За това какви са пропуските в законопроекта за културното наследство, предложен от председателя на Комисията по култура Нина Чилова, както и какви са основните предизвикателства, на които трябва да отговорят музеите в 21 век, коментира пред Агенция “Фокус” председателят на Българския комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ) Александър Вълчев

Фокус: Г-н Вълчев, защо законопроектът за културното наследство не решава проблема с иманярството?
Александър Вълчев: Въпросите с иманярството и колекционерството са следствие. Ако започнем оттук най-напред ще ви кажа, че законът удря по колекционерството. Колекционерството има поне 1000 направления. Колекционират се картички, марки, музика, видео, правят се вече виртуални музеи и се събира информация от цял свят. В този проектозакон никъде не е казано, че се отнася само за археологическите ценности, които се колекционират, а фактически се има предвид само то. Това е първото недоразумение, срещу което скачаме ние.
Второто е свързано с миналогодишната среща на ИКОМ. Темата беше “Музеите и универсалното културно наследство”. На този конгрес имаше 2400 делегати и още толкова експерти от цял свят от 180 страни. Тогава се постави въпроса, че поначало културното наследство не е национално - то принадлежи на човечеството и има универсален характер. Тоест държавата е държател на това наследство, а не е собственик. В нашия проектозакон се застъпва, че държавата е собственик на неща, за които тази държава няма никакъв принос да съществуват. И нещо друго - сменяли са се границите, отделни територии са преминавали в една или друга страна, така че българско културно наследство има във всички съседни страни, както и тяхно има и при нас. Затова принципно експертите, както и ИКОМ, поставят този въпрос така - ние трябва да си изясним тази част от универсалното културно наследство, която има общочовешко значение, и тогава нашата държава трябва да се грижи за него. На нашата територия има и чуждо културно наследство, а ние мълчим за него. Ще го пазим ли, ще се грижим ли за него? Освен това, ако погледнем този закон, той се отнася само за археологията и не се отнася за другите видове музеи и за културното наследство като цяло. Първо, досега в България не е имало Закон за културното наследство. Това е един голям абсурд, което се казва в момента, че поправяме стари закони. Около 23 страни в Европа имат закони за културното наследство. Ние имахме Закон за музеите и паметниците на културата, а в миналото имаше и музей за старините. За да седнеш да правиш един закон, най-напред трябва да видиш действащият. Ние имаме действащ Закон за музеите и паметниците на културата и е добре да му се направи анализ, кое пречи и кое не. Този закон не е правен току-така в далечната 1969 година, когато и самият аз започнах да работя в музей по наредбите за приложението на този закон. Той е поправян многократно, но вече е дошъл момента, в който заговаряме за нова визия на музея.
Фокус: Каква е тя?
Александър Вълчев: До всички членове на ИКОМ е изпратено писмо за новата мисия на музея през 21 век. Тоест вече съвсем другояче ще се гледа на него. Ние не обръщаме внимание на това в новия закон. Ако отворите Конституцията, ще видите, че държавата се грижи за културното и историческото наследство. Тоест, прави се разлика между културно и историческо наследство. Има неща, които са историческо наследство, но не са културно наследство, като например военната техника. Или природата - тя не е историческо наследство. Когато говорим за културно наследство, се имат предвид три неща – нематериално културно наследство, материално културно наследство и език. Те определят културното наследство не само в исторически, но и в съвременен аспект. Аз си позволих да кажа на министъра на културата, че самият той е културно наследство и той създава културно наследство. Нима в киното и театъра нямаме културно наследство или в науката? Изведнъж опираме до следните факти: в проектозакона за културното наследство се взима част от историческото наследство, част от архитектурното наследство и обявяваме, че това е културно-историческото наследство. А законът е озаглавен “културно наследство”. Така че, заглавието на този закон не отговаря на неговото съдържание. С новия закон спираме действието на стария за музеите и паметниците на културата. В проектозакона пише, че масовите находки на предмети не са културно наследство. Е, намираме едно гърне с монети – това масово ли е или не е? Съгласно правилата, автоматически става масово. Три еднакви монети се записват в музея, останалите са масовка и можем да ги изнасяме и продаваме в чужбина. Това е просто пример как би се процедирало. Скачат нашите колекционери, защото се създава конкурентна на тях среда, предимно от чужбина. В новия регламент на Европейския съюз за износ на културни ценности се говори за паметници на културата, а ние говорим за ценности. Паметник на културата са предметите, свързани с паметта за нашите предци, натрупаната информация, предавана от поколенията. Това са неща, които спъват. Вторият момент при подготовката на един нов закон е прогнозата за неговото действие за период от 25 години напред. Как ще се развива музейното дело в условията на глобализацията, как ще се промени мисията на музея при преминаването от индустриално към информационно общество. На базата на тези прогнози се прави концепцията. След като се направи концепцията, тогава може да се направи проект на задание за самия закон, на съществените въпроси, на