ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Валерия Фол: Светилището на бог Дионис не е едно, такива големи регионални светилища вероятно е имало на много места

Проф. Валерия Фол: Светилището на бог Дионис не е едно, такива големи регионални светилища вероятно е имало на много места

Тракологът проф. Валерия Фол в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Кое е най-важното, което трябва да знаем за вярванията на траките и за техните...

21 Февруари 2016 | 13:31 | Радио "Фокус"

Проф. Валерия Фол: За култовата архитектурата на траките не се полагат достатъчно грижи

Проф. Валерия Фол: За култовата архитектурата на траките не се полагат достатъчно грижи

Директорът на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) проф. Валерия Фол в интервю за Агенция „Фокус” затова как се съхраняват към момента тракийските ни гробници и светилища Фокус: Проф. Фол, тъй като тракийските гробници и светилища са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура на древните траки, кои всъщност са тези места и как стои въпросът с тяхното съхранение към момента? Валерия Фол: Много от тези градежи са съхранени, но не всички са добре консервирани и реставрирани, както и подготвени за посещения на туристи. В най-тежко състояние е Старосел. Храмът вече е затворен за посетители. В долината на тракийските царе, освен Казанлъшката гробница могат да се посетят още три-четири паметника, но другите са в тежко състояние. Странно е, че точно за тези паметници не се отделят достатъчно средства и не се полагат усилия, за да бъдат места за културен туризъм, а те са най-атрактивните от културното наследство, което имаме. На община Казанлък са отказани средства за консервация и реставрация, както и за социализация на два такива паметника. В района на Попово също има един хубав паметник, който за сега е единствен, тъй като в една могила са изградени две куполни гробници една до друга в комплекс. Там нещата са катастрофални. Оригиналът на гробницата край село Александрово е в много тежко състояние. Спокойно мога да обобщя, че за култовата архитектурата на траките не се полагат достатъчно грижи. Фокус: Какви видове тракийски гробници се срещат на територията на страната ни и по какво те се различават от тези в Гърция например? Валерия Фол: Тракия има гробници – толоси (купулни), условно казано, тъй като някои са изпълнявали и други функции, гробници с полуцилиндричен свод, имало е и гробници изградени от дърво, както и гробове, които приличат на саркофази. Казанлъшката и Александровската гробници са с куполи с фрески. Разликата с тези, които се откриват на територията на Гърция е, че на тяхна територия до сега не са открити куполни гробници от 4-3 в. пр. Хр., за разлика на тези, които се откриват на територията на одрисите. Това е интересно, защото дава отлики, които са много важни за вярата на траките, които са живели в тези райони, тъй като архитектурата е висша форма на абстракция за света въобще. Могилата със съоръженията е модел на космоса. Отликите, които имат, дават характеристики на тракийската култура. Фокус: Какви са предизвикателствата пред развитието на тракологията у нас? Валерия Фол: Предизвикателства има много, защото непрекъснато има открития. Освен средствата за разкопки, които се дават, винаги може повече, трябва да се каже, че е наложително да се отпускат средства за теоретични и обобщаващи изследвания и за специални изследвания. Трябва да се извършат археоастрономически и акустични изследвания в тези изградени подмогилни градежи още преди консервацията и реставрацията. Необходимо е да се отделят средства за тези неща, както и за публикации, които да не са само на български език. Фокус: От къде произлиза наименованието „траки”? Валерия Фол: „Траки” е употребено за първи път от Омир. След това, този етноним се разпростира върху всички тракийски племена. Около 6 век пр. Хр. етнонимът покрива етнокултурното пространство на този народ. Какво означава етимологията „траки” не знаем и няма да я научим, защото не ни е казано какво означава. Легендата е за нимфата Траке, която е била много веща в лечението с билки и магиката. Фокус: Защо все още България не успява да представи тези огромни богатства достатъчно добре пред света и те не са все още така популярни както египетските пирамиди. Има ли база за сравнение? Валерия Фол: Това са коренно различни култури, за да правим такова сравнение. Нашето тракийско наследство – движимо и недвижимо, не се поддържа добре, защото много от аретефактите в музеите на страната трябва да се поддържат от реставратори, за да са в експонабилно състояние. Ако се влезе в музеите, ще се видят потъмнели сребърни съдове, бижута, украси за конски амуниции. Много от изделията в музеите, които са от тракийския период, а и не само от него, са в много тежко състояние, защото не се поддържат. Това е така, защото няма достатъчно специалисти и не се отделят средства. Дори в момента се извършват съкращения в музеите. Паметниците не само трябва да са прибрани на сигурно място, но и да се полагат грижи за тях. Има недвижими паметници, които са оставени на произвола на съдбата и като се има предвид, че хората нямат достатъчно високо съзнание да ги пазят, а и климатичните условия ги повреждат, когато не са защитени. Нека не гледаме само Гърция, Румъния и съседните страни, а видим как в Европа се полага грижа за паметниците на културата. Трябват средства и специалисти, защото, ако има пари, а няма специалисти, нищо не може да се направи. Паметниците на тракийската култура са перфектни туристически обекти, които биха дали поминък на хората. Фокус: Интересни, но малко известни са тракийските могили в Североизточна България край Мадара, какво ще ни разкажете за тях? Валерия Фол: На територията на България вероятно има над 10 хил. могили. Провеждат се систематични разкопки на територията на археологическия резерват Сборяново, където има невероятни открития. Там наскоро бе проучен много богат аристократичен гроб. Не всички могили могат да се разкопаят, а и не трябва, защото и след нас ще има археолози. Науката ще бъде още по-развита и ще получаваме повече сведения от интердисциплинарните изследвания на археологически обекти. Фокус: Споменахте, Александровската гробница, какво е състоянието ѝ към момента? Валерия Фол: Тя е в много тежко състояние, тъй като покритието, което е направено не е това, което би трябвало да бъде. Има климатици, но влагата, особено при дъждове и снегове нахлува в гробницата и поврежда фреските. Фокус: Какво се случва с Центъра по тракология, който преди време, бе планирано да бъде закрит? Срещате ли трудности във финансирането? Валерия Фол: Центърът по тракологията и Институтът по балканистика бяха слети в един институт. Финансирането, както впрочем на всички институти в БАН, е само, за да се осигурят заплати на служителите, а за всичко останало се търсят средства. Ръководството на Българската академия на науките полага усилия да намери допълнително финансиране. По начало, науката в България не се финансира така, както би трябвало да бъде. Състоянието е тежко – ниски заплати, няма средства за снабдяване с литература, за абонаменти за научни списания. Младите хора в хуманитарните науки много трудно намират програми, по които да пътуват в чужбина, където да работят със свои колеги и да следят новите тенденции в изследвания. Хуманитарните науки трябва да се финансират целево, тъй като резултатите от тях рефлектират във всички сфери на обществото ни, включително в икономиката. Димка АТАНАСОВА

23 Февруари 2015 | 06:00 | Агенция "Фокус"