ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Валерия Фол: Легендите и много от фолклорните разкази днес са свързани с тракийските митопредстави и светоглед

Проф. Валерия Фол: Легендите и много от фолклорните разкази днес са свързани с тракийските митопредстави и светоглед

Проф. Валерия Фол, директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и инфор...

17 Октомври 2015 | 12:00 | Радио "Фокус"

Проф. Валерия Фол: В сравнение със светилището на Мишкова нива, другите паметници изглеждат малки

Проф. Валерия Фол: В сравнение със светилището на Мишкова нива, другите паметници изглеждат малки

За номинацията на тракийското светилище в местността Мишкова нива от Europa Nostra за един от най-застрашените паметници в Европа Радио„Фокус” –Бургас разговоря с проф. Валерия Фол, директор на Института за опазване на културното наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) и сътрудник на Центъра по тракология към БАН. Община Малко Търново участва в Europa Nostra с проект за Мишкова нива в програмата ”Седемте най-застрашени” за 2014 г. Фокус: Проф. Фол, тракийското светилище в местността Мишкова нива, един от най-застрашените паметници в Европа ли е и как проектът по програмата ”Седемте най-застрашени” за 2014 г. на Europa Nostra ще му помогне? Валерия Фол: За съжаление, е застрашен паметник. Паметникът е от изключително значение, защото е просто изключително съхранен до сега, но с падането на загражденията не може да се охранява. Същевременно трябва да се реставрира, защото във вида, в който е, трябва да има задължително водач, който да казва :”Тук се стъпва, тук да не се стъпва”. Той трябва да бъде реставриран, социализиран и ходовата линия да бъде добре маркирана. Може да бъде подложен и на разрушение от недобросъвестни хора и иманяри и т.н. Това означава, че за него трябва да се положат специални грижи. Самият проект е да се помогне именно на такива паметници, които са от изключително научно значение, а Мишкова нива е такъв, да бъдат консервирани и реставрирани и тези дейности да помогнат на обществото да осъзнае значимостта му за да се отнася с необходимия респект към паметниците и да се грижи за тях. Фокус: Кой трябва да се грижи за паметниците като Мишкова нива? Валерия Фол: Мишкова нива е паметник от национално значение и за него трябва да се грижим всички. Аз смятам, че не само държавата и общината, но и всеки един от нас, трябва да има ясното съзнание, че тези паметници спомагат не само за популяризиране на българската история, но те са и изключителен ресурс за развитие на културния туризъм. А Мишкова нива е много посещаван паметник, много известен, поради което трябва да се положат за него грижи, тъй като е застрашен и трябва да бъде консервиран и реставриран. Фокус: От хората ли е най-вече застрашен паметникът? Валерия Фол: Той е застрашен и от нас хората, разбира се и от природните условия. Можем да защитим по някакъв начин паметника като го вдигнем отново първо и второ археологическата среда, в която е паметникът и която също е застрашена, по този начин да се съхрани. След нас ще дойдат хора с много по-големи възможности и в научно отношение, тъй като науката се развива много бързо и вече науки като палеоботаника, палеозоология, палеогеология и т.н. могат да помогнат много за възстановяване на историята на един такъв паметник и от там на целия регион, но ние трябва да се погрижим за това. Фокус: Защо Мишкова нива е от голямо значение? Валерия Фол: Мишкова нива не само е паметникът с най-представителна, висока крепида. Това всъщност е един паметник, който показва регионалната архитектура на Странджа за куполни гробници и светилища, която е различна от това, което познаваме напр. от Долината на тракийските царе или от Археологическия резерват Сборяново. При Мишкова нива ясно личи връзката между мегалитната култура и по-сетнешната тракийска архитектура, свързана със сакралните паметници. Това е едно светилища, чиято ограда е 30 м. в диаметъра и височината му е над 3 м. Това е единственото светилище, където има надписи, които говорят за Дионисовите общества. Надписите се намират долу в музея. Този комплекс показва и традиционния поминък на Странджа – рударството, а той е такъв от края на Каменно-медната епоха, т.е. от края на петото хилядолетие пр. Хр. насетне. Този традиционен занаят се свързва с вярата, обредността и изграждането на такива голямокаменни сакрални градежи, защото Мишкова нива е и това. Това е единствения паметник, който показва и ролята на свещената вода при такива паметници, които са и за посвещение и за пречистване. Той в един момент е хероон. От писмените старогръцки извори знаем, че има едни пречиствания, но в Мишкова нива са съхранени тези корита, в които е била свещената вода за пречистване. Това е изключително важен паметник и не напразно е от национално значение. Когато той се издигне в истинския му вид, което е възможно, тъй като са запазени елементите, то тогава може да се мисли целият комплекс, защото имаме древните рудници, след това вилата от римската епоха, некропола, може да кандидатства за още по-висок статут. От нас зависи този наистина защитен паметник да бъде спасен. Аз много се радвам, че Историческият музей на Малко Търново и общината подготвят този проект. Този паметник може да бъде визитка на България при влизането от Турция, защото първото нещо, което може да види един идващ от Истанбул или Одрин пътник, който може да бъде не само гражданин на Турция, по-бързо е да се кацне в Истанбул и да се отиде на море Слънчев бряг е да се мине през Малко Търново, е Мишкова нива. Т.