Днес с вас ще се опитаме да помогнем и да дадем съвети на всички наши слушатели, които имат репродуктивни проблеми. Това, което ми е известно на мен, е, че в последните години се увеличават този тип проблеми при двойките. Така ли е реално?   

Да, така е. За съжаление повече двойки изпитват затруднение в зачеването на детенце.   

Добре, на какво се дължи това?   

Може би генетични фактори, стрес. Истината е, че не съм напълно запозната.   

Т.е. факторите са много.   

Да, комплексни са.   

Добре, нека само да подчертаем, че днес няма да говорим само за репродуктивните проблеми при жените, а и за тези при мъжете, защото реално такива проблеми могат да имат и двата пола.   

Горе-долу са 50:50 така или иначе. Просто по-малко се говори за проблемите при мъжете, тъй като вероятно причината е, че жената се подлага на всички манипулации, процедури за ин витро процедурите, които съпътстват безплодието. Може би затова не се говори за мъжкия фактор като проблем.   

Да, но пътят да приемеш лесно новината, че ще имаш проблем при създаването на детенце не е никак лек. И може би тогава е вече времето ние да потърсим психолог и да достигнем до вашите услуги. Мъжете ли приемат по-тежко новината, че имат репродуктивни проблеми, или жените?   

Аз не мисля, че мога да кажа кой от двата пола, не мисля, че има значение, а по-скоро е индивидуално. И смятам, че моят опит е, че всеки, дали е мъж или жена, това е удар по самочувствието по някакъв начин. И двата пола изпитват срам от това, че не могат да заченат по нормален начин, и се чувстват по някакъв начин дефектни. Но истината е, че безплодието е медицински проблем.   

Т.е. ние не трябва да се чувстваме нито дефектни, нито да се срамуваме от това?   

Не, това е медицински проблем, и да заченеш не е умение, а е просто процес.   

Да. Може ли например преди да стигнем до вашите услугите, на психолозите, могат ли половинките в двойката да си помогнем един на друг? Важно е в този момент да бъдем заедно.   

Да. Важно е двойката да осъзнае, че безплодието е травма. И ние като терапевти работим в двойката с такава травма като с травма и се опитвам да намерим пътя към тях, да скъсим дистанцията, ако такава се е образувала. Предвид интензивните емоции, които изпитва всеки от двойката, разбирайки новина, че те не могат да имат дете по естествен начин. Това е една невидима загуба, за която никой не говори всъщност. Отново я свързваме със срама, с вината. Двойката може да се справи като осъзнае, че това е травма, и се доближат един до друг и се опитат емоционално и състрадателно да видят единия и другия как го преживява всеки един от тях. Защото примерно може жената да е по-емоционална, по-изплашена, по-фрустрирана от тази новина и да иска да засипе съпруга си, образно казано, може да е обратното, с емоциите си, а той в страха, отново преживявайки същите емоции като нея, да се справя по друг начин, като се отдръпне от нея, за да може да ги преработи. В такъв случай жената ще стане още по-нападателна и още по-настъпателна, той още повече ще се отдалечава. И ако двойката се хване в такъв негативен кръг, те трябва да спрат и да се опитат да видят другия, за да могат да направят крачка един към друг.   

Тук реално влиза и вашата роля.   

Да.   

Как се работи с такава двойка? Как може да повлияете вие на тяхната психика? С разговори предполагам?   

Да. Разговори. Ние се опитваме, като медиатори работим с такива двойки, т.е. опитваме се да пресъздадем съобщението на единия партньор към другия, така че той да успее да го чуе, да види партньора си в негова болка, и обратното. Т.е. нашата роля е по-скоро медиаторска и целта на нашето свързване, нашата работа с двойката е те да скъсят дистанцията, за да може стресът от тази травма да намаление и те спокойно да минат през ин витро процедурите.   

Като че ли двойките са много забързани нещата да се случат веднага и на момента, въпреки че се допитват и до вас. Но например, ако проблемът навлезе в един по-дълбок етап, например след една година опити за ин витро, може ли това да допълни влошаването в отношенията между двойката, всъщност и това да попречи на жената да забременее?   



