Стефанка Шпангенберг: Според изследване компютърът е най-добрият приятел на ученика в България

По повод проучване сред българските тийнейджъри за проблемите, които срещат в развитието си и отношението им към живота и към средата, в която растат Агенция Фокус разговаря с доц. д-р Стефанка Шпангенберг, завеждаща секция „Детско и училищно здравеопазване” към Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ).

Фокус: Г-жо Шпангенберг, какво сочат резултатите от проучването на Националния център по опазване на общественото здраве във връзка с проблемите на тийнейджърите?
Стефанка Шпангенберг: Резултатите от проучването сочат, че учениците не споделят своите проблеми, те не желаят да ги правят достояние както на учителите си, така и на педагогическите съветници и психолозите в училище. Те разчитат основно на семейството, на себе си и отчасти на приятелите. Семейството е мястото, където те се чувстват спокойни и където са склонни да дискутират проблемите си. Учениците се определят като самотни. Всеки пети ученик посочва, че има проблеми във взаимоотношенията в семейството. Една сравнително малка част от тях се чувстват спокойни и имат установени такива взаимоотношения, че могат спокойно да дискутират своите проблеми и да получават съвети от родителите си.
Друго, което прави впечатление, е въпросът за насилието и агресията в училище. Над 60% от учениците съобщават, че са се сблъсквали многократно в училището и на улицата с агресията и с насилието. Те самите смятат, че решението на проблема е в засилването на контрола в училище и на обществените места. Това е интересно, тъй като учениците в тази възраст са доста свободолюбиви и не желаят да им се поставят някакви ограничения, забрани. Това показва сериозността на проблема за тях. За нас от голямо значение е констатацията, че съществува диференциация във водещите проблемите, посочени от 13 до15-годишните и тези на 16-18 години. За по-малките основните проблеми са употребата на алкохол, тютюнопушенето и нездравословното хранене; за по-големите - насилието, агресията, престъпността, наркотиците. Интересен е фактът, че и при двете групи ученици употребата на алкохол и тютюнопушенето не са пороци, за които трябва да се наказва. Цигарите и алкохолът са лесно достъпни, почти всички са ги опитвали и болшинството споделят, че или пушат, или пият алкохол, или и двете заедно. Това показва, че мерките и забраните, които се наложиха, не действат. Необходима е работа по тези проблеми както в училището, така и в семейството. Очевидно е необходимо най-накрая да се въведе здравното образование в училището и именно там да се дава повече информация на учениците, за да могат те самите да преценят вредите и “ползите” и да направят своя цивилизован избор, знаейки какви са последиците от употребата на цигарите и на алкохола.
От проучването стана ясно, че учениците се чувстват самотни и неразбрани и един от най-добрите им приятели е компютърът. Анализите сочат, че средно по 3 часа и 17 минути на ден те прекарват пред компютъра, което означава, че компютърът изцяло „изяжда” свободното им време. Този факт означава и друго - учениците нямат алтернативни занимания през свободното време. Това е една от причините за недостатъчната физическа активност, което в съчетание с нездравословното хранене е честа причина за затлъстяване в тази възраст. Мерките трябва да се насочат към създаване на по-добри възможности за физическа активност и спорт в училището и извън него. Началната училищна възраст е времето, през което се създават навиците и уменията и където се формира отношение към тях. Много важни са личният пример на родителите, учителите, както и положителните примери на известни спортисти и личности, които са пример за подражание на младите хора. Движението е в основата на растежа и развитието на детето. Липсата на достатъчна физическа активност и невъзможността да се изразходва енергията, натрупана в организма, стоят в основата и на агресията.
В това проучване прави впечатление и отношението на учениците към училището. Учениците вярват на училището и църквата, а от институциите знаят президентството, което е с най-висок рейтинг в техните очи. Прави впечатление и отношението им към медиите, на които не вярват и които с негативната си информация ги потискат и ги карат да се чувстват още по-нещастни.
