Проф. Боян Дуранкев: Предсрочни избори може и да има, но въпросът е дали след тях ще дойде смяна на модела на управлението
Проф. Боян Дуранкев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Ще се задълбочи ли икономическата криза след пандемията до степен да предизвика предсрочни избори? Наш гост е икономистът проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, ако глобалната икономика върви към рецесия, ние къде сме и накъде отиваме?
Боян Дуранкев: Глобалната икономика, ако мога само да припомня, тръгна към рецесия или по-точно най-малкото към спад на темповете на икономическия растеж още в края на миналата година – през октомври-ноември бяха първите индикации за това, че икономиката се укротява, успокоява и слиза надолу. Това беше пределно ясно, още повече, екстензивния път на развитие на глобалната икономика е приключил. Бившите социалистически страни са усвоени, Китай горе-долу задоволява нуждите и потребностите на своите граждани. Така че започна намаление на темповете на икономическия растеж. Обаче, т.нар. „черен лебед“, който се появи – коронавирусът още повече задълбочи икономическата криза и ни поведе към глобална рецесия, която ще се отрази на всички страни, включително и на България, която сега в този момент може да се каже, че постепенно достига своето ясно ниво от около 5 до 8%, докато за някои страни ще има до 12% спад на БВП. Комбинирано действие имаме на кризата с коронавируса и на кризата с края на екстензивното разширение на глобалната икономика. И с едно препращане към България – видно е, че и България ще пострада, но колко ще пострада, зависи от няколко фактора до края на тази година.
Водещ: Кои са те?
Боян Дуранкев: Единият, най-важният е, дали ще има втора цикъл на коронавируса, тоест, дали от разпускането на мерките и освобождаването на гражданите да правят почти всичко, каквото правиха и преди, няма да повлияе отново, и да се наложи отново затваряне на някои сектори на икономиката. И второто нещо което е, и което се забелязва, това е реакцията на крайните потребители. Това е по-важно отколкото реакцията на производителите. Защо? Имаме поне 3 обяснения. Първото нещо което е, крайните потребителите, гражданите привикнаха за 2-3 месеца, в някои страни и за повече, да потребяват по-малко. Това променя тотално потребителските навици. Това не означава, че като се отвори икономиката, хората ще се юрнат по морета, по хотели, по ресторанти. Да, в първия момент може да има известно натрупване, но след това вероятно ще има отстъпление. Никога няма да достигнем нивото от предните години. Вторият фактор, който силно ще влияе, е, че по време на тази криза с коронавируса доста голяма част от хора използваха т.нар. „свои платени“ и „частично неплатени“ отпуски, и сега през юни, юли, август и септември даже няма откъде да получат, освен неплатен отпуск, те едва ли го желаят, допълнително. И третото нещо, което също ще повлияе, това е, че немалка част от гражданите, това е в някои страни около 20%, получават много по-ниски доходи отколкото преди коронакризата, и това ще бъде трайно явление. Обратно казано, имаме най-малко три фактора, които влияят от страната на крайните потребители към производителите, и по този начин няма да се достигне предкризисното ниво на потребление, съответно на покупки, а това ще удари всички сектори по един или друг начин. Стигаме всъщност до общо заключение: колкото и да се отворят икономиките, няма да има такова отваряне на потребителите и на портфейлите им към предишното потребление от предните години. Това е глобален фактор вече.
Водещ: Проф. Дуранкев, обаче как ще върви покупателната способност на населението, защото виждаме, че цените растат, дори без да се афишират, те растат? Ето, днес и КЕВР предвижда поскъпване на парното от юли за София с 22 %, за други градове в страната и с повече. Тази динамика няма ли да създаде и социално напрежение?
