Общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Лични лекари се оборудват с паник бутони в случай на агресия срещу тях. След зачестилите конфликти между медици и пациенти джипитата искат да разчитат и на органите на реда, ако бъдат заплашени или някой им посегне в кабинета. Идеята за паник бутоните не е нова и е обсъждана и преди. Статистика на Българския лекарски съюз (БЛС) преди време представи данни, от които се вижда, че всеки втори медик е бил жертва на агресия. Проучване от агенция "Тренд“ по поръчка на БЛС показва, че повече от половината лекари у нас – 55%, са били жертва на агресия. Докога така? На въпросите ни ще отговаря общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова. Д-р Николова, каква е статистиката към момента? Тази, която аз цитирах, е отпреди горе-долу месец, доколкото съм запозната. Има ли още увеличения на нападенията?

Нямаме нови данни, в смисъл нямаме нова статистика за изтеклия един месец, но БЛС започна една кампания за едно обучение на лекарите за това как трябва да реагират и какво трябва да направят в момента, в който станат жертва на агресия – било вербална или била физическа.

Да, какви са стъпките, които трябва да предприемат? Кажете ни.

Ние сме създали и писмени указания, а и в момента с психолози – най-напред в Самоков, защото знаете, там доста чести са проявите на агресия към медици, се започна най-напред в болницата в Самоков обучение на 23 членове на БЛС. Беше първото обучение, което се проведе, то ще се провежда и в други градове в страната, за да можем по някакъв начин да подпомогнем лекарите как да се справят по-добре, защото наистина много психологически е проблемът за това как се работи в кабинет и под какви услови си принуден да се грижиш за живота и здравето на хора, които изливат върху тебе гнева си по всякакви начини.

Паник бутоните са начално решение. Вие какво сте чули от колеги, слагат ли ги вече?

Част от колегите, които са в провинцията, имат желание да си сложат паник бутони, по простата причина, че те са сами в сградата, сами в района и много трудно биха могли да се справят, най-малкото за да докажат какво се е случило. Така че оставени сами, както ние сме жени и двете, и се намирате в отдалечен район, двете, заедно със сестрата, какво трябва да направите? Трябва по някакъв начин човек да бъде защитен.

Абсолютно. Особено когато в практиката ви сте с пациента на четири очи.

Точно за това говорим.

Да, как доказвате, че е възникнало спречкване? Ако няма камери в кабинета?

Ние не можем да сложим камери в кабинета, защото събличаме там хора, няма как да стане.

Да, така е.

Да. Не може да се сложи такова нещо, няма как да се получи. Иначе камери могат да се сложат най-много в чакалнята.

Как всъщност доказвате, ако има някаква – то физическа агресия е леснодоказуема, но всъщност ако налагат психическа агресия срещу вас? Вие имали ли сте такъв случай на буен пациент?

Вижте, няма лекар, който да не е бил подложен по някакъв начин на вербална агресия, под някаква форма на вербална агресия. За съжаление, във времето, в което аз започнах да работя, малко започнах да се чувствам като по-възрастен човек, но едно време беше недопустимо човек да си помисли, че може да обижда или да крещи, или да посяга, или да бие медицинско лице. Не знам защо по такъв начин се промениха нещата. Не сме станали по-лоши специалисти, не даваме по-лоша здравна услуга. За съжаление се промениха много отношенията между лекар и пациент. Това е, което мога да кажа. Задълбочава се, има пробив, има разлом в отношенията между хората.

Не само между лекари и пациенти, може би въобще в обществото, въобще промяната в ценностната система. Виждате и агресията на пътя, виждате агресията, която се случва в училище. Това не е нещо различно, просто когато се случи в лекарски кабинет, е много страшно, защото след цялото това нещо, на което си подложен, трябва да продължиш да се занимаваш с другите хора, които са дошли в кабинета и не са виновни за всичко това, което ти се е случило.

И всъщност най-налудничавото е, че вие сте там, за да им помогнете, за да помогнете на човешкия живот, а те всъщност ви нападат вас.

Да, за съжаление така се случва.

Българите живеем ли с нагласата, че вие, личните лекари, трябва по всяко едно време да сте ни на разположение?

Всеки ден се сблъскваме с това, че проблеми, които са стоели примерно два или три месеца, трябва да бъдат решени точно днес, точно сега и точно в този момент. Нямаме нагласа да си запишем час, нямаме нагласа да предупредим или да се уточним с лекаря кога ще отидем, но очакваме, че отивайки в кабинета и заставайки пред вратата, ще бъдем приети незабавно. Ако се наложи да се изчака примерно половин или един час, което е нормално, защото в това време вътре тече процес, който е диагностичен и лечебен, ние не можем да прегледаме някого за 5 минути, за да може да влезе следващият, не може да работим на конвейер, но когато стоиш отвън и не си се обадил /…/ нещо, по някакъв начин се агресира за това, че ти не може да влезеш точно в този момент, макар че нищо не си направил, за да се случи това нещо.

Така че тази липса на отношение или това, че и ние трябва да направим нещо, от това, че пациентът, освен права, има и задължения, мисля, че трябва да се започне да се говори. Това, че ти имаш задължението да се обадиш, да кажеш, да се уточниш кога ще дойдеш, най-малкото след това да не протестираш "А колко време ще чакам пред този кабинет?“.

Сега трябва да се има предвид, че когато се работи с хора, когато се работи с болен човек, в някои случаи нещата могат да не продължат 10 минути, могат да продължат 20, могат да продължат половин час. Всеки пациент е различен и има необходимостта от това да се свърши всичко, което е необходимо за този човек, за да се постави правилната диагноза и да се даде точното лечение.

Какви са липсите в здравната система и върху какво трябва да се работи според вас? Поне сега, на начален етап да се вземат мерки спрямо тази агресия.

Ако си спомняте, преди време имаше един случай на един общопрактикуващ лекар, който беше нападнат, душен, свален на земята заради това, че е поставял ваксини. А нещо да чухте за този случай, освен това, че беше изнесен? Да сте чули за… Аз не знам - ефективно нещо, наказания? Да, има нещо на закон, но то не се прилага. Защото и последният случай, който беше в Перник с тази медицинската сестра, знаете, министър Асен Меджидиев се ангажира и посети лично пострадалата медицинска сестра, за да окаже най-малкото подкрепа физическа за това, че – да, той като министър, като човек, който отговаря за здравната система, ще направи всичко възможно. Но би трябвало да има някакво по-бързо производство този случай. И да се знае – да, нападнал си, бил си, ударил си, да, оттук нататък какво следва.

Все още е "Какво следва?“ – всички питат какво следва.

Да, да. Все още сме на "Какво следва?“.

За жалост.

Така че освен че има закони, те трябва да почнат и да се прилагат.

Аз предлагам да завършим така – освен че има закони, те трябва да започнат да се прилагат.

Те трябва да започнат и да се прилагат. Правото на работа и правото на останалите пациенти да могат да бъдат лекувани от човек, който е спокоен, защото не можеш да очакваш някой, когото си нагрубявал, крещял, обиждал, бил и т.н., да се грижи за живота и здравето ти, твоето и на семейството ти.

Да, така е. Благодаря ви много за това включване.