ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Президентът Росен Плевнелиев:Надявам се президентските избори да са единствените, които да проведем през годината

Президентът Росен Плевнелиев:Надявам се президентските избори да са единствените, които да проведем през годината

Агенция „Фокус” публикува цялото обръщение на държавният глава Росен Плевнелиев към 43-то народно събрание.

18 Март 2016 | 10:00 | Прессекретариат на държавния глава

Президентът Росен Плевнелиев: Най-голямата криза в държавата е ниското доверие на гражданите към политиците и институциите

Президентът Росен Плевнелиев: Най-голямата криза в държавата е ниското доверие на гражданите към политиците и институциите

Росен Плевнелиев, президент на Република България, в интервю за предаването „Панорама“ на БНТ
Водещ: За бъдещето и за миналото, разбира се, ще говорим с президента Росен Плевнелиев. Добър вечер. Росен Плевнелиев: Добър вечер. Водещ: Свърши ли политическата криза, г-н президент, или тепърва започва, с това да започнем. Росен Плевнелиев: Не бива да бъде подценявана политическата криза, която виждаме, че се развива, след като народните избраници гласуваха промените в Конституцията. Не бива да бъде подценявана. Но на мен ми се ще да поговорим за най-истинската, най-голямата криза в България, а това е кризата на ниско доверие на гражданите към политиците и към институциите. Двете неща са много обвързани. Много трудно можем да вървим напред, ако го няма доверието на суверена. Същевременно когато доверието е ниско, на гражданите към институциите и към политиката, тогава всяка една оставка, всеки един проблем изглежда като криза. Затова е важно да знаем, че не оставката на един или друг министър или на едно или друго правителство е голямата криза в държавата. Голямата криза в държавата е ниското доверие на гражданите. Как се решава то? Много просто. Когато народните избраници стоят зад това, което са подписали и зад обещанията, които са дали. Водещ: А когато не стоят? Росен Плевнелиев: Виждате какво се случва. Имаме ясния пример. Въпреки това кризите могат да бъдат решавани. Но те могат да бъдат решавани с отговорно и честно поведение, в сътрудничество с всички и с ясната заявка, че една криза може да ни направи по-силни. Такъв може да бъде и случаят с кризата, в която изпаднахме след промените в Конституцията. Тя може да ни направи по-силни. Водещ: Кой предложи Екатерина Захариева, г-н президент? Вие, премиерът или някой трети? Росен Плевнелиев: Всяко едно назначение в едно редовно правителство на министър е, разбира се, от компетенциите и отговорността на министър-председателя. Обратно е в служебните правителства, когато президентът носи своята голяма отговорност. Но нека заявя ясно, че аз подкрепям номинацията на госпожа Екатерина Захариева за министър на правосъдието. Познавам я много добре. Тя не е човек, който се хвана с тази тежка задача заради поста. Но заради каузата. Госпожа Захариева неведнъж е трябвало да решава тежки казуси в държавата. Още като зам.-министър на регионалното развитие от 2009 г. именно тя стабилизира тотално фалиралите български държавни предприятия в строителния сектор. Именно тя беше отговорна за ускоряване на реформата в пътния сектор, за да можем днес да се похвалим с много нови километри магистрали. Именно тя беше отговорна и за стабилизирането на дейността на водните дружества в България и т.нар. водна инициатива и водна реформа, която беше на дневен ред. Госпожа Захариева постави началото на енергийната промяна в България, на енергийната ефективност, когато направи промените в Закона за етажната собственост, така че днес да можем да се поздравим със стотици, надявам се в бъдещето и с хиляди сгради, с десетки и стотици хиляди български семейства, които да видят държавата на тяхна страна за енергийна ефективност, която е много смислен инструмент. Сигурен съм, че изборът на госпожа Захариева за правосъден министър е заявка за експертност, за добронамереност, за надпартиен подход и съм също така сигурен, че ако тя получи откровена и ефективна подкрепа в Народното събрание, реформата бързо ще стигне много далеч. Водещ: Говорите така сякаш наистина вие сте я предложили, а не министър-председателят. Все пак Христо Иванов също беше ваше назначение в служебното правителство. От служебното правителство той отиде в правителството на