От векове на втория ден след Великден край скалния Албутински манастир хората от видинския край отдават почит с "хора на мъртвите", предаде репортер на "Фокус“. И до днес със скалният Албутински манастир, разположен край видинското село Градец, се свързва един от най-интересните народни обичаи във Видинско - " На Росен" или "Хорото на мъртвите". По традиция на втория ден след Възкресение Христово в параклиса край Албутински манастир сутринта се отслужва и Пасхална Утреня и Божествена света Литургия .

Етнографът от видинския исторически музей Нинко Заяков, е изследвал обичаят и разказва за него.

"От древни времена хората от този край се стичали на втория ден на Великден в основите на Албутинския манастир да почетат мъртвите си роднини, да изиграят в тяхна памет т.н. хоро на мъртвите. Някога хората идвали пеша, с волски коли, нарамили дарове, храна и торби, задължително великденски яйца, които във видинско се наричат перашки. И всичко това е било предназначено за другия свят, невидимия. Заяков разказва за "че хората се качвали на зазоряване върху магарешки каруци за да стигнат при изгрев-слънце до Албутина - това магическо място, за което вярват, че има връзка с отвъдното. Днес обичаят е запазен както преди векове. Хората са толкова много, които идват край голямата поляна в основите на манастира, че камък няма къде да хвърлиш. Тълпят се отблизо и далеч, пременени в празнични дрехи, с букети полски пролетни цветя в ръце, за да изпълнят езическия ритуал, завещан от дедите им - да отдадат почит на мъртвите под звуците на тежки хора, изпълнени от няколко духови музики от съседните села. Близки и роднини се хващат на дълго, бавно, тежко хоро, плачат за тия, които вече не са между тях. Най-близките носят в ръце портрета на починалия и водят хорото, сякаш и той танцува заедно с тях. Роднините раздават за бог да прости кърпи, перашки и ябълка. Задължително и китка здравец. Това повелява обичаят. И когато слънцето стигне зенита си, всички сядат да хапнат, да се повеселят, да почетат и живите, разказва етнографът. Тогава старите хора започват да разказват запазилите се векове легенди и предания за това уникално-магическо място Албутинския манастир. Не случайно това място се смята за свещено, а водата от извора наречен "Хайдук чешма" - за лековита. Местните разказват, че в скалния манастир преди векове е живяла майката на цар Иван Срацимир, дъщеря на румънския крал Бесараб I. След като Иван Александър я прогонил, за да се ожени за Сара, тя станала игуменка в Албутинския манастир. Тук след смъртта й са заровени и костите й. По време на турското робство манастирът е подпален и заличен до основи. На срещуположния хълм обаче все още може да се види пещера, за която се знае, че е приютявала монаси отшелници".

От векове това място се смятало за чудодейно, и хората от векове водят тук тежко болните, за да преспят срещу Великден до манастира - за изцеление. Защото вярващите християни са убедени, че болните преспали край Албутин получават изцеление, когато Господ се смили над тях. А душите на мъртвите намират покой, след изиграното в тяхна памет "тежко хоро".

Изкачи ли се човек на високо край запазения и до днес Албутински скален манастир ще види уникална гледка и запазени в скалите помещения. Лесно се разпознава сред скалите манастирският комплекс, който е запазен в голямата си част - открива се черквата, осем помещения, т. нар. "Камбанария", две цилиндрични ями за вода и 29 гробни ями. В подножието му са построени параклис и чешма.

Скалният манастир "Възкресение Христово" в местността "Албутин" край село Градец е обявен за паметник на културата  през 1927 година и препотвърдено през 1969 година.

И тази години традицията ще бъде спазена, каза за "Фокус“ кметът на с.Градец Илия Томов. Той покани на 6 май на голям Великденски събор, край Албутинския скален манастир, край видинското  село Градец.  Организатори на празника са кметството и читалище "Просвета“ в Градец. Празникът ще започне в 11 ч. с празнично богослужение, отслужено от отец Григорий от Видинската митрополия.

Ирена Данаилова