ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Управляващите ще слязат от правителството като илюстрация на приказката „Дядо вади ряпа“

Проф. Александър Маринов: Управляващите ще слязат от правителството като илюстрация на приказката „Дядо вади ряпа“

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

23 Юли 2020 | 15:00 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: За да се отърве от управляващите го кърлежи, обществото може да припознае кого ли не

Проф. Александър Маринов: За да се отърве от управляващите го кърлежи, обществото може да припознае кого ли не

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Скандалите през последните седмици се оказаха куфар с двойно дъно: хем доведоха до паралелен невен ред в държавата, хем имащите отношение по изнесените в тях факти институции не им обърнаха внимание. Все още не излезли от корона вируса влязохме в предизборна кампания, в която се откроява действието на три групи играчи: на статуквото, на опозицията и на новите политически проекти. Във всяка група има и нюанси на поведение, но като цяло груповите интереси изглеждат общи. За анализ на сгъстяването на краските в различните политически поведения поканих политолога проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, с какво да си обясним наситеното ни всекидневие от скандали, засягащи върховете на държавата? На подобна концентрация в такова кратко време отдавна не сме присъствали. Александър Маринов: С порочния модел или с порочната система на управление, което може да се развива, ако въобще мога да употребя този израз, само с вид на низходяща спирала. Къде е дъното не знаем, но виждаме, че буквално всяка седмица пробиваме поредно дъно. Това, което се случва в България, наистина вероятно на много места по света не може да се види, да не говорим за Европа или страни с претенции за демокрация. Така че това не е въпрос на някакви лични гафове или отделни индивидуални провали, това е системата, по която ни управляват. Тази система е допуснала и крепи подобни хора да властват с всички произтичащи от това последици. Водещ: Може ли да се създаде впечатление, че управляващите са на път да си тръгнат? Александър Маринов: Те ще си тръгнат скоро. Най-е любопитна тактиката, която са избрали, тактиката демонстративно да неглижират мощни, масови и напълно основателни, критични, не бих казал настроения, оценки, даже като казвам критични, това е много меко. Вече доближава до степента на нулева толерантност. Дали тя ще избие в материални последици, не е толкова лесно да се предскаже, но ще бъде скоро. Защото достатъчно е да си помислим дори едно от многото неща, на които сме свидетели през последните седмици, ако се случи в нормална държава, какви ще бъдат последиците, как ще действат засегнатите страни, каква ще е реакцията на обществото, на медиите – нека дебело да подчертая. Така че всичко това може би поражда у някои хора надежди, у други – униние, опасения, че така може да продължава до безкрайност. Не може да продължава не просто до безкрайност, не може да продължава още дълго време поради много причини, свързани с факта, че все пак живеем в XXI век, когато влияят най-различни фактори, които не позволяват по такъв начин да се управлява. Сега, разбира се, аз защо казвам, че ще си тръгнат, защото това е самоубийствено поведение. Водещ: Залени сме фактология, на която управляващите не обръщат внимание, но и правоохранителните органи също. Александър Маринов: Вероятно защото са се слели. Вероятно ви е направило впечатление една констатация на един от поредните европейски доклади. Ние вече не отговаряме на Маастрихтските критерии. Водещ: Докладът е на Европейската централна банка. Не покриваме и политическия критерий заради корупция. Александър Маринов: Да, разбира се. Ние не отговаряме на политическите стандарти за членство в Европейския съюз, доколкото независимо как ги дефинираме, това, което се случва в България, е извън тази координатна система. Следователно, проблемът с реформирането, радикалното реформиране на модела на управление засяга и отношението между основните власти. Вижте, отношението към парламента докъде е достигнало. Ето на, последните словесни подвизи на министър-председателя са само един щрих такъв, разбира се шокиращ, но само един щрих към принизяването на висшия орган на демокрацията, тъй като ние сме парламентарна република. След като за председателя на парламента може да се говори по този начин, и след като парламентът може да се използва по такъв начин: да се неглижира, да се унижава публично по най-различни способи, това е просто подигравка с елементарните стандарти за демокрация. Водещ: Въпросът е дали самият премиер Бойко Борисов има