Доц. д-р Соня Алексиева, PR експерт в областта на културния туризъм, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Как оценявате потенциала на България за развитие на културния туризъм и кои са най-значимите културно-исторически обекти в страната?
Соня Алексиева: Нарастващият интерес и на българските, и на чуждестранните туристи към един от най-интересните и най-печеливши видове туризъм и у нас, доказва неговия голям потенциал. Това признание и реално действие за активно развитие на културния туризъм на държавата, общините и на бизнеса обаче, е факт едва от няколко години. България загуби много време, за да си повярва сама, че има шансове и чрез културния туризъм да се превърне в целогодишна туристическа дестинация, да промени имиджа си на страна за масов и евтин туризъм, да се рекламира на конкурентния пазар на Балканите с уникални обекти на материалното и нематериалното културно наследство. Големият потенциал на културния туризъм обаче не означава, че още знаем как да го „опаковаме” и продаваме като един уникален културен продукт, който да популяризира дестинацията, да разказва на туристите интересно за нейната история и богато наследство.
Искам да разделя на две моя отговор за най-значимите ни обекти и не ангажирам никой с това лично мнение. Тези обекти имат заслуженото признание да са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Първият от тях - Тракийската гробница в Казанлък, е първият уникален обект в този списък от 1979 г., но дали днес 36-40 години след популяризирането им и чрез ЮНЕСКО в световен мащаб, най-значими означава още и най-прочути, и най-посещавани от туристите? Защото светът на туризма се променя с невероятна скорост, а заедно с него и интересите на пътуващите хора. Днес и най-известните културно-исторически обекти, и по-малко популярните трябва заедно да надграждат имиджа на туристическата дестинация, да разширяват географията на утъпканите пътища и да предизвикват пътешествениците отново и отново да се връщат в страната, която винаги ги изненадва с нещо ново. В този смисъл, България от години има достойни предложения за нови обекти в списъка на световното културно и природно наследство, но трудната и дългата административна и творческа процедура изисква много търпение и отговорност, за да се допълни той и да увелича интереса към културно-историческото наследство.
Във времето - след влизането на тези три „групи” с известни обекти (1979, 1983 и 1985 г.), които над 30 години са в този изключително важен за развитието на културния туризъм списък, страната ни всеки сезон губи от красивия си образ на туристическа дестинация, заради трудното и бавно обновяване на „българския списък” със следващите ни уникални паметници. Знаете, че сред примерните потенциални обекти са архитектурните резервати „Старинен Пловдив” и „Мелник”, античният град Никополис ад Иструм, неолитните жилища в Стара Загора, Александровската гробница, Карановската могила, пещерата „Магурата”, Бачковския манастир…навярно пропускам и други. Спомням си, че преди 2-3 години само един български град, но с името Царевград Търнов (с над 1500 паметника на културата от национално и местно значение в региона) – предложи например, в списъка под защитата на ЮНЕСКО да се включат и културен пейзаж, и средновековни църкви, и народни обичаи.
Фокус: Има ли условия за развитие на религиозен туризъм в България и какви са туристическите ресурси на страната ни за развитието на тази алтернативна туристическа форма?
Соня Алексиева: Изключителни! Защото имаме богати туристически ресурси, имаме интересни културни маршрути и можем да покажем обекти и артефакти, които променят представата на туристите за историята и културата на Балканите като цяло. Големите проблеми за развитието и популяризирането на този вид туризъм са част от проблемите на българския туризъм като цяло, свързани с инфраструктурата, липсата на достатъчно подготвени кадри, трудните комуникации с всички участници в процеса, недостатъчната реклама, непрофесионалните сайтове на много от обектите, отсъствието на този вид туризъм, който предлагаме в глобалната мрежа…И кръгът се затваря: за развитие можем да говорим, ако религиозният туризъм се подкрепя, финансира и популяризира с общите усилия и ефективната комуникация между държавата, църквата, туристическия бизнес, културните институции и местните общности.
Фокус: Смятате ли, че развитието на културен туризъм трябва да се превърне в национален приоритет?
Соня Алексиева: Национален приоритет означава съобразяване с експертните оценки за значението на този вид туризъм в цялостната визия на дестинацията. След тези оценки има много предварителна работа, защото става дума за процес: анализ, проучване, планиране, финансиране, грижа за културната среда, интелигентно менажиране на обектите или събитията, инструменти за контрол и чак след това - рекламиране на един цялостен и качествен туристически продукт. Означава подреждане на най-значимите и посещавани обекти, фестивали, музеи, атракции, означава, планиране на културния календар на страната и на общините заедно с държавата и туристическия бизнес; означава обединен професионален капацитет на всички участници в процеса на едно успешно развитие на културния туризъм. Добрите чуждестранни практики и в културния туризъм не са само част от интересните книги и полезните учебници – просто трябва да ги потърсим, да ги познаваме и да ги прилагаме, съобразно нашите реалности и визия, защото нямаме време да натрупваме уникалния опит на водещите европейски дестинации за културен туризъм…
Можем да говорим за национален приоритет обаче, ако повярваме в парадигмата за обединението, толкова трудна за българите и в туризма, и в бизнеса, и в политиката. Обединението на всички участници и партньори в името на туристическа дестинация България – държавата, общините, локалните общности, туристическите организации, собствениците и инвеститорите в туристическия бизнес, културните институции и т.н.
