Серафим Тодоров, трикратен световен шампион, четирикратен европейски шампион, олимпийски вицешампион по бокс, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус".



Какво мислите за развитието на бокса у нас в момента?

Като гледам боксът как се развива, дори не искам аз да коментирам. За мен това не е бокс, не знам какви са ни боксьорите, как ги тренират, по каква програма, как им водят програмата, как ги тренират, но това за мен не е бокс. Боксът за мен бе преди време, преди години беше, сега този бокс не го виждам като бокс.

И все пак имаме доста спечелени олимпийски квоти до момента. Това не е ли някакъв успех?

Това е голям успех, да, но трябва с тези квоти, да не отпадаме в първите, вторите срещи, а да завоюваме медали. Да се осребрят и да направим нещо след тази подготовка, да вземат и медали, за да ни зарадват и да кажем, че боксът си върви на ниво.

Иначе според вас, как върви боксът по клубовете в София, в страната? Има ли много желаещи, увличат ли се младите хора?

Много хора искат да тренират бокс. Обаче като влязат по клубовете, виждат истината. Аз не искам да я казвам. Защото ако говоря сега за реалната ситуация, пак нещо лошо ще си помислят някои хора. Клубовете много плачат, търчат да се молят на общините за финансиране, за спонсорство, за да върви боксът, за да поддържат децата. И е много тежко, много е трудно сега в клубовете.

Има ли според вас интерес към бокса сред най-младите, децата, юношите ?

Има много дечица, но като влязат в залата и почнат да тренират бокс, виждат, че някои треньори само се възползват от тях. Целта е те да си взимат заплатите, а не знаят как да поддържат процеса, не знаят как да развиват и лансират тези деца.

Разглеждат ги като такси?

Точно така като такси, да им вземат паричките и просто не знаят как да ги научат , а и не умеят. Много хора не разбират този бокс, защото за пръв път ги виждам, когато отивам на републикански първенства. Аз като ги гледам и се чудя те кога са тренирали бокс, та те не знаят как да подходят към един състезател. То трябва и психически, и физически да го опознаеш спортиста. Ти трябва да влезеш в неговото съзнание, да го почустваш, да имаш усета , за да направиш от него боксьор.

Каква разлика намирате между бокса по ваше време, 90-те години и сегашния бокс в България?

Ние сме били винаги на четвърти-пети в света. Най-голямата ни конкуренция бяха германците, ние ставахме 4-ти, а те пети или обратно. Всички трепереха да не се паднат с българи, жребият да не им определи с българин да се боксират. Но сега, като гледам, те се радват да се паднат с български съперници.

Не мислите ли, че вкарването на кубинската школа в нашия бокс е полезно? Или сте на обратното мнение?

Ние сме талантлив народ, побеждавали сме кубинците. Имаме много боксьори , които са ги надигравали, и то с много голяма разлика. Не може да се каже, че кубинския бокс е много по-напред от нашия. Държавата им е такава, че ги поддържа. Те като излязат в квартала, играят бокс, а ние футбол. Те са патриоти. Беден народ са, но държавата си ги поддържа и са патриоти. И това е кубинският бокс. Но тук, у нас, всичко стана всичко пари. То се вижда какъв е живота, всеки иска пари. Има таланти, но се губят, треньорите не знаят как да ги поддържат. Кубинците не са по-силни от нас, ние се конкурираме с тях. Винаги съвместните лагери са ни били с кубинците и да видиш какъв бой ядяха от нас, на спаринги ги трепехме.

Мислите ли, че нашите млади боксьори се разсейват от пороците на съвремието - Фейсбук, социални мрежи, телефони, нощен живот и това им пречи да бъдат по-концентрирани в спорта, в бокса?

Да, точно това е сега. Това повече ги интересува, алкохол, други неща. Спортът може да ги интегрира, да ги вкара в режим на дисциплина, да бъдат винаги по-съвестни, по-коректни и по-чувствителни. Спортът ето това прави, а те не го знаят това нещо и не отиват да спортуват. Всички млади трябва да спортуват. Аз знам, че винаги спортът много ограмотява човек, просто чувството, дисциплината, културата, просто спортът го прави. Не знам защо не го правят, не знам защо е така и искам да кажа на всички млади - да тръгнат да спортуват някакъв спорт, борба ли ще е, щанги ли ще е, лека атлетика ли ще е, гребане ли ще е, бокс ли ще бъде, просто да спортуват и ще им стане по-добър живота.

Имат ли вина според вас, някои от родителите, които не насърчават децата си да спортуват? 

Има нещо такова. Родителите, знаят, че от едно време спорта е марка. Чиста реклама за България. Чрез спорта всички знаят къде се намира България . Аз помня едно време през 1990 г., като отидох в Солт Лейк Сити, щата Юта, да участвам в сблъсъка  Европа - Америка и един журналист ме попита дали България се намира в Пещера ? И преводачът започна да се смее.

Вие сте от Пещера....

Да, аз съм от Пещера, да. Истината е, че ако не сме ние спортистите, никой няма да знае нищо за България. Ето това е. И родителите трябва да са наясно с това.

