Часове преди световната квалификация България - Испания на Националния стадион "Васил Левски", мадридският вестник "Марка" с автор Мигел Анхел Лара публикуваха дълъг материал, в който извисява Георги Аспарухов и го поставя над бившия играч на Барселона - Христо Стоичков.

Именно Гунди посмъртно е избран за Футболист № 1 на XX век за сметка на Камата, а самият Стоичков не присъства тогава на церемонията, след като предварително разбира от организаторите, че няма да е победител.

"Историята на българския национален отбор достига върха си на Световното първенство през 1994 г. В САЩ поколението, водено от Христо Стоичков, достига полуфиналите, след като изпреварва Аржентина в груповата фаза след 2:0 над "гаучосите" и елиминира Мексико и Германия в елиминациите. България щеше да е съперник на Испания на Клементе в полуфиналите, но вместо това се изправи срещу Италия. Два гола на Роберто Баджо за по-малко от 5 минути (21' и 25') сложиха край на българското приключение, въпреки че отборът на Стоичков постави италианците в затруднение след гола на нападателя от наказателен удар преди почивката. В крайна сметка България завърши на четвърто място.

Въпреки това, в сърцата на българите има един футболист, който устоява на изминатите години, и който вече бе звездата на страната, когато героите от 1994 г. са още деца. На 30 юни 1971 г. Пламен Николов - най-възрастният от САЩ е на 9 години. В този ден, в ужасна катастрофа загина Георги Аспарухов. Повече от половин милион души присъстват на погребението на този, който и до днес се счита за най-големия талант, роден в България.

Левски - неговият живот

Началото на един кратък живот - само 28 години, започва в столицата на страната. На 4 май 1943 г. в София се ражда момче, което скоро започват да наричат Гунди, съкращение от името му. В улиците на квартал Редута израства момче, което от рано показва, че е родено за спорта. Физическите му данни се открояват както във футбола, така и във волейбола, любимите му спортове. В същото време цветовете му са ясни: синьото на Левски, клубът, носещ името на българския герой срещу османците (Васил Левски), който по времето на подчинението на София на Москва е преименуван на Динамо. След смъртта на Сталин той отново възвръща оригиналното си име.

На 15 години Аспарухов се присъединява към отбора, чийто стадион носи името му от 1971 г. по желание на народа. Треньорът на Левски остава изумен от това, което вижда.

На 17 години дебютира в Първа лига, но не е сигурен. Харесва волейбола толкова, колкото и футбола, а в последния има прекалено много шум около него. Освен това ритниците и мръсотията - не само на терена, го отблъскват. В крайна сметка го приема като предизвикателство.

Качества проявява рано, макар и в началото като защитник. Докато на турнир в Австрия не отбелязва великолепен гол и оттогава се откроява като изключителен нападател. Никога повече не играе като бранител.

Военна служба и Световни първенства

Военната служба го отдалечава от Левски. Изпратен е в Пловдив и започва да играе за Ботев. Оттам си тръгва като носител на Купата, вицешампион в първенството и със статут на национална звезда. Това го отвежда на Световното първенство в Чили през 1962 г. Аспарухов е само на 19 години. Впоследствие играе още на два Мондиала: в Англия (1966) и Мексико (1970).

Името Гунди става известен в цяла Европа.

"Бих искал винаги да имам нападател като него до себе си“, казва Еусебио, след като Бенфика се измъчва с отстраняването на Левски в Европа през 1965 г.: 2:2 в София, с гол на Аспарухов, и 3:2 на стадион "Да Луж", с два гола на българина.

Неговото "не“ на Милан

Две години по-късно Левски е разгромен от Милан, който в крайна сметка сечели Купата на носителите на купи - в първия кръг. Макар резултата от 1:5 на "Сан Сиро“, "росонерите" са очаровани от нападателя на противника. Тук влиза легендата. Да се измъкне играч от източна страна е почти невъзможно. Но в България все още се помни фразата, която според преданието Аспарухов е изрекъл, когато е разбрал, че Милан го иска: "Има една страна, която се нарича България. В тази страна има отбор, който се нарича Левски, за който вие нищо не знаете. Но това е моето място. Тук съм роден и тук ще умра.“

Смърт

На 30 юни 1971 г., с разрешението на клуба, Гунди и Никола Котков - негов съотборник в Левски и в националния отбор - се качват в колата му, за да пътуват до Враца и да играят мач в чест на 50-годишнината на клуба в този град. Дистанцията е 120 километра през планинска местност. Зареждат бензин и вземат стопаджия, преди камион да се блъсне челно в колата им. Автомобилът изгоря, а тримата пътници загиват.

Повече от половин милион души присъстваха на погребението на националния герой. Той е само на 28 години", пише авторитетното издание по адрес на Георги Аспарухов и жизнения му път.