Борисов. Екатерина Захариева е най-близкият човек до вас. Вие съзнавате ли, че вие поемате отговорността за съдебната реформа оттук нататък? Росен Плевнелиев: Конституцията много ясно казва кой какви отговорности носи в държавата. Да, аз имах честта да назнача и в първото, и във второто служебно правителство една плеяда от млади, интелигентни, способни и смели българи и българки, които постигнаха не малко в двете служебни правителства. Такъв беше Христо Иванов, който получи задачата от мен като държавен глава, назначен като вицепремиер и министър на правосъдието във второто служебно правителство да изготви стратегия за продължаване на реформата в българското правораздаване. Такава е и госпожа Екатерина Захариева, която служи два пъти в двете служебни правителства като вицепремиер и допринесе много за решаването на много сложни казуси в държавата. Такава е Илияна Цанова, такава е Деяна Костадинова, мога да посоча още много примери. И аз се гордея, че съм дал път на млади способни българи да вървят напред, искам повече от тях да влязат в политиката. Водещ: Въпросът е обаче не се ли притеснявате, че евентуалните неудачи на съдебната реформа оттук нататък ще отидат за вас, а евентуалните плюсове за правителството? Росен Плевнелиев: Назначаването на г-жа Екатерина Захариева за министър на правосъдието е заявка за надпартиен подход, но и за институционален диалог. И да, президентът ще носи своята отговорност в рамките на неговите конституционни правомощия. Така ще бъде, обаче, и с Народното събрание. В конституционната реформа и в съдебната реформа предстои най-важното тепърва да се случи. Водещ: Вие кой смятате, че е най-големия проблем на българското правосъдие? Росен Плевнелиев: Народът не вярва, че системата произвежда справедливост. Днес изследванията показват, че 94% от българските граждани не се доверяват на системата на правораздаване. Задачата е много проста – това трябва се промени, трябва да се работи за доверие. Друг голям проблем, който веднага мога да посоча, е, че днес голяма част от почтено работещите магистрати, каквито има много, и в съда и в прокуратурата, като че ли не са толкова мотивирани, защото кариерното израстване не е толкова пряко обвързано с техните качества и резултатите, които постигат. Друг огромен проблем на българското правораздаване е, че едно най-обикновено дело се влачи по 10-15 години. И народът има своите основания и пълно право. Промяната е необходима, реформата е неотложна. Най-важното тепърва предстои, защото как ще се решава кариерното израстване, дали ще се ускори реформата в българската прокуратура, дали ние ще намерим добрия начин за въвеждане на електронно правосъдие, което веднъж завинаги да реши проблема с огромните съмнения за неслучайно разпределение на делата и зависимости в съдебната система. Списъкът е много дълъг и той зависи от Закона за съдебната власт и от пакета от процесуални закони, които тепърва ще влязат в Народното събрание. Водещ: Казвате, най-важното тепърва предстои, обаче отричате ли по този начин, че е имало голям фалстарт досега? Росен Плевнелиев: Напротив. Първо беше изработена стратегия за продължаване на реформата. Тя бе изработена от служебното правителство. Благодарен съм на правителството на г-н Борисов, което припозна тази стратегия, запазиха министъра и му дадоха шанс. Нещо повече – благодаря и на Народното събрание, което прие тази стратегия с впечатляващо мнозинство през декември 2014 година. Не бива да забравяме – стратегията е валидна, тя е приета и подкрепена от широко политическо съгласие, след което дойде конституционната промяна. В тази конституционна промяна всеки един от нас може да каже, че тя е недостатъчна и не е достатъчно решителна крачка напред. Но, аз съм длъжен да заявя пред българския народ, че това е крачка напред. Не е оптимална, не е това, което някои очакваха, но тя е крачка напред. Ние имаме за пръв път разделяне на ВСС на две камари. Това е крачка напред. За пръв път ние имаме и повече правомощия засилване ролята на инспектората. Това е крачка напред. За пръв път с промяната в Конституцията е даден шанс тайното гласуване да отпадне и да имаме явно гласуване във ВСС. Това е крачка напред, но зависи от Закона за съдебната власт да се реализира. Има стъпка напред недостатъчна. Трябва сега в режим на изключително сътрудничество, бързина, ефективност…Радвам