Проф. Боян Дуранкев: Предсрочни избори може и да има, но въпросът е дали след тях ще дойде смяна на модела на управлението

Проф. Боян Дуранкев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Ще се задълбочи ли икономическата криза след пандемията до степен да предизвика предсрочни избори? Наш гост е икономистът проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, ако глобалната икономика върви към рецесия, ние къде сме и накъде отиваме?
Боян Дуранкев: Глобалната икономика, ако мога само да припомня, тръгна към рецесия или по-точно най-малкото към спад на темповете на икономическия растеж още в края на миналата година – през октомври-ноември бяха първите индикации за това, че икономиката се укротява, успокоява и слиза надолу. Това беше пределно ясно, още повече, екстензивния път на развитие на глобалната икономика е приключил. Бившите социалистически страни са усвоени, Китай горе-долу задоволява нуждите и потребностите на своите граждани. Така че започна намаление на темповете на икономическия растеж. Обаче, т.нар. „черен лебед“, който се появи – коронавирусът още повече задълбочи икономическата криза и ни поведе към глобална рецесия, която ще се отрази на всички страни, включително и на България, която сега в този момент може да се каже, че постепенно достига своето ясно ниво от около 5 до 8%, докато за някои страни ще има до 12% спад на БВП. Комбинирано действие имаме на кризата с коронавируса и на кризата с края на екстензивното разширение на глобалната икономика. И с едно препращане към България – видно е, че и България ще пострада, но колко ще пострада, зависи от няколко фактора до края на тази година.
Водещ: Кои са те?
Боян Дуранкев: Единият, най-важният е, дали ще има втора цикъл на коронавируса, тоест, дали от разпускането на мерките и освобождаването на гражданите да правят почти всичко, каквото правиха и преди, няма да повлияе отново, и да се наложи отново затваряне на някои сектори на икономиката. И второто нещо което е, и което се забелязва, това е реакцията на крайните потребители. Това е по-важно отколкото реакцията на производителите. Защо? Имаме поне 3 обяснения. Първото нещо което е, крайните потребителите, гражданите привикнаха за 2-3 месеца, в някои страни и за повече, да потребяват по-малко. Това променя тотално потребителските навици. Това не означава, че като се отвори икономиката, хората ще се юрнат по морета, по хотели, по ресторанти. Да, в първия момент може да има известно натрупване, но след това вероятно ще има отстъпление. Никога няма да достигнем нивото от предните години. Вторият фактор, който силно ще влияе, е, че по време на тази криза с коронавируса доста голяма част от хора използваха т.нар. „свои платени“ и „частично неплатени“ отпуски, и сега през юни, юли, август и септември даже няма откъде да получат, освен неплатен отпуск, те едва ли го желаят, допълнително. И третото нещо, което също ще повлияе, това е, че немалка част от гражданите, това е в някои страни около 20%, получават много по-ниски доходи отколкото преди коронакризата, и това ще бъде трайно явление. Обратно казано, имаме най-малко три фактора, които влияят от страната на крайните потребители към производителите, и по този начин няма да се достигне предкризисното ниво на потребление, съответно на покупки, а това ще удари всички сектори по един или друг начин. Стигаме всъщност до общо заключение: колкото и да се отворят икономиките, няма да има такова отваряне на потребителите и на портфейлите им към предишното потребление от предните години. Това е глобален фактор вече.
Водещ: Проф. Дуранкев, обаче как ще върви покупателната способност на населението, защото виждаме, че цените растат, дори без да се афишират, те растат? Ето, днес и КЕВР предвижда поскъпване на парното от юли за София с 22 %, за други градове в страната и с повече. Тази динамика няма ли да създаде и социално напрежение?
