Въпреки значителния напредък, Балканският регион може да не изглежда много по-различен в ерата след пандемията, освен ако не се развие истинско чувство за политическа отговорност. Политиката е предназначена да служи, а не обратното. Непотизмът и корупцията влияят неблагоприятно на позитивните действия и легитимните искания на гражданите. Необходими са независими съдебни системи, тъй като съдилищата в голяма част от Балканите са обект на политическо влияние. Освен това промяната ще изисква регионът да се освободи от ненадеждната и корумпирана политика, пише бившият посланик на Гърция във Вашингтон, Скопие и Тирана Александрос Малиас в материал за вестник Kathimerini, предаден без редакторска намеса.

Застъпен и действително иницииран от Гърция, на срещата на върха на ЕС в Солун през юни 2003 г., процесът на присъединяване към Европейския съюз предлага подходяща рамкова политика на тоягата и моркова. Аристотел го формулира добре в "Никомаховата етика“: "Налагайте наказания и пречки на злонамерителите и отдавайте почести на онези, които вършат добри дела“.

Процесът на зарастване на раните не е приключил – от Сребреница до Батайница и до Рачак. И все пак има нечестиви планове за разпадането на Босна и Херцеговина и отцепването на Република Сръбска. Паралелно има идеи и разговори при закрити врати за разделяне на Косово (Северна Митровица) със Сърбия и/или обединение с Албания.

Предложените нови промени на границите и новото принудително изселване на населението ще отворят кутията на Пандора с предвидим ефект отвъд нея. Балканската история ни казва, че промените на границите започват с известно начало, но продължават до непредвидим край.

Започвайки от потвърждаване на териториалната цялост и единство на Косово и Босна и Херцеговина, Съединените щати и ЕС, както и държавите в региона, които спазват международното право и подкрепят териториалното статукво, също трябва да изключат всяка нова промяна на границите, както и размяна на територии и население.

Превод и редакция: Иван Христов