Преди 25 години The Economist нарече Германия "болен пациент“ на Европа. Тогава икономиката на страната страдаше от ефектите на обединението, закостенял пазар на труда и намаляващо търсене на износ, което доведе до двуцифрени нива на безработицата. Но след поредица от реформи в края на 2000-те започна златна ера. Германия стана "обект за завист на конкурентите". Но докато държавата процъфтяваше, светът не спря и сега Германия отново е сред изостаналите.

Германската икономика стагнира или се свива за трето поредно тримесечие, продължава The Economist. И според Международния валутен фонд през следващите пет години тя ще расте много по-бавно от американската, британската, френската и испанската. И има различни причини за това, много от които не са свързани с последните геополитически събития.

Години наред германските власти, които се радваха на успеха на традиционните индустрии, не инвестираха в нови технологии. Делът на тези инвестиции в БВП на страната е два пъти по-малък, отколкото в САЩ и Франция. Развитието се спъва и от характерния за германците "бюрократичен консерватизъм“. Получаването на разрешение за бизнес отнема 120 дни, което е двойно повече от средното време в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Освен това германската автомобилна индустрия губи своя дял от китайския пазар, губейки от местните производители. В същото време Германия загуби евтиния руски газ, изостави ядрената енергия и така нареченият "енергиен преход“ към възобновяеми енергийни източници се движи много бавно. Всичко това води до намаляване на конкурентоспособността на германските предприятия.

Освен това в страната има остър недостиг на квалифицирани кадри, продължава изданието. Това се дължи на демографските проблеми и факта, че миграционната система в Германия е подредена по такъв начин, че дава предимство на бежанците, а не на професионалистите, които искат да дойдат в страната. Но с привличането им Берлин може да реши още един от сериозните си проблеми с недостига на учители.

За да преодолее кризата, германското правителство трябва да гледа напред, да подкрепя нови компании, да развива инфраструктура, технологии и да подхранва нови таланти, както и да изостави своята прекалено сдържана фискална политика, която превърна правилата за балансиран бюджет в някакъв вид "фетиш". Но германското коалиционно правителство е твърде фрагментирано. Включените в него партии не могат да се договорят за нищо. Те се страхуват и от радикални стъпки, защото се страхуват да не направят нещо, което да подкрепи и без това бързо набиращата популярност "Алтернатива за Германия“. Така че най-вероятно политиците в Берлин ще продължат да правят всичко както преди, но няма да успеят да се върнат към златния век.