Акад. Христо Григоров, председател на Българския червен кръст, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

 

Българският червен кръст (БЧК) предостави хуманитарна помощ от бедствения си резерв за наводнените села в община Карлово. Сред даренията са над 1400 спални комплекта и одеяла, над 600 литра дезинфектанти, 10 броя професионални изсушители за мокри помещения. БЧК продължава да доставя храни, вода и дрехи на нуждаещите се. Подготвят се екипи от психолози, които на място ще оказват помощ и подкрепа на пострадалите. За това ще говорим с председателя на БЧК акад. Христо Григоров.

За мен е удоволствие да контактувам чрез вас с целия български народ, защото вие сте една от много авторитетните медии в България, честни и открити.

Много ви благодаря, акад. Григоров. С вашите екипи сте от самото начало на терена на бедствието. Какви са впечатленията ви?

Ние, в БЧК в продължение на години изграждаме, подготвяме кадри и винаги сме на една от първите линии, когато има бедствия, аварии и катастрофи, заедно с хората на ген. Никола Николов от пожарната. Така че когато се говори за помощ, тази помощ идва и от много други структури, но първите на бойното поле, ако така мога да се изразя, това сме ние. Така че това е било, това е и това ще бъде.

Правите ли си равносметки какво сте направили при всяка такава ваша подкрепа? Факт е, че за човечността, за сърдечността няма измерители, но все пак да ни ориентирате, колко то ви струва на вас, за да можете да действате на такъв терен?

Най-важното е, че когато действително има сериозна ситуация, бедствено положение някъде, ние сме спокойни, защото може да разчитаме на вас, медиите, на държавните институции, на корпоративния бизнес и най-важното – на българския народ. Всяка такава ситуация показва, че в душата на българина е останало това, което ние всички сме наследили от нашите баби и дядовци – да се обичаме, да помагаме и да сме готови да подаваме ръка на хората в нужда. И затова бих казал ние сме толкова ефективни и силни, защото ние сме единни, защото формулата на Червения кръст, за разлика от формулата на някои политици, която е "Разделяй и владей“, нашата формула е "Обединявай и решавай“. И затова ръката, която подаваме на хората в нужда, е много силна, тя ги изправя и им връща вярата в живота. Ето конкретен случай сега с наводненията. Кои бяха на първа линия – бяхме ние с хората на ген. Никола Николов от пожарната и продължаваме да бъдем там, ще бъдем там, докато хората се успокоят. И ето днес, голям камион отново с допълнителна хуманитарна помощ от нашия бедствен резерв вече е там и ще бъде раздаден. Бяхме при областния управител на Пловдив, разговаряхме много сериозно, направихме програма за допълнителна помощ, така че може да се разчита винаги на нас. Защото зад нашия гръб седите вие - медиите, седи българският народ, седи бизнесът.

Акад. Григоров, не мога да не ви попитам: как през вашите очи, през очите на хората от първа линия на бедствието видяхте тези наши политици, които дойдоха да си направят селфита и репортажи за сметка на страданието?

Аз трябва да съм много внимателен като председател на тази вече над 145-годишна организация да не навлизам в политическото русло, защото нямам право. Но действително има неща, които дразнят. Но това го оставям на вас, журналистите, това го оставям на политиците, на анализаторите. Нашата задача е да помагаме, без значение каква му е религиозната визия, без значение каква е неговата националност. Ето вземете и украинците – помагаме и на тях с пълна сила. Така че задачата на БЧК е да помага на хората в нужда. Тук обаче има един много деликатен момент и ако ми позволите набързо да го споделя – какво е мястото на доброволеца в тази помощ, защото силата на нашата организация е в доброволците, а доброволците, които отиват да се борят и да спасяват човешкия живот, те са обучени предварително, но те не са защитени.

Това поредно бедствие постави ли за сетен път въпроса за приемането на Закона за доброволчеството?

Фактът, че до този момент този закон вече над 25 години – това са толкова дълги години в БЧК, над 25 години се прехвърля като горещ картоф от правителство на правителство, говори, че този въпрос все още не е решен. И знаете ли, тези 25 години показаха много добре работеща формула: ако желаеш нещо да не стане, направи комисия и го дай в комисия, една, две, три. Ето това е в момента. Всички са много внимателни, много любезни, с голямо желание, всичко отива в комисиите – потъва и се предава от правителство на правителство. В момента има някакво движение. Аз вярвам, че сега, на 2-ри октомври, без да влизам в детайли, българският народ може би ще избере най-доброто, с което ще седнем и най-после ще решим този въпрос. Не може в ХХІ век да няма регулация между взаимоотношенията работодател-доброволец. Ходят, жертват си живота, помагат планинските спасители, ето виждате какво става и в момента, напускат работа, отиват и помагат и какво се получава – връщат се и им казват "Уволнен си, защото ти се самоотлъчи от работа“. Така че това са неща, които трябва да бъдат регулирани. Само ще си позволя да допълня нещо. Когато има бедствена ситуация в Германия, държавата поема и застраховката на тези хора. Така че има върху какво да работим и аз мисля, че с подкрепата и на вас – на медиите, този въпрос ще намери решение. В ХХІ век България отново е една от страните в Европа, която е на последно място по този въпрос.

Какво е обяснението ви, защо той се прехвърля като горещ картоф от парламент на парламент, от правителство на правителство?

Отговорът е много лесен: защото в крайна сметка това са взаимоотношения доброволец-работодател. Ами той, като напусне фирмата да отиде да работи два, три, четири дена да спасява, много често той произвежда, той помага на фирмата да изкарва финансов ресурс, пари и неговото отлъчване нарушава ритъма на работа в самата фирма. И може би това е причината, че няма смелостта в някои политици, които държат кормилото, да вземат решение и да кажат "да“. Но тези доброволци напускат работата, отиват и спасяват човешкия живот. Ами вземете планинските спасители. Пада лавина, затрупва един, двама, трима човека. Те отиват, хвърлят се вътре в снега, ровят, спасяват, отгоре виси друга част на лавината, която всяка минута може да се откъсне и да ги затрупа. И това са хора доброволци, напуснали работа. Е, какво – ще се върнат и ще бъдат уволнени за това, че са се откъснали или за това, че те спасяват човешкия живот? Ето това нещо трябва да бъде решено и аз вярвам, че ще бъде решено. И ако ми позволите, накрая искам да се обърна към всички ваши слушатели, защото пак подчертавам – Радио "Фокус“ е известна медия, слушана и уважавана, ползвам вашия национален ефир да благодаря на всички хора, които са готови и които винаги са ни помагали. Искам да благодаря на корпоративния бизнес, искам да благодаря на държавните институции, искам да благодаря и на вас, медиите. И затова сме силни – защото сме единни, и затова ние заедно сме построили една къща на доброто, в която къща всеки, който има нужда, може да получи любов, подкрепа, силна ръка, която да го изправя, връща го в живота и му дава надежда и вяра. Благодаря ви, приятели!

Цоня Събчева