София отбелязва освобождението си от турско робство. Около 14 часа на 4 януари 1878 година в града влизат първите руски части. В катедралната църква “Света Неделя" е отслужен тържествен молебен в присъствието на генерал Гурко - традиция, която се повтаря всяка година.

Година преди Съединението, през 1884-а в центъра на Източна Румелия - Пловдив отваря врати Френският мъжки колеж "Свети Августин". Сред най-известните възпитаници на колежа са художникът Цанко Лавренов и общественикът-емигрант в Англия Петър Увалиев. През 1907 година столицата е разтърсена от Университетската криза. Ден след като княз Фердинанд е освиркан от студенти при откриването на Народния театър на 3 януари, с правителствено решение Софийският университет е затворен за шест месеца. Създава се Движението за права и свободи. На тази дата са родени: актьорът Христо Шопов и Павел Цанев Калянджи- възрожденски педагог. На 4 януари умират: Неофит Рилски, писателката Калина Малина
.

2011 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара Планина" първа степен на Силвио Данаилов "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

1996 г.

Министърът на търговията и вицепремиер Кирил Цочев подава оставка, последвана на 11 януари от оставката на министъра на земеделието Васил Чичибаба заради зърнената криза.

1993 г.

Правителството приема декларация, че България няма да участва във военни операции на територията на Югославия.

1990 г.

Създава се Движението за права и свободи. Като приемник на Организацията за турско национално освободително движение, която действува в нелегалност по време на възродителния процес. Начело на ДПС застава Ахмед Доган.

1926 г.

За министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев. Това събитие се определя като кота превес на "партийния елемент" над военните и "чистите сговористи".

1924 г.

ХХI-вото Народно събрание приема Закон за защита на държавата (ЗЗД), който влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г.

1907 г.

Софийският Университет е затворен за 6 месеца, след като на 3 януари група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. В деня на протеста, под натиска на княза, правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Уволнените университетски преподаватели са възстановени на 26 януари 1908 г. с княжески указ.

1903 г.

В периода 2–4 януари се провежда конгрес на Вътрешната организация в Солун, председателстван от Иван Гарванов. По време на конгреса се взема решение за въстание през пролетта на 1903 г.

1878 г.

Освободен е град София. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) около 14 ч. в София влизат първите руски части. В катедралната църква “Св. Неделя" се отслужва тържествен молебен в присъствието на генерал Гурко.

1884 г.

В Пловдив е открит френският мъжки колеж "Свети Августин". Колежът “Свeти Августин" е имал общонационално значение за времето си (1884 – 1948 г.). Той е важното латинско културно средище в страната, играе важна роля в подготовката на българската интелигенция. Сред възпитаниците на колежа са българският художник Цанко Лавренов и общественик-емигрантът в Англия Петър Увалиев.

1874 г.

Част от осъдените по Хасковското съзаклятие комитетски дейци са качени на кораб от Цариград за Александрета (дн. Искендерун, Турция).

През 1871 г. Стоян Заимов заедно с А. Узунов, П. Берковски и други революционни дейци, извършват покушение на чорбаджията предател хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство. На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

1873 г.

Призори Васил Левски е доведен в София, след като на 27 декември 1872 г. е заловен в Къкренското ханче, Ловешко. Веднага след пристигането е затворен в местната казарма и в същия ден се провежда първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша.

1869 г.

Любен Каравелов е освободен от затвора в Будапеща поради липса на доказателства за съучастие в покушението срещу княз Михаил Обренович.

1854 г.

По време на Кримската война английски и френски кораби навлизат в Черно море. Англо-френската войска преминава Босфора с цел нападение срещу Русия.

На тази дата са родени:

1964 г.

Роден е Христо Наумов Шопов – български актьор от най-младото поколение, син е на българския актьор Наум Шопов.

1838 г.

В Лясковец е роден Павел Цанев Калянджи (1838 - 1890). Български възрожденски педагог, автор на учебна литература, публицист, фолклорист и преводач. Въвежда нови принципи за възпитание и обучение. Доброволец в руската армия през Кримската война (1853 - 1856). Попечител на българските селища в Бесарабия през `60-те години на ХІХ век. Главен учител в Централното училище в град Комрат. Поддържа връзки с Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Сава Раковски и др.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира детската писателка Калина Малина (1898 - 1979). Истинското й име е Райна Иванова Радева-Митова. Автор е на много произведения за деца и юноши. Автор е на първия роман за деца - "Златно сърце".

1920 г.

В София умира Григор Начович (1845 - 1920). Български политически и държавен деец, действащ член на Българската академия на науките (1884 г., дописен член от 1882 г.). Роден е на 3 февруари 1845 г. в Свищов. Работи заедно с Българската добродетелна дружина, подпомага заминаването на български доброволци за участие във Втора българска легия. През Руско-Турската война (1877 - 1878) е на служба в руското Главно командване. След Освобождението е един от лидерите на Консервативната партия. Министър, народен представител, дипломат. Участва в сключването на Лондонския мирен договор от 1913 г.

1904 г.

Умира д-р Георги Странски (1847 - 1904). Лекар, общественик, държавник и дипломат, близък съратник на Христо Ботев и на революционните дейци от `70-те години на ХІХ в. Роден е на 13 август 1847 година в Калофер. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия. През Руско-турската война (1877 - 1878) е военен лекар в румънската армия. След Освобождението е един от лидерите на Либералната партия в Източна Румелия. Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и става председател на временното правителство и комисар в Южна България. Бил е министър в правителствата на Константин Стоилов и Стефан Стамболов, народен представител, управител на Александровска болница в София. Умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 г. в София.

1881 г.

В Рилския манастир на 88-годишна възраст умира Неофит Рилски (1793 - 1881). Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Една от водещите фигури в българското просветно движение през Възраждането. Автор на учебници и учебни пособия, както и на църковна книжнина. Игумен на Рилския манастир. Учителства в Габрово, Копривщица и в други населени места.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.