По отношение на храненето учениците казват, че дори и да искат, те не могат да се хранят здравословно, защото нямат такава възможност. В училищните лавки и бюфети все още асортимента е беден откъм здравословни храни. В същото време около училищата има достатъчно много други заведения, от които учениците могат да си купят забранените в училището храни. С новата наредба трябва да се решат редица актуални проблеми, свързани с храненето на учениците.
Фокус: Казахте, че учениците вярват на училището и на църквата. Какво е отношението им към живота и към средата, в която растат?
Стефанка Шпангенберг: Учениците посочват, че нещастни ги правят най-вече престъпността, лошотията, негативизмът в медиите, трагични събития, лъжата, лицемерието. Страховете на учениците са свързани със самотата, те се чувстват самотни, затворени в своите проблеми. Здравето за тях има значение, което означава, че здравното образование може много да помогне, да дава достатъчно информация по всички интересуващи ги въпроси. Това, което плаши учениците, е загубата на близък, разочарованието, което те причиняват на близките си, несигурността. Направи ми впечатление, че те се замислят за реализацията си в България, затова дали трябва да напуснат страната, за да могат да се реализират по-добре в бъдеще. Всичко това ги притеснява, това са отворени за тях въпроси, за които те не са намерили решение до момента.
Фокус: Какви са основните рискови фактори за учениците?
Стефанка Шпангенберг: В изследването са участвали 1000 ученици, има количествено и качествено изследване. Всички неща, които ви съобщих досега, се срещат при повече от 50% от отговорилите, т.е. може да се приемат като достоверни отговори за болшинството анкетирани. Резултатите от проучването съвпадат с нашите проучвания, доколкото се отнасят до употребата на цигари, алкохол и наркотични вещества, които са посочени и като водещи рискови фактори за здравето. Повечето въпроси в това проучване засягат психо-емоционалната сфера и представляват голям интерес, тъй като и от проучването става ясно, че учениците не са склонни да говорят за тези неща. Хубавото е, че към проекта е създаден сайт, в който те могат да споделят мисли и да обменят мнения по интересуващите ги въпроси. Както ви казах, учениците се чувстват самотни и няма с кого да дискутират. Ако имат проблеми в семейството, те остават без някой, на когото могат да се доверят и с когото да обсъждат тези проблеми. Един от изводите според изследването, е че обществото не прави достатъчно за тях.
Фокус: Какви проблеми стоят пред развитието на учениците?
Стефанка Шпангенберг: Има много проблеми, свързани с учебната среда. Много малко са новопостроените училища, които отговарят на съвременните изисквания. Редица проблеми като двусменното обучение и произтичащите от това несъответстващата на възрастовите особености ученическа мебел, недостатъчното осветление в класните стаи при обучение във втора смяна. Недостатъчната двигателна активност е в следствие от недобрата спортна база в училищата. В редица училища няма условия за нормалното протичане на часовете по физкултура и т.н. Тези фактори оказват негативно влияние върху здравния статус на учениците. Решението на проблемите е в оздравяването на базата на училищата, създаването на възможности за спортна дейност в рамките на училището и в извънкласни дейности, в ограничаване на престоя пред компютъра от страна на родителите, в създаване на достатъчно и интересни за учениците извънучебни занимания и др. Положителното в това проучване е, че над 50% от малките ученици казват, че спортът под някаква форма присъства в живота им - някои спортуват веднъж-два пъти седмично, други ежедневно. При по-големите ученици процентът на активно спортуващите ученици е нисък. Има проблеми и в здравното обслужване на учениците, недостатъчния обхват на учениците при профилактичните прегледи , недостатъчния брой на училищните лекари и участието им при въвеждане на различни интервенционни програми в училищата и др. Нашите данни показват, че понякога тези прегледи се правят съвсем формално, има разминаване в данните за физическото развитие и дееспособността, за заболеваемостта по отделни нозологични единици и др.
Тийнейджърската възраст е рискова, това е времето на формиране на личността, на някои основни възгледи, на ценностната система и т.н. Ето защо учениците се нуждаят от достатъчно информация, за да могат да направят своя цивилизован избор за начина си на живот, за възможностите, които имат за бъдещата си реализация и перспективите в избраната от тях област под контрола на родителите и с участието на училището.
Аделина ГЕОРГИЕВА