се, че една от първите стъпки е създаването на Съвета за правосъдна реформа към Министерството на правосъдието. В диалог с всички, пакетът от закони много бързо да влезе в действие. Водещ: Кой кого спъна, за да бъде тази крачка недостатъчна? Росен Плевнелиев: За мен като държавен глава, важното беше когато се поеме ангажимент, той да се изпълни. Този ангажимент беше към българския народ, но той беше и към международните партньор…и за подписите под прословутия исторически компромис. Но, този исторически компромис може да бъде обърнат и в исторически успех през 2016 година. Предпоставките ще бъдат първо, че народните представители разбраха, че съдебната реформа е реформата на реформите. Без нея нищо друго няма да има смисъл. Второ, те разбраха, че времето ни притиска. Трето, те разбраха, че оттук нататък се изискват още по-голяма концентрация, ефективност, национална отговорност, и надпартиен подход, за да може да подкрепим смислените действия по пътя на правораздаване за българските граждани. Дано да видим през 2016 година сериозен напредък. Водещ: Вие съгласни ли сте с Христо Иванов, когото така хвалите, че се превръщаме в прокурорска република? Росен Плевнелиев: В нашата Конституция е много ясно разписано каква република е България. Аз ще се въздържа от констатации, но едно нещо трябва да е ясно – когато гражданското общество ясно сигнализира, когато народът казва, че не е доволен, че не се доверява, необходимо е всички ние и президентът, и главния прокурор, и министър-председателя, и министъра на правосъдието, и Народното събрание да извадим своите изводи. Само в баланса на различните власти, а не в могъществото на една от тях, се ражда истинската демокрация. Този баланс трябва да бъде постигнат. Водещ: Кой е могъщ? Главният прокурор ли? Росен Плевнелиев: Казвам какви са принципите, на които трябва да се базираме. В следващите месеци ще имаме възможността чрез Закона за съдебната власт, чрез процесуалните закони, НПК и други, да направим една решителна крачка напред към създаването на баланс, който да удовлетвори и гражданите, и институциите, и да обогати нашата демокрация. Водещ: Вие като казахте, че президентът също трябва да поеме отговорността си, защо не взехте във ваши ръце случаят „Янева-Ченалова“, както ви призова Лозан Панов? Росен Плевнелиев: Защото спазвам правилата и Конституцията на Република България. Водещ: Вие, обаче, ви свързаха, вас ви свързаха с онези, които днес не гласуваха в подкрепа на Екатерина Захариева в парламента, имам предвид Радан Кънев и ДСБ, както и с тези, които протестират, протестиращи граждани и съдии. Допускате ли, че те са ви обидени за нещо? Росен Плевнелиев: В тези четири години ме свързваха с кого ли не. То не бяха кръгове, не бяха кръгчета. С действията си показвам много ясно, че действам по съвест, над партийно и независимо. Така ще бъде и до края. Учудвам се на ситуацията, в която изпада част от Реформаторския блок, без да назовавам конкретни имена, защото когато ще правим реформи, ще ги правим и ще се борим за тях. Вярно е, че конституционните промени до тук не са най-оптимални, не са толкова смели и решителни, колкото се искаше на някой, включително и на мен. Това е факт. И какво правим след това? Посредата на пътя се отказваме, след като сме реформатори, ще бъде, реформатори докрай, когато започнем една реформа, ще я довършим и когато не ни изнася, ще се борим за нея – да стане, както трябва. Водещ: Въпросът е, че може би те мислят, че най-важното вече е пропуснато и то е непоправимо. Росен Плевнелиев: Това е грешна констатация. Има възможност през 2016 година да се ускори съдебната реформа в България. Конституционните промени са една малка част от нея. Много по-съществената част, там където се решава и бъдещето на кариерното израстване на магистратите, и електронното правораздаване, и ако щете и реформата в прокуратурата, ако щете и взаимодействието между институциите, ако щете и начина, по който оттук нататък ние ще ускорим правораздаването в интерес на българските граждани, всичкото това тепърва предстой. Конституцията задава само една рамка, но основното тепърва предстой да се борим за него. Аз ще положа всички усилия като държавен глава да подкрепя всяко смислено действие, но зависи от Народното събрание, зависи от правителството и зависи от съвета по реформа в българското правосъдие, който тепърва ще заработи. Пожелавам им успех. Имат шанс да стигнат далеч. Водещ: Това народно събрание, между другото, още не се е занимало с референдума, който също беше свързван с вас – референдума за електронното гласуване. Не ви ли неглижира някой в мнозинството или цялото мнозинство? Росен Плевнелиев: Тепърва предстои до края на януари месец Народното събрание да вземе своето отговорно решение. Водещ: Ще го вземе ли до края на януари? Росен Плевнелиев: Надявам се те да не забравили за референдума, защото аз няма как да забравя. Този референдум е голям успех за българската демокрация. 