Боян Дуранкев: Социално напрежение в България няма ясно в последните около вече колко, да кажем 22-23 години. Няма вече революционно напрежение, изчезна, изчерпа се това напрежение. Очакването, че ще пристигнем в рая едва ли не, когато сме в Европейския съюз, приключи. И тези 22%, които ще увеличат парното и допълнително по линия на доставките и останалите цени на стоките ще доведат до факта, че част от хората ще изключат парното. Но ако погледнем в по-широк мащаб, виждаме нещо съвсем друго – т.нар. 1% „свръхбогати“ се замогнаха във времената на кризата с коронавируса, включително и в България. Имаме толкова свръхбогати хора, колкото като дял няма в другите европейски страни, именно благодарение на факта, че в България данъчната система облагодетелстваше още от времената на Тройната коалиция най-богатите, а не бедните и средната класа. Това е вече фактор, който влияе, който се чувства включително и от единици от управляващите, чувства се от т.нар. „опозиция“, но засега няма реакция как да променят данъчната система, фискалната политика, за да се реагира по-адекватно на кризите. Едната криза е с рецесията, другата криза е с възстановяването на икономиката след рецесията, след коронакризата. Забележете, че в други страни, като във Франция, президентът Макрон свиква икономически щабове, включително имаме много сериозен български учен при Макрон, докато в България се тълкува, че всичко ще върви гладко по вода, и единствено тази левашка стъпка, която беше направена от правителството с тези 9% намаление на ДДС за ресторантите и хотелите, едва ли не това се тълкува, че е огромен стимул за отваряне на нашия туристически сектор. Но това няма да се случи, пак казвам, тази година, първо, защото хората няма да отидат, и второто, защото евтините хора, които идваха да работят по нашите хотели, да не обиждам някои страни, но от Молдова, от Украйна, от Русия, тази година просто няма как да бъдат допуснати до работа на нашето Черноморие. И в това никакво време, каквото е в момента, трябва да има някакви решения, но няма никакви решения от страна на управляващите. Пък отвън т.нар. „единствена опозиция“, която е като сериозна политическа опозиция, това е БСП, така е затънала във вътрешните си проблеми, във вътрешните си избори, в идейната си ориентация, че очевидно не е в час на ставащите неща, с изключение на един-единствен икономист от тази опозиция. И при това положение най-тревожното е, не че няма добра опозиция, най-тревожното е, че управляващите в момента не се замислят сериозно в това никакво време какви някакви промени да направят и във фискалната, в данъчната политика, да не чакат чак октомври, когато се подготвя бюджета за 2021 година, защото тогава ще бъде късно.
Водещ: Какви промени според вас трябва да се направят?
Боян Дуранкев: Да започнем от тази логика: първо, правителството реагира адекватно със затварянето на икономиката на първия етап, след това ненапълно адекватно с т.нар. „данъчни и кредитни стимули“, които бяха пуснати. Но сега е изправено пред тежката задача първо, тези хора и бизнеси, които пропадат най-много, да подпомогне тях, второ, да не достигат бюджетен дефицит, какъвто вече се очертава, към края на годината вероятно ще има над 3%, и третото, как да оцелеят при това състояние без да пипат фискалната и в частност данъчната политика. Е, това нещо няма как да се случи. Вече е видимо, че трябват сериозни промени в данъчната политика. И едно от нещата, които се препоръчва в такива случаи, то не е ново, то е от десетилетия, да не каже столетия, бих изпратил една препратка към Великата депресия 1929-1933 година във времената на Франклин Делано Рузвелт – това е данъчно облагане на най-богатите, плюс Данък „Лукс“ – данък върху собствеността. И второто нещо, прогресивно данъчно облагане, и то от семеен тип, а не просто на едно просто освобождаване от данък на минималната работна заплата. Защото имаме семейства, при които един се осигурява на минималната работна заплата, но другият получава доста солидна сума, и могат да имат повече отколкото други семейства, които са над минималната работна заплата. И третото нещо е да се огледа, кои ще бъдат данъчните стимули и насърчение към бизнеса, особено към малкия и средния бизнес, така че той да оцелее в тези тежки времена. Ето, това са само минималните мерки, минималната програма, която трябва да подготви правителството, ако иска България да се развива, и ако иска да се излезе вече от тази спирала на нарастващо неравенство. Пак подчертавам, най-нарастващото неравенство в Европейския съюз е българското. Доближаваме се до лоши практики, прекалено лоши, и е време управляващите да отворят някои книги по финанси, като Обща теория на финансите, как се реагира в такива случаи.
Водещ: Проф. Дуранкев, казвате, че 1% е концентрирал в ръцете си огромното забогатяване. Обаче, въз основа на какво идва това забогатяване, тъй като не виждаме някакви голяма индустриализация на България?
Боян Дуранкев: Имаме деиндустриализация на България през последните 30 години.
Водещ: Ами тогава откъде са тези пари?