Фокус: България води ли подходяща информационна и рекламна политика за популяризиране на културните маршрути?
Соня Алексиева: Не само на културните маршрути - българският туризъм може да препозиционира своите послания към гостите на страната като привлекателна, гостоприемна и спокойна дестинация с четири сезона, която не предлага само море и планина. С умна рекламна политика и PR, представящи я в реалната рамка на „картината”, която пътуващите хора все повече оценяват, преситени от прочути, но все по-трудно изненадващи дестинации. България притежава красива и запазена природа, интересни фестивали и локални културни събития, интересна национална кухня и все по-добри вина и всичко това моделира един разнообразен туристически продукт. Именно чрез достоверна информация за този продукт, чрез професионална и интелигентна реклама, чрез по-агресивно и разпознаваемо присъствие в интернет, страната ни има шансове да свързва над 20-25 на сто от туризма, именно с развитието на културния туризъм. Аз се надявам дори за над 28 процента (споделям го с надежда по-скоро като PR експерт, а не като преподавател по културен туризъм) заради промяната в имиджа и интереса към страната, в резултат изключителните открития и успехи в археологията ни през последните години. Както и заради интелигентната и многостранна подкрепа в популяризирането на културно-историческото наследство - чрез разкопки, проучвания, изследвания, книги, научни публикации и др., на водещи археолози, историци, учени и изследователи, които направиха емблематични проучвания и открития, които написаха невероятни монографии, са в основата на развитието и промененото отношение на държавата и на българите към културния туризъм.
Нека да разширя още малко въпроса за важността на информацията и рекламната политика с един голям проблем, свързан с достоверността на фактите, информацията и фалшифицирането на туристическия продукт. Ако се анализират инвестициите и рекламата в културен туризъм, резултатите от професионално разработените и защитени проекти по различни европейски програми – извън криворазбраната автентичност, мегаломанията и кича в последните години, изводите могат да ни зарадват или разочароват в две посоки. Първата е, че добрите новини за развитието на културния туризъм са добри новини изобщо за бъдещето на българския туризъм, който не може да привлича без модерна пътна и комуникационна инфраструктура; без съхраняване и опазване на наследството, без финансиране на приоритетни национални обекти и археологическите разкопки; без по-ефективна традиционна реклама, но все повече с акцент върху дигиталния маркетинг и видимо онлайн присъствие в глобалната мрежа; без съвременна анимация и атрактивни събития; без квалифициран и наистина…гостоприемен, харесващ своите туристи, персонал
Втората посока е, че във времето на светкавичното споделяне в социалните мрежи, в 24-часовата онлайн обмяна на мнения и оценки, е много лесно да разочароваш и да излъжеш потребителите за автентичността на предлагания туристически продукт, за неумението да се менажират туристическите обекти; за псевдолегендите, измислени в стил copy-paste, за фалшивите продукти и сувенири; за непрофесионализма на екскурзовода, туроператора, хотелиера, аниматора…
Неслучайно в програмата на миналогодишната 11-та Международна туристическа борса „Културен туризъм” във Велико Търново, най-коментирани бяха темите „Интерпретиране на културното и природното наследство в България”, „Културен туризъм и местно развитие - между проектите, печалбата и разочарованието”, „Оценка на местния туристически продукт през призмата на международния туризъм” и др. Категорична беше реакцията на известни експерти в туризма и на колегите по време на дискусията, организирана от една от най-големите туристически организации у нас – АБТТА. Членовете на асоциацията представиха конкретни факти и тъжни резултати с последствия върху туристическия имидж на страната от „усвоени” проекти и „творчески” реализации, както написаха и медиите - на „бутафорни туристически обекти и нискокачествени дисниленди”.
Фокус:Каква е ролята на нематериалното културно наследство на България – фолклор, традиционен поминък, занаяти, предания и легенди? Може ли то да привлича български и чуждестранни туристи?
Соня Алексиева: Отговорът ми е всъщност покана. Тя е към българите, които обичат да пътуват, към чужденците, които откриват България, към журналистите, които пишат за наследството и културния туризъм: просто посетете тази година поне две от най-интересните туристически борси у нас – сега, през февруари в София Международната борса Ваканция и СПА Експо и Международната борса „Културен туризъм” във Велико Търново, през април. Посещаваме ги вече много години с моите студенти по туризъм от НБУ и там откриваме истината, миналото, проблемите, но често и решенията за това как фолклора, занаятите и легендите могат да привличат българските и чуждестранните туристи. И напоследък особено в „непознатата” България извън големите обекти и известните маршрути.
Фокус: За опазване на културното наследство, което е обект на културно-исторически туризъм, централна роля имат публичните власти. Каква е ролята на местното население и бизнеса?