стратегическа полза от предсрочни избори, тъй като се вижда, че те ще дойдат тогава, когато той прецени и се оттегли. Както се казва – хвърли кърпата. Александър Маринов: Вижте, аз не мисля, че при него може да става въобще дума за стратегия. Той просто се стреми да отложи края. Защото каквито и ресурси да имат управляващите, те няма как да спечелят следващите избори след всичко, което се случи и продължава да се случва. Напротив, според мен по-разумното поведение бие било първо да се признаят грешките – да си признаят греховете и да се преговаря за оттегляне. Защото в противен случай няма да има никакви гаранции. А освен това, не забравяйте, че тук не става дума само за Бойко Борисов, тук става дума за стотици функционери на това управление. Става дума за много други хора, които вероятно не са виновни или в много малка степен са виновни. Много е опасно настроението, което се формира в обществото. Казвам, че е опасно, защото промените, реформите, които са ни необходими, не бива да се подчиняват на желанието за отмъщение. Не бива да води до затваряне на порочния кръг, при което се разчистват сметките с обикновени хора, а не се променя същността на системата. Това е важното – за да се промени системата така, че повече да не са възможни явления от типа на Бойко Борисов, ГЕРБ, срастването на изпълнителната и съдебната власт, част от нея по-точно и т.н. Водещ: Да, но колосалните злоупотреби, за които се изнасят факти, неправомерното свръхимотно състояние, неотговарящо нито на реалните възможности, нито на реалния капацитет на отделните партийни функционери, изкласили до приближени на премиера – това неизбежно води до освирепяване, проф. Маринов, и до озлобена страст към отмъщение. Александър Маринов: Така е. И това е неизбежно. И аз затова казвам, че в случая по-разумно би било управляващите да се спрат, да се засрамят, поне външно да проявят разкаяние и да се стремят да договарят сравнително меко излизане от властта. Защото другият вариант е не меко, а твърдо, грубо изхвърляне от властта. Това ще се случи, нали знаете, и с вас сме го обсъждали, и много хора ме питат: „Добре де, кой? Каква ще е алтернативата?“ В момента, когато неприемането, непоносимостта към този начин на управление и неговите герои стигне подобни критични стойности, алтернативата може да възникне всеки момент, и тя съвсем не е необходимо да е разумна алтернатива. Всеки може да е. Ето, вие виждате, появяват се, както казвате и вие самата, нови играчи. Днес се появява един, утре – други, вдругиден – трети. Могат да се получат всякакви групирания. Така че в желанието си да се отърве от тези кърлежи, обществото може да припознае кого ли не, и е опасно да не припознае лош вариант. Защото пак казвам, разбира се, че трябва да бъдат отстранени от властта хора, които управляват по такъв начин и си позволяват такива неща. Но много по-важно е да бъдат променени принципите, в това число на основата на съответни дълбоки конституционни, законови, институционални промени, защото начинът е порочен. Начинът на управление е порочен. Тези порядки, тези правила, тези механизми, които позволяват подобни скандални всекидневно излизащи факти – те не са измислени. Аз затова ви казвам, пак ви връщам назад към нещо, което казах преди малко – не става дума за компромати, става дума за факти, които в нито една нормална, демократична, цивилизована държава няма да останат без внимание. Как си представяте шефът на пресслужбата на Макрон или на Борис Джонсън, или на Меркел да си позволи такова нещо, тези факти да излязат в публичното пространство, да бъдат съпроводени с такива неубедителни, нека да се изразя меко, обяснения, и никой да не обръща внимание, включително и шефът на пиарката. Затова ви казвам, че по никакви стандарти ние не се вместваме. И някой казва: „Добре де, така можем да си караме много дълго време“. Не може да си караме дълго време, защото сме потопени в друга среда, която е определяща за нас. Няма да ни търпят просто. За съжаление, няма да търпят цялата ни държава, цялото ни общество заради една шепа разбойници. И това е също нещо, което трябва да се осъзнае. Вие много добре знаете, как остро се поставя въпросът за критериите, свързани с върховенството на закона при изпълнението на следващия европейски бюджет и отпускане на различните форми за подпомагане на държавите в следствие от кризата, и за необходимите реформи, които се замислят в Европейския съюз. Всичко това няма как да се размине. Някой си мисли, че може да се размине, обаче, аз дори да ви кажа честно, не смятам, че и те се надяват да се размине, просто отлагат, разчитат нещо да се случи. И така. Водещ: В бъдещ парламент, който може да се очертае доста разпокъсан с