Боян Дуранкев: Социално напрежение в България няма ясно в последните около вече колко, да кажем 22-23 години. Няма вече революционно напрежение, изчезна, изчерпа се това напрежение. Очакването, че ще пристигнем в рая едва ли не, когато сме в Европейския съюз, приключи. И тези 22%, които ще увеличат парното и допълнително по линия на доставките и останалите цени на стоките ще доведат до факта, че част от хората ще изключат парното. Но ако погледнем в по-широк мащаб, виждаме нещо съвсем друго – т.нар. 1% „свръхбогати“ се замогнаха във времената на кризата с коронавируса, включително и в България. Имаме толкова свръхбогати хора, колкото като дял няма в другите европейски страни, именно благодарение на факта, че в България данъчната система облагодетелстваше още от времената на Тройната коалиция най-богатите, а не бедните и средната класа. Това е вече фактор, който влияе, който се чувства включително и от единици от управляващите, чувства се от т.нар. „опозиция“, но засега няма реакция как да променят данъчната система, фискалната политика, за да се реагира по-адекватно на кризите. Едната криза е с рецесията, другата криза е с възстановяването на икономиката след рецесията, след коронакризата. Забележете, че в други страни, като във Франция, президентът Макрон свиква икономически щабове, включително имаме много сериозен български учен при Макрон, докато в България се тълкува, че всичко ще върви гладко по вода, и единствено тази левашка стъпка, която беше направена от правителството с тези 9% намаление на ДДС за ресторантите и хотелите, едва ли не това се тълкува, че е огромен стимул за отваряне на нашия туристически сектор. Но това няма да се случи, пак казвам, тази година, първо, защото хората няма да отидат, и второто, защото евтините хора, които идваха да работят по нашите хотели, да не обиждам някои страни, но от Молдова, от Украйна, от Русия, тази година просто няма как да бъдат допуснати до работа на нашето Черноморие. И в това никакво време, каквото е в момента, трябва да има някакви решения, но няма никакви решения от страна на управляващите. Пък отвън т.нар. „единствена опозиция“, която е като сериозна политическа опозиция, това е БСП, така е затънала във вътрешните си проблеми, във вътрешните си избори, в идейната си ориентация, че очевидно не е в час на ставащите неща, с изключение на един-единствен икономист от тази опозиция. И при това положение най-тревожното е, не че няма добра опозиция, най-тревожното е, че управляващите в момента не се замислят сериозно в това никакво време какви някакви промени да направят и във фискалната, в данъчната политика, да не чакат чак октомври, когато се подготвя бюджета за 2021 година, защото тогава ще бъде късно.
Водещ: Какви промени според вас трябва да се направят?
Боян Дуранкев: Да започнем от тази логика: първо, правителството реагира адекватно със затварянето на икономиката на първия етап, след това ненапълно адекватно с т.нар. „данъчни и кредитни стимули“, които бяха пуснати. Но сега е изправено пред тежката задача първо, тези хора и бизнеси, които пропадат най-много, да подпомогне тях, второ, да не достигат бюджетен дефицит, какъвто вече се очертава, към края на годината вероятно ще има над 3%, и третото, как да оцелеят при това състояние без да пипат фискалната и в частност данъчната политика. Е, това нещо няма как да се случи. Вече е видимо, че трябват сериозни промени в данъчната политика. И едно от нещата, които се препоръчва в такива случаи, то не е ново, то е от десетилетия, да не каже столетия, бих изпратил една препратка към Великата депресия 1929-1933 година във времената на Франклин Делано Рузвелт – това е данъчно облагане на най-богатите, плюс Данък „Лукс“ – данък върху собствеността. И второто нещо, прогресивно данъчно облагане, и то от семеен тип, а не просто на едно просто освобождаване от данък на минималната работна заплата. Защото имаме семейства, при които един се осигурява на минималната работна заплата, но другият получава доста солидна сума, и могат да имат повече отколкото други семейства, които са над минималната работна заплата. И третото нещо е да се огледа, кои ще бъдат данъчните стимули и насърчение към бизнеса, особено към малкия и средния бизнес, така че той да оцелее в тези тежки времена. Ето, това са само минималните мерки, минималната програма, която трябва да подготви правителството, ако иска България да се развива, и ако иска да се излезе вече от тази спирала на нарастващо неравенство. Пак подчертавам, най-нарастващото неравенство в Европейския съюз е българското. Доближаваме се до лоши практики, прекалено лоши, и е време управляващите да отворят някои книги по финанси, като Обща теория на финансите, как се реагира в такива случаи.
