ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Нашите и западните служби се разминават за организираната престъпност у нас

Проф. Николай Радулов: Нашите и западните служби се разминават за организираната престъпност у нас

Проф. Николай Радулов, бивш секретар и зам.-министър на Министерството на вътрешните работи, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

7 Юли 2019 | 13:00 | Радио „Фокус“, „Метроном“

Проф. Николай Радулов: Не могат да се разкриват престъпления без информационни мрежи, без вербовани секретни сътрудници, които познават криминалните среди

Проф. Николай Радулов: Не могат да се разкриват престъпления без информационни мрежи, без вербовани секретни сътрудници, които познават криминалните среди

Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: 12-ти ден вече е без следа от заподозрения за две убийства в Костенец Стоян Зайков, МВР разширява периметъра на издирването му. Адекватни ли са действията на полицията? Въпросът е логичен, защото е безпрецедентно в такъв дълъг период от време толкова хора да не постигнат резултат, тоест да не намерят извършителя. Как да си го обясним? Въпросът е към професор Николай Радулов – бивш секретар и заместник-министър на вътрешните работи. Адекватни ли са действията на полицията и защо до този момент няма резултат? Николай Радулов: Очевидно е, че има системен проблем. Това, което хората наблюдават, е, че полицията действа като на охранително мероприятие, като на публично мероприятие или като на футболен мач, който трябва да бъде обезпечен – тези, които влизат и излизат, да бъдат проверявани и нищо повече. Но тук всъщност става дума за друго нещо – за криминално разследване, за убийство, което има своя сценарий на работа. А като че ли този сценарий не е познат на тези, които управляват силите и средствата. Сигурно много хора се възмутиха от това, че има толкова много полиция, а няма резултат, но всъщност вината не е в струпването на полицаите. Те изпълняват разпореждания и когато разпорежданията не са ясни, конкретни и прецизни, резултатът е такъв – ходене напред-назад, съмнителни резултати. Вие виждате, че вече сме на 12-и ден от извършването на убийството. Тези хора, които управляват МВР, досега трябваше да познават поне малко криминалистиката и криминологията, тъй като още на третия ден след убийство, когато не бъде разкрит извършителят и когато не бъде заловен, шансът той да бъде заловен става минимален, до 10%. Това значеше, че на четвъртия или петия ден лицето трябваше да бъде обявено за международно издирване. Аз засега нямам данни, че е обявено, освен ако разширяването на периметъра, така ласкаво обявено в медиите от ръководителите на министерството, не е толкова широко, че да засяга цяла Европа. Но се съмнявам в това. Водещ: Специализираният отряд за борба с тероризма имаше ли място в тази акция? Николай Радулов:Кажете ми наистина, когато има едно убийство, в което няма нито белези на терористичен акт, нито има белези на криза със заложници, поради каква причина се използва подобен инструмент? Няма причина отряд, който по принцип е подготвен тактически и физически, стрелков и е въоръжен за борба с особен тип престъпници да се използва просто като груба физическа сила, като демонстрация на силово и числово превъзходство. Всъщност при такива престъпления, ако не бъде веднага по горещи следи разкрито престъплението, в действие влиза един инструмент, който не само че нашите служители на МВР слабо познават, но като че ли не им се и ще да работят с него – нещо, за което от много дълго време говорим. Тоест не могат да се разкриват престъпления без информационни мрежи, без вербовани секретни сътрудници, които познават криминалните среди. Очевидно е, че извършителят на това убийство или по-скоро заподозреният за това убийство е човек от криминалния контингент. От всичко това, което излезе в тези 12 дни, излиза, че той е опитен криминален престъпник. И тук въпросът е защо не е бил наблюдаван с явни и с тайно средства такива, каквито законите, свързани със Сектор „Сигурност“, не само позволяват, а и налагат. Къде е проактивността, предварителното действие, предотвратяването на престъпленията? Ние си гоним опашката. Това е така нареченото реактивно действие, а знаете, че още великите пълководци са казали, че който губи инициативата, губи и битката. И ние като сега като че ли сме в тъжната ситуация да изгубим битката, да не можем да намерим с всички сили и средства, с които разполага МВР, да загубим битката срещу един престъпник, който може и да е рецидивист, сериозен криминален престъпник, но в никакъв случай не е професионален убиец и в никакъв случай не е професионален призрак, който