ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Людмил Вагалински: Археологическите обекти открити на Северната скоростна тангента обхващат цялата хронологична палитра на археологията

Доц. д-р Людмил Вагалински: Археологическите обекти открити на Северната скоростна тангента обхващат цялата хронологична палитра на археологията

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с археологическите разкопки открити при строежа на Северната ...

29 Септември 2015 | 16:31 | Агенция „Фокус”

Доц.д-р Людмил Вагалински: Недостигът на средства е един от основните проблеми при проучването на античен град Хераклея Синтика

Доц.д-р Людмил Вагалински: Недостигът на средства е един от основните проблеми при проучването на античен град Хераклея Синтика

Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Доц. д-р Людмил Вагалински в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин относно античен град Хераклея Синтика. Фокус: Доц. Вагалински ще ни разкажете ли малко повече за античен град Хераклея Синтика? Доц. д-р Людмил Вагалински: Това е древен античен град, разположен в местността Рупите, община Петрич. Като цяло комплекс Рупите е известен с това, че е свързан с пророчицата Ванга, като целия този комплекс включващ гроба, църквата и хубавата градина са разположени на част от територията на Античен град Хераклея Синтика. Градът е основан в края на 4 век преди Христа, най – вероятно от известния македонски владетел Касандър, който основава и Солун. Той е този, който наследява трона след смъртта на Александър Македонски, той е този който нарежда убийството на сина на Александър Македонски – Александър IV и негоава майка, за да не се качи на престола като порасне. Града е наречен Хераклея, на името на Херакъл, а Синтика, защото е в областта на племето Синти. Кое е това племе, нека го наречем палео – балканско племе до колко са траки и до колко не това е спорно и едва ли някога ще бъде установено със сигурност, защото за тях знаем малко, като материална култура от оскъдните запазени писмени извори. Град Хераклея Синтика е съществувал, като главният град на средна Струма през античността до 4 век след Христа. В края на 4 век, града бива унищожен, но не от вражеско нападение, а от много мощно земетресение. Най – вероятно преди това силно земетресение е имало и други по-слаби , поради тази причина няма и човешки останки, защото те са успели да се изнесат от града, заедно с час от покъщнината си, но от стените на техните домове са паднали големи късове и това е било края на града, като град. За 700 си години непрекъснат живот Античен град Хераклея Синтика е оставил дълбоки следи в историята на средна Струма. Не случайно древните писмени извори, най – вече гръцки, периодично го споменават. Града е бил наричан и града на Македонски царе, не само защото е основан, като такъв, а защото се свързва и с гибелта на един от македонските престолонаследница Деметрии, като това се случва около средата на 2 век преди Христа, той е бил убит от своя брат Пересей с който са се конкурирали за престола на баща си Филип V Македонски. Именно това убийство води до едни много пагубни последици за древната македоснката държава, тъй като Деметрии е бил за една по-умерена политика срещу мощната Римска република, която по това време все още е била република, а не империя. Докато Персей е бил за военно противопоставяне на Рим и тъй като след убийството на Деметрии побеждава водената от Персей фракция, а бащата Филип V получава вероятно сърдечен удар, след като разбира, че за смъртта на единия му син е виновен другия, дори иска да лиши сина си от престол, но умира преждевременно. Така Персей започва да провежда анти римска политика и в крайна сметка губи войната и Македония бива покорена от Древен Рим, който пък по този начин успява да стъпи трайно на Балканския полуостров. Фокус: Дълго време се водеха споровете в историческите среди за точното местоположения на античния град, но към днешна дата със сигурност знаем, че той се намира край Петрич, как успяхте да докажете това? Доц. д-р Людмил Вагалински: Да наистина имаше спорове, които са продължили около 100 години, най-вече между различни учени от Балканите за това къде точно се е намирал този град. Обикновено се смяташе, че е малко по на ЮГ в днешна Гърция, а за по-северното му разположение, където се намира всъщност нямаше много данни. Благодарение на спасяването на един латински надпис от 4 век след Христа, от ръцете на иманяри, който надпис е издаден от Римската имперска канцелария и от него със сигурност разбрахме, че именно в местността Рупите се намира Хераклея Синтика и вече не се спори за това. Фокус: Тъй като през последните години доста активно изследвате Хераклея Синтика, може ли да ни разкажете на какъв етап са проучванията в момента? Доц. д-р Людмил Вагалински: Дълго време не са правени археологически проучвания на този град, дори се смяташе, че там всъщност се намира древния град Петра. От 2007 година започнахме да провеждаме регулирани и ежегодни археологически проучвания, като аз съм техния ръководител с екип от Националния археологически институт с музей към БАН, заедно с моя колега Сотир Иванов, директор на Историческия музей в град Петрич. В общи линии провеждаме археологически разкопки и геофизически проучвания съвместно с български, немски, руски специалисти, като в момента