Водещ: Проф. Дуранкев, казвате, че 1% е концентрирал в ръцете си огромното забогатяване. Обаче, въз основа на какво идва това забогатяване, тъй като не виждаме някакви голяма индустриализация на България?
Боян Дуранкев: Имаме деиндустриализация на България през последните 30 години.
Водещ: Ами тогава откъде са тези пари?
Боян Дуранкев: Имаме преразпределение на богатствата в мръсните, тъмните времена. Това е от 1991 година до влизането почти, та даже и след влизането ни в Европейския съюз. В онези смутни времена имаме т.нар. „банкови банкрути“, които концентрираха огромни богатства на масовите спестители в няколко ръце. Имаше приватизация от криминален тип – това са неизчистени неща от Прехода, и колкото да се заканваше който идваше на власт да отвори точно досиетата на Прехода, никой не смее това нещо да го направи. Трето, имаме много силна корупция, това вече личи по високите етажи на властта, включително както се вижда от Еверест на корупцията, там, където хазарта е бил, и съм сигурен, че няма български гражданин, който да не се съмнява, че корупцията е обхванала цялата система на управлението, особено горната част. Казвам го не да упреквам сегашните управляващи, а че корупцията има много здрави традиции в България. И ако преди се носеха чанти с пари, ако преди се даваше включително на медии, при ходене в телевизии един „предварителен данък“ да влезеш, ако корупцията стигаше до политическите партии, защото не е тайна за никой български гражданин, че всички големи партии имаха и имат до ден-днешен т.нар. „черни каси“. Това е пределно ясно, кой каквото ще да говори. И в този криминален Преход, от това разграбване на индустрията, на природните богатства, концентрирането им в частни ръце, се отзовахме където се е и очакваше – точно до периферния капитализъм. Това е дефиницията вече за България, която трябва да слуша великите страни и която трябва да разпродава националните си богатства за стотинки, разбира се, корупцията пак наднича оттук, и съответно българите да търсят спасение в други страни, където ще намерят по-добри заплати, по-добро образование и по-добро здравеопазване. Вероятно в такива времена след такъв 30 години мъчителен и болезнен Преход за голяма част от българите вече трябва да се осъзнае, че ни е необходим нов Левски, нов Ботев и най-вече хора с тефтерчето на Левски в управлението, не такива, които си пишат къде, откъде какво да вземат, а такива, които за народното благо биха дали живота си. И съм дълбоко убеден, че със сигурност ще има и млади, и по-възрастни хора, които мислят по такъв начин, и този трагичен Преход за България 30-годишен, защото вече не е достатъчно просто да не си гладен или да имаш някаква втора ръка кола, или 40 години да не можеш да си позволиш и една панелна гарсониера, очевидно е, че трябва да има и преразпределение на богатствата, и още едно нещо – завръщането на една морална държава, включително с морал в управлението, с честност и дано това нещо да се случи. И дано коронакризата ни поучи, че е необходим преход към друго, по-справедливо общество и към съвсем различна държава от тази, която имахме до този момент. Не ни радват толкова магистралите към Гърция или към Сърбия, ще ни радва, ако в България няма беден човек, защото там, където има бедни, има свръхбогати. А където има свръхбогати, има и бедни. Средната класа я няма, тя изтъня. Тя вече е толкова малка, че не е средна. Тя е долна средна класа.
Водещ: Тази икономическа криза ако се задълбочи, може ли да предизвика предсрочни избори?