2,5 милиона български граждани гласуваха. 1,85 милиона български граждани казаха да на електронното гласуване. Аз съм сигурен, че гражданите очакват нетърпеливо и следят внимателно процеса на финализиране на този референдум от 43-то Народно събрание. Апелирам към Народното събрание в рамките на конституционните срокове да вземат своето отговорно решение и се надявам то да бъде в интерес на демокрацията, в интерес на мотивацията на гражданите да участват и в следващия референдуми, и в интерес във въвеждането на електронното гласуване, което да даде шанс на българите, където и да са по света по един модерен и сигурен начин да гласуват, без да се откажем от нито един от познатите ни начини на гласуване. Това е просто една алтернатива. Притеснявам се, че ако Народното събрание се отнесе несериозно към желанието на гражданите и ясно е заявено и заявено в този референдум и начина, по който той протече, това може да доведе до по нататъшна липса на доверие и дори дестабилизация. Водещ: Това е същото Народно събрание, което ви бламира за шефа на военното разузнаване. Въобще въпросът ми е – говорите ли си честно и директно с премиера Борисов и с парламента? Росен Плевнелиев: Когато налагам вето, излагам ясно своите аргументи. И към днешна дата аз съм уверен в това, което изведох на преден план като аргументи по отношение на ръководството на служба „Военна информация“. Нещо повече, чувствам се и достатъчно уверен, а и доказателствата са на моя страна, защото мога да заявя, че по времето на господин Бакалов като ръководител на служба „Военна информация“ тази служба работи много по-добре, отколкото във всяко едно друго време. Тя се ползваше и с много силното доверие на партньорите. Свърши много работа. Да не забравяме и неговата смела гражданска позиция по отношение на досиетата на Държавна сигурност, които крайно време е до края на годината да отидат там, където им е мястото. Затова аз няма как да не застана твърдо, след като имам и конкретните доказателства от една добре свършена работа. Разбира се Народното събрание реши нещо друго. Спазвам Конституцията. Водещ: Там имаше изявление на премиера Борисов. Пак ви питам – говорите ли си директно и искрено с него? Вярвате ли си? Росен Плевнелиев: Имаме добър диалог с министър-председателя. Срещаме се редовно. Не винаги сме на една и съща позиция, но с него имаме добро сътрудничество и аз нямам никакви проблеми да излагам своите аргументи, както и той да търсим национално отговорните решения. Водещ: Усещате ли, че приоритетите на това управление са и вашите приоритети? Например, ето го, технологичния парк го открихте, при това заедно с премиера, обаче къде ви е електронното правителство, къде ви е енергийната ефективност? Неща, които вие гръмко заявявахте в началото на мандата. Росен Плевнелиев: Не само, че поех ангажимент по тях, но и работим по тях. Постигат се и конкретни резултати. „София Тех“ е един безспорен успех на България, която направи крачка напред към бъдещето, България, която се отваря за иновации, за предприемачество. „София Тех“ получи голямото международно признание – вие видяхте колко президенти и колко министър-председатели. Искам да ви уверя, че през следващата година „София Тех“ ще бъде посетен от рекорден брой министър-председатели, президенти, комисари, просто защото Европейския съюз и нашите партньори припознаха този проект като част от амбицията на България да бъде фактор, да води, да работи здраво за индустриите на бъдещето и ще го подкрепят все по-силно и по-силно. Но да, разбира се, и по отношение на енергийната ефективност мога да кажа, че има конкретни резултати. През 2009 година стартирахме в министерството на регионалното развитие един пилотен проект за 50 сгради саниране, сега са вече над 400. През 2016 година вероятно ще бъдат няколко хиляди. Няма как да не сложа ръка на сърцето и да кажа: „Благодаря.