Соня Алексиева: Можем да говорим за културният туризъм като национален приоритет, ако повярваме в парадигмата за обединението, толкова трудна за българите и в туризма, и в бизнеса, и в политиката. Обединението на всички участници и партньори в името на туристическа дестинация България – държавата, общините, локалните общности, туристическите организации, собствениците и инвеститорите в туристическия бизнес, културните институции и т.н. С изброените по-горе обекти в десетки общини, но и с още много разработени, утвърдени и посещавани (Царевец, Долината на тракийските царе, Карановската могила, Перперикон, вила Армира…), както и с по-нови дестинации през последните години (крепостта Хоталич, Аладжа манастир, античният град Нове край Свищов, средновековната крепост Червен, реставрирания форумен комплекс на Августа Траяна …), културният туризъм у нас има все повече шансове да привлича туристите през цялата година.
Но превръщането им в лоялни туристи зависи именно от приоритетната държавна политика, от гостоприемството и доброжелателното отношение на местното население, от инициативността и подкрепата на бизнеса. Нито общините, нито хотелиерите, нито музеите, нито туристическите центрове могат да правят сами, „на парче” културен туризъм. Всички заедно изграждат добрата дестинация – с общ професионален капацитет, позитивно мислене в една посока, лоялно партньорство и т.н.
Спомням си паузите, с които един известен експерт - генералният секретар на Световната организация по туризъм (СОТ) Талеб Рифай, открояваше най-печелившите видове туризъм за България като по-атрактивна и по –разпознаваема туристическа дестинация. В позитивното си експозе пред участниците на първия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм миналата година, специалният гост на форума в Хисаря, коментира много директно промените в миналото и настоящето на туризма ни и подчерта, че България трябва да развие диверсификацията на туристическия си продукт. Той не изненада представителите на общините еи туристическата гилдия с акцента си върху ключови за страната видове туризъм, за които отдавна и българските експерти и мениджъри в туризма настояват: по-активно използване на изключителните ресурси на зимния, зеления, СПА и балнеолечебния туризъм , както и на огромния потенциал на културния туризъм.
Това е част от решението за трудното развързване на българския възел в туризма: професионално разработени, интересни и модерно рекламирани обекти означава нови работни места в държавата и променена визия на страната като конкурентоспособна дестинация; доброто позициониране на България на все по-чувствителния туристически пазар и „откриването” й като по-различна и по-непозната дестинация, е реален шанс за по-активно икономическо развитие; промоцирането й с четири, а не с два традиционни - летен и зимен сезона може именно чрез културния, СПА и балнеоложки туризъм да привлича целогодишно и младото, но и застаряващото население на Европа…Туризмът, според статистиката на СОТ като сектор, който въпреки икономическата криза, продължава да генерира работни места и оптимизъм за известните туристически дестинации, осигурява в световен мащаб работа на над 270 млн. души и продължава да привлича все повече млади хора на различни позиции в индустрията на гостоприемството. А нали това е декларираната мечта за на държавата, общините и бизнеса за подкрепа на туризма – да останат младите българи в страната, да намалее безработицата в общините, да привличат повече и по-богати туристи от страните-членки на ЕС и света.
Фокус:Антропогенните фактори(туристическа експанзия, висока концентрация на човешки потоци) могат ли да доведат до негативно въздействие върху културно-историческите обекти?
Соня Алексиева: Устойчивото развитие на туризма изисква защита на природата и ресурсите, опазване на естествената околна среда, както и осъществяване на природосъобразна туристическата дейност с активното участие на местната общност. Съхраняването на биоразнообразието, опазването на културно-историческите обекти, закрилата на традиционни културни продукти, занаяти и локални практики, са част от голямата тема за опазване на разнообразието на световното културно-историческо наследство.
За първи път най-големите българските туристически организации подписаха през 2014 г. Глобалния етичен кодекс на СОТ в подкрепа на популяризиране на ценностите на отговорния туризъм и принципите на кодекса, приет от Генералната асамблея на ООН през 2011 г. Още в първите документи по създаването му преди 15 години, в контекста на че туризмът е потребител на културното наследство, се декларира, че туристическите политики и дейности трябва да бъдат провеждани „със зачитане на художественото, археологичното и културното наследство, което те трябва да защитават и предават на бъдещите поколения…”.
Извън тези принципи, именно световната туристическа експанзия през последните 20 години промени завинаги правилата и задълженията на туристите. Сред класическите примери за това е Венеция и глобите там, които „възпитават” туристите да не хранят гълъбите. В Сингапур санкциите и за туристите са сред най-свирепите – за изхвърлен фас, за плюене на улицата, за употреба и на…дъвка. В Испания – има глоби от разхождане на куче на плажа до употреба на алкохол там. Различните въздействия на туристическата дейност върху икономиката и околната среда, кризисните комуникации в туризма, както и необходимостта от ограничения върху туристически тълпи, които съм наблюдавала в Италия, Турция, Китай, САЩ, Индонезия, Испания, Гърция, са част от най-интересните и запомнящи се примери, които анализираме със студентите ми в лекциите по културен туризъм и кризисен PR.
Иван ЛАЗАРОВ

© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---