Боян Дуранкев: Ако продължа и вашето изречение – предсрочни избори може и да има, но въпросът е дали след тези предсрочни избори ще има смяна на модела на управлението. Това е най-сериозното предизвикателство. И още едно нещо, защото се чуват такива призиви, едва ли не че някой друг ако дойде на власт, темпът на икономическия растеж ще бъде 6%, това го чувам вече няколко пъти в рамките на този и миналия месец. Проблемът не е в 6-те процента, проблемът е даже при нулеви темпове на растеж преразпределителни процеси да протичат, да се процеждат към най-бедните и средните от свръхбогатите. Защото ако попитаме който и да е българин, който и да е европеец, който и да е в света кой създава богатството и кой трябва да получава, днешните отговори опират до т.нар. „съществени дейности“. Да, разбира се, най-високите заплати трябва да бъдат на тези, които са в здравеопазването, на учителите, на тези, които работят в търговията момчета и момичета, които ни обслужват на касите и в складовете. Да, това са съществените дейности. А не са съществените дейности там, където се прави пиар, реклама, та даже и простете ми да не обидя някой, но ще го кажа, защото го мисля, та даже в някои медии, където работната заплата започва от 20 хиляди лева нагоре и в някои финансови организации, за които 200 хиляди лева месечна заплата се тълкува като нормална. Е, не е нормално. Това трябваше да се изясни. Това всеки лекар го усеща, всеки учител го казва на своите ученици. И дано младите хора поведат България към по-добро бъдеще, отколкото е това е в момента. А шансове такива има, наистина.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Боян Дуранкев: Уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете максималните ваши заплати, давайте повече на работниците си
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Проф. Боян Дуранкев: Налага се принципът в държавната политика „няма таван на ра...
Проф. Боян Дуранкев: Няма регулатор, който да се справи със сложната икономическ...
Проф. Боян Дуранкев: Корупцията в България е уникално развита, уникално прикрита и уникално законово защитена
Проф. Боян Дуранкев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и член на Съвета на старейшините на висшето учебно заведение, в интервю за Радио „Фокус“ Водещ: Според Индекса за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ България е сред най-корумпираните страни в света и се очертава като най-корумпираната в Европейския съюз. Страната ни е на едно равнище с доста не европейско обкръжение на държави като Суринам, Ямайка, Тунис, Соломоновите острови и Бахрейн. Какво е отражението на корупцията върху икономиката? Задавам въпроса към проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, в края на декември се появи още едно изследване с икономически характер – то беше на Световния икономически форум, който продължава тези дни, че страната ни е на 62-ро място в света по качество на бизнес средата. И общо взето се намира редом с държави, които едно време дори не ги знаехме къде са на картата, пък и сега не се ориентираме за тях особено. Има ли връзка между двете класации и какво показват те? Боян Дуранкев: Първо да ви зарадвам, че и изготвилите класациите не знаят, коя е тази страна България, къде се намира на картата, кой е министър-председател, кой е президент. Минете 1000 км извън България в радиус и никой не знае тази страна, освен няколко дреболии, че по отношение на качеството на бизнес, качеството на живот, качеството на взаимодействие на институциите, страната е последната в ЕС. Между другото никой не знае коя е първата, въпреки че първата тази година е Дания, която излезе напред. Следват разбира се Финландия, Швеция, Швейцария – която не е член на ЕС, Норвегия, Нидерландия, Германия, тях ги знаят. Що се отнася до България – все пак да бъдем донякъде спокойни, че не ни знаят много, много. Но лошото е, че ни знаят с предимно негативни факти, негативни явления и ето – едно от тези е, че отново сме шампионите на ЕС и то абсолютните шампиони по корупция. Но да ви успокоя по едно явление. Не влизаме в групата на най-корумпираните страни в света, които са доста. Те са от 91-во до 180-то място, като най-най-корумпираната страна в света е Сомалия. Бурунди, Конго, Туркменистан, Гвинея-Бисау, Либия, Афганистан и т.