присъствието на много партии, ще се свият ли възможностите на ГЕРБ единствено до коалиция с ДПС? Александър Маринов: Това са много интересни въпроси, които предполагат предположения, тъй като ситуацията е изключително динамична и нестабилна. Моето предположение е, че следващият парламент ще е много шарен, много пъстър, много дезорганизиран и няма да изтрае дълго време. Според мен, той ще е просто преходна фаза към следващата по-дълбока криза в следствие на промените в страната. Водещ: Вие очаквате поредица от парламентарни избори? Италиански вариант, така ли? Александър Маринов: За съжаление, няма да е италиански вариант, защото италианският вариант се случваше в доста добре функционираща икономика, или поне прилично функционираща, докато при нас проблемите са по-други. Аз лично смятам, че партийно-политическата система предстои да претърпи дълбоки изменения. В това число аз въобще не смятам, че ГЕРБ ще може още дълго време да поддържа своите позиции във властта и да маневрира по начина, по който маневрираше в последните 2 парламента. Между другото, една от причините за днешното състояние и днешните проблеми, включително на ГЕРБ и неговите ръководители, е именно този паразитен модел, при който използваха поредните си партньори в ляво, от дясно, от центъра, за да продължават съществуването на този порочен модел на ограбването на държавата и на обществото. Това непрекъснато бягане от отговорност лиши ГЕРБ от способността да взема ясно позиции и да прави политики, и нещо реално – да допринася за обществото, заради идеята, че винаги ще се намери кого да пожертват. Така че аз лично не смятам, че ГЕРБ имат светла перспектива, независимо че днес изглеждат достатъчно силни, за да държат ако не друго, поне достатъчно силен контрол в следващия парламент. Но пак подчертавам, понеже ме питахте в началото, дали биха имали изгода от едни по-бързи избори – колкото повече минава времето, толкова повече ще се влошават условията за ГЕРБ. От тази гледна точка има доста примери в европейската практика през последните 20 години, когато по-умните, по-добрите политици са избързвали, изтегляли са предсрочно избори, за да минимизират щетите. Тук не става дума за победа, за ползи, за някакъв вид печалби, става въпрос да се минимизират загубите. Защото, пак казвам, колкото повече минава времето, толкова повече ще нараства неприязънта. И тогава никакви ресурси – нито парични, нито властови, нито подкрепата на определени фактори от съдебната система няма да са достатъчни. Тогава резултатът ще е катастрофален. Водещ: Възможно ли е бъдещо правителство тип „шведска маса със столове“, все едно как ще бъде наречено – на национално съгласие, на спасение, на бъдеще и т.н., но общо взето всички на трапезата? Александър Маринов: Има основания да предполагаме, че такива идеи се въртят в нечии глави, с различни мотиви естествено. Разбира се, в България, и особено в предстоящия период всичко е възможно, всякакви политически хибриди можем да видим, не изключвам нищо. Но в сегашната ситуация един такъв формат едва ли би могло да бъде не просто добър, то е ясно, че не може да бъде добър за страната, той не може да бъде стабилен. Тъй като вижте, стабилността на правителството, и това съм го казвал много пъти, не зависи числеността на подкрепящите го в депутатската маса, стабилността на едно управление зависи в крайна сметка от това, как то функционира и как решава проблемите на обществото, тоест, на реалните хора. Едно такова „програмно“ правителство, което всъщност ще е правителство на сделка в името на продължаване на порочната тема, то няма да може да реши проблемите, даже ще бъде още по-уязвимо, отколкото сегашното правителството. Пак повтарям, не изключвам такава възможност, но според мен, едно програмно правителство би било необходимо, полезно за България, когато всичко се изчисти до корен, формулират се много ясни, дългосрочни цели и пътищата към тях, и най-вече се поеме ясна отговорност от субекти, които се ползват с обществено доверие. Така или иначе, българската политическа класа, най-вече парламентарно представените партии към момента имат един проблем, който е проблем на проблемите, и това е много ниското обществено доверие. Това няма как да се преодолее. Иначе казано, този Лазар или тези Лазаровци няма да станат. Водещ: Проф. Маринов, дали самите партии се трогват от това ниско обществено доверие или им е все едно? Иначе пред телевизорите те, разбира се, проявяват загриженост, но дали в партийните си сърцевини те изобщо се интересуват от спадналото обществено доверие? Александър Маринов: Имате основание за това разсъждение. Ще ви кажа, че това е белег на тежко, да не кажа на смъртоносно заболяване. Защото така