да изчезва така, че да не могат силите на Обществен ред и сигурност да го открият и заловят. Водещ: Тук е въпросът, който всички си задаваме, проф. Радулов. Как може един битов престъпник да бъде недосегаем, недостъпен за органите на реда? Николай Радулов: Това не е въпрос на това, колко е опитен престъпникът. Престъпниците работят по своята квалификация като в съответните затвори си я повишават, обменяйки опит. Тук въпросът е до това, доколко е компетентно, защото трябва да е компетентно и ръководството на службите за обществен реди и сигурност, и тези, които извършват конкретно оперативно-издирвателните дейности. Няма как, когато не използваме специализирания инструментариум: секретни сътрудници, мрежа от секретни сътрудници, специални разузнавателни средства, но ние трябва да имаме конкретно лице, върху което да ги използваме. Тоест би трябвало да познаваме обкръжението на лицето, тъй като информацията, която го засяга, показва, че той не работи със съвременни средства за комуникация. Но не може някой от близките му да не ползва телефони, не може някъде да не се изплъзне някаква дума за това, какви намерения е имал и някъде да е споделил дали пък се е свързал с някой – всички тези неща очевидно са оставени на заден план. Ние виждаме как „пустинните котки“ се разхождат из селото. Дето се вика: „Страх лозе пази“, но вие виждате, че всъщност присъствието на толкова много тежковъоръжени униформени служители като че ли не довежда до успокояване на населението, а до още по-силното усещане за заплаха, за незащитеност. Според мене вече е време да се премине към други мерки, тези хора да си отидат по работните места и да се концентрират служителите, пък и ръководството на МВР към чисто оперативни мерки. Ако са забравили как стават тези неща, а пък те всъщност не са и обучавани, защото виждате, че ръководството на МВР действа по аналогичен случай, както миналата година при убийството в Нови Искър , като че ли не си е извлякло поуки, че от такива мероприятия като пресяване и минаване през определени площи водят до успех само когато имаме представа от конкретното направление на бягство на обекта, а ние такава информация нямаме. И като че ли се превърна в традиция това престъпниците с лекота дори пред очите на полицията, това разбра се дължи на недостатъчна подготовка и некачествено управление, да бягат. Спомняте си хората с банкомата, които го влачеха след себе си като тенеке след кола. Успяха да избягат не само от МВР, но и от части от въоръжените сили. Спомняте си за бягството от затвора, при което, ако не беше станала престрелка в центъра на Ботевград, нямаше да го познаят единият от бегълците, защото си е пуснал брада. Другият пък и до момента като че ли забравихме, че има и друг беглец, за който няма никаква информация за това в България ли е, или е извън България и какво се случва с него. Тоест имаме една характерна ситуация на некомпетентност и аз си мисля, че миналата година като говорихме за убийството в Нови Искър казахме, че единственото освен разбира се работа по разкриването, единственото честно отношение би било главния секретар да си подаде оставката. Той не само, че не си я подаде, а стана и министър. Сега при това, което се случва, най-вероятно ще бъде махнат като министър и направен министър-председател, защото такава е логиката на нещата, които по някакъв странен начин се случват в нашата страна. Водещ: Проф. Радулов, колко са неоткритите извършители на престъпления? Николай Радулов: Периодично си говорим. Обикновено това се случва, тази тема отново я изваждаме на първа линия, когато някой избяга от затвора или като се случи някакво такова убийство, при което предполагаме, кой е извършителят, но в никакъв случай не можем да го намерим и да го арестуваме, и изскачат данни, които всъщност ние ги знаем, те не са се променили много от предното убийство, от предното бягство. Над 700 души са хората с влязла в сила присъда, които ги чака затвор, но не могат органите за обществен ред и сигурност да ги намерят. И аз се питам, това на какво се дължи – дали на некомпетентност, дали на непознаване на инструментариума за оперативно-издирвателна дейност или на това, че никой не прави нищо, тоест, че дейността е кампанийна, само тогава, когато нещо се случи. Пак говоря за реактивността. Законите в сферата на обществения ред и сигурност изискват проактивност, предварително действие, не достигане до престъпния резултат. А ние сме безкрайно далече от това изискване. Водещ: Какво се случва с мрежите от информатори? Ако имаше тези мрежи, дали щеше да се случи второто убийство? Николай Радулов: За съжаление мрежите, информационните мрежи са чисто виртуални. Защото ние виждаме в един вече продължителен период се отрича възможността да се работи активно и качествено с помощта на секретни сътрудници. Думата „секретен сътрудник“, „осведомител“ или „агент“ се произнася като нещо мръсно. Част от оперативните работници получиха такова възпитание, че им се струва, че е мръснишко или непочтено да се работи със секретни сътрудници. Но нищо друго не е измислило противодействието на криминалната и на всякакъв друг тип престъпност, освен да се получава информация от средите на престъпниците и да бъдат контрирани техните действия, и да бъдат предотвратени трагични резултати, като убийства, осакатявания и т.