След началото на войната много страни по света са принудени да балансират между два лагера – на Русия и САЩ. Последните винаги са разчитали на широка мрежа от съюзници и партньорства. Русия и Китай обаче също създадоха свои собствени съюзи, чието влияние върху света става все по-силно, коментира дипломатическият редактор Антон Ла Гуардия в статия за британското издание The Economist.

Агенци "Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Казват, че САЩ имат съюзници, а Русия и Китай - клиенти. Много държави се оказаха в неудобно положение и са принудени да балансират между двата лагера. САЩ са изградили несравнима мрежа от съюзници и партньорства по целия свят. За разлика от своя предшественик Доналд Тръмп, който смяташе много съюзници за паразити, настоящият президент на САЩ Джо Байдън е уверен, че това е "най-важният стратегически актив“ на фона на нарастващото съперничество със сериозни противници.

В Европа съюзниците се присъединиха към САЩ в изпращането на военна помощ на Украйна за сдържане на Русия. Финландия и Швеция побързаха да се присъединят към НАТО. Междувременно в Азия американците разчитат на мрежа от официални съюзи и прохождащи партньорства, за да се опитат да сдържат Китай. През 2023 г. САЩ искат да обединят по-добре своите съюзници на Запад и Изток. За Байдън това е част от глобалното състезание между демокрациите и автокрациите. Случващото се може да се възприеме и като възраждане на стари геополитически представи за съдържанието на евразийската "сърцевина“ чрез контрол върху "периферията“, в случая с помощта на кордон от съюзнически държави, простираща се от Япония до Великобритания.

Но сглобяването на парчетата не е лесно. НАТО се основава на взаимна защита: да атакуваш един съюзник означава да атакуваш всички. Съюзите на САЩ в Азия, напротив, се основават на система от "оси и спици“ – двустранни споразумения за отбрана с малко общо планиране и военно обучение. САЩ се опитаха да допълнят съюзите в Индо-Тихоокеанския регион с отделни партньорства: тристранни учения за противоракетна отбрана с Япония и Южна Корея, военноморски учения с Япония и Австралия, многостранно сътрудничество с Япония, Австралия и Индия по всички въпроси - от ваксини до морско пиратство.

Появиха се нови връзки между европейските и азиатските съюзници. САЩ и Обединеното кралство се споразумяха с Австралия да й доставят ядрени подводници (но без ядрени оръжия) и ще си сътрудничат в области като киберсигурността и хиперзвуковите оръжия. Отношенията с Франция, които се влошиха на фона на провала на договора за доставка на френски подводници (на Австралия) поради споразумението AUCUS (САЩ, Великобритания и Австралия), в крайна сметка се подобриха. Съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион се присъединиха към западните санкции срещу Русия и присъстваха на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни 2022 г. А европейските държави изпратиха военни кораби в региона.

Някои видни фигури в американската политика искат да разширят Г-7 на индустриализираните демокрации със страни като Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, както и със съюзи като НАТО и ЕС. Освен това се водят дискусии за разширяване на сътрудничеството в областта на съвместните военни доставки, като се вземе предвид търсенето на оръжия за подпомагане на Украйна, попълване на западните арсенали и създаване на съвместни съюзнически сили.

Нова група като I2U2 - Израел, Индия, ОАЕ и САЩ - се появи за разработване на технологии за продоволствена сигурност и доставка на чиста енергия. Това вече е "издънка“ на промотираните от американците Авраамови споразумения между Израел и няколко арабски страни, които се страхуват от Иран.

Но има и слабости. Например Тайван вероятно е най-застрашен от инвазия, но също така е най-слабо интегриран в американската мрежа от официални съюзи. Има пропуски с Индия. Тя се сближи със САЩ, но все още остава ангажирана с дълга традиция на необвързаност с блокове и поддържа силни военни връзки с Русия. Така САЩ трябва да се приготвят за дълго ухажване. Можем само да се надяваме, че след като види недостатъчната ефективност на руските оръжия в Украйна, Индия бързо ще премине към западните. Но най-голямата слабост е липсата на обща търговска стратегия, която да обвърже по-здраво американските приятели и да ги насърчи към friendshoring, т.е. преместване на уязвимите вериги за доставки от Китай към по-приятелски страни.

По-далеч, азиатските страни все още държат отворена вратата към САЩ с надеждата да се върнат към търговски споразумения, известни като всеобхватното и прогресивно Транстихоокеанско партньорство. Няма да ви отегчавам: влиянието на наследството от търговските войни на Тръмп и протекционизма на Байдън е все още силно.

Китай и Русия създават свои клубове. Шанхайската организация за сътрудничество, която включва някои евразийски държави, се разширява. Групата на големите развиващи се икономики БРИКС също се попълва с нови членове.

На фона на недостига на енергия арабските производители на петрол в Персийския залив се обединиха с Русия в ОПЕК+, за да поддържат цените на петрола високи, предизвиквайки гнева на САЩ.

Байдън стана по-малко строг относно собственото си разделение на света на демокрации и автокрации, отчасти за да възстанови връзките с глобалния Юг. Съдейки по гласуването в ООН през октомври 2022 г., има още много работа за вършене. Общото събрание на ООН в Ню Йорк прие със 143 на 5 осъждането на анексирането на нови територии към Русия. В същото време, няколко дни по-рано, членовете на Съвета по правата на човека, заседаващи в Женева, блокираха с гласовете си обсъждането на доклад за нарушенията на Китай срещу човешките права на уйгурите в Синдзян.

САЩ казват, че не искат ситуация, в която силовите блокове ще се конкурират в света. Въпреки това много страни се опасяват, че съперничеството между великите сили в крайна сметка ще доведе до нова Студена война.