които този закон трябва да отговори. Този проектозакон, предложен от Нина Чилова, е правен веднага и са избегнати всички предварителни етапи. Ужасяващото е, че когато са привличани експерти, например тримата членове на Българския национален комитет на ИКОМ, са привличани по отделен въпрос, за който са си дали мнението, което впоследствие не е било взето под внимание. Аз не познавам сред специалистите човек, който да каже: да това е законът, който трябва да го има. Работеното по проектозакона е само за археологията и музеите, и то не както трябва. Там е казано, че археологическите ценности са държавна собственост и ще се дават на общинските музеи, които да бъдат държатели, а частни музеи нямат право да имат такива ценности. Задавам въпроса: колко видове музеи има у нас? Има държавни, общински, частни и със смесено участие. Какъв музей е Националният историко-археологически църковен музей? Държавен ли е - не е, общински - не е, значи е частен. Той в заглавието си носи името археологически. Това какво означава - да го закрием ли този музей, чиято колекция е започната да се прави още през българското възраждане. И понеже над сто години ценностите могат да се считат като археологическо наследство, защото има и понятия индустриална археология, какво означава това, че ще станат държатели? Това е гавра с нашата история. Хората, които са поддържали нашето съществуване в робството, ще ги лишим от възможността да имат археологическо богатство и сега ще станат държатели. А държавата ще е собственик, а те са били собственици на тези неща, когато ние не сме имали държава и когато сме били част от друга държава. Какво ще направим с Националния Рилски манастир? Какво ще стане с другите по-малки църковни музеи, в които се пазят икони, намерени от 13 и 14 век? Това държавна собственост ли ще стане? Комунистическата държава не си позволи да извършва одържавяване на църковното имущество! С този закон сега, това практически се прави. Аз се срамувам от този закон. В Народното събрание в Комисията по култура останах с впечатление, че само двама души бяха прочели закона, а още двама може би го бяха прегледали частично. Другите не го бяха чели, но гласуваха да се внесе. Аз не вярвам, че Комисията по култура се е занимавала да разгледа този закон, а още по-малко Народното събрание, което набързо между другите си ядове, които имаш,е гласува този закон. Това не е никакъв закон, а един хаос; има и противоречия в него и не засяга въобще културното наследство. Ценността най-напред е самият човек. А в този закон за ценности се определят само мъртвите неща, археологически ценности. Във визията за музеите на ИКОМ е записано, че най-голямата ценност е общуването между хората на науката, на техниката, на изкуството и в частност на музейните специалисти от различните страни. Тоест най-голямата ценност е това да се създават тези контакти. А то е свързано със свободното движение на хората, свободното движение на ценностите при определени режими и изисквания, каквито ние не предлагаме с този закон.
Фокус: Според вас - доколко са запознати народните представители с тази тематика?
Александър Вълчев: От 240 души в Народното събрание аз познавам само трима, които са специалисти в музейното дело. Трима души са работили в музей и това са проф. Станилов, проф. Петър Берон и Волен Сидеров. За съжаление и тримата са от една и съща политическа сила. Аз не знам дали са се произнесли по този проектозакон и дали са ги чули.
Фокус: Какви са последствията, ако бъде приет този закон в този му вид?
Александър Вълчев: Последиците могат да бъдат ужасни. Първо, ще създадем интрига между самите музеи, защото се изваждат от културното наследство отделни предмети, които представляват сериозни направления в музейното дело. Музеите поначало се делят на четири основни големи групи. Музеи на историята, музеи на изкуствата, музеи на науката и техниката, и музеи на природата. За музеите на природата в този закон няма нищо. За музеите на изкуствата е споменато, че ценностите трябва да бъдат над 75 години в изобразителното изкуство. Но го няма театъра, няма го киното и въобще изкуствата липсват от този закон като ценност. В областта на науката и техниката също няма нищо в този закон. В групата на историческите музеи, но те са исторически и археологически музеи в проектозакона, са залегнали само археологическите музеи. Но в историческите спадат и военноисторическите, музеите, посветени на отделни личности, има градски музеи, селски музеи. Хората си направиха музей на боба, гордеят се с него и те учат как да си го приготвяш. Това е свързано със селския туризъм, с екотуризма. Ние сме в един от най-големите музеи, музея “Земята и хората”, с една от най-големите колекции на минерали. Тук се намира световната колекция от минерали. Това е универсален музей. Не можем да гледаме само през очите на археологията. Ако показваш нещо, трябва да го показваш в неговия универсален характер.
Фокус: Стратегията за културното наследство е заложена в закона, но не е предвидено кой и до кога ще я изработи. Трябва ли да бъде направена преди закона?
Александър Вълчев: Всяко нещо трябва да има стратегия, която е поглед в бъдещето, а военните казват, че трябва да има тактика. Сега ние трябва да отговорим на въпроса този закон стратегически ли е или е тактически. Ако е стратегически, къде му е стратегията? Няма я, значи е тактически. Иска да отговори на определена поръчка и затова се бърза с неговото гласуване.
Фокус: Какви са новите предизвикателства пред музеите?
