Гост в предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“ е кардиологът д-р Нели Георгиева от болница “Царица Йоанна - ИСУЛ" в столицата. 

На 17 май отбелязваме Световният ден за борба с хипертонията. По този повод редица болници и тази година ще проведат кампанията "Май месец за мерене“ с безплатни прегледи и консултации. Такива ще има в различни градове на България, а целта на инициативата е да повиши обществената осведоменост за нуждата от проверка и контрол на кръвното налягане. Какво е важно да знаем?  

Здравейте, д-р Георгиева! 

Здравейте, много ми е приятно. Темата за този разговор е именно Световният ден за борба с хипертонията - 17 май. Този ден се отбелязва от 2005 г. по инициатива на Световната лига по хипертония, като основната идея е да се повиши информираността на пациентите относно заболяването. Основната цел за нас е да подобрим превенцията при пациентите, защото в световен мащаб, не само в България, основното нещо е подмладяване на заболяването.

Тоест, все повече хора в по-млада възраст са засегнати от високото кръвно? 

Точно така, все повече хора. Тенденцията е от 30 години нагоре. На първо място за борба с това заболяване е важна профилактиката. Ние като лекари-кардиолози трябва да научим нашите пациенти, да им дадем здравна култура, за да проверяват сами стойностите на кръвното си и да разберем съответно в рискова група ли са? Основното, за което апелираме, е самоконтрол от страна на пациентите.



Именно профилактиката е и нашата мотивация, за да водим този разговор. Болница ИСУЛ ще предложи ли възможност заппрофилактични прегледи през месец май?

Разбира се, болница ИСУЛ ще се включи в тази кампания на 22 и на 23 май. Допълнително ще оповестим начина, но вероятно ще бъде след записване на телефоните в клиниката по “Кардиология".



Но прегледите ще бъдат безплатни?

Абсолютно безплатни.



Има ли, д-р Георгиева, симптоми, които трябва да са сигнал, че нещо не е наред, преди обаче да е станало твърде късно?

Като начало да кажа, че кръвното е асимптомно, пациентите си живеят с високи стойности на артериалното налягане, без да имат симптоми. В определен период, обаче, започва главоболие, болки в очите, шум в ушите - повечето пациенти именно тогава си измерват артериалното налягане. Бих искала да кажа, че голям процент от пациентите с високо кръвно остават нелекувани. А тези, които се лекуват, двама от трима са със субоптимален контрол на постигнатите прицелни норми, което носи съответно и риск от инсулт, от инфаркт, сърдечна недостатъчност, а дори и от внезапна сърдечна смърт. Именно заради това е хубаво пациентите да си измерват артериалното налягане, дори само веднъж в месеца, независимо от симптомите. Голяма част от пациентите имат главоболие и именно това е поводът да измерват  високи стойности на кръвното - 160-170.  След консултация при специалист, съветваме да има домашно мониториране, което е една от основните препоръки. Стойности над 140/90 за нас са сигнал за оценка на сърдечно-съдовия риск и терапия при пациентите.



Кръвното налягане обаче не е константна величина. За какъв период от време трябва да се прави измерване, за да се постави диагноза, която да води до лекарствено лечение?

Артериалната хипертония и съответно стойности на артериалното налягане са вариабилни. Именно затова основното нещо, което ние съветваме е пациентите да си мониторират кръвното в домашни условия. Седнали, сутрин и вечер -  5-10 минути да бъдат в покой, и да измерват стойностите. При постоянни стойности над 140/90, препоръките в европейски и световен мащаб са между 6 и 8 седмици контрол на пациентите. Под контрол включваме: повишаване на физическа активност, минимум 150 минути седмично аеробни упражнения, ограничаване на солената храна, както знаете, това е под 2,5 грама седмично, а българският пациент обикновено взима между 10 и 15 грама. В храненето включваме средиземноморска диета, редуцираме тютюнопушенето и алкохола. Това са основните препоръки за намаляване стойностите на холестерола и съответно на риска. В тези седмици, ако не постигнем контрол под 140/90, съответно включваме хипертензивна терапия, фармакологична.



Може ли при меренето на кръвното лекарят да открие заболяване на сърцето?

Като цяло измерването на артериалното налягане с апарата е стандартен метод, с който пациентите първи виждат, че има някакъв проблем. Отиват при специалист, там вече се правят допълнителни изследвания, с които търсим суборганна увреда - ехокардиография, от която виждаме има ли промени. Съответно имаме уреди, с които измерваме и централното аортно налягане -  това е безболезнен, неинвазивен метод, който трае около 5 минути. Централното аортно налягане е по-надежден предиктор за измерване на артериалното налягане от периферното измерване. Съответно и повече доказателства има, че това е метод, който открива ранна таргетна органна увреда.



Тази седмица ваши колеги алармираха, че сърдечната недостатъчност се превръща в пандемия, защото всяка минута се откриват 7 нови случая. Какво точно представлява този вид заболяване и пациентът може ли да усети по някакви симптоми, че е негов носител?

