Интервю за Агенция "Фокус"  с  Главния секретар на Българския червен кръст (БЧК) д-р София Стоименова по повод тревожната информация в годишния доклад на Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, че светът не е готов за нова пандемия, цитиран от Агенция "Ройтерс".

Здравейте, д-р Стоименова.

Здравейте.  

Обърнахме се към Вас за коментар във връзка на доклада на Международната организация на Червения кръст и на Червения полумесец, в който се казва, че светът е "опасно неподготвен" за бъдещи срещи с пандемии. Как бихте коментирали тези изводи?  

Темата на тазгодишния доклад е "Доверие, равнопоставеност и местни действия и уроци от пандемията с цел предотвратяване на следваща глобална криза". Да, в него се съдържат констатации, данни, резултати от проучвания, и препоръки, като той бе представен в Женева преди два дни. Наистина той има за цел да се фокусира върху готовността да се подготвяме по-ефективно за бъдещи извънредни ситуации, тъй като следващата пандемия може да е близо. Трябва да подготвяме нашите общности за следваща извънредна ситуация в областта на общественото здраве, и това включва предотвратяване, реагиране, възстановяване след извънредна ситуация. Интересното в него е, че той предлага на глобалната общност 6 основни действия, които са свързани със засилване на превенцията и готовността на местно ниво, с използване на ролята и капацитета на общностите и местните участници чрез интегрирани здравни системи на общността.

Също така за изграждане на глобални механизми за солидарност, за да може да се гарантира един по-ефективен отговор на пандемии и защита на общностите от социално-икономическите въздействия на извънредни ситуации за общественото здраве, също събирането на местни данни и използването им за предприемането на действия, на изпреварващи стъпки. За засилване също така на правната готовност за извънредни ситуации. Много е важно, че в него се гласи, че до края на 2023 година държавите трябва да преразгледат законодателството си, за да са сигурни, че то съответства на тяхната готовност за бъдеща пандемия. Също така да се приемат нови споразумения и международни здравни регулации, които да инвестират повече в готовността на местните общности.  

В този смисъл БЧК има ли някакви инициирани промени в българското законодателство, отправени към Народното събрание, което е законотворческия ни орган, така щото 1% от БВП на страната ни да се добави към здравния бюджет – така, както е направил изводи Международният Червен кръст, че е необходимо?  

Ние работим в партньорство с Министерство на здравеопазването, и още от самото начало на пандемията БЧК, изключително активно се включи в усилията за преодоляване на пандемията, също така и за справяне с редица проблеми и предизвикателства, които възникваха.

Целият свят не беше готов за такива трудности и за такава пандемия. Ние мобилизирахме целия си доброволчески щатен персонал и работихме в тясно сътрудничество с министерство на здравеопазването, и така осигурихме една солидна помощ и в рамките на обществената кампания за набиране на финансов ресурс, която обявихме още в самото начало. Така че ние продължаваме усилията си и сега, тъй като даже в момента продължава да се изпълнява проект на БЧК "Дейности в отговор на КОВИД" и кампания "Ти решаваш" с редица в нея полезни неща, свързани с превенцията, с предоставянето на достоверна информация, с оказване на психосоциална и емоционална подкрепа и т.н.

Да, в координация сме с партньорите си, продължаваме работата си. И аз смятам, че тези нарастващи заплахи от пандемии в глобален мащаб наистина са предизвикателства за здравните системи, наред с другите постоянни здравни предизвикателства. Но само заедно можем да се справим с такива сложни здравни кризи, които не е изключено да ни връхлетят.  

В контекста на това, което като изводи се среща в докладна Международния Червен кръст как бихте могла да коментирате - България къде се намира – по-скоро е подготвена или по-скоро е неподготвена за следваща пандемия? И какви уроци успяхме да научим от КОВИД пандемията за последните 2 години?  

Уроците, които ние научихме, са уроците, които научи глобалната общественост и Европа. В доклада се цитира, че светът е неподготвен за пандемии, и не е бил подготвен. Това призовава към повече съвместни действия разбира се на водещите институции, но и на всички партньори за справяне.  

Научихме, че БЧК пое от Хърватския Червен кръст председателството на Регионалната мрежа за взаимопомощ "Съседите помагат първи". Кои ще са акцентите на българското председателство?  

Това е много важна мрежа, в която членуват над 13 национални дружества от региона на Югоизточна Европа и други партньори, които пожелаха да бъдат с нас. Тя е насочена към взаимопомощ, към обмяна на опит по отношение не само на бедствени и кризисни ситуации, а и в много други направления. Нашите акценти ще бъдат именно в това: да правим съвместни учебно-тренировъчни занятия, да имаме информираност относно готовността за посрещане на кризисни ситуации на всяко едно от националните дружества, да можем да обменяме подготвен персонал, защото ние имаме подготвен персонал в редица международни курсове, и национални разбира се, като се надяваме, че по този начин ще продължат добрите традиции в региона във всякакви кризисни и бедствени ситуации да си помагаме.  

Имате ли статистика за колко време може да реагира съсед, ако се подаде молба за помощ в дадена кризисна ситуация?  

Много бързо. При нас има система за работа както с Международния Червен кръст, така и за получаване на ресурс от Фонда за подпомагане при бедствени ситуации. За 24 часа от този фонд националните дружества могат да получат финансов ресурс и да стартират действия в отговор на бедствена ситуация. Като пример мога да дам наводнението в Карловско, когато ние отправихме искане към този фонд, беше отпусната една солидна сума, с която успяхме да подпомогнем около 400 домакинства с финансов ресурс, също така и продължават действията за изпълнение на предвиденото в плана за подпомагане на хората. Разбира се ние имаме спомагателна роля при бедствени и кризисни ситуации, и можем да помагаме и да работим в партньорство както със съответните министерства, така и разбира се с местните власти, но това е само спомагателна роля и обединяване на усилията за намаляване на страданието.  

Това е в рамките на нашата собствена държава. А колко бързо може да реагира да речем Хърватия, ако от нея поискаме помощ в даден тежък момент?  

Мисля, че може да реагира много бързо. Ние имаме добър опит, и то практически опит, който е дългогодишен. И при военни конфликти в региона, при бедствени ситуации ние сме изпращали както финансова, така и материална помощ, и сме получавали такава и за БЧК, когато сме имали трудна ситуация. Ние сме в непрекъсната връзка с тях и имаме такава система.  

Много ви благодаря за този коментар.