Винаги съм смятала, че изкуството, независимо в каква форма, е двустранен процес. Харесвам такъв тип литература, в която писателят не отнема правото на читателя да бъде част от произведението. Читателят винаги има правото да тръгне по пътя на отворения финал и да стигне до своите изводи. Това каза писателят Михаела Илиева в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Нейната книга "Рентгенова снимка на свободата“ e отличена с Голямата награда на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев“ през 2022 г., а преди дни печели награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет“ в Хасково.

Михаела Илиева завършва българска филология и литературознание. Предстои й да защити дисертация във Великотърновския университет, посветена на българската литература от 60-те години.

"Книгата се появи в следствие на спечеления конкурс "Боян Пенев“. Наградата представлява издаване на книга. Имах срок, в който да издам книгата. Ако не беше конкурсът, най-вероятно тази книга нямаше да я има“, сподели авторът.

Разказите са кратки, тъжни, но не безнадеждни. "Постарала съм се да има някаква светлина поне в някои от тях, точно за да избегна елемента на мелодрамата“, обясни Илиева.

"Рентгенова снимка на свободата“, чието име носи и сборникът, разказва за завещание, направено от дядо към неговия внук. "Става въпрос за едни своеобразни плочи, изработени от рентгенови снимки, разпространявани в Съветска Русия през 40-те и 50-те години сред ъндърграунд средите, наречени "стиляги“. Тези бунтари търсят стари рентгенови снимки, изхвърлени в контейнерите от болниците, режат ги във формата на кръг, върху тях записват забранена музика и ги разпространяват нелегално. Веднага видях някакъв сюжет, в който мога да илюстрирам идеята за рентгеновата снимка като нещо, което показва някаква диагноза, нещо счупено, и връзката между поколенията. Затова избрах да сложа QR код в края на разказа“, обясни Михаела Илиева.

В разказа "Соншонжмо“ тя намира най-много от себе си. "Предполагам и други от моето поколение. Там е цялата атмосфера на детството. Все си мисля, че детството е наистина това времеубежище на човека, в което той се чувства най-комфортно“, призна тя.