Сърдечната недостатъчност е пандемия от много дълъг период от време, като тя се разделя на няколко вида.  Пандемията в момента е диастолната дисфункция на сърдечната недостатъчност и един  от факторите,  които водят до сърдечна недостатъчност, което представлява синдром от симптоми, артериалната хипертония е ключова. Високото, неконтролирано артериално налягане в продължение на дълъг период от време може да доведе до сърдечна недостатъчност. Тя включва симптоми като задух, лесна умора при пациентите, може да имат и сърцебиене. Затова е необходима профилактика, затова е необходима превенция, затова е необходимо ние да обучим пациентите си на здравна култура.



Какъв е рискът, ако  имаме сърдечна недостатъчност, но не се вземат мерки, какви са рисковете?

Като цяло сърдечната недостатъчност е пандемията на ХХI век, но има терапия, с която се лекува. Високото кръвно налягане, високият холестерол, захарният диабет са рисковите фактори, с които ние можем да подобрим симптоматиката, съответно и прогнозата при нашите пациенти.



Може ли храната, алкохолът, тютюнопушенето да бъдат рисков фактор не само, когато вече имаме дадена диагноза, свързана с високото кръвно и със сърцето, но и фактор за появата на такива заболявания?

Да, възможно е. Стрес, тютюнопушене, ежедневна употреба на алкохол, неправилно хранене, недостатъчното движение са основни фактори за множество заболявания на сърдечно-съдовата система - артериална хипертония, включително развитие и на сърдечна недостатъчно. Независимо от причината обаче за появата на хипертонията, последиците от нелекуването  могат да доведат до сериозни промени. По този начин, както и казах вече, се увеличава рискът от инсулт, от остър миокарден инфаркт, от бъбречна недостатъчност, засяга се зрението и се нанасят много други поражения. Високото кръвно е в основата на множество органни увреди.



През последните месеци излезе една тревожна статистика, според която над половината от децата в България са с наднормено тегло или със затлъстяване. Водещ фактор ли е това по-късно за развитие на хипертония?

Статистиката показва, че именно долната възрастова граница на пациентите с хипертония пада. Имаме вече регистрирани случаи на деца. Реалният брой на страдащите от хипертония надвишава статистическите данни. Причината е, че българските пациенти рядко провеждат профилактични прегледи и търсят специализирана кардиологична помощ при  силно изразени симптоми и при влошаване качеството на живот. Именно затова апелираме за промяна на начина на живот - спорт, движение, ограничаване на солената храна и повишаване на консумацията на риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци.



Емоциите как влияят на сърцето ни?

Емоциите също са рисков фактор, но при тях е възможно да има моментно отражение.



Не могат да доведат до някакви тежки последствия, стига разбира се, ние самите да не ги превръщаме в традиция?

Точно така.



За съжаление, заради качеството на храната, все повече млади хора имат лоши показатели на т.нар. “лош холестерол". В този случай няма болка, пациентът не е наясно какво се случва, но това състояние има ли връзка със сърцето и артериалното налягане?

Разбира се, разбира се, за дислипидемията се говори от много отдавна. Кардиолозите  апелират постоянно за изследване на холестерола. Като цяло, като стойност холестеролите не са толкова относително важни, като самият процес на атеросклероза. Всъщност, ние кардиолозите се притесняваме от атеросклеротичния процес, който е асимптомен. Той продължава 20-30 години, асимптомно, докато не се образуват плаки по кръвоносните съдове. Тези плаки са виновни за съдов инцидент, включително инфаркт и инсулт. Именно заради това апелираме за изследване на холестерола, включително на лошия холестерол. Вече имаме и изследвания, които са генетично детерминирани и това са така наречените липопротеини, които е достатъчно да се изследват веднъж в живота. Всъщност, бъдещето вече е за регресия на плаката, ако досега сме целели да включваме терапия да не се образуват нови плаки по кръвоносните съдове и атеросклерозата да прогресира, вече целим именно намаляване, редукция на плаката и подобряване качеството на живот при пациентите.



След COVID пандемията много ваши колеги насочиха вниманието ни към това, че този вирус е рефлектирал върху различни органи на тялото ни. Наблюдавате ли подобно повлияване върху сърцето?

Много се изговори за COVID и за CОVID пандемията, съответно има рискове от тромбози и тромботични усложнения при пациентите, но все още е в процес на наблюдение да видим в дългосрочен план какви са  последиците от този вирус. Определено има съдово засягане, да.



Освен лекарствата, д-р Георгиева, какво друго препоръчвате на вашите пациенти?

Препоръчваме движение, препоръчваме спорт, препоръчваме 2 пъти в седмицата да се консумира средиземноморска храна - риба, рибни продукти и профилактика.



Профилактиката винаги е била златно правило, за да не се стига до заболяването, което е много по-труден процес на лечение, отколкото да не допуснем самото заболяване. Благодаря ви за този разговор, д-р Георгиева.

Аз също Ви благодаря. Успешен ден. 

Росица АНГЕЛОВА