Протестиращи, подкрепящи лидера на основната опозиционна Демократическа партия в Албания, се събраха в централата на партията в понеделник и тръгнаха към кабинета на премиера Еди Рама, осъждайки срещата в Албания на тримата лидери на държави, подкрепящи инициативата "Отворени Балкани“, пише BIRN.

Някои от тях изхориха сръбски знамена, наричайки инициативата "дяволски" опит за установяване на сръбска хегемония над Балканския регион. "Дяволският проект "Отворени Балкани“ е авантюристичен опит да се противопостави на инициативата в Берлин“, каза Сали Бериша, позовавайки се на по-ранен ход на Германия за съживяване на връзките между Балканите и ЕС.

Междувременно тримата лидери, албанският премиер Рама, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Зоран Заев вечеряха далеч от Тирана в централния албански град Елбасан.

Бериша призова за "национален протест“ срещу инициативата "Отворени Балкани“ и "аферата с инсинераторите“ след бурен уикенд, когато се опита да уволни настоящия лидер на Демократическата партия Лулзим Баша чрез референдум.

"Днес Тирана и Албания ще протестират срещу тристранния алианс Белград-Тирана-Скопие, Отворени Балкани – Вучич-Рама-Заев! Срещу присвояването на 430 милиона евро от лидера на Медуза [визирайки премиера Рама] и неговите правителствени крадци“, написа Бериша във Фейсбук.

Той каза, че основната причина за протеста е, че сръбският президент Вучич никога не е искал прошка за сръбските военни престъпления срещу албанците в Косово през 90-те години.

Проектът "Отворени Балкани“ укрепва Сърбия и показва, че Рама е марионетката на Вучич, каза той.

Друго отделно за протеста, продължи той, е т. нар. "въпрос на инсинераторите“; миналата седмица бивш министър на околната среда Лефтер Кока беше арестуван за корупция, свързана с договори за изгаряне на отпадъци.

Стартирал преди две години, първоначално наричан балканска схема "Мини Шенген“, проектът "Отворени Балкани“ има за цел свободното движение на хора, капитали и стоки на Балканите, отразявайки Шенгенското пространство на ЕС без паспорти. Досега само Албания, Сърбия и Северна Македония са се включили.

Баша и Бериша остават въвлечени в ожесточена борба за контрол върху основната дясноцентристка опозиционна партия. Това започна, когато Баша изключи Бериша от парламентарната група на партията на 9 септември, около четири месеца след като Бериша попадна в черния списък на Държавния департамент на САЩ "за участие в корупционни действия“.

След вписването му в черния списък от САЩ, Бериша започна да провежда срещи с поддръжници в кметствата в цяла Албания, което раздели основната опозиционна партия на две. Единият лагер подкрепи Баша, а другият подкрепи Бериша.

Тогава Бериша проведе събрание на 11 декември, където каза, че 4446 делегати на партията са гласували за освобождаването на Баша като лидер на партията.

Окончателното решение ще бъде гласувано от членовете на партията чрез референдум на 18 декември – същия ден Баша планира ново събрание със собствените си поддръжници, с цел също така да насърчи "нови промени“ в партията.

Някои от гласуваните промени бяха "непризнаване на събранието на Бериша и недопускане на някой да заема каквато и да е позиция в партията, която е определена като "нон грата“.

Бериша и неговите поддръжници от понеделник се отправиха към централата на партията, където Баша провеждаше среща с членове след съперническото му събрание. Там Бериша прочете резултатите от гласуването, като каза, че около 44 000 членове на партията от около 75 000 са гласували и около 99 процента от тях са гласували за освобождаването на Баша.

Междувременно Бериша създаде така наречената "комисия за повторно учредяване“ на партията, която да ръководи партията до 22 март, когато свика друго събрание.

Превод и редакция: Иван Христов