както чувството за болка или температурата предупреждава организма, че нещо не е наред, по същия начин една нормална, разчитаща на перспектива политическа партия, трябва да умее да чува, да разбива мнението на обществото, а не да го игнорира и да си мисли, че нищо страшно няма да й се случи. Вие сте абсолютно права. Повечето български политици пренебрегват презрително отношението на обществото, като смятат, че ресурсите на властта им дават възможност да се защитят от общественото негодувание. Но това е до време. И има много примери в европейската най-нова история, когато големи партии просто са изчезвали, именно защото не са успели навреме да разберат предупреждението на обществото, на критично настроеното общество. Така че да, аз съм съгласен с вас, те си мислят, че с познатите средства пак ще се докопат до властта, пак ще направят съответната сделка в произволна комбинация, и пак ще се заслонят с властовите атрибути, за да могат да правят каквото си искат. Но смятам, че този модел, този начин на действие е изчерпан безследно. Водещ: Кога да очакваме предсрочни избори? Александър Маринов: Има два варианта. Аз не мога да твърдя, че такива ще се случат. Аз смятам, че това е по-разумният вариант. Но както се казва, безумието винаги може да надделее. Защо смятам така? Аз в тази моя преценка не се ръководя от моето пристрастие. Аз наистина не приемам, много критично съм настроен към това управление заради начина, по който то действа. Но в случая преценявам нещата от друга гледна точка. По-разумно е да се предотврати взривът. И от тази гледна точка смятам, че предсрочните избори каквито и щети да донесат на управляващите в момента, вероятно ще са по-милостиви, по-безболезнени, отколкото отлагането на нещата до редовните избори догодина. Продължавам да смятам, че така, както се развиват събитията, трудно ще се устиска до следващата пролет. Но повтарям, при това положение има два варианта. Единият вариант е, ако управляващите преценят, че индексират прекалено много щети, откажат се този политически непукизъм и намерят повод, за да хвърлят пешкира и да отидат на предсрочни избори с всички опасения, които придружават предсрочните избори. То е ясно, от какво ги е страх. Но има и друг вариант, има вариант просто недоволството да експлодира. Защото това непрекъснато пренебрежително, презрително отношение към основателното обществено негодувание е игра с огъня. Това е игра с огъня. Аз не знам, защо тези хора не си дават сметка, че могат да настъпят всякакви ексцесии. Колкото и ще да вярват, че народът е овчедушен, страхлив, уплашен, притиснат и т.н., подобни нива на дразнение вече са опасни. Те показват, че българска политическа класа е неадекватна, тя е леко дори бих казал ненормална, психически ненормална, та да подценява тази опасност. Така че другият вариант е просто по какъвто и да е повод, той може да бъде дребен, не е нужно да е някакъв много голям, да изгърми ситуацията, и тогава да се отиде форсирано на такива избори. Освен това, има и още едно обстоятелство, което не бива да се подценява – властта или по-точно определени центрове във властта откриха прекалено много фронтове и си създадоха прекалено много врагове със среди, с които доскоро са били близки съюзници. Затова нараства степента на опасност, защото тези бивши съюзници, а днес врагове или почти врагове, първо, са достатъчно силни, и второ, имат много информация. Засега ние нищо чак толкова не сме видели. Разбира се, аз казах, то е достатъчно, за да падне всяко едно правителство в нормална държава. Но нищо чудно утре, вдругиден или по-вдругиден да видим други неща. Има различни интерпретации, аз естествено нямам информация, но вземете този запис, който изтече с изразите на премиера. Каза се, че не е доказано, че е той, но да кажем така, че много прилича от всяка една гледна точка най-вече на манталитета му, аз не говоря за гласа му – манталитета му. Така че изтичането на този запис е нещо, което само по-себе си е скандално, но не е фатално, може би е някакво предупреждение. Знаем ли, какви други записи има? Не съм убеден, че във всички тези варианти министър-председателят ще може да каже „А, аз се забавлявам. Няма лоша реклама“. Зависи. Лошото е, че не знаем. Искам да кажа, че тези врагове, които си създадоха, посегнаха на множество неслучайни хора. Какви са те, това е друг въпрос – аз не ги идеализирам. Това не означава, че като си враг на правителството, непременно си целият в бяло. Но това беше допълнителна проява на политическо безумие, което според мен няма да остане ненаказано. Водещ: Синдром на самозабравяне? Александър Маринов: Да, точно така. Цоня Събчева

16 Юни 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“