сме се фокусирали върху самия град, а не върху неговия богат некропол, защото искаме да помогнем на община Петрич да развие културен туризъм, да получи едни така добре разкрити, проучени и консервирани сгради от античността. Искам да споделя и своето съжаление относно некропола, който до голяма степен бе брутално унищожен от местни иманяри, които продаваха на известни национални колекционери, които дори се изявяват като меценати и биват награждавани публично. Но хубавото е, че около 200 гроба бяха спасени и проучени от наши колеги от Регионалния исторически музей в Благоевград, който през 90-те години проучваха този некропол и успяха да опишат и съхранят инвентара от тези погребения. Фокус: Няколко пъти споменахте и иманярите, към днешна дата продължават ли техните набези? Доц. д-р Людмил Вагалински: Благодарения на усилията на археолозите и отбранителните органи тези набези намаляха, но щетите които са нанесени са безвъзвратни и непоправими, а изчезналите предмети може да постъпят в инвентара на музея в Петрич и по-този начин туристите да придобият по-добра представа за цялостния живот в града. Фокус: Какво успяхте да разкриете до момента чрез проучванията в античен град Хераклея Синтика? Доц. д-р Людмил Вагалински: До момента сме разкрили част от много добре запазена римска крепостна стена, построена в периода между 1 век преди Христа и 3 век след Христа. Успяхме да разкрием занаятчийски и жилищен квартал отново от римската епоха с много добре запазени стени и инфраструктура, канализация, водопроводи, стълбища, пътеки, жилищни и занаятчийски помещения. А през миналата година успяхме да разкрием почти изцяло отлично запазена обществена сграда, която се казва Гражданска базилика и това е било търговската и съдебната палата на града през Римската императорска епоха през 3 век. Нейните стени са запазени до 5 метра височина оригинален градеж, като по време на мощното земетресение за което ви казах в началото, е рухнал нейния свод. Отново искам да почертая отличната запазеност на града и оригиналния градеж, в Хераклея Синтика няма надстроявания, преигравания и постройки тип „Дисниленд“. А посетителите и особено тези, които разбират се радват, защото те се докосват наистина до античността, а не до нещо бутафорно. Хубавото е, че миналата година за пръв път попаднахме на част от сграда и на много дебел културен пласт, макар и опожарен, от ранния период на града от края на 4 и началото на 3 век преди Христа. И до сега имахме находки от този период, но те бяха разположени по склона на хълма Кожух, а сега ги намираме на място в града. Надявам се, че ще имаме възможността да допроучим Гражданска базилика и тези интересни следи и информация от ранния Елинизъм, защото за този град, от тук нататък, това което може да поучим като информация е възможно само по археологически път, защото писмените извори вече са изчерпани, а историята на града е много интересна и богата. Знаем например, че още от самото началото тези гръко - македонски колонисти са имали проблеми, най – вероятно с местните племена и не случайно имаме два опожарени пласта от 3 век преди Христа, тоест два пъти поне има се е случвало нещо и са били атакувани, като за тези събития нямаме писмени извори. Фокус: Съвсем наскоро издадохте сборник посветена на Хераклея Синтика, каква е целта на този том? Доц. д-р Людмил Вагалински: Да наистина добрата новина е, че успяхме да публикуваме този хубав том на английски език с доста дълги резюмета на български език. В този том, който излезна през март тази година, успяхме да съберем цялата възможна информация за града и неговата територия, добита чрез разкопки, от монетите, от писмените извори, от епиграфските данни, от анализи на намерените предмети в Хераклея Синтика. Текстовете са не само на български учени, но и на гръцки и американски. Този том, който създадохме със съдействието на Американския научен център в София, като той е една хубава реклама, както за самия обект, така и за Община Петрич. Бързам да споделя също, че много рядко успяваме да съберем така добра информация от проучванията, на така големи наши антични центрове, а и изготвянето на такъв том е изключително трудно. През последните години направихме и добри заснемания на обекта с дронове. Тук е мястото да споделя, че много ми се иска да намерим и къде е бил разположен амфитеатъра на античния град, защо няма начин в Хераклея Синтика да не е имало театър. Ако успеем да го намерим и проучим, той ще се превърне в едно много важно публично място за петричани, а и за жителите на близките градове и села, добре ще бъде и за туризма. Фокус: Доц. Вагалински, ще обясните ли на нашите читатели с няколко думи, защо сте фокусирали вашите проучвания върху самия античен град Хераклея Синтика, а не върху некропола, за който също споменахте, че би могъл да съдържа ценни находки? Доц. д-р Людмил Вагалински: Ако се интересувахме от сензации и непременното намиране на злато и прикачването на епитети, като „уникално“, „страшно ценно“ и така нататък, ние щяхме да се занимаваме с некропола и там като изкопаеш 10 гроба, е естествено, че все в един от тях ще намериш нещо такова. Само, че от погребенията няма да можеш да направиш нещо хубаво и представително за туристите. Затова и нашите усилия са фокусирани върху самия град, за да може да направим нещо хубаво и значимо както за общината