е. трябва да се превърне в една визитка, а не да се руши от природата и недобросъвестни граждани. Общината и музеят нищо повече не могат да направят от това, което е направено досега. Фокус: Финансирането от програмата на Europa Nostra ли ще дойде? Валерия Фол: Това е една специална програма, която отпуска средства именно за консервация и реставрация на много важни, но застрашени обекти т.е. парите не са от бюджета на държавата. Фокус: Защо Мишкова нива е обвита в тайнственост, все още се носят митове и легенди? Валерия Фол: Всеки, който е видял Мишкова нива, е наистина впечатлен. Хората се стъписват като видят този грандиозен градеж. Другите паметници в сравнение с Мишкова нива изглеждат малки. Години наред беше в едно строго охранявано пространство и самото му проучване предизвика тези митове и легенди, защото когато границата се пазеше строго там можеха да влизат хора само с разрешение, а и разкопките можеха да се извършват само и единствено от местни хора. Тъй като обектът е съвсем близо до истинската граница тогава археолозите и хората от Малко Търново, които превиха разкопките, стояха с охрана. Същевременно от другата страна турските войници – граничари естествено проявяваха любопитство какво се случва. Това неминуемо предизвикваше интерес. От друга страна, тъй като там има мини, всички стари мини, рудни залежи, имат едно специфично излъчване, създават полета, които се усещат от по-чувствителни хора. Посетителите с такава чувствителност естествено усещат тези полета, които излъчват рудните жили. Там е имало свещена вода, запазен е водопроводът частично, която изглежда е смятана в древността и за лековита. Да не забравяме, че Мишкова нива е построена върху долмен, от които има остатъци. Т.е. животът на този свещен обект е повече от хиляда години топосна вяра, който е свързан и с вярата. Самото рударство също е обвеяно, още от древността, с мистика. Това е едно специално знание, предавано в едни общности, да се открият жилите. В древността преди да се започне работа пролетно време са извършвани специални обреди, свързани и с Великата богиня Майка, тъй като рудите се смятат за съвършените рожби Великата богиня Майка Земя. Тези специални ритуали са извършвани от хората, които знаят да откриват тези съвършени чада на Великата богиня Майка Земя и тази тайнственост се предава през вековете, то остава като едно мистично място. За съжаление няма богиня Бастет. Има си точно тази прастара богиня на Средиземноморието, която олицетворява цялата земя. Там са едни от децата й – древните рудници, които до скоро функционираха. Тези обреди са много мистични. Те са пазени в тайна и ние много малко знаем какво точно се извършвали тези посветени хора как да открият рудната жила. Преди 5-6 хиляди години това е много специално знание. Напр. те са разпознавали растенията. Определени растения растат върху определени рудни залежи. Малкотърновско-граматиковската рудна плоча, абсолютно е сигурно вече, заради химическите анализи, е позната на хората от Варненския халколитен некропол. Представете си каква организация на живота и труда е имало в древността за да се достави руда от Малко Търново, Граматиково, чак до Варна, другия край на Стара планина. Тук стигаме до корабоплаването по р. Велека, след това по Черно море до контактите, които са икономически и при всички случаи имат и религиозен характер. Тогава е трябвало да си в хармония с божествата за да тече гладко живота ти. А Калето горе, което принадлежи на този огромен комплекс, който функционира столетия наред, е една крепост-убежище със своето светилище, тъй като при една заплаха хората трябва да има къде да се скрият и разбира се и своята продукция и животните. И до сега не откриваме техните селища, може би гората ни пречи. Фокус: Защо хората трябва да посетят Мишкова нива? Валерия Фол: Ще се радвам вашите слушатели и читатели да усетят значението на това място. Нека не забравяме, че българската държава е на 1300 години, че 1300 години едни и същи хора там работят, живеят и имат своя Некропол, преведено на сегашен език – гробище, неизменно на едно и също място и в един момент техния басилевс, нещо като старейшина, е хероизиран, обезсмъртен, и това обожествяване продължава и при Римската епоха. Там в един момент е вилата, дома на този тракийски старейшина, който всъщност е и римски наместник на района и на мините, управлява населението и дава своя данък на империята. И като отидат на Мишкова нива да се обърнат на изток и да си помислят хубави неща. Всички, които ходим, стигаме до извода, че вярвайки, че това ще се случи, което си пожелаваме, то се случва и нека си желаят само хубави неща. Виолета ТАСЕВА

11 Март 2014 | 10:19 | Радио "Фокус" - Бургас