“, защото по този смислен национален проект и приоритет се роди една национална програма за енергийна ефективност, от която българските граждани, а не олигарсите ще спечелят много, от която малките и средни предприятия на България, малките строители ще спечелят много, смисъл ще спечелят, а не големите строителни компании. Това е смислено действие и от което българските градове ще придобият един друг облик. Също и по отношение на енергийната диверсификация. Подписан беше газовия интерконектор с Гърция. Също и по отношение на либерализацията – виждаме решителни стъпки и не е вярно, че през 2015 година не е имало реформи. Като държавен глава – да, аз зададох посоката, призовах за реформи, очаквах повече, но трябва да посочим и постигнатото – енергетиката в България чрез енергийната реформа е на крачка от пълната либерализация. Това е голям успех. Догодина българските граждани ще могат да избират спокойно доставчика си на ток и да не зависят повече от един или друг монопол. Има прогрес, но има и много проблеми за решаване. Именно затова 2016 година е толкова решителна. Българското здравеопазване е в трагично състояние. Трябва решителна реформа. Надявам се да се случи. По същия начин и системата на здравеопазване няма как да е по-зле. 2016-та трябва да е годината на смела реформа в, и в тази система. Водещ: Т.е. въпросът на въпросите как му отговаряте – стабилност или реформи? Росен Плевнелиев: Много интересно, защото няма как да има реформи, ако няма стабилност. Вижте 2013 и 2014 година. Водещ: Не може и двете едновременно. Росен Плевнелиев: Точно, имаше огромна нестабилност през тези две години. Пет правителства и три парламента се смениха, нямаше и реформи. Същевременно обаче – да, за да има реформи, трябва да има стабилност, но стабилност сама по себе си не е една мантра, която ние тук да изговаряме в телевизионните студия и да я постигаме, и да сме доволни от това. Защото без реформи стабилността ще се окаже толкова крехка, че няма просто да я има. Никой не ни чака. Светът се развива много бързо. Нещо повече – гражданите няма да ни чакат, защото реформите в куп сектори са крайно наложителни. Затова аз избирам стабилност и реформи. Водещ: А тези, които говорят само за стабилност мантри ли произнасят? Росен Плевнелиев: Вижте, отново искам да кажа, че не е мантра сама по себе си думата, но имаше реформи през 2015 година. Посочвам освен енергетиката и сектор „Сигурност“, където една много смислена реформа се случи с безспорен успех. Виждате как пазим границите си, България тук е за пример, така че реформи някои се случиха. През 2016-та списъкът трябва да е по-дълъг, така че за 2016-та, ако обичате – стабилност и реформи. Водещ: Добре, като казвате границите – не иска ли любимия ви запад точно тази стабилност от нас – ние да станем телената ограда на Европа, за да ги спрем бежанците и оттук нататък нищо да няма значение, нищо друго. Росен Плевнелиев: Вижте, аз наистина се гордея, че съм проевропейски президент, и докато аз съм президент ще държа много здраво кормилото на европейската интеграция на България. Европейският съюз е уникален проект, в който всеки може да допринесе за сигурността, но и за благоденствието. И така, както България пази добре границата, Германия пък, която е най-голямата икономика и най-богата държава в Европейския съюз допринася за това европейската солидарност да стигне до милиони българи в оперативните програми, с фондовете, които ние изпълняваме и то по един бих казал доста ефективен начин. България трябва да се гордее, че първият програмен период ще бъде завършен с изпълнение над 95%, което само по себе си е много добро постижение. Водещ: Премиерът Борисов обаче ви нарече ястреб. Приемате ли да ви наричат така? Росен Плевнелиев: Наслушах се на всякакви квалификации. Да кажа какво не бива да очакват от мен като държавен глава, докато аз съм държавен глава. Водещ: Какво? Росен Плевнелиев: Не бива да очакват правешко снишаване, докато бурите отминат. Това няма да се очаква от мен, няма и да се случи. Не бива да се очаква и от мен да чакаме началниците да се разберат по един или друг въпрос, а когато е трудно, когато е тежко, България трябва да има позиция и това трябва да се очаква