така и за региона. За това се занимаваме и с епиграфии, с проучване на архитектурата и прочие, а това при всички положения е по-трудоемка работа, която е и по-бавна и с много повече компетентност като методика за разлика от проучването на некрополите. Все пак всичките усилия, които полагаме си заслужават, защото това е една инвестиция в бъдещето и се опитваме да го правим системно и без прекъсване от 2007 насам, колкото и да ни е трудно. Фокус: Каква е причината за трудностите, които имате при проучването на обекта? Доц. д-р Людмил Вагалински: Трудно ни е, защото средствата с които работим са ограничени. По една или друга причина все още не успяваме да работим в необходимия синхрон с Община Петрич, както бих искал. Със сигурност тук не са виновни археолозите. Министерството на културата ни помага доколкото е възможно, ние в Националния археологически институт с музей и Петричкия музей също полагаме усилия, разбира се в рамките на нашите възможности. Тъжното е, че музея в град Петрич по-скоро съществува юридически отколкото практически, защото той е ситуиран на едно неподходящо място в помещение, намиращо се в края на площада в което няма място където да бъдат изложени богатите находки които намираме. От археологически музей в София не сме взели нищо, не че липсват находки, дори напротив. Открихме много интересни монети, плочки, части от накити, от оръжия, богати керамични съдове, богата мраморна архитектурна украса, като всичко сме оставили на Петричкия музей. Фокус: Споменахте неподходящата сграда на музея, в тази връзка какво казват от община Петрич по този проблем и търси ли се неговото разрешаване? Доц. д-р Людмил Вагалински: В общината непрекъснато нещо обсъждат, гласуват, но в крайна сметка нищо. Нашата позиция е, че би било добре от общината да ни предоставят пространство, да речем бившия им централен магазин, който отдавна е затворен. Само така община Петрич ще има един истински музей в който нещата, който има в неговия фонд, ще могат да бъдат представени, като по-този начин ще могат да бъдат удовлетворени и нуждите на туризма. Това, което все пак успяхме да направим с мой усилия и тези на колегите от екипа ми е да поставим указателни табели, не само към храма на Баба Ванга, но и към Античен град Хераклея Синтика, който се намира на същото място. Пак повтарям това е добре за общината. Направихме го миналата година след като се убедихме, че общинските власти няма да го направят. Но нека продължаваме да бъдем оптимисти. Фокус: Освен екипа от български изследователи през последните години на археологически обект Хераклея Синтика работят и американски студенти какви са вашите впечатления от тяхната работа? Доц. д-р Людмил Вагалински: Да наистина, през последните три години на обекта работят американски студенти, като благодарение на тях успяхме да продължим проучванията. Това са студенти по археология и история, които с помощта на Американския научен център в София идват и работят на обекта. Оказа се, че обучението което провеждаме е изключително полезно, както за тях, така и за нас, освен това цецата са изключително интелигентни. Този проект с американците определено изигра благоприятна роля. Фокус: Какво е отношението на местните хора, към проучването на античен град Хераклея Синтика? Доц. д-р Людмил Вагалински: Определено съм доволен от местните жители, на които със сигурност не им е много до ходенето и гледането на археологически обекти, но в същото време винаги, когато могат идват и разглеждат обекта. Това е показателно, за това, че обекта е популярен, защото чуждестранните туристи, а и тези които идват от различни краища на България, са туристически настроени и търсят информация за обекта, който ще посетят, но щом местните хора от околните села започнаха да идват, то това е един много радващ факт. Фокус: Какво си пожелавате за в бъдеще във връзка с античния град? Доц. д-р Людмил Вагалински: Надявам се, че в бъдеще ще продължим проучванията на обекта, въпреки факта че финансите за археологически проучвания в България не се разпределят доста смислено, а по доста субективни критерии, част от които свързани с партийна принадлежност на дадена община или пък свързани с това даден наш колега колко е гласовит. Хвърлят се ужасно много пари, за изграждането на инфраструктура до някакви обекти по планински върхове и забутани места, което определено не е рентабилно, защото когато вложиш милиони в един обект, да той накрая ще се превърне в туристическа атракция, но има има случай в които бихме могли с 50 хиляди лева да се направят обекти, които си имат необходимата инфраструктура. Примери мога да дам много, един от тях е именно Хераклея Синтика, защото край него минава главен път Е – 79, в близост се намира храма на пророчицата Ванга, който е туристически посещаван. В годините на криза е много важно да бъде добре обмисляно къде ще се инвестира, но напоследък често чувам по медиите, че целево за този обект или за онзи обект ще бъдат отпуснати средства, но дава ли си някой сметка за това какви са те и дали е необходимо именно в тези обекти да се инвестира. В България са наистина малко обектите като Хераклея Синтика, които са с добра инфраструктура и като туристически обекти са добре развити. В такива случай са необходими просто малко инвестиции, за да бъдат доразвити. Ливия НИНОВА

20 Май 2015 | 18:00 | Радио "Фокус"