ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Полк. проф. Димитър Недялков: Над 4 хиляди души загиват  при англо-американските бомбардировки, разрушения има  в над 140 населени места в България

Полк. проф. Димитър Недялков: Над 4 хиляди души загиват при англо-американските бомбардировки, разрушения има в над 140 населени места в България

Полк. проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, военен пилот I клас, в интервю за предаването „Добър ден“ по Радио „Фокус“Водещ: Полк. ...

14 Ноември 2019 | 16:00 | Радио "Фокус"

Полк. проф. Димитър Недялков: При бомбардировките около 50 000 бомби падат на територията на страната, като близо 80% – над София

Полк. проф. Димитър Недялков: При бомбардировките около 50 000 бомби падат на територията на страната, като близо 80% – над София

Полковник професор Димитър Недялков, преподавател във Военна академия „Георги Стойков Раковски“, военен летец, пилот I-ви клас, в дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“. Водещ: При изкопни работи за строежа на метрото в района на столичния булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ 82 в София бе открит авиационен боеприпас. Пристигналите на място военнослужещи установиха, че това е осколъчнофугасна 220-килограмова авиационна бомба от времето на Втората световна война. Ден по-късно специализираните екипи от Българската армия унищожиха на полигон „Сливница“ авиобомбата. Какво представлява, колко опасна може да бъде тя? Над кои други обекти или градове също са били нанасяни въздушни удари? На тези и други въпроси отговаря полковник професор Димитър Недялков, преподавател във Военна академия „Георги Стойков Раковски“, военен летец, пилот I-ви клас. Димитър Недялков: Това е от малките боеприпаси, падали на територията на София, което не значи, че неговата разрушаваща способност е малка. Напротив – това е калибър, който може да нанесе големи поражения и е нанасял такива на територията на София и на други български населени места. Вероятно е от нанесен масиран въздушен удар върху столицата от бомбардировките на 10 януари и на 30 март – две от възможностите са тези, като и двете бомбардировки, освен че са били масирани, са били съвместени. Това са дневни и нощни въздушни удари, като в дневната част се действали екипажите на 15-та въздушна армия, а в нощната част – британски екипажи. И в двата случая говорим за две ударни авиокрила, тежки бомбардировачи „Б-17“, „Б-24“, прикривани от изтребители. В първия случай говорим за ударни самолети от порядъка между 220 и 280, различни са източниците, прикривани от над 100 изтребителя. Във втория случай говорим за още по-масиран въздушен удар, в който и броят на бомбардировачите, и този на изтребителите е бил по-голям. Но това са боеприпаси. Въздушно-настъпателната кампания срещу стратегически обекти от територията на страната е провеждана от ноември до края на април (ноември 1943 до края на април 1944 година), като след това продължават да бъдат нанасяни удари по обекти от територията на страната, но не върху столицата, а върху други населени места и не с такъв интензитет. На територията на България, има различни предположения, но десетки хиляди авиационни бомби, с различен калибър. Този, ако го проведем към българските единици, е 227 килограма. Така го определихме, и специалистите казаха същото. Иначе близо 500 еднотонни, двутонни авиационни бомби са падали на територията на столицата. От тези боеприпаси, за които говорим, 45-50 000, а има и по-големи числа, близо 70 до 80 % падат на територията на София. Това е огромно количество. Атакувани са 147 български населени места. Това са тонове авиационни бомби, които падат на територията на българските градове, ако смятаме от 1941-а година до 1944-а година, а пък и малко след това, тъй като пак има такива случаи. Но пак да кажа – основната част от тези боеприпаси падат на места, определени като стратегически обекти, с особена важност над столицата на страната – град София. Водещ: Над кои други обекти или градове също са били нанасяни подобни удари? Димитър Недялков: Много са. Те са 147, но и Враца много страда от тези удари, Кюстендил, Дупница, част от Пловдив. В хода на бомбардировките винаги когато метеорологичните условия не отговарят, екипажите на ударните формации, освен основната, имат и друга резервна цел. И така се случва с много български градове, когато столицата е закрита, да речем зимно време – тук в Софийското поле често се образуват мъгли, под ударите им попадат и други български градове, защото те не могат да се върнат с бомбите