Спортът ни е дал чистото лице, дисциплината, културата, чувството за справедливост и морал. Майките и бащите трябва да насърчават децата си и да ги карат да спортуват. А не да гледат Фейсбуци, интернети, телефони-мелефони, алкохол, дискотеки и наркотици. Не виждам как това младо поколение ще прогресира. Ние чакаме на тях да стабилизират държавата. Дано да тръгнат да спортуват и да станат качествени хора.

Мислите ли, че кариерата на братя Пулеви може да бъде пример за младите, за това как да стигнат до върха?

Пулеви са реклама, добре е това. Добре поддържат рекламата в бокса и мисля, че ще бъдат като пример.

Да поговорим за тази сага с Флойд Мейуедър, към днешна дата, след две отказани американски визи, има ли светлина в тунела, отново да опитате да отидете там за мач с него, защото знаем, че Мейуедър е обещал да ви посрещне, да ви помогне и да направи каквото трябва за вас и за това шоу?

Преди време той си беше дал съгласието, но за втори път ми отказаха виза в Мюнхен. Сега има една много сериозна строителна фирма в Англия, която се свърза с мен. Те са българи, много богати хора, имат добри контакти и връзки. И те казаха, че те ще се опитат да го направят, процедурата трае един-два месеца, ще се свържат с Флойд Мейуедър с него, ще контактуват и ще опитат направят връзката между нас. И сега има надежда.Те ми казаха да чакам.

Защото може би, ако той изпрати  нотариално заверена покана от негово име до американското посолство в България, това вече ще има тежест?

Точно така е. Защото сега те ще работят върху това той да прати покана. Журналистите, които направиха филм за мен, не успяха. Два пъти им отказват. Трябва той да си даде съгласието, за да станат нещата. И им казах, че ако постигнат успех,ще им дам половината от приходите. За да видят колко съм великодушен.

Представяте ли си го - демонстративен мач в Лас Вегас Флойд Мейуедър - Серафим Тодоров, да речем през 2025 г.?

Естествено,  то хората го знаят това, целият свят го иска. Би било страхотно.

Или може би пък през 2026 г., когато се навършват 30 години от вашия мач на Олимпиадата в Атланта?

Да, няма проблеми. Аз ще отида за 4 месеца на базата в Белмекен като войник, ще тренирам здраво и ще си вляза в режим. Мисля, че ще се получи  много хубав мач.

Още повече, че легендата Майк Тайсън в момента тренира усилено и почти на 60 годишна възраст му предстои да изиграе официален мач през юли?

Годините нямат значение. Ти не ми гледай годините, аз съм на 55, ама не се давам. Само малко режим и всеки на ринга може да си изпати много от мен. Аз не признавам нито млади, нито стари. То ми е в кръвта, на мен ми е дадено от Бог, вградено ми е от Бог.

Има ли нещо, за което Серафим Тодоров да съжалява в този живот?

За нищо не съжалявам. Съжалявам, че не можах да намеря "бели" хора, само за това съжалявам. Иначе умирам за родината си. Аз съм родолюбец. Не знам дали има друг като мен в тази държава.

Под "бели" хора, имате предвид хора с "бели" души и сърца?

Да, защото аз все попадах на удари. Само на удари съм попадал в живота, само са ме ощетявали и са ме използвали, не знам защо е така. Но аз затова казвам “бели хора", тоест всичко останало е било черно, с маски са били тези около мен. Нито един човек не излезе и достойно, със сърце и душа, да каже, че аз съм  великият спортист, истинският българин, родолюбецът и  патриотът. Всички се убедиха в моя талант и станаха свидетели на моите дела. Аз никога не съм правил лошо, само добро съм вършил. 

А може би повечето хора не обичат такива като вас, които казват на другите всичко в очите?

Ами естествено, налице е тотална демонизация в обществото, затова е и тази разруха около нас. Доброто не се цени, трябва да си някакъв двуличник, наколенкаджия и корумпиран, за да те обикнат. Аз не мога да бъда такъв, каквото и да се случва в живота ми. Аз съм дал обет пред Бог, че ще живея само, за да правя добро, мисията ми е да бъда добър. И един ден да бъда възнаграден, отивайки при Бога, а не в Ада.

Какво искате да кажете на българите, от сърце?

Братя,  уважайте се, обичайте се, проявявайте разбиране и любов. Не таете завист, омраза и двуличие един към друг. Нека всички да сме  братя, ние сме една шепа нация, доказали сме, че талантлив народ и винаги трябва да се уважаваме, да се обичаме и да вършим добрини. 

Накрая, какво искате да кажете на политиците?

На политиците пожелавам просто Бог да ги докосне. Да им докосне сърцата и душите. Нима те не виждат какво става с обикновените хора,нима не виждат какъв е живота в провинцията - там народът умира, беднотия, хаос, хората са озлобени, това ги убива. Нека политиците допуснат Бог в душите си, да дадат нещо на българите, за да им тръгне живота. Ние сме най-прекрасният и най-талантливият народ и заслужаваме да живеем достойно.

 

Бойко СЕРАФИМОВ