н. Даже преди няколко години имаше опит, ако се не лъжа, от средите на ДАНС да се вкара промяна в един от законите, така че и законово да стане невъзможно да се придобиват секретни сътрудници и да се работи с тях. Водещ: А защо? Николай Радулов: Тъй като, когато съществува тази възможност и не се използва, се задават много въпроси – защо имате един инструмент, който се ползва от целия свят и обикновено дава ефект, и този инструмент е различен от служителя под прикритие. Тоест ресурсът, който се отделя за един служител под прикритие, е стократно по-голям, отколкото би могъл да използва един оперативен работник с мрежи от секретни сътрудници. Тъй като оперативният работник работи с мрежи от 10-15 секретни сътрудника, които имат информация за или около престъпниците, а служителят под прикритие трябва да бъде обезпечен от десетина други служители, които работят синхронно с него. Тоест тази сигнална функция от средите на престъпниците няма как да бъде реализирана по друг начин, освен с жива човешка сила. И чак когато знаем точно коя е престъпната група, кои са й ръководителите, тогава можем да работим не с чука, а със скалпела, тогава можем да внедряваме служителя под прикритие, защото знаем къде и при кого. Тази първата част от мрежата, която би трябвало да е част от организацията на сигналната дейност, в България е безкрайно пренебрегната и практически не действа. Водещ: Проф. Радулов, ще стигне ли до положителен резултат разследването? Ще намерят ли извършителя Стоян Зайков? Николай Радулов: Аз не мога да говоря за разследване, защото дори не знам дали такова разследване има. В момента имаме елементарно претърсване на различни типове площи, повърхности, с по-усложнена топография, с планински, градски, селски части, с къщи, които се ползват само в почивните дни. Тоест това е операция, която бихме могли да наречем военно-издирвателна, защото така работят военните – разточват се във верига, претърсват направление, в което се предполага, че е противникът. Но това не би трябвало да е типичният подход, по който действат службите за обществен ред и сигурност. Те трябва да са обучени по по-друг начин. Нали разбирате, че когато кръгът се разширява, направленията, в които трябва да се правя претърсването, се удвояват, утрояват, учетворяват, защото обиколката на кръга става все по-голяма и по-голяма. Тези сили и средства няма откъде да се привлекат. И затова, когато има мрежи от секретни сътрудници, те ще кажат направлението, те ща кажат – човекът най-вероятно се е насочил към еди-кое си селище. И тези сили ще бъдат концентрирани там и ще се провежда целенасочено преследване на евентуалния извършител. Тук виждаме, че се действа опипом, тук виждаме, че е въплътена пред очите ни идеята за това как може да се води с престъпността ръководена от охранителни специалисти организация, на която противодействието на престъпността, било то битова, организирана или каквато и да е, по никакъв начин приоритетът не може да бъде изваден от частта на охранителната дейност. Много трудно е за разбиране от хората защо от средите на МВР на всички ръководни постове през последните 5-10 години бяха издигнати хора, на които основната им специалност е охранителна дейност. Всъщност, ако имаме достатъчно ресурс, ние можем да охраняваме всеки и тогава той няма да е обект на престъпление. Но това не е възможно. И по света затова съществуват оперативни структури, съществуват мрежи от оперативни сътрудници, съществуват специални разузнавателни средства, които и те не могат да се използват безадресно с широки мрежи, а трябва да имат своя обект и обикновено използването на този инструментариум, който непрекъснато се усъвършенства, дава ефективен резултат. Водещ: Ще бъде ли намерен Стоян Зайков? Николай Радулов: Теорията на криминалистиката казва, че това може оттук нататък да се случи случайно. Така че аз просто се надявам да бъде намерен. И надявам се да не бъде намерен в резултат на поредно убийство. Цоня Събчева

22 Май 2019 | 20:00 | Радио „Фокус“