от държавния глава – да има позиция. Понякога тази позиция може да е нелицеприятна на едни или други хора, но България трябва да има позиция. Водещ: Искате да кажете, че определението ястреб ви приляга и го приемате? Росен Плевнелиев: Ако е свързано със защитата на националните интереси, приемам го. Ако е свързано с държането здраво на волана в посоката на европейската интеграция на България, приемам го. Ако е свързано с това да надграждаме по пътя на идеала на българите, който е много ясно дефиниран не от някой друг, а от Апостола на Свободата – да намерим своето достойно място в европейското семейство, да изградим чиста и свята република, република на правилата, тогава може да очаквате от мен категорична позиция – да, Русия не очакваше, че българският държавен глава ще излезе в първите дни на украинската криза с ясна и категорична позиция, но тази позиция е принципна и тя не е на Русия на Достоевски и на Чайковски, но тя е срещу тази Русия, на това ръководство на Кремъл, което нарушава правилата в Европа, което създава предпоставки за дестабилизация и бъдещи, дори бих казал и сериозни конфликти на континента. Водещ: А не трябва ли, господин президент, когато около нас свалят самолети, когато Русия и Турция от двете ни страни си пилят нервите, ние наистина, цитирам, „да си мерим приказките“, защото не го е поискал премиера, а народът го е поиска и народът гледа така на външната политика? Росен Плевнелиев: Външната политика е изключителен инструмент за успеха на една държава, но външната политика преди всичко ние трябва да сме искрени. Трябва да се знае кои сме ние, а и ние трябва да кажем кои сме и за какво се борим. Докато аз съм президент, заявявам категорично на всеки един форум – България ще бъде активен член на Европейския съюз и на НАТО, защото само по този начини ние ще осъществим и националния идеал, завещан от Апостола на Свободата – да постигнем демокрация от европейски тип и социалноотговорна, а не олигархична икономика. Водещ: Да, при Левски не е имало Европейски съюз, все пак… Росен Плевнелиев: Той е търсил достойното място на българите в семейството на европейските народи, а не на азиатските. Водещ: Добре, атаката в изборния ден срещу сайтовете руска ли беше, както сякаш намекнахте? Росен Плевнелиев: Добре е повече български политици и представители на различни институции и парламентарно представени политически сили да се запознаят с констатациите в докладите на службите по този въпрос, и добре е да си даваме сметка, че тези кибератаки бяха не просто само най-големите невиждани досега по размер и интензивност не само в България, но и на Балканите. Но това бяха и атаки срещу българската демокрация, защото това бяха атаки в деня на избори, в деня на референдум. Нещо повече, те се повториха една седмица по-късно на балотажите, но нещо повече, когато българският държавен глава направи пресконференция пред целия народ и заяви, че тези кибератаки са новият „Костинброд“, един час по-късно се опитаха да сринат и сайта на президентската институция. Институциите не бива да забравят случилото се. Докато аз съм тук, на тази висока позиция, няма и да ги оставя да забравят. Държавата трябва да извади своите изводи от случилото се, не изключвам един от следващите Консултативни съвети по национална сигурност, който да се проведе скоро, да бъде именно по темата за киберсигурността. Водещ: Но тази атака руска ли е или не е? Не ми отговорихте. Росен Плевнелиев: Призовавам всички отговорни фактори в тази държава да се запознаят с докладите. Не може да очаквате от мен да не спазвам правилата, както и конституционните ограничения във връзка с казването на определена информация, която със сигурност е класифицирана. Отговорните фактори в държавата да се запознаят така, както аз се запознах и заедно да търсим решението, защото кибератаките са нещо изключително опасно. Никой не бива да ги подценява. Отношението, което аз получих, беше крайно недостойно от гледна точка на куп парламентарно представени политически сили, защото мога отговорно да кажа – тук пред народа, че аз съм единственият, който говори по тази тема. Аз съм единственият, който написа писмата до Държавната агенция „Национална сигурност“, за да видим откъде, защо и как са се случили тези атаки срещу българската държава и българската демокрация. Аз продължавам да натискам, да очаквам, да