Боян Дуранкев: Имаме преразпределение на богатствата в мръсните, тъмните времена. Това е от 1991 година до влизането почти, та даже и след влизането ни в Европейския съюз. В онези смутни времена имаме т.нар. „банкови банкрути“, които концентрираха огромни богатства на масовите спестители в няколко ръце. Имаше приватизация от криминален тип – това са неизчистени неща от Прехода, и колкото да се заканваше който идваше на власт да отвори точно досиетата на Прехода, никой не смее това нещо да го направи. Трето, имаме много силна корупция, това вече личи по високите етажи на властта, включително както се вижда от Еверест на корупцията, там, където хазарта е бил, и съм сигурен, че няма български гражданин, който да не се съмнява, че корупцията е обхванала цялата система на управлението, особено горната част. Казвам го не да упреквам сегашните управляващи, а че корупцията има много здрави традиции в България. И ако преди се носеха чанти с пари, ако преди се даваше включително на медии, при ходене в телевизии един „предварителен данък“ да влезеш, ако корупцията стигаше до политическите партии, защото не е тайна за никой български гражданин, че всички големи партии имаха и имат до ден-днешен т.нар. „черни каси“. Това е пределно ясно, кой каквото ще да говори. И в този криминален Преход, от това разграбване на индустрията, на природните богатства, концентрирането им в частни ръце, се отзовахме където се е и очакваше – точно до периферния капитализъм. Това е дефиницията вече за България, която трябва да слуша великите страни и която трябва да разпродава националните си богатства за стотинки, разбира се, корупцията пак наднича оттук, и съответно българите да търсят спасение в други страни, където ще намерят по-добри заплати, по-добро образование и по-добро здравеопазване. Вероятно в такива времена след такъв 30 години мъчителен и болезнен Преход за голяма част от българите вече трябва да се осъзнае, че ни е необходим нов Левски, нов Ботев и най-вече хора с тефтерчето на Левски в управлението, не такива, които си пишат къде, откъде какво да вземат, а такива, които за народното благо биха дали живота си. И съм дълбоко убеден, че със сигурност ще има и млади, и по-възрастни хора, които мислят по такъв начин, и този трагичен Преход за България 30-годишен, защото вече не е достатъчно просто да не си гладен или да имаш някаква втора ръка кола, или 40 години да не можеш да си позволиш и една панелна гарсониера, очевидно е, че трябва да има и преразпределение на богатствата, и още едно нещо – завръщането на една морална държава, включително с морал в управлението, с честност и дано това нещо да се случи. И дано коронакризата ни поучи, че е необходим преход към друго, по-справедливо общество и към съвсем различна държава от тази, която имахме до този момент. Не ни радват толкова магистралите към Гърция или към Сърбия, ще ни радва, ако в България няма беден човек, защото там, където има бедни, има свръхбогати. А където има свръхбогати, има и бедни. Средната класа я няма, тя изтъня. Тя вече е толкова малка, че не е средна. Тя е долна средна класа.
Водещ: Тази икономическа криза ако се задълбочи, може ли да предизвика предсрочни избори?
Боян Дуранкев: Ако продължа и вашето изречение – предсрочни избори може и да има, но въпросът е дали след тези предсрочни избори ще има смяна на модела на управлението. Това е най-сериозното предизвикателство. И още едно нещо, защото се чуват такива призиви, едва ли не че някой друг ако дойде на власт, темпът на икономическия растеж ще бъде 6%, това го чувам вече няколко пъти в рамките на този и миналия месец. Проблемът не е в 6-те процента, проблемът е даже при нулеви темпове на растеж преразпределителни процеси да протичат, да се процеждат към най-бедните и средните от свръхбогатите. Защото ако попитаме който и да е българин, който и да е европеец, който и да е в света кой създава богатството и кой трябва да получава, днешните отговори опират до т.нар. „съществени дейности“. Да, разбира се, най-високите заплати трябва да бъдат на тези, които са в здравеопазването, на учителите, на тези, които работят в търговията момчета и момичета, които ни обслужват на касите и в складовете. Да, това са съществените дейности. А не са съществените дейности там, където се прави пиар, реклама, та даже и простете ми да не обидя някой, но ще го кажа, защото го мисля, та даже в някои медии, където работната заплата започва от 20 хиляди лева нагоре и в някои финансови организации, за които 200 хиляди лева месечна заплата се тълкува като нормална. Е, не е нормално. Това трябваше да се изясни. Това всеки лекар го усеща, всеки учител го казва на своите ученици. И дано младите хора поведат България към по-добро бъдеще, отколкото е това е в момента. А шансове такива има, наистина.

Цоня Събчева