Росица Топалова, главен уредник в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей (РИМ) – Бургас разказва за традициите и обичаите в дните около Коледа 

Г-жо Топалова, как в миналото жителите на нашия регион са се приготвяли за Коледа?

Кулминационният момент в нощта срещу Коледа, както е известно, е посрещането на коледарите. Като говорим за подготовка, при тях тя е започвала много по-рано. Някои от източниците сочат 40 дни прдварително. По-честа практика обаче е да се събират около Никулде, т.е коледуването не е някаква спонтанна дейност, а напротив – коледарите се събират, изучават песните, определят кой с кого ще пее. Така се упражняват в изпълняването на песните и благословиите. Определят, също така, колко ще бъдат групите – т.нар. "куди", както и коя откъде ще мине. Предварително се знае коя група кои къщи ще посети и по кои улици ще мине, защото не е добре две куди да се засичат. Освен това, всеки момък се е стремял да попадне в групата, която ще посети къщата на момата, която той си е избрал.

Иначе, на 24 декември сутринта стопанката трябва да омеси боговата пита – тази, която ще бъде разчупена на Бъдни вечер, а момата трябва да се заеме с кравая – този, който ще бъде даден на коледарите, след като те изпълнят своите песни и благословии. За Бъдни вечер се приготвят много постни ястия - 7, 9 или 12. Независимо, че трапезата е постна, тя трябва да е изключително богата, защото като всяка обредна трапеза тя е едно пожелание за плодородие и изобилие през годината. На нея трябва да има богова пита, постни ястия, на някои места задължително слагат чесън и стара сребърна пара, за да е здрава и богата следващата година.

Тоест всяко ястие носи някаква символика, свързана със следващата година?  

Разбира се. Това е на принципа на имитацията. Едно магическо действие – правиш на трапезата изобилие, за да може да предизвикаш изобилие. Боб, ориз, варива, много зърна - всичко трябва да е по много. Когато зърната се варят, те набъбват – така отново създават чувството за изобилие и плодородие.

А какви са традициите, свързани с първия ден на Коледа?

На следващия ден отговяването започва бързо. Вече могат да се приготвят много ястия с месо и тук трапезата също трявба да се изключително изобилна. Задължително се ходи на църква сутринта, а след това младите играят хора – хорото винаги е отворено и върви надясно към новата година. След това се прибират по къщите и започват ядене, пиене и песни. Надвечер, късният следобед отново има събиране на селския площад и играят хора. Големи и дълги, навити на някои ката.

Подготовката за Коледа вероятно е включвала и облеклото за празничния ден. Какви са били традиционните носии на хората от региона?

През 2021 година ние сбъднахме отколешна наша мечта и издадохме каталог за традиционните носи, който нарекохме "По дрехите посрещат". Бургаският регион е един кръстопът с цялата многозначност на това определение – различни етноси, голям брой етнографски групи и много динамични миграционни процеси. В каталога сме се опитали да покажем местното своеобразие на традиционните дрехи – тъкани, кройки, декорация, цялостният облик на композицията. Отделните детайли на украсата имат важна роля в създаването на тези локални разновидности на носиите. Специално място отредихме и на носиите от Странджа. В най-общ план е видно, че в Бургаско е разпространена сукманената женска носия, т.е. основна нейна част е сукманът без ръкави от вълнена тъкан. Интересно е, че жените от етнографската група "рупци" носят два или три сукмана един върху друг. Това те наричат "наполени" сукмани. Останалите елементи от структурата са риза, престилка, пояс и колан. Ризите в Бургаско са от домашно тъкано платно. Туникообразни са, дълги, с богата украса по ръкавите. Престилките също са много разнообразни – различават се по материала, техниката на изработка и багрите. Някои примери са греещата в жълто, оранжево и червено носия от странджанското село Българи; изключително разпознаваемата алена телена ута от карнобатските села Подвис и Лозарево; вадените престилки в ярки цветове от село Факия на тронкската ентографска група; т.нар. "крива" престилка от Козичино, която е на черно-бели ивици. Всичко това показва, че на територията на Бургаския регион може да се види изключително разнообразие както на костюми, така и на техните детайли. Мъжкото облекло носи характерните особености на традиционния чернодрешнен костюм. Основният му състав е от риза, потури и пояс. А в зависимост от семейното положение, възрастта и сезона, се прибавят връхни дрехи и калпак, както и гаетанена украса, която е особено богата при ергените и младите женени мъже. Затова казваме, че по дрехите посрещат. В миналото по дрехите е можело да се разпознае всичко за човека – социално положение, от кое населено място идва и на каква възраст е. Дрехата разказва за човека.

Какви обичаи са характерни втория и третия ден на Коледа?

В миналото на вторите два дни от Коледа са се спазвали интересни обичаи. В някои селища на Стефановден например, се е разигравала т.нар. "коледарска сватба". Подобно на кукерския обичай, в коледарската сватба са се включвали само мъже – ергените, които по-рано са коледували. Разпределяли са се и всеки е изпълнявал някаква роля – на булка, младоженец, военен, лекар и т.н. Това се е правило основно с цел забавление, но могат да се открият и символични елементи. Коледарската игра е била характерна за селищата в района на Средец.

След Новата година идват още празници – Йордановден, Ивановден. Дотогава ли са продължавали празненствата? 

Не, има една много рязка граница – след Коледа започват т.нар. "некръстени дни", които траят до Йордановден, когато водата се кръщава. Дотогава се спразват много строги забрани. Народът вярва, че тогава преградата между двата свята е паднала и по земята бродят караконджули и други опасни същества – вампири, таласъми, самодиви. За да се предпазят от тях, през тези 12 дни хората спазват множество забрани. Най-важната е да не се излиза навън от залез слънце до първи петли. Затова не се правят седянки. Против зло и демони в дрехите се зашива чесън. Възрастните не се къпят, защото водата е неосветена, а преди да окъпят бебе, във водата пускат горящ въглен. Половото общуване не е препоръчително, тъй като заченатите през това време деца стават разбойници или магьосници. Мъжки дрехи не се шият, да не би вълци да изядат мъжете. Но, ако се роди дете, веднага му изтъкават, ушиват и обличат специална нова ризка, за да не го залюби змей или змеица, когато порасне. Счита се, че тези дни са погани (езически) и затова през тях не се извършват християнски обреди – кръщаване, сватба, помен за починали. Последният от поганите дни е Йордановден, наречен още Водици или Богоявление. През нощта срещу празника небето се отваря, сам Господ се явява на небесните порти. Тогава, пожелаеш ли си нещо наистина важно, то се сбъдва.