търся решение и това е изцяло в интерес на националната сигурност. Ако искате ме наречете и ястреб за това. Аз няма да се откажа, защото кибератаките в бъдеще са острието на дестабилизацията на всяка една държава. Банките ни могат да бъдат съсипани, летищата ни могат да бъдат затворени, самолетите могат да не излетят, локационните системи могат да не преработят. И това не е първата, нито ще е и последната кибератака. България трябва да се отнесе сериозно. Трябва да се поучим и да бъдем по ефективни. Водещ: Господин президент, коя е българската кандидатура за генерален секретар на ООН, коя? Росен Плевнелиев: Този въпрос е добре да го зададете разбира се на министър-председателя и на правителството. Като държавен глава, който уважава правилата и има институционална култура, уважава институциите, няма как да иззема функциите на правителството. То ще вземе своето отговорно решение. Водещ: Т.е. правителството първо трябва да каже. Росен Плевнелиев: Разбира се, но искам да ви уверя, че България има много силна кандидатура, много силна позиция, България е взела всички необходими мерки, външно министерство действа и ще продължава да действа все по-активно. Ние имаме зад гърба си някой много успешни кампании, а именно кампанията на госпожа Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, която изнесохме заедно с нея, с външно министерство, кампанията на госпожа Кристалина Георгиева за вицепрезидент на Европейската комисия и финансов министър на Европейската комисия. Ние имаме и самочувствието, че гласът ни се чува все по-силно. България ще играе силно, но нека правителството вземе своето отговорно решение. Водещ: Много интересно, че казахте кандидатура в единствено число и после споменахте две имена. Росен Плевнелиев: Да, защото правилата изискват България да посочи едно име, една кандидатура. Правителството ще реши коя ще бъде тя. Водещ: Господин президент, следващата година ще бъде една от най-важните във вашия живот и вие ще трябва да вземете важни решения за вашето политическо бъдеще другата година. Коя работа искате да видите завършена през 2016-та? Росен Плевнелиев: Аз имам една голяма цел – нещо, което работих много в първата година от мандата си – това беше Националната програма за развитие „България‘2020“. Заявявам категорично пред целия народ – да не вярват хората и да не се хващат на всички черногледци, които сипят денонощно от екраните и по медиите как България няма план, няма посока, не можем, не знаем накъде сме тръгнали. Това просто не е вярно. България има своя план – Национална програма за развитие до 2020 година. Зад него застанаха всички политически партии, целият народ. Обиколих с Национална програма за развитие „България‘2020“ регионите, поканих всички. Тя е плод на абсолютно съгласие и тя се изпълнява от вече пето правителство. Голямата ми мечта е да я видя изпълнена през 2020 година. Водещ: Това само оптимизъм пред Коледа ли е? Росен Плевнелиев: Коледа е разбира се една прекрасна и много оптимистична тема за всички нас, които обичаме семействата, децата, традициите, знаем здравите си корени и чакаме с нетърпение този всенароден и прекрасен празник, но вижте, връщаме се в началото на нашия разговор, тогава, когато говорихме за политическата криза, кризи, доверието на хората и така нататък. Колко би било добре, ако конституционната реформа се беше случила така, както си бяха сложили подписите? Тогава хората щяха да се изнесат от София към провинцията сега, в следващите дни с усмивка на лицето, че обещаха и изпълниха. Малко криволичещ ни е пътя. Не е прав от точка А до точка Б, какъвто е на германците или на швейцарците, но може би това е нашият път, може би така е по-човешко. Може би така дори сме и самите ние. Не сме толкова ефективни от точка А до точка Б, ето така, така вървим, но пак вървим напред и искам да уверя народа и да му пожелая весела Коледа и хубави новогодишни празници, да го уверя, че държавата е на прав път и че стъпка по стъпка, ден по ден, с всички криволици и успехи, неуспехи, които ние имаме, ние продължаваме да вървим в правилната посока, на европейската интеграция и на демократичното развитие, но трябва да запретнем ръкави. Има още много, много работа за вършене. Водещ: Благодаря ви за разговора, господин президент. Росен Плевнелиев: И аз благодаря.

18 Декември 2015 | 21:30 | БНТ, "Панорама"