си. Има и други села, които са попилени вследствие на такива бомбардировки. Доколко могат да се намерят такива боеприпаси, в миналото конкретно за София мисля, че има 12 случая на открити такива боеприпаси. Говоря за авиационни бомби, останали от Втората световна война. Но само бомбардировката на 10 януари, защото там има един малко по-особен способ, по който са хвърляли бомбите с цел да се нанесат по-големи разрушения на града, са отчетени над 50 попадения на авиационни бомби, които не избухват. Но никъде не се казва какъв процент от тях, колко са авиационните бомби, които са извадени и обезвредени. И това най-вероятно е един от примерите, че под повърхността в Софийското поле, а и не само – и към Самоков, и надолу към Дупница – могат да се намерят още много такива боеприпаси, които по една или друга причина не са се взривили след хвърлянето. Водещ: Проф. Недялков, колко опасни са такива невзривени авиационни боеприпаси, въпреки разстоянието на времето? Димитър Недялков: Опасни са. Това е бомба. Затова с това нещо трябва да сме внимателни. Открие ли се, както се и случи, веднага да се сигнализира, да се отцепи районът в рамките на максималната поразяваща отдалеченост на този боеприпас, вчера се реагира. И оттам нататък хората да си свършат работата. Това е боеприпас, на който най-вероятно взривното вещество е в състояние при определени условия да се /…/ и да нанесе поражения на околната среда, ако се пипа не както трябва. Това си е прецедент, казус, който за да се реши, всички мерки за безопасност, както са написани по книгите, трябва да се спазват. Водещ: Осколочно-фугасна, аз се затрудних при изговарянето на думата, но какво означава? Димитър Недялков: Осколочно-фугасна – това, ако трябва да го кажем по-простичко, е разрушителна бомба. Разрушаващият ефект зависи от ударната вълна, бомбата нали има корпус. При взрива се чупи, но и тези осколки, които се формират при самия взрив, също поразяват. Осколояно-фугасната бомба е насочена основно за поражение на населението, на живата сила на фронта, а другото е за разрушаване на сгради. И всъщност, когато попадне вътре, тя пробива покрива, преминава през няколко плочи и се взривява в самата сграда. Тоест ударната вълна разпръсква сградата, а осколките допълнително увеличават поразяващия ефект. Водещ: Какъв е обхватът на една такава бомба като разрушение? Димитър Недялков: 50-70 метра на такива затворени пространства трябва да се отцепят задължително. Иначе поразяващото действие може да има до 100 и повече метра в зависимост от начина, по който се разпределя. Зависи от релефа, накъде ще тръгне тази взривна вълна, накъде ще се насочи като посока, защото релефът не е равен, не е концентрична окръжност да описва поразяващият ефект на взрива. На открито – 100-150 метра. Иначе на затворени пространства, както и стана вчера, горе-долу на такава дистанция отцепиха района. Има и снимки точно за този момент на това място какво е представлявала София с боеприпас, който се е взривил горе-долу на мястото на тази авиационна бомба. Отсрещните сгради са надупчени, изпочупени, да не говорим за човешките жертви. Водещ: Неслучайно бомбата се намира в района на Военна академия. Разкажете ни колко пъти е била разрушавана вследствие на бомбардировките? Димитър Недялков: Това е било военно училище и то е било цел, но общо взето са бомбардирани жилищни квартали в София на площаден принцип. Формацията лети по определен маршрут и каквото има да стоварва в района го изсипва. Пак казвам – военното училище вероятно на 10 януари и на 30 март има попадения, но не съм срещал какви точно са пораженията. Едното нападение е конкретно за 30-ти – там има и авиационни бомби, които са преминали през района на Военна академия и са се взривявали, включително и са оставили поражения по сградите на академията. При това на 10 януари може би са били по-встрани, но все пак районът на два пъти е бил под ударите на съюзническите бомбардировачи. Водещ: Има ли вероятност през годините да откриваме нови такива „находки“? Димитър Недялков: Има такава, да. Предполага се, че в района на София са изсипани към 30 000 боеприпаса. Винаги има процент да са невзривени, защото зависи от начина, по който са произведени и спазването на технологиите и височините, от които са хвърляни. Така че има вероятност и трябва да се има предвид. София е бомбардиран град и то жестоко бомбардиран. Това трябва да бъде предмет на внимание, когато се извършват подобни изкопни работи, строителства и така нататък. Милослава АНГЕЛОВА

26 Октомври 2018 | 09:00 | Радио "Фокус"