Александър Вълчев: На музеите поначало не е изгодно да пускат всичко в Интернет. Те трябва да извадят определен паметник на културата - нещо, което да привлече вниманието. Това е едно от предизвикателствата. Стока ли са музейните предмети? Не може да се закупи предмета, купува се услугата. Стоката, която се предлага в музея, е забавата, образованието. Можеш да си купиш сувенир. В този проектозакон музейните предмети се разглеждат едва ли не като стока. И се говори за продажба на музейни ценности, които са в повече. Около 90 % от фондовете на музеите са дарение. Музеят пази това дарение. Да, но в един момент се казва, че тези експонати са ни в повече и отиват за продажба. С това се нарушава първото изискване: доверието на дарителите. Можем ли да разполагаме с неговото дарение, след като човекът е имал воля и желание да остави нещо на този музей? В новия проектозакон има заложено да се правят търгове. На кое търгове? Веднага трябва да има едно изречение, че относно дарените предмети на музеите не може да се нарушава волята на дарителя. Още първото изречение в закона хвърля в смут: “Този закон урежда обществените отношения, свързани с културното наследство в Република България.” А чуждото културно наследство в република България? А това, което не е собственост на република България, а е било собственост на Аспарухова България? Кой ни го е завещал, ние сами се провъзгласяваме, че сме собственици за наследство, което не сме направили нищо, за да го има. Определението на ИКОМ за музей гласи: “Музеят е постоянна институция с идеална цел в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публиката и занимаваща се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда, придобива ги,съхранява ги, популяризира ги и най-вече ги съхранява с изследователска и образователна цел, както и за естетическа наслада”. 70 –80% от хората търсят наслада. В този проектозакон се говори само за две от функциите на музея – образователната и научната. Забравяме, че в условията на информационно общество музеите са мощни информационни институции. Даденото определение трябва да се прилага без никакви ограничения, независимо от естеството на ръководния орган, на териториалния статут, на системата на действие или на ориентация на колекциите на дадената институция. Ние веднага противопоставяме една категория музеи на друга категория. Освен музеите се приема, че на тази дефиниция отговарят природните, археологически, етнографски паметници и паметни места, както и исторически места, които по същността на своята дейност “придобиване и опазване на материалните свидетелства за хората и тяхната околна среда” имат характер на музеи. Второ, институциите, които съхраняват колекции и показват живи образци на растения и животни, като ботаническите и зоологически градини, аквариуми, вивариуми, научни центрове и планетариумите, художествените галерии с идеална цел, природните резервати, консервационни институти и изложбени галерии към библиотеки и архивни центрове, природните паркове. Някой да е казал, че могат нашите библиотеки да имат музеи? Институции или организации с идеална цел, които се занимават с изследователски дейности в областта на консервацията, документацията и образованието, свързани с музеите и музеологията, както са училищата?
Фокус: Колко училища имат музеи, както и какъв е общият брой на държавните и общински музеи?
Александър Вълчев: В България има 178 училища, които си имат собствени музеи. Общо държавни и общински са 223, около 40 са музеите във висшите учебни заведения. Не знам колко са останали от 600-те читалищни музеи. По-ранно имаше и около 300 музея към военните поделения. Не знам и от тях колко са останали. Чух, че един от най-хубавите авиационни музеи в Долна Митрополия е разформирован. В момента никой не знае колко точно са музеите. Преди те се деляха на такива, за които има решение на ЦК на БКП, и останалите бяха музейни сбирки. А сбирката представлява цялото богатство, което се пази в самия музей. Сбирката се дели на колекции, които са тематични.
Фокус: На какви предизвикателства трябва да отговорят музеите, за да спомогнат за развитието на културния туризъм у нас?
Александър Вълчев: Има едно противоречие между туризма и музеите. Музеите не са заинтересовани да участват в културния туризъм, защото не получават допълнително възнаграждение. Входните такси не остават в музеите, а отиват в собственика на музея – община, министерство. И за самия музей е по-добре да не идват повече хора, отколкото са му достатъчни за съществуването му. Няма стимул за тази работа.
Фокус: Как е регламентирано това в другите държави?
Александър Вълчев: Примерно в Истанбул музеите се посещават от стотици хиляди хора на ден. Истанбул е центъра на навлизането на ислямската култура в Европа. Когато се каже елинска култура, всички разбираме Гърция. В България също има елинска култура, но Гърция си е спечелила славата.. Когато кажат римска култура, всички казват Рим. Ама че имало 40 римски градове в България, някой да е казал? Веднага идва въпросът на какво е център България? Да обособим център, в който ние да сме ядрото. Едното е славянската писменост, свързана с православието и ние трябва да заложим на него за развитието на нашия културен туризъм. Второто нещо – ние сме пазители на тракийската култура. Но тя трябва да се покаже на световния културен туристически поток в нейната всеобхватност. Тук трябва да се намесят музейните институции и държавата. И тогава, че имало тракийска култура в Румъния, тя тогава ще бъде наш сподвижник, но ние трябва да си направим ядрото.
Десислава АНТОВА