително и един човек, който вече прави подписка за излизане от НАТО. И за да завърша тази тема, след като една от опциите за излизане от НАТО се възприема като нещо нормално, значи цялата ос на въртене на българския политически процес се е преместила доста на изток в последно време. Това е един от големите изводи как неусетно „поизточня“ – да го наречем така – българският политически разговор. Водещ: Въпросът е как това размиване и това обръщане на Изток ще се отрази върху електоралната подкрепа на различните политически субекти? Първан Симеонов: Това се опитах да анализирам и досега. Разбира се, трудно ми е да добавя нещо към това, което казах, но може би има и още един въпрос – как това ще се отрази в основната конкуренция в българския политически живот, която наблюдаваме между господата Радев и Борисов. Конкуренцията ще се изостри в този план. Конкуренцията ще се изостри, защото господин Радев в собствената си област съдържа тези, така да се каже – произточни сантименти на българите, а дойде и на вълната отчасти на тези произточно сантименти. Разбира се и на много други вълни. Сега опитът на Борисов също да се възползва от тези произточни сантименти обещава ярка конкуренция между двамата. Аз стискам палци те да продължават навън да намират балансите, а вътрешната им конкуренция не е нещо, което нас трябва много да ни смущава. Това е политика като политика. Абсолютно нормален политически процес. Росица АНГЕЛОВА

2 Юни 2018 | 14:06 | Радио „Фокус“, "Метроном"