Да, счита се, че стресът е един от факторите за ин витро процедурите. И те трябва да се опитат да регулират емоциите си, да намират по време на процедурите, дори и да не са успешни, да намират щастие в малките неща, да избягват провокации от социални мрежи и т.н., защото всяка една провокация може да бъде като спусък отново за ретравматизацията на въпросната загуба, за която говорих. Така че те трябва да се пазят от такива неща, за да могат да са по-спокойни. Това мисля, че е много важно.   

Всъщност и европейска статистика сочи, че благодарение на психологическата подкрепа, която се оказва на двойките, страдащи от безплодие, шансът за ин витро зачеване се увеличава и те се сплотяват като двойка.  

Да.  

Мисля, че това е правилното решение и действие.   

Да.  

Г-жо Герджикова, искам да ви попитам могат ли жените с репродуктивни проблеми да се възползват и от социална подкрепа или не е препоръчително?  

Социална подкрепа – по-скоро имате предвид…  

Разговор с приятели, с роднини или допитване в социалната мрежа.  

Да, мисля, че това, ако са достатъчно смели тези жени, би било да споделят все повече и повече как се чувстват, през какво преминават. Това, което ние правим в момента в ефира на вашето радио е по някакъв начин тези жени да почувстват чути и видени, че те преживяват нещо голямо, т.е. тези двойки преживяват нещо голямо. И стресът, през който минават, и травмата, през която минават, и физически, и психически е голям. И много малко хора всъщност можем да си представим какво е. Но те трябва да бъдат чути и видени и по някакъв начин подкрепени от социалната среда, да не се чувстват дефектни, защото не са.  

Да, тук може би е моментът да кажем на уважаемите ни слушатели – не забравяйте, не сте сами в тази борба, не затваряйте всичко в себе си, а говорете с половинката си или с психолога си. Не е срамно да посетиш психолог. Може би вие, г-жо Герджикова, сега може да ни кажете как протича един сеанс при вас. Разговорите не са страшни и няма от какво да се срамуват хората.   

Няма нищо срамно. Разговорите са изпълнени с много подкрепа, много любов и аз като клиент на психотерапия – от свое собствено име говоря, има изключително разбиране, подкрепа и по този начин хората не се чувстват сами. Това е много важно, хората да знаят, че има някой, който ги разбира, който ги чува и който може по някакъв начин да съпреживее това, което те преживяват. Това е в основата и на терапията. Предполагам, за такива жени и такива двойки може би има и групи за взаимопомощ, които също са много полезни. Така се събират повече двойки на едно място с подобен опит. Вероятно има такива. Ако хората с такива проблеми преживяват емоционални трудности, също могат да потърсят такива групи за взаимопомощ.   

Вие препоръчвате ли го?  

Всяко нещо би могло да е полезно и всеки човек трябва да намери подходящото за него.  

Добре, а колко е важна превенцията в грижата за емоционалното ни състояние точно в този момент?   

Не знам, превенция – обясни ми какво имаш предвид под превенция.   

Имам предвид – сблъскваме се за първи път с тази новина. Веднага ли трябва да посетим вас, за да не изпаднем в абсолютната паника и да се лутаме, и да се чудим какво се случва. Дайте съвет на тези хора.  

Тази новина се преживява като загуба. Загубата има пет етапа, които са отказ от приемане, пазарлък, гняв, депресия и приемане на новината. И ако в някой от тези етапи двойката заседне – обикновено между гняв и депресия двойката засяда и не може да помръдне и да премине на следващите етапи, т.е. на приемането на новината, тогава би следвало да потърсят помощ.  

Да, тогава влиза вашата роля.  

Да, тогава влиза нашата роля – да помогнем те да преминат през този път.  

Силно се надявам да намалее процентът и бройката, така да го наречем, въпреки че хората с този проблем не бива да се слагат под знаменател статистика – да намалее и повечето хора да живеем спокойно, повечето хора да приемаме всичко, което ни е казано, да се допитваме до вас, защото вие сте специалистите и вие можете да ни преведете през трудния път.  

Да. И дори да има такива хора, просто аз се надявам тези процедури да са повече успешни в голям процент, защото неуспехите също завъртат същото негативно колело на загуба и хората трябва постоянно да минават през това. И това всъщност е много тежко, дори не съм сигурна дали не е по-тежко от първоначалната новина.   

Да, разбирам. Добре, разговор с продължение. Много ви благодарим за съветите, които ни дадохте.