н., да не ги изброявам. Водещ: Не е много успокояващо, проф. Дуранкев. Никак даже. Боян Дуранкев: Но влизаме в групата на страни с доста значителна корупция. И то в групата страни с много добри традиции точно в корупцията. Що се отнася до корупцията, ако позволите, само ще маркирам за слушателите, че корупция не означава винаги даване на подкупи или уреждане на бизнеса на някой, свързан с теб. Корупция в света се разбира нещо като покваряване, разлагане, развращаване на обществените и икономическите отношения. Като разбира се, винаги е свързано по някакъв начин със злоупотреба с обществена служба за лично облагодетелстване и за поведение на длъжностни лица, които работят за някакъв частен бизнес скрито и разбира се, след това влиза в действие, след като напуснат държавната работа, влиза в действие така наречената политика на въртящите се врати. Първо си на държавна служба, след това отиваш на друга частна, след това пак се връщаш на държавна. Или по-точно някой те праща на държавната и не е случайно, че както и да погледнем, под какъвто и да е ъгъл корупцията в България – тя е уникално развита, уникално прикрита и уникално вече законово защитена. Това не е корупцията от 91-ва до 2000-та година. Това е вече една наистина майсторска корупция, една шампионска отвсякъде корупция при положение, че корумпирани се оказва, че няма и нещата вървят напред. Обратно казано българският народ, както дядо Йоцо навремето гледаше, гледа и сега, и забелязва, кой си строи апартаменти на ниски цени, забеляза кой назначава навсякъде калинки, това е пак форма на корупцията. Забелязва как влизащите в политиката се грижат преди всичко за парите си, тук да включим и отново връщането на 8 лв. субсидия за гласувал за определена партия. И обогатяването продължава, като разбира се и бизнеса, който е пряко свързан с политиците, с държавата върви напред. Да не изброявам нашите няколко, те се броят на пръстите на една ръка милиардери, някъде към 30 хил. милионери и т.н. Водещ: 30 хиляди милионери? Боян Дуранкев: Горе-долу толкова се изчисляват напоследък с тези, които изнасят парите си в офшорки и т.н. Това не е много на фона на световните данни, но е за България като страна, където нещата са най-зле от гледна точка на стандарт, на жизнено равнище, на координация, на интелект на управлението – нещо много важно и на морал на това управление. Очевидно е, че нещата не стоят добре, независимо че в момента имаме една чудесна наша представителна група от 7 члена в Давос, които представят България на място, където, горе-долу ако погледнете Booking, една нощувка струва около 10 хил. долара на човек в една стая и може би да ви се стори смешно или не, но един хот-дог в момента струва около 25 долара. Въобще харчим пари и корупцията в България очевидно не върви назад, тоест нямаме чисти ръце и едно морално сърце на управляващите, така както се оценява. А вие споменахте, че доста организации се включват в това изследване, което беше обнародвано. Разбира се, тук влизат и Световната банка, Световни икономически форум, „Economist“, „Freedom House“, Световния проект за правосъдие, Фондацията „Бертелсман“, университетът в Гьотеборг и други. Сума сумаром означава, че не мърдаме и това нещо се забелязва отвсякъде. Където и да бръкнем корупцията личи навсякъде. Може да питаме бившия главен прокурор, колко от едни корумпирани министри, които имаше, са бутнати в затвора и по-бившия главен прокурор – за същото. Може да питаме и настоящия, какво ще се случи и как ще ги хване, но корупцията вече е толкова префинена, толкова интелигентна, че трудно може да се хване някой със стотина хиляди евро в джоба. Водещ: Проф. Дуранкев, връзката между най-корумпираната държава и държавата с лошо качество на бизнес средата каква е? Боян Дуранкев: Една малка корекция на това. Тази бизнес среда е идеална за няколко големи играчи. Тя не е идеална за всички останали. Идеална е за около 300 големи играчи, ако ги смятаме отново, които по един или друг начин вървят напред, обогатяват се без никой от тях да е с таланта на Бил Гейтс или Стив Джобс. Хора, които са участвали в приватизацията, в реституцията, след това в някакви държавни управления и от там са успели да направят някакви откровени далавери. Очевидно е, че за тези хора работи цялата българска икономика и ако някой надигне глава, той ще разбере, че понякога бизнесът може да бъде прехвърлен. Тук не искам да влизам в дискусия за сегашните проблеми на Васил Божков или бившите проблеми на Гергов с прехвърлянето на различни негови бизнеси в други ръце. Или за най-богатия българин, който не е известен в света с нещо, което да е направил по някакъв иновативен начин… Водещ: А кой е той, проф. Дуранкев? Боян Дуранкев: Той е охраняван от Националната служба за охрана. Така че той е доста ценен за България очевидно, както и неговия политически патрон. Забележете, ако един обикновен европеец дойде в България и започне да наблюдава най-елементарни неща, той наистина ще изпадне в шок, как тази страна е така плячкосана, разграбена, омърсена, опустошена, обезводнена и обоклукчена навсякъде. И как така наречените наши политици или политическа класа, тя е доста неприятна тази политическа класа вече за обикновения българин, как тази политическа класа винаги върви напред и обича най-много селфита с големи хора по света. Това нещо пак се води като тип корупция, но и като липса на етикет, липса на морал и балканщина отвсякъде, както и да го погледнем. Но все пак, ако започнем да правим анализ, ние сме 2020-та година вече. Традициите ни от отдавна са развити. Да ви припомня само, че през 2008 г. имаше безпрецедентно действие от страна на Европейската комисия срещу България, като тогава ни спряха 220 млн. евро по европейските присъединителни фондове заради ясни проблеми с корупцията. И независимо, че тогавашното правителство на социалиста Станишев обеща още при приемането да ограничи корупцията и измамите, от тогава досега ни наблюдават под лупа, от време на време ни потупват приятелски по рамото на 40 градуса ни печат – това в рамките на черния хумор. Но видно е, че България има сериозни проблеми и няма да е приятно някога по някакъв начин някоя от страните на ЕС да бъде изритана само заради корупция и заради несправяне с корупцията. България вече откакто е влезнала, до този момент е абсолютния лидер в корупцията. Това го знаят от министър-председателя до портиера на Министерския съвет – всеки знае, какво означава корупция, какво означава развала и разпад и на икономика, и на общество. И последиците са ясни. В някои отношения в България може да се намери по-добър живот с по-малко пари тук, отколкото в други страни. Но когато забелязваш, какво става с кметове, какво става с общински съветници, с Министерския съвет, с избори, които се провеждат – тогава вземаш единственото правилно решение да отидеш в друга страна, малко по-бяла от гледна точка на корупцията и от гледна точка на възможностите, отколкото България. Хубавото е, че виждайки това нещо новата Европейска комисия, новият Европейски парламент няма начин да не погледне много по-сериозно не на селфитата на нашите политически лидери, а на проблемите, които очевидно са доста вече отлежали – 12-та, 13-та година от приема ни в ЕС по един или друг начин. И щом не става отвътре подобрението, очевидно трябва да започне да стане отвън. Има неща, които могат да се контролират. Например – всяка година ние отчитаме преизпълнение на приходите на бюджета. И то в такива мащаби, които в други страни биха казали, че финансовия и икономическия министър не могат да смятат предварително нещата. Но после винаги тези гигантски средства се разпределят с решение на Министерския съвет без обосновка в повечето случаи и в посока „правилните“ фирми, свързаните фирми с политиците. Неприятно е, че ако погледне обикновеният българин към парламента, към политическите играчи, които участват най-вече в партиите, той не вижда някоя партия, която да е с чисто бели дрехи. Навсякъде има петна от прехода. По всичките до един. И затова може би се очаква нова политическа сила, нова политическа формация, която да смени модела на управление, който е наложен от всичките тези политици и псевдополитици, да не обиждам някой все пак, които в момента се намират на кормилото на кораба „България“. Но кораба „България“ не изглежда добре в ЕС. Горе-долу прилича на „Титаник“. И дано при следващите дискусии да ни дадат малко по-висок рейтинг и да минем малко по-напред. И